Решение по дело №34/2020 на Районен съд - Крумовград

Номер на акта: 34
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Иван Илиев Йорданов
Дело: 20205130200034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Крумовград ....01 .07. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                                              

Крумовградският районен съд ...........................................................колегия в публичното

заседание на осемнадесети юни..........................………………...….…............……….….......

през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                      Председател: Иван Йорданов…..................…..

                                                                           Членове : ……….............................................

                                                       Съдебни заседатели: …....................................................

                                                                                                    

Секретар Емилия Василева.......….....................................…...............…………..…………....

Прокурор.....................................……………………….…………..................………….…………

като разгледа докладваното от съдията Йорданов......……..................…….........................

АН. дело № 34.. .........…......…….….................. по описа за 2020 год…….........................…

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на Ф.С.Г., е адрес: ***, с ЕГН **********, който е останал недоволен от Наказателно постановление №20-0289-000096/19.03.2020 г. на Началник РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП и Наредба №Iз-2539 на МВР му е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца и са му отнети 10 контролни точки за това, че на 12.02.2020 г. в 17, 35 часа в гр. Крумовград, ул. „Княз Борис Първи“, до дом № 33 управлявал лек автомобил „*******собственост на Д.С.И., ЕГН ********** ***, видно от Договор за покупко - продажба на МПС с per. № 16178/04.12.2019 г. издаден от Нотариус номер 251, като горепосочения автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 04.02. 2020 год.

В жалбата сочи, че счита издаденото НП за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Освен това в жалбата още сочи, че при издаване на НП административнонаказващият орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили цялото производство по установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание, като накърнили правото му на защита.

В тази връзка твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като не е собственик на управлявания от него лек автомобил и деянието било неправилно квалифицирано и санкционирано.

С оглед на гореизложеното моли съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното НП, ведно с всички законни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и се представлява от адв.Г.Т., който поддържа жалбата така, както е предявена, като претендира направените по делото разноски.

Началникът на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, не се явява, не се представлява, представя писмено становище от гл. ю.к. Мариана Петрова, с което моли съда да остави жалбата без последствия и да потвърди наложеното наказание, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като обсъди, приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

От акт за установяване на административно нарушение № 160004 от 12.02.2020 г. издаден от В.М.Г. – мл.автоконтрольор при РУ - Крумовград в присъствието на свидетелят А.Р.М. *** се установява, че същият е съставен на Ф.С.Г. *** , с ЕГН **********, за това, че на 12.02.2020 год., в 17, 35 часа в гр. Крумовград, ул. „Княз Борис Първи“, до дом № 33 управлявал лек автомобил „*******собственост на Д.С.И., ЕГН ********** ***, видно от Договор за покупко - продажба на МПС с per. № 16178/04.12.2019 г. издаден от Нотариус номер 251, като горепосочения автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 04.02. 2020 год., с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. В акта е отразено, че e връчен на 12 .02. 2020 г. на жалбоподателя.

 На 19. 03. 2020 г. началникът на РУ -   Крумовград към ОДМВР – Кърджали Зекир Раиф Балджъ издал Наказателно постановление №20-0289-000096 от същата дата, с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за това, че на  12.02.2020 год., в 17, 35 часа в гр. Крумовград, ул. „Княз Борис Първи“, до дом № 33 управлявал лек автомобил „*******собственост на Д.С.И., ЕГН ********** ***, видно от договор за покупко - продажба на МПС с per. № 16178/04.12.2019 г. издаден от Нотариус номер 251, като горепосочения автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 04.02. 2020 год.

 Видно от разписка приложена към НП и доклад с рег. № 289р-2240 от 13 .02. 2020 г., на 26.03.2020 г. жалбоподателя е  подписал и получил  преписа от него. Жалбата е подадена на 30.03.2020 г., следователно на основание 59, ал. 2 от ЗАНН жалбоподателя е подал в срок  жалбата.

 От справка за нарушител/водач се установява, че  жалбоподателя е системен нарушител на правилата за движение.

  Видно от свидетелство за регистрация  част I на МВР се установява, че е на лек автомобил „*******“, с рег. ***и същият е собственост на И.С.И.,  с***.

Видно от договор за покупко – продажба на МПС от 04.12.2019 г. се установява, че на същата дата лек автомобил *******собственост на И.С.И., с ЕГН ********** и З.Р.И., с ЕГН ********** *** е закупен от Д.С.И., ЕГН ********** ***.

Видно от преписка с вх. № 124/2020 по описа на РП – Крумовград се установява, че с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 06 .03. 2020 г. прокурор Стефка Каменова от Районна прокуратура – Крумовград е отказала образуването на наказателно производство от общ характер и е прекратено производството по преписката. Като към нея са приложени: справка с рег. № 289р-3188 / 05 .03. 2020 г. на РУ – Крумовград; доклад с рег. № 289р-2240/13 .02. 2020 г.на В.Г. ***, сведения на Д.С.И., на Ф.С.Г., на В.М.Г. и А.Р.  М.; заявление №141300000488 за промяна на регистрацията на ПС; справка за промяна на регистрацията от 09.01.2014 г.; справка за промяна на регистрация от 16.04.2008 г. ; справка за служебна промяна на регистрация на МПС от 09.01.2014 г.  ; справка за съдимост , рег.№43 на РС - Крумовград; писмо на РП – Крумовград до началника на РУ – Крумовград от 10 .03. 2020 г.; писмо на РУ – Крумовград до Районна прокуратура – Крумовград с рег. № 28900-2200 / 29 .05. 2017 г.; писмо на РУ – Крумовград до Районна прокуратура – Крумовград от 04 .07. 2017 г.;    писмо на РУ – Крумовград до началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Кърджали с рег. № 289р-2629/ 21 .02. 2020 г.

 Видно от заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и заповед №8121з-825/19.07.2019г. на МВР, се установява, че с тях са оправомощени лицата, които имат право да издават фишове за налагане на глоба, АУАН и НП по ЗДвП.

 По делото са събрани и гласни доказателства, като показанията на актосъставителя В.М.Г. и свидетеля А.Р.М., които потвърждават фактическите констатации, вписани в акта за установяване на административно нарушение.

 Съдът, счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена е на 30.03.2020 г. в 7 - дневния срок за обжалване, като НП е връчено на жалбоподателя Ф.С.Г.  на 26.03.2020 г.

  При преценка на доказателствата съдът намира, че депозираната жалба е основателна, а атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

  С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(изм., ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45/24.03.2000 год. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.I(първо) от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.I(първо) от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че ответникът по касация Ф.С.Г.  е управлявал посоченото МПС - лек автомобил „****, поради което е имал качеството „водач“ на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване - ул. „Княз Борис Първи“ в гр. Крумовград, до дом № 33, като това МПС, към датата 20.04.2020 год. е било със служебно прекратена регистрация. Административнонаказващият орган, обаче, действително не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС - лек автомобил ***“ с посочения регистрационен номер, е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като съгласно същата, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация касателно регистрацията на МПС, респ. прекратяването и възстановяването й, обуславя извода, че водачът на лекия автомобил, марка "****доколкото не е нито новият собственик на МПС-то, а няма данни да е бил предишният такъв, не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система или жалбоподателя Ф.С.Г., който безспорно не е, а и не се твърди някога да е бил собственик на този лек автомобил, не е имал възможност да разбере за служебната му дерегистрация. Освен това, не е имало и никакви обективни признаци, от които той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с всички изискуеми се документи и най-вече със СРМПС на същия този лек автомобил. В този смисъл, предвид изложеното и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че Ф.С.Г. не е действал виновно, поради което и извършеното от него деяние не съставлява административно нарушение.

 Имайки предвид изложеното наказателно постановление №20-0289-000096 от 19.03.2020г. на Началник РУ-Крумовград към ОДМВР - Кърджали, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Ф.С.Г., с ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 140, ал.  1  от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. 

 Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 100 лв. От представеният договор за правна помощ и съдействие се вижда, че уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Минималният размер на адвокатските възнаграждения, както се посочи, е нормативно определен само като долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ. Заплатеният от жалбоподателят размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата трикратно, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова отчитайки фактическата и правната сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа по настоящото дело - изготвяне на жалба и активно участие и процесуално представителство в две съдебни заседания, следва да бъде намален до размера от 200 лв.  Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството ѝ на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) и доколкото се прилага чл. 205 от АПК следва да понесе разноските по делото в размер на 200 лева.

 Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯВА наказателно постановление №20-0289-000096 от 19.03.2020 г. на Началник РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Ф.С.Г., с ЕГН ********** ***  за нарушение по чл. 140, ал.  1  от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като незаконосъобразно.

 ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на Ф.С.Г., с ЕГН ********** *** , сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред  Административен съд – гр. Кърджали в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                Районен съдия: