РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, …...2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6840 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 486918 от 12.09.2018 г., постановено по гр.д. № 6495 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 119-ти състав и изменено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20231127 от 21.10.2020 г., първоинстанционният съд на основание чл. 30 от ЗН е:
- отменил дарението на 1/16 идеални части от притежаван в съсобственост апартамент № 30, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, кв. **********, заедно с прилежащите зимнично помещение, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото, като по този начин е възстановил на ищците Й. и С. П.П.полагащата им се запазена част от наследството на Е. С.П.до размер на по 990,17 лева за всеки от тях;
- отменил дарението на 1/16 идеални части от притежаван в съсобственост апартамент № 90, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, кв. *********, заедно с прилежащите зимнично помещение, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото, като по този начин е възстановил на ищците Й. и С. П.П.полагащата им се запазена част от наследството на Е. С.П.до размер на по 2018,83 лева за всеки от тях;
- намалил със сумата от 13332,35 лева дарението на 3/5 идеални части от притежаван в съсобственост апартамент № 6, находящ се в гр. София, Столична община, кв. Гео Милев, ул. „****”, жилищна сграда ******* заедно с прилежащите мазе, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото, като по този начин е възстановил на ищците Й. и С. П.П.палагащата им се запазена част от наследството на Е. С.П.до размер на 6666,18 лева за всеки от тях. С решението съдът е постановил на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН връщане в наследството на Е. С.П.на 3/5 идеални части от притежаван в съсобственост апартамент № 6, находящ се в гр. София, Столична община, кв. Гео Милев, ул. „****”, жилищна сграда *********, заедно с прилежащите мазе, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото, и е осъдил ищците Й. и С. П.П.да заплатят на ответника И.П.П. сумата от по 9881,36 лева всеки, представляваща стойността на разполагаемата част. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. Петков П. е осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 1040,00 лева, представляваща сторени по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – И.П.П., с която се обжалва решението на СРС в цялост. Излагат се оплаквания, че съдебният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗН, тъй като съдът не бил дал срок на ответника – въззивник да изрази желание за поредността на намаляване на дарствените разпореждания. Моли се за отмяна на решението на СРС и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Не е постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство - Й. и С. П.П.Подадена е и въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство - Й. и С. П.П., която въззивният съдебен състав е върнал като просрочена с влязло в сила протоколно определение от 07.07.2020 г.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 24.06.2015 г. е починала Е. С.П.– общ наследодател на страните в процеса, и е оставила за наследници тримата си синове – И.П.П., Й.П.П. и С.П.П..
Видно от представените по делото нотариални актове преди смъртта си Е. С.П.е извършила следните разпоредителни действия:
- На 17.12.2013 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том I, рег. № 1614, дело № 57 от 2013 г. е дарила на И.П.П. собствените си 6/10 идеални части от апартамент № 6, находящ се в гр. София, Столична община, кв. Гео Милев, ул. „Х.”, жилищна сграда *********, заедно с прилежащите мазе, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото,
- На 13.05.2015 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том I, рег. № 2198, дело № 65 от 2015 г. е дарила на И.П.П. 1/16 идеална част от апартамент № 90, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, кв. *********, заедно с прилежащите зимнично помещение, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото, като е запазила правото на ползване върху дарената част от имота пожизнено и безвъзмездно,
- На 13.05.2015 г. с нотариален акт № 72, том I, рег. № 2199, дело № 66 от 2015 г. е дарила на И.П.П. 1/16 идеална част от апартамент № 30, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, кв. **********, заедно с прилежащите зимнично помещение, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото, като е запазила правото на ползване върху дарената част от имота пожизнено и безвъзмездно,
- На 13.05.2015 г. с нотариален акт за прокупко-продажба на недвижим имот № 73, том I, рег. № 2202, дело № 67 от 2015 г. е прехвърлила на И.П.П. собствостта върху 7/16 идеални части от апартамент № 90, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, кв. *********, заедно с прилежащите зимнично помещение, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото, като е запазила правото на ползване върху прехвърлените части от имота пожизнено и безвъзмездно,
- На 13.05.2015 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том I, рег. № 2203, дело № 68 от 2015 г. е продала на И.П.П. собствените си 11/16 идеални части от апартамент № 30, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, кв. **********, заедно с прилежащите зимнично помещение, идеални части от общите в сградата и правото на строеж върху мястото, като е запазила правото на ползване върху прехвърлените части от имота пожизнено и безвъзмездно,
Страните не спорят касателно факта на придобиване от общия им наследовател на собствеността върху горепосочените идеални части от недвижимите имоти, предмет на разгледаните разпоредителни сделки.
С Решение № 26АК от 13.08.2007 г. общинска служба по земеделие и гори в гр. Монтана, община Монтана, област Монтана, е възстановила на наследниците на И.П. Тодоров правото на собственост в стари реални граници върху следните имоти:
- Пасище от 4,261 дка, втора категория, находящо се в замлището на гр. Монтана в местността „Чернила”, имот № 48489.31.138 по кадастрална карта (по КВС имот № 077027) при съседи: 48489.31.137, 48489.31.139, 48489.31.130, 48489.31.160,
- Пасище от 4,997 дка, трета категория, находящо се в землището на гр. Монтана в местност „Долна чернила”, имот № 48489.31.15 по кадастрална карта (по КВС имот № 081061) при съседи: 48489.31.7, 48489.31.16, 48489.31.13, 48489.31.14, 48489.31.6,
- Пасище от 7,621 дка, трета категория, находящо се в землището на гр. Монтана в местност „Долна чернила”, имот № 48489.31.4 по кадастрална карта (по КВС имот № 081003) при съседи: 48489.31.8, 48489.31.13, 48489.31.5, 48489.31.3, 48489.31.6, 48489.31.68, 48489.31.60.
От представено по делото удостоверение за наследници № 000326/27.04.2004 г. на И.П. Тодоров се установява, че същият е починал на 26.07.1990 г., оставяйки за наследници: съпругата си Я.И.Т., починала на 09.10.1996 г., и двамата си сина – Ц.И. П. и ПЕ..ИП., последният съпруг на Е. С.П.и баща на лицата-страни по делото. От този документ е видно, че ПЕ..ИП. в починал на 06.05.1991 г., оставяйки за наследници съпругата си и тримата си сина. По делото е приложено и удостоверение за наследници № 006192/04.09.2007 г. на ПЕ..ИП., според което след смъртта на лицето негови наследници са съпругата му Е. С. П. и четиримата му синове –Б.П. И., И.П.П., Й.П.П. и С.П.П.. Предвид по-близката дата към момента на завеждане на делото на удостоверението за наследници на ПЕ..ИП. съдът кредитира именно него касателно броя на синовете-наследници на ПЕ..ИП.. Предвид изложеното в съдържанието на удостоверението за наследници на Е. С. П. и разликата във фамилните имена, въззивният съд приема, че низходящи на починалия ПЕ..ИП. саБ.П. И., И.П.П., Й.П.П. и С.П.П., а на починалата Е. С.П.- И.П.П., Й.П.П. и С.П.П..
От изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира като експертно становище, изготвено от специалист със знания в съответната област и след запознаване с материалите по делото, се установява, че средната пазарна цена на апартаментите, идеални части от които са били предмет на разпоредителни сделки, и земеделските земи, възстановени на наследниците на И.П. Тодоров, към момента на смъртта на Е. С.П.(24.06.2015 г.) са както следва:
- апартамент № 6, находящ се в гр. София, Столична община, кв. Гео Милев, ул. „Х.”, жилищна сграда ********* – 70232,00 лева,
- апартамент № 90, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, кв. ********* – 96952,00 лева,
- апартамент № 30, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, кв. ********** – 47528,00 лева,
- общо за земеделските земи, намиращи се в землището на гр. Монтана – 104969,00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства за задълженията на Е. С.П.във връзка с горепосочените имоти към момента на откриване на наследството. От писмо с рег. индекс № ДВЕ17-ГР94-302(1) от 13.06.2017 г. се установява, че за апартамент № 30 са налице задължения за данък върху недвижимия имот в размер на 2,78 лева и за мораторна лихва в размер на 0,55 лева. От Писмо № 34-546/22.06.2017 г. се установява, че за апартамент № 6 е налице дължима и неплатена сума към „Софийска вода” АД в размер на 1257,29 лева. От писмо с изх. № **********/02.08.2017 г. е видно, че към датата на откриване на наследството на общата наследодателка на страните партидата при „ЧЕЗ Електро България” АД за апартамент № 6 се води на името на П.П., а на апартамент № 30 – на И.П.П., като са начислени за клиентски номер 300061749798, кореспондиращ на обект – ап. № 6, дължими суми в размер на 528,29 лева. Приложено е и писмо № К-3948/13.07.2017 г. от „Т.С.” ЕАД, видно от което за процесните апартаменти са налице непогасени задължения, както следва: за апартамент № 6 – 642,66 лева, за апартамент № 90 – 2043,96 лева, и за апартамент № 30 – 283,55 лева, като партидата за ап. № 90 се води на името на Р.Л.С., а партидите за останалите два апартамента – на Е. С..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предвид нормата
на чл. 269 от ГПК, след извършената проверка настоящата инстанция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, а с оглед
наведените оплаквания в жалбата – и правилно.
Единственото релевирано в жалбата оплакване е, че първоинстанционният съдебен акт е бил постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗН, тъй като съдът не бил дал срок на ответника – въззивник да направи избор за поредността на намаляване на дарствените разпореждания. Когато съдът разглежда иск по чл. 30 от ЗН за намаление на завет или дарения на няколко имота, той по реда на императивната правна норма на чл. 34 от ЗН съобразява посочената от ответника по иска поредност или му дава срок да заяви в каква поредност да се извърши намаляването на отделните дарствени разпореждания, респ. кой имот желае да задържи, съответно от кои имоти да се допълни накърнената запазена част. Видно от материалите по делото ответникът не е заявил подобна поредност. В отговора на исковата молба само е посочил при условията на евентуалност, че моли да задържи дарените му идеални части, което не може да се счита за изявление със съдържанието по чл. 34 от НК. Липсват данни по делото първоинстанционният съд в действителност да е дал срок на ответника – въззивник, в който да направи този избор. За да санира този отстраним при въззивното разглеждане на делото порок, при насрочване на делото за открито съдебно заседание на въззивна инстанция в Разпореждане № 30146/27.09.2019 г. съдията-докладчик е указал на И.П.П., че в срок до насроченото открито заседание същият може да упражни правото си на избор за реда на намаляване на даренията по реда на чл. 34 от НК. Препис от разпореждането е било редовно връчено на страната. До деня на провеждане на насроченото заседание не е постъпило волеизявление от нея в тази насока, нито е било заявено такова впоследствие в производството пред настоящия съд. Предвид бездействието на страната да упражни правото си на избор, въпреки изрично указаната ѝ възможност, въззивният съд счита, че посоченото поведение следва да бъде санкционирано с последиците от бездействието, а именно - намаляване на дарствените разпореждания без вземане предвид волята на надарения, както е процедирал и СРС. За пълнота обаче, следва да бъде отбелязано, че съгласно практиката на върховната инстанция правото на избор по чл. 34 от ЗН възниква само когато са завещани или дарени няколко конкретно определени имота, но не и когато са завещани или дарени всички имоти или идеална част (в този смисъл Решение № 929/03.10/2008 г. на ВКС по гр.д. № 874/2007 г., III ГО).
В т. 1 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Разпоредбите относно формиране на наследствената маса са именно императивни.
По иска на наследник със запазена част съдът образува наследствена маса като имущество в стойностно изражение по начина, указан в чл. 31 от ЗН - включват се всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, изваждат се задълженията му и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН, след което се прибавят (мислено) даренията с изключение на обичайните такива, последните от които не са налице в настоящия случай. След това съдът в съответствие с чл. 29 от ЗН определя стойността на запазената част на наследниците. За да прецени дали запазената част на търсещия възстановяването ѝ наследник е накърнена, съдът, след като приспадне направените в негова полза дарения и завети от наследодателя (ако има такива), съпоставя така получената стойност със стойността на дела, който ищецът получава от свободното имущество, и ако няма такова или то е недостатъчно, пристъпва към намаляване на извършените от завещателя завети и дарения на други лица.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд правилно е следвал горепосочените стъпки при постановяване на крайния си акт. В жалбата не се възразява срещу изчислената наследствена маса, размера ѝ или начина ѝ на формиране. След изчисляване за разполагаемата част и запазената част, вкл. за всеки наследник, съдът е стигнал до изводите за накърняване на запазените части на двамата ищци-въззиваеми. В настоящия случай общият наследодател е извършил повече от едно дарение по различно време и правилото на чл. 33 от ЗН следва да намери приложение, като даренията следва да се намалят, започвайки от последното дарение и се върви последователно към предшестващите. С оглед невъзможността за попълване на запазената част с размера на последните по време дарения, съдът правилно е отменил същите. Районният съд е процедирал съгласно императивната правна норма, регламентирана в чл. 36, ал. 1 от ЗН, като е разпоредил дареният имот по първото по време дарение (6/10 или 3/5 идеални части от ап. № 6) да остане в наследството, а надареният ответник да получи стойността на разполагаемата част, отчитайки остатъка от полагащата се на наследниците-ищци запазената част за възстановяване. По горепосочените съображения, въззивният съд приема, че при постановяване на акта си по същество районният съд е спазил императивните правила на ЗН.
С оглед изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора на въззиваемите се полагат разноски, като с молба от 08.06.2020 г. е поискано присъждането на такива. Въззиваемите са били представлявани от адв. И.М. с пълномощни по делото (л. 100 и л. 101), към които са приложени и договори за безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Предвид липсата на процесуалната активност на пълномощника на страните (неявяването му в открито съдебно заседание), въззивният съд счита, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер според разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., актуална към датата на депозиране на молбата от 08.06.2020 г., доколкото в пълномощното и договора липсва посочване на момента на постигане на уговорките за процесуална защита, а датата на депозиране на молбата е най-ранната възможна такава. Въззивният съд не счита, че следва да присъжда отделно възнаграждение с оглед защитата на всеки от въззиваемите, доколкото защитата им е била поета и осъществена от адвоката общо, без да се правят процесуални усилия отделно за всеки от тях. С оглед на това въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. И.М. сумата в размер на 150,00 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Що се отнася до разноските за назначената експертиза и държавна такса, доколкото същите касаят единствено върната и затова неразгледана въззивна жалба на въззиваемите, въззивният съд счита, че тези разноски следва да останат за тяхна сметка.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 486918 от 12.09.2018 г., постановено по гр.д. № 6495 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 119-ти състав и изменено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20231127 от 21.10.2020 г.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на адвокат И.М. Г., САК, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, пл. „**********офис 6, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.