Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.02.2020 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На
десети януари Година: 2020
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар:
МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело
№ 2978 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление)
№ 19-1228-001923 от 04.09.2019 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция” към
ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят К.Д.К. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара
Загора, взема становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 19-1923 от 26.07.2019
г. (серия Д, бланков № 915296) жалбоподателят е санкциониран за три нарушения
по ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършени на 26.07.2019 год. около 12.05
часа в град Стара Загора, на ул.”Стоян Михайловски” до дом № 7 при управление в
посока север-юг на лек автомобил марка ”Фолксваген“, с рег.№ СТ 1220 РВ.
По т.1 от НП
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП (“Наказва
се с глоба 30 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на
еднопосочен път“) за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП (“Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“), изразяващо се в това, че
навлиза след знак забраняващ влизането на съответното МПС.
Използваната
от наказващия орган обща формулировка ”навлиза след знак В-1“ предполага, че за
да отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания), НП трябва да съдържа описание на
всички обстоятелства от съставомерен характер, при които е било извършено
нарушението – конкретните обстоятелства, с които не е било съобразено
поведението на нарушителя и следващото се поведение от посочения пътен знак,
което е следвало да съобрази жалбоподателя по време на движението си. На първо
място изложените в НП обстоятелства не позволяват извеждането на обоснован
извод за местоположението на пътния знак, чието предписание е било нарушено. Посочено
е, че жалбоподателят е спрян на ул.“Г.Михайловски“ до № 7 като е навлязъл след
знак В-1, но не и къде е поставен цитирания знак, за да се приеме, че
действително е налице пътен знак, забраняващ навлизането в конкретния пътен
участък, т.е. касае се за съставомерен факт, който поради това е следвало да
намери обективен израз при описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които то е било извършено, независимо и доколко събраните доказателства
позволяват установяването му, тъй като последните не биха могли да санират
липсата на изрично волеизявление от страна на административно наказващия орган
в тази насока. Това, видно от изложеното, не е сторено, поради което НП се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено по т.1 на посоченото формално
(процесуално) основание.
Същевременно
обаче напълно основателно се явява и оплакването, че описателната част на
постановлението не кореспондира с приложените от наказващия орган санкционни
норми.
От друга
страна, в АУАН липсва коректна цифрова квалификация на вмененото във вина на
жалбоподателя административно нарушение. Тъй като нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП
не се изчерпва с една хипотеза, в акта, поставящ началото на
административнонаказателното производство, е следвало да бъдат отразени точно
нарушените с деянието предложения на визираната законна разпоредба, които не са
намерили място и в наказателното постановление. Така допуснатата нередовност на
акта обаче, не е от категорията на преодолимите по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН.
Коментираните
нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване
на издаденото наказателно постановление, са винаги от категорията на
съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото към
административнанаказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу
неясни и неточни формулировки.
При тези данни съдът намира нарушението
описано в обжалваното НП по т.1 и извършването му от жалбоподателя за
недоказано по безспорен начин.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП (“Наказва се с глоба 50 лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед”) за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП
(“Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и
пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът
за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40
km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи.”), изразяващо се в това, че не е представил ППС на
технически преглед.
По
отношение вмененото нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП съдът намира, че
обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено поради следните
съображения: В посочената по-горе разпоредба, е въведено задължение моторните
превозни средства да преминават технически преглед. В зависимост от вида на
автомобила и годината на производство, са определени различна периодичност и
начин на провеждане. Внимателният прочит на текста на чл.147, ал.1 ЗДвП не дава категоричен
отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед.
Сравнителното тълкуване на цитираната диспозитивна правна норма със
санкционната такава на чл.181
от ЗДвП по-скоро навежда на извод, че задължението по чл.147 от закона е за
собственика на автомобила. Не случайно законодателят е предвидил изрично носене
на административно-наказателна отговорност именно от собственика. В случая по
делото не е установено субектът на административно-наказателна отговорност за
неспазване задължението за представяне ППС на технически преглед. Отделно от
това, съдът констатира, че от описанието на нарушението по чл.147
от ЗДвП, както в АУАН, така и в НП, не става ясно кога е следвало да
премине технически преглед посоченото в НП МПС. Това съдът намира за особено
съществено, тъй като от този момент задълженото лице чрез бездействие допуска
нарушение на цитираната правна норма. Посочването на ясна дата на извършване на
противоправното деяние е важно и за правилната преценка по чл.32 от ЗАНН досежно сроковете за съставяне на АУАН и НП, както и за изтичането на
абсолютна погасителна давност. Този пропуск представлява съществено
неотстранимо в настоящата фаза процесуално нарушение, тъй като е лишило
жалбоподателят да узнае в пълен обем всички съществени факти от
административното обвинение по т.2 от НП и да организира адекватно защитата си.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП и като такова, следва
да бъде отменено и в тази му част – т.2.
По
т.3 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП
(“Водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от
движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен
талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл.487,
ал.1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба 50 лв.“) за нарушение
на чл.100, ал.3 от ЗДвП (“Водачът на моторно превозно средство, което не е било
спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен
талон към знака. Когато моторното превозно средство технологично не разполага с
предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното
място, същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се
носи от водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно
с контролния талон.“), изразяващо се в това, че не е залепил стикер № 74388636
на полица за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
предно панорамно стъкло на автомобила.
За да
предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, като писмено
обективирани волеизявления следва да съдържат отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да обхващат АУАН и НП са посочени в чл.42
и чл.57
от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42,
т.4 и т.5
и чл.
57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от АНО резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие
(идентичност) между посоченото в АУАН и НП както в обстоятелствена, така и в
диспозитивна част. В случая на жалбоподателя е наложено наказание за това, че има
залепен стикер на предно стъкло с валидност до м.06.2019 год. и не е залепил
стикер № 74388636 на полица на сключена ЗЗ “ГО“залепил в долния ляв ъгъл на
предното стъкло валиден стикер на знак за сключена ЗЗ “ГО“ на автомобилистите
като нарушението е квалифицирано с разпоредбата на чл.100,
ал.3 ЗДвП,
Съдът намира, че отправеното фактическо обвинение е непрецизно.
Договори за задължителна застраховка гражданска отговорност се сключват не за
календарната година, а за един застрахователен период, който е една година – по
аргумент от чл.489,
ал.1 от КЗ. В контекста на гореизложеното, законът не дава възможност на
контролните органи за движение по пътищата да извършват проверки и да
констатират нарушения за бъдещ период. След датата на извършване на проверката
биха могли да настъпят събития, които да изключат задължението на наказаното
лице да сключва договор за застраховка, като погиване на вещта, прехвърляне на
собствеността на автомобила, спирането му от движение и т.н. Сключеният договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ следва да е валиден към
датата на извършване на проверката, но не и за бъдещ период. В конкретния
случай е направено точно това. Безспорно е че на датата на проверката е имало
залепен стикер на предно стъкло на автомобила, като е следвало да се отбележи
изрично в обжалваното наказателно постановление дали застраховката е валидна
към момента на проверката.
Несъответствието между фактическото
описание на административното нарушение и неговата правна квалификация е
съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт и обуславящо
неговата отмяна. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия
орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление, в частта относно административното наказание,
наложено на основание на чл.179,
ал.5 от ЗДвП /т.3 от НП/, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
НП (наказателно постановление) № 19-1228-000933 от 10.05.2019 год. на началника
на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: