Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 06.01.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд – Г.Т. на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател: Росен Стоянов
при участието на секретаря Радостина
Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00030 по
описа за 2021г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на
евентуалност по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н К.С., ул. „Ш.П., *, с управител Р.В.,
чрез пълномощник юрк. Г.К.,***, р-н К.С., ул. „Шандор
Петьофи“ № 10.
В исковата молба се твърди, че на 25.02.2016г. между „4.“ ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и ответникът М.К.П.
бил сключен Договор за кредит № **********, по силата на който на
ответника била предоставена сумата от 400 лв., която следвало да върне за срок
от 30 дни - на 26.03.2016г. Сумата била отпусната от кредитодателя
по посочената от кредитополучателя банкова сметка *** „У.Б.“ АД на 25.02.2016г.
Според ОУ – ответникът имал право да кандидатства за друг кредит, преди да е
върнал първия, което и сторил. При отпускане на доп. сума, договорът се изменял
чрез подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с изкл. на
размера на задълженията. На 29.02.2016г. ответникът заявил искане за отпускане
на допълнителен кредит в размер 400 лв., като отново е заявил и услуга
експресно разглеждане на заявката. При отпускане на допълнителният кредит,
съществуващия Договор за кредит бил изменен чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, останали непроменени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит. Договорът бил изменен на същата дата - 29.02.2016г.
Съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от
Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължат пропорционално
лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и
остатъчния срок до падежа. В последствие договорът за кредит е изменен още
веднъж на 12.03.2016г. след отправяне на заявка за отпускане на допълнителна
сума в размер 200 лв., като сумата била преведена по сметката на
кредитополучателя в „У.Б.“ АД на същата дата - 12.03.2016г. С последното
изменение на договора ответникът М.П. се задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер 1216,40 /хиляда двеста и
шестнадесет лева и четиридесет стотинки/, от които главница в размер 1000,00 лв.,
договорна лихва в размер 28,27 лв. за периода на ползване на кредита и такса за
експресно разглеждане в размер 188,13 лв.
С настъпване на падежа - 26.03.2016г. кредитополучателят изпаднал в забава,
тъй като не погасил дължимите суми. От този момент на основание чл. 13.2 от
Общите условия, на 27.03.2016г. започнало начисляването на наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ за съответния период към договорния лихвен процент, върху
неизплатената сума за просрочието. На ответната
страна били изпратени от „В.“ напомнителни писма, но
въпреки това не постъпило плащане.
На 23.11.2018г. „4.“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключило с „К.Р.“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по процесния договор в общ размер на 2607,20лева,
от които: главница в размер на 1000 лева, договорна лихва в размер на 28,27лева,
наказателна лихва в размер на 1360,80 лева, 188,13 лева такса за експресно
разглеждане на кредита и 30 лева такси за събиране.
„К.Р.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка
„Непотърсено“.
Предвид изложеното се моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
единствено сумата в размер на 1000
лева, представляваща главница по Договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда -
25.01.2021г. до окончателното изплащане. При условията на евентуалност е
предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на сумата от 1000 лева,
като получена от ответника без основание. Моли се за уважаване на претенцията.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна
М.П., чрез пълномощника адв. К.П. *** е постъпил
писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. На първо място се оспорва наличието на валидно сключено правоотношение
между „4.” ЕООД и ответника.
Излагат се твърдения, че от представените
документи от ищеца не може да се направи еднозначен положителен извод за
получено от ответника съгласие за сключване на посочения договор за заем. Оспорва
се материално-правната легитимация на ищеца, с оглед на сключения договор за
цесия. Излагат се доводи, че по отношение на вземането за главница е приложима
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По отношение на предявения в
условията на евентуалност иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, според ответника
ищецът не е материалноправно легитимиран като
кредитор на „4.” ЕООД и по това вземане, поради което и евентуалният иск следва
да се отхвърли. Прави се възражение за Ищецът не е материалноправно
легитимиран като кредитор на „4.” ЕООД и по това вземане, поради което и
евентуалният иск следва да се отхвърли. Твърди се, че в приложените към
исковата молба доказателства липсва доказателство за представителната власт на
пълномощника на ищеца. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищцовото
дружество разходи за юрисконсултско възнаграждение.
Моли за отхвърляне на предявените искове
изцяло. Претендира присъждане на направените разноски. Подробни съображения се
излагат от пълномощника на ответната страна адв. П. в
писмени бележки.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Твърдените
договор за кредит с изменение са сключени по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията
между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора
става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно
изявление, чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи
възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3
ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора.
Съобразно
ангажираните доказателства – договори, ОУ и СТЕ, която се кредитира изцяло от
съда – като компетентна, ясна и неоспорена от страните, съдът приема, че
сочените облигационни отношения са възникнали.
Тъй като
договорът за кредит № ********** е сключен под формата на електронен документ,
последният, ведно с ОУ, са представени по делото на хартиен носител, на
основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора са посочени личните данни на
кредитополучателя – ответник. Уговорени са – предоставена сума от 400 лева, а
впоследствие – на 29.02.2016г. още 400 лева, а на 12.03.2016г. още 200 лева,
конкретни лихвени проценти, ГПР, срок за връщане на сумите. Налице е уговорка
за плащане на такса за експресно разглеждане от общо 188,13 лева.
В ОУ е регламентирано,
че договорът се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в
системата или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза
в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и
извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на
началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.
Според т. 3.1 ОУ - страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната
поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
Прието е
заключение на СТЕ, според което – В съответствие с направените констатации е
видно, че за лицето М.К.П. е създаден профил № 9996225, чрез регистрация на
интернет страницата на „В.“ („4.“ ЕООД) - https://www.vivus.bg/ на 23.01.2014г.
в 15:44 часа от IP адрес: 46.237.94.6. Профилът е създаден с натискане на бутон
„Продължи“ след попълване на личните данни в регистрационната форма -
електронен формуляр. Всеки следващ договор има номер, който се добавя към
номера на профила. За М.К.П. процесният договор е
пети поред и номерът му е съответно № **********. След като вече за М.К.П. е бил създаден профил на 23.01.2014г. при
кандидатстването му за първи път, на 25.02.2016г. в 10:52 часа, при
кандидатстването му за пети пореден кредит, след натискането на бутона „Вземи“ са
се появили общите условия и проект за договора за кредит. За петият пореден договор № ********** на М.К.П., събитието се
е случило веднага след натискане на бутона „Подпиши“ на 25.02.2016 г. в 10:52
часа. Бутонът е станал активен и е могъл да бъде натиснат след отваряне на
електронния документ до края. С отварянето до края (преместване на плъзгача за скролиране през целият текст) се счита, че документът е
прочетен, като натискането на бутона „Подпиши“ се счита за съгласие с условията
по него.
Така в системата
на кредитора се отбелязвало, че клиентът е кандидатствал за кредит, което в
случая – се състояло като процедура на посочените по – горе дати. Във фигурите,
обективирани в заключението, били посочени
действията, които били извършени от потребителя и, които вещото лице е
изследвало и установило, с посочване на идентификационния номер на операцията,
описание на самото действие, дата и час на извършването му и IP адреса, от който
това действие е осъществено.
Заключението е
ясно, подробно, безпристрастно изготвено и се кредитира изцяло от съда.
По делото, на
л.25-27 са представени три броя преводни
нареждания от 25.02.2016г., 29.02.2016г. и от 12.03.2016г., в които - като
получател е посочен ответникът М.К.П. с ЕГН - **********, с наредени суми в общ
размер на 1000лв. преведени по сметката на ответника в „У.Б.“ АД и основание за
преводите - № ********** на процесния договор. Прието
е като писмено доказателство и писмо от обслужващата тази банкова сметка *** „У.Б.“ АД /л.56-57/, в което горната информация се потвърждава и изрично
се сочи, че титуляр на б. сметка, описана в договора и пл. нареждания, е
ответникът, като наредените суми са постъпили и са с наредител
– кредиторът „4.” ЕООД.
Съгласно чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/, електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13,
ал. 5 ЗЕДЕП/. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление,
за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.
Съдът намира, че
процесният договор представлява електронен документ,
който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП.
Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС - Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017
г., І т. о., според която - “принципно представянето на документ, върху който
липсва подпис на издателя му, предпоставя, че фактът
на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.
В случая, на
база писмените доказателства и СТЕ, съдът приема, че страните са сключили
договор за кредит с посоченото съдържание. Ответникът през системата на кредитодателя на сайта на „В.“ („4.“ ЕООД) -
https://www.vivus.bg/, е подал заявка за сключване на договора /а впоследствие
втора и трета/ и е генерирал сключването чрез натискане на бутона „подпиши“.
Заявката с посочване на параметрите на договора е направена от профила на
потребителя М.К.П. - създаден профил № 9996225, след което от този профил при
следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните
параметри, с който вещото лице се е запознало и, който е приет от потребителя с
натискане на бутона „подпиши”.
Сключване на
договора, с предоставени парични средства от общо 1000 лева, се доказва по
несъмнен начин и от съвкупния анализ на представените 3 преводни нареждания и
информация от обслужващата банковата сметка на ответницата банка. Разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се
счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя,
поради което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за
ответника е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно
ползване финансов ресурс в размер на сумата от общо 1000 лв. при условията и за
сроковете, установени в договора и общите условия към него.
Следователно,
доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „4.” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорените парични суми.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
такова не беше проведено.
Вземането за
главница е изискуемо на краен падеж – 26.03.2016г., до когато е следвало да
бъде погасена.
От представените
доказателства - договор за прехвърляне
на вземания от 23.11.2018г. и приложение
№1 към него /л.7-8, в което фигурират вземанията към ответника се установява,
че между „4.” ЕООД и „К.Р.” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който
ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за
кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 13.2 б. „б“ от Общите
условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна. Ищецът е
кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.
По делото е
прието уведомително писмо от цедента „4.” ЕООД, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез
нарочно упълномощения за това цесионер /л.28/ за
извършената цесия /л. 29/, адресирано до длъжника, което не е получено.
Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й в хода на процеса,
т.к.:
Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата
молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера
- Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137
от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, извършеното и по този начин уведомление следва да
бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Неоснователно е
възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност на основание
чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдът намира, че тя е приложима за възнаградителните лихви, включени в анюитетните
погасителни вноски по кредита, които не се претендират. По този въпрос ответникът
прави некоректен извод от цитираната от него съдебна практика, че, с оглед
уговорката в процесния договор за издължаване на
кредита на точно определена дата, а именно с дата на падеж на 26.03.2016г., се
касае за вид „периодични плащания“. Този извод не е верен, а именно: договорът
за кредит не е договор за периодични плащания, поради което за главницата
действително е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД.
Въз основа на
изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност
- наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена
паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по
силата на който цесионерът-ищец е придобил
изискуемото процесно вземане за главница, както и, че
длъжникът е уведомен за цесията.
Претендира се главницата
в общ размер на 1000 лева, като погашения не се установяват. Поради това,
главният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се присъди сумата от
1000 лева, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до
окончателното погасяване, като последица.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение от 150 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца
по делото е 600 лева, от които 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 400 лева депозит за изготвяне на СТЕ и 50 лв. за държавна
такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.К.П. с ЕГН - **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Р.“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата в размер на 1000 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № *** от 25.02.2016г.,
сключен между „4.“ ЕООД и ответникът, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.01.2021
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК М.К.П.
с ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Р.“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Д. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: