Р Е Ш Е Н И Е
... /13.2.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение
в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 78 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени кумулативно съединени самостоятелни осъдителни искови
претенции с пр.осн.чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД от Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу „Г.т.“ ЕАД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** за
заплащане на сумата 15000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – физически, морални и психични болки и страдания в
резултат на трудова злополука, настъпила на 21.01.2018 г. в гр.Варна, на спирка
„Мургаш“, в автобус линия 148, ведно със законната лихва от увреждането до
окончателното изплащане на сумата и за заплащане на сумата 50.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на заплатената
цена за преглед и издаване на медицинско удостоверение № 76/2018 г. от
Отделение „Съдебна медицина“ и за изготвяне на диск за образно изследване от 21.01.2018 г., в резултат на трудова злополука,
настъпила на 21.01.2018 г. в гр.Варна, на
спирка „Мургаш“, в автобуст линия 148, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът моли
ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за производството.
Твърдения от които
ищецът черпи права са, че към 21.01.2018 г. страните са се намирали в трудово
правоотношение като ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжност
„водач на тройбус“ по силата на трудов договор № 40056/07.08.2006 г. за
неопределено време, на пълно работно време, на 8-часа. На посочената дата след
приключване на смяната му, прибирайки се в дома си, в 15.40 часа, ищецът
пътувал с автобус, собственост на ответника, по линия 148. В автобуса възникнал
конфликт, предизвикан от двама млади
мъже, които се държали агресивно към кондукторката. Д. се опитал да успокои ситуацията и да защити
колежката си за което двамата мъже му нанесли тежък побой и избягали. От побоя Д.
получил стеснение на носните проходи в областта на дясната ноздра, като изкривяването
обусловило реално затруднение на дишането през носа, представляващо постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, травматични отоци и
кръвонасядания в областта на лицето, контузия на гръдния кош, счупване на 8-мо
дясно ребро, подкожен кръвоизлив в областта на лявото бедро, ожулвания в
областта на дясното коляно, контузия на дясната колянна става, които обусловили
разстройство на здравето, неопасно за живота. От нанесения му побой Д. изпитал
силни болки, стрес от внезапното и неочаквано нападение, унижение и срам, че е
бил подложен на това пред колегите си и пред множество граждани, пътуващи в
автобуса. Към същата дата ищецът е страдал от хормоносекретиращ аденом на
дясната надбъбречна жлеза/инциденталом/ и хипофизен макроаденом, захарен диабет
тип 2, артериална хипeртония II степен
и
хипертриглицеридемия в рамките на метаболитен синдром. Нанесения побой довел до значително увреждане
на здравето на ищеца като заболяванията се обострили. Вследствие на побоя Д.
получил и психично заболяване – смесено
тревожно-депресивно разстройство, за което няколко пъти е посетил специалист – психиатър за което са му били
изписани медикаменти и му е предписано лечение. Дозите са увеличени, както и са
му изписани нови медикаменти. Въпреки изминалия период от време, психическата
травма не е преодоляна от ищеца, което влошава допълнително качеството му на
живот. След инцидента на 21.01.2018 г. Д. е бил в болничен до 17.03.2018 г.
След обостряне на заболяванията му, ищецъът е получил световъртеж от централен
произход, което е наложило хоспитализация в гр.София в Клиника по
хипоталамо-хиповизални, надбъбречни и гонадни заболявания. Изписан е на
18.12.2018 г. Бил в болнични от 21.11.2018 г. до 19.05.2019 г. Тъй като здравословното състояние на ищеца
се влошило, му е издадено решение на ТЕЛК № 2913 от зас.№ 150/18.09.2019 г. с
оценка на работоспособността 50 % и противопоказания тежък физически труд,
ниски температури, с токсични вещества, опасност от очен травматизъм, със срок
до 18.07.2019 г. В последствие е преосвидетелстван със срок за две години – до
01.09.2022 г.
Ищецът е подал жалба
до прокуратурата, срещу извършителите е било образувано досъдебно производство,
привлечени са като обвиняеми лицата Веско Янев И. и Живко Д. Йорданов, които са му нанесли
побоя, обвинението е за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.2, вр.чл.129,
ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2 от НК. Със споразумение, одобрено от съда по НОХД №
4917/2020 г. на РС Варна, 23 състав подсъдимите са признати за виновни по
повдигнатото им обвинение и им е наложено наказание пробация с конкретни
пробационни мерки.
Работодателят „Г.т.“
ЕАД е заявил злополуката като трудова и същата е приета за такава с влязло в
сила разпореждане на дл.лица на ТП на НОИ Варна. Със заповед № 4/13.01.2020 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ
поради отказ на работника да заеме предложената му работа при трудоустрояване.
Заповедта е връчена на 14.01.2020 г.
В резултат на
трудовата злополука ищецът е претърпял не само физически болки и страдания, но
е придобил и психично заболяване, които в своята съвкупност са се отразили
негативно на качеството му на живот. Негативните преживявания и стреса са
довели до влошаване на здравословното състояние и работоспособността на ищеца,
което не се е подобрило и към момента. Обострени са стари заболявания, ищецът е
получил тревожно-депресивно разстройство, което продължава, има негативна промяна
в психичното му състояние – лабилен е, тревожен, затворил се е в себе си, не
изпитва радост и удоволствие, има накъсан и повърхностен сън, с постоянно
главоболие и сърцебиене от страх да не
бъде нападнат отново. Чувства се непълноценен, отчуждил се е от близките и
приятелите си, стрес от продължителното лечение и несигурност за бъдещето.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявените
искове както по основание, така и по размер.
Оспорва твърденията в молбата, че инцидентът
е предизвикан от двама младежи, които са били пътници в автобуса, че същите са
се държали агресивно с кондукторката, че нанесения побой и описаните травми са
довели до значително увреждане на здравословното състояние на ищеца. Счита, че
„ненавременната и неразчетена намеса на ищеца са довели до неблагоприятна
развръзка за него“. Заявява възражение за съпричиняване и намаляване
отговорността на работодателя по осн.чл.201, ал.2 КТ, тъй като ищецът е проявил
груба небрежност, пренебрегвайки правилата за безопасност. Моли за отхвърляне на предявените
искове и заплащане на разноски за производството.
Третото лице „Армеец“
АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** оспорва предявените искове по
основание и по размер. Счита, че не е
налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и
инцидента. Застрахователят е уведомен на 23.05.2018 г. за настъпилото събитие
по застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука“ на работници
и служители, намиращи се в трудово правоотношение с фирмата – застраховащ от
28.11.2016 г., със срок на действие от 29.11.2016 г. до 28.11.2018 г. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. Д. поддържа предявените искове и моли да се уважат.
Ответникът
чрез процесуалния си представител юриск. Чолаков поддържа отговора.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че към
датата на инцидента, те са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 40056/07.8.2006 г. Не е спорно, че
инцидентът е станал по време, когато ищецът се е прибирал от работа. По
подадена декларация за трудова злополука от осигурителя
„Г.т.“ ЕАД, компетентната ТД на НОИ е издала Разпореждане № 5104-03-30 от
07.02.2018 г., с което злополуката,
станала с Д.Д.Д. на 21.01.2018 г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО.
Със заповед №4/13.01.2020 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ
поради отказ на работника да заеме предложената му работа при трудоустрояване.
Заповедта е връчена на 14.01.2020 г.
От
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено
се установява, че стресът от претърпения инцидент не е преработен правилно от ищеца и на този етап
се набелязват симптоми, свързани с повишен депресивитет и тревожност.
Вътрешното напрежение и негодуване към лицата, които са му причинили всички
болки и страдания са обърнали здравословната агресия в автоагресия, а стресът
се е трансформирал в психотравма, която провокира страхове и опасения за собствения живот. Злополуката е
довела до психологичен дискомфорт за ищеца, повишена депресивност – лека към
умерена степен /осв. е загубил усещането си за щастие, поставил е акцент върху
здравословното си състояние /хипохондрична нагласа/. Налице са негативни и
подтискащи мисли за болест, смърт, както и повишена страхова готовност.
Психомоторно е подтиснат, контактите в разширения социум са ограничени.
Здравословната агресивност е обърната навътре /автоагресивност/, предизвикваща
вътрешно напрежение и тревожно очакване да не се повтори случилото се, да не
възникне нещо неочаквано. Това психо-емоционално състояние е довело до ограничаване на социалните
контакти с всички прояви на психичен дискомфорт. Клиничните симптоми са
омекотени, но лесно се актуализират. Въпреки това и към момента не е преработен
пълноценно и ефективно стресът и психотравмата от инцидента, които от своя
страна провокират настоящата симптоматика и влошеното качество на живот.
Констатираните заболявания могат напълно да отзвучат, да бъдат „заринати“, да
персистират и да преминат в посттравматично стресово разстройство.
Тази
симптоматика не е овладяна към момента.
От заключението на СМЕ, което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
описаните в медицинските документи увреждания на ищеца са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Обичайно те се възстановяват в
период от две-три седмици. Установените болестни състояния на ищеца са с
хронично протичане, налагащи системно наблюдение и лечение. От представените по
делото документи няма данни получените травми да са довели до обостряне или
влошаване на някое от съществуващите заболявания. Установените увреждания в
областта на лицето водят до известни болеви усещания при хранене в период от
около една-две седмици. Видимите увреждания по лицето водят и до известно
неудобство при общуване с хора през първите две-три седмици от получаване на
травмите. За същия период от време ищецът е изпитвал и определени затруднения в
движението на снагата поради счупването на осмо ребро.
От събраните гласни доказателства
се установява, че след инцидента ищецът се е променил много. Преди бил весел, а
сега се е затворил. Изолирал се е на вилата, в града идва рядко, но не сам, а с
децата си. Децата му носят храна защото не излиза сам. След побоя е започнал да
ходи по лекари, бил в болнични, след което се върнал на работа, но му ставало
лошо, веднъж припаднал и му открили
тумора. Преди това имал диабет, високо кръвно и тумор в надбъбречната жлеза.
Има разлика в поведението и в настроението му преди инцидента и след това. Не комуникира с приятели. Преди инцидента е
било обратно – търсел си компания и бил все с хора. Сега отказвал да ходи на
събирания с приятели и помолил
св.Маринов да му намери куче-пазач за
вилата.
Свидетелката С. разказва, че
ищецът направил забележка на двама пътници в автобуса, които се заяждали
с нея, те станали и започнали да го бият, свалили го на следващата спирка,
съборили го на земята, ритали го, блъскали го, скъсали му дрехите, течало му
кръв. Било много страшно. Никой от останалите пътници не се намесил. Шофьорът
изчакал Д. да се качи обратно в автобуса. Свидетелката го посъветвала да слезе
до сградата на КАТ и Трето РУ на МВР-Варна и да подаде жалба. Д. слязъл на
същата спирка.
Свидетелят Георгиев е бил водач на автобус 148 когато е станал
инцидента. Д. седял на първа седалка зад първа врата. Назад се чул скандал и
той тръгнал натам. Кондукторката не е викала никого за помощ. Свидетелят не е
давал обяснения пред работодателя за
инцидента. Не е видял нараняванията на
ищеца, който слязъл на спирката на Трето РУ на МВР-Варна.
Ответното дружество е представило преписка
на План за действия при бедствия от 2010 г., Правила за оказване на първа
долекарска помощ, Наредба №7 от 2005 г. за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, определени от
изп.директор групи, план за действие, служебна бележка.
Ищецът признава, че третото лице му е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 350.00 лева по договор за
застраховка по трудова злополука.
При така установеното от фактическа
страна се извеждат следните правни изводи:
Предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ са наличие на професионално
заболяване, причинени вреди от професионалното заболяване и наличието на
временна нетрудоспособност от заболяването, причинна връзка между тях. За вреди
от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, отговаря имуществено
само предприятието.
При очертания предмет на доказване, ищецът
следва да установи твърденията в молбата
и фактите от които черпи права, а именно, че е настъпила описаната трудова
злополука, вида на уврежданията, размера на имуществените вреди и вида на неимуществените вреди, които са
настъпили вследствие на същата злополука. Ответникът следва да установи
възраженията си в отговора за недължимост на претендираните суми като докаже
твърденията си, че злополуката е настъпила вследствие на поведение на
пострадалия работник, което поведение да е в нарушение на трудовата дисциплина.
От събраните в производството доказателства
е установено по безспорен начин, че ищецът е получил травматични
увреждания, които са настъпила
вследствие на описания инцидент и по
описания начин. За деянието е ангажирана наказателната отговорност на
извършителите по НОХД № 4917/2020 г. на
РС Варна.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По силата на чл.
383, ал.1 НПК определението на съда, с което се одобрява споразумението има
последиците на влязла в сила присъда. То решава въпросите окончателно и не
подлежи на обжалване по аргумент на чл. 382, ал.9 НПК. От изложеното следва, че
настоящият състав е длъжен да приеме за доказано по категоричен начин, че е
извършено престъпление от общ характер на
раздел две на глава втора на НК - „Престъпления срещу личността“ с
пострадало лице ищецът по делото Д.Д., че същото е
извършено от
предадените на съд лица, както и времето, мястото и начина по който е
извършено деянието, като е установена
причинно-следствената връзка между престъплението и увреждането на ищеца.
Злополуката е приета за трудова от компетентния орган на
осн.чл.55, ал.1 КСО, от което следва, че е установена причинна връзка между увреждането и злополуката. Протокол № 5101-03-26 от 24.01.2018
г. издаден от НОИ – ТД Варна и влязлото в сила
Разпореждане № 5104-03-30 от 07.02.2018 г. на дл.лице при ТД на НОИ
Варна представляват официални документи,
тъй като са издадени от компетентния държавен орган, който е овластен със
закон. Оспорването на същите по реда на
чл.183, ал.1 ГПК е недопустимо.
В хода на производството не се
събраха доказателства за извършено
нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, което нарушение да
представлява умишлено увреждане на здравето му с цел ползване на болничен и
получаване на обезщетение. Не са налице доказателства за извършени действия от
ищеца, които могат да се определят като
проявена груба небрежност и нарушение на трудовите задължения. Съдът приема за
недоказано твърдението на работодателя, че
злополуката е вследствие действия на ищеца, свързани с нарушаване
правилата за безопасност или нарушаване на други правила на трудовата дисциплина. Както се посочи
по-горе времето, мястото и начина по който са получени травматичните увреждания
на ищеца са доказани в наказателно производство, приключило със споразумение по
чл. 383, ал.1 НПК, както и е установена причинно-следствената връзка между
престъплението и уврежданията.
Установи се също така от
събраните гласни доказателства, които съдът цени като безпротиворечиви, взаимно
допълващи се и основани на непосредствени впечатления, че в резултат на травмата ищецът е търпял физически болки и затруднения през
оздравителния период, който е повече от 6 месеца. През този период са
били ограничени възможностите на ищеца за физическо движение и натоварване, същият е бил затруднен при извършване на обичайни ежедневни
дейности, някои от които са били изключително болезнени и травмиращи, тъй като
са свързани със затруднено движение на тялото и крайниците и затруднено дишане.
Както от медицинските документи, така и от
показанията на свидетелите се установи, че ищецът е бил хоспитализиран
поради влошаване на състоянието му след инцидента, като не е установена пряка
връзка между диагностицираното онкологично заболяване и инцидента от 21.01.2021
г. Предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен.
По отношение размера на
претендираното обезщетение, съдът намира, че обезщетението по чл. 200, ал.
1 от КТ следва да се определи по справедливост на осн.чл.52 ЗЗД. При
определяне размера на обезщетението съдът
съобрази както характера и степента на увреждането, така и понесените
неудобства, болки и притеснения по време
на възстановяването от травмата за
период повече от 6 месеца. Следва да се съобразят и затрудненията, които
в бъдеще ищецът ще изпитва от травмите
при физическо натоварване на тялото
и при студено време за спуканото ребро и травмите на крайниците, както и
че същият има постоянно затруднено дишане вследствие на стеснението на носните
проходи и изкривяването на носната преграда, получени вследствие на ударите в областта на лицето.
Вследствие на злополуката са настъпили неблагоприятни последици и за психичното и емоционалното състояние на
ищеца. Преживяния стрес от инцидента се
е трансформирал в психотравма, която е предизвикала у унего страхове и опасения за здравето и живота. Злополуката
е довела до психологичен дискомфорт и повишена депресивност от лека към умерена
степен. Становището на експертите е, че
лицето е загубило усещането си за
щастие като е поставило акцент върху
здравословното си състояние с хипохондрична нагласа. Налице са негативни и
подтискащи мисли за болест, смърт, както и повишена страхова готовност. Пострадалият
е подтиснат, контактите му са ограничени, налице е вътрешно напрежение и тревожно очакване да не
се повтори случилото се и да не възникне
нещо неочаквано. Това психо-емоционално състояние е довело до ограничаване на социалните
контакти на ищеца с всички прояви на психичен дискомфорт.
Съдът приема за установено от свидетелските
показания, че има промяна в поведението и в настроението на ищеца преди инцидента и след това. Преди инцидента ищецът
бил общителен, търсел компания и се събирал
с приятели, около него винаги имало хора. Сега е точно обратното – той се е затворил
и няма желание да контактува с приятели, изолирал се е във вилен имот, рядко излиза,
обикновено децата го посещават и му
носят продукти, отказва да ходи на събирания, дори помолил св.Маринов да му намери куче-пазач за вилата, изпитва тревожност и страх.
Предвид изложеното, съдът намира,
че принципа за справедливост изисква определяне на дължимо от работодателя обезщетение на работника за неимуществените вреди, които са настъпили
пряко от трудовата злополука на 21.01.2018 г. в размер на 12500.00 лева, като
за горницата до претендираната сума 15000.00
лева молбата следва да се отхвърли като неоснователна.
От представените доказателства фискален
бон за 40.00 лева от дата 22.01.2018 г. и фискален бон за 10.00 лева ведно със заявка за диск от дата 23.01.2018 г. се установява, че ищецът е заплатил сумата в
размер на общо 50.00 лева за медицински
изследвания по сметка на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, от което следва, че
предявения иск за имуществени вреди е основателен и доказан по размер.
При неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за забава за вреди
от деликт се дължи от деня на увреждането без да е необходима покана, на
осн.чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Ето защо, в
случая лихвата за забава върху дължимото
обезщетение по двата иска следва да се присъди
от деня на увреждането 21.01.2018 г. до окончателното изплащане. Акцесорните
претенции са основателни и следва да се уважат, така, както са предявени.
По въпроса за разноските:
За уважената част на иска ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за производството. Няма доказателства за
направени разноски от ищеца, ето защо такива не му се дължат.
Доколкото с исковата молба е
представен договор за правна защита и съдействие от 04.01.2021 г. между ищеца Д.Д.Д. и упълномощения от него адвокат Д.С.Д., за процесуално
представителство по чл.38, ал.1, т.3 от
ЗА, съдът следва да определи дължимото от ответника възнаграждение на
процесуалния представител на осн.чл.38, ал.2 ЗА. В минималния размер по чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г., която е била действаща към датата на сключване
на договора в ред. ДВ бр.68/31.7.2020 г. възнаграждението е в размер на 905.00 лева по иска за неимуществени вреди и в размер на
300.00 лева по иска за имуществени вреди
или общо 1205.00 лева.
За отхвърлената част на иска ищецът
дължи на ответника разноски в размер на 405.00
лева.
На
осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на РС Варна
държавна такса в размер на 550 лева /4 % върху цената на всеки осъдителен иск/, както и сумата за
изплатени възнаграждения на вещи лице в размер на 1408.00 лева, дължимо на
осн.чл.77 ГПК, или общо 1958.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Г.т.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** сумата 12500.00 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания, затруднено движение на тялото и крайниците,
затруднено дишане, тревожно-депресивно разстройство, накъсан и повърхностен
сън, постоянно главоболие и сърцебиене,
страх да не бъде нападнат отново, чувство за непълноценност, стрес от
продължително лечение и несигурност за бъдещето, които са получени в резултат на трудова злополука, настъпила на
21.01.2018 г. в гр.Варна, на спирка „Мургаш“, в автобус линия 148, на
осн.чл.200 КТ, вр.чл.52 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 21.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
12500.00 лева до претендираната сума 15000.00 лева.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Д.Д.
с ЕГН ********** сумата 50.00 /петдесет/
лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена цена за преглед и за издаване на медицинско
удостоверение № 76/2018 г. от Отделение „Съдебна медицина“ и за изготвяне на
диск за образно изследване от 21.01.2018
г. от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, получени
от трудова злополука от 21.01.2018 г., настъпила в гр.Варна, на спирка „Мургаш“, в автобус
линия 148, на осн.чл.200 КТ, вр.чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането 21.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат Д.С.Д. ***, ЛН **********, адрес
гр.Варна, ул.Ивайло № 1-Б, тел. ********** възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Д.Д.Д. в размер на 1205.00
лева, на осн.чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
с ЕГН ********** да заплати на „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление *** разноски за отхвърлената част на иска в размер на 405.00
лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на РС Варна сумата в размер на 1958.00 лева, на осн.чл.78, ал.6 и чл.77 ГПК.
Решението е постановено при
участието на третото лице „Армеец“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
***.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Районен съдия: