№ 799
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100900535 по описа за 2024 година
Ищецът ИФ „Скадефорсакринг“ АД /If Skadefоrsаkring AB / твърди, че в
качеството си на застраховател по застраховка „Каско“ на лек автомобил
„Ауди А7“, с норвежки рег. № ****, е заплатил застрахователно обезщетение
за вреди от ПТП, настъпило на 13.12.2022 г. на пътя между с. Биволаре и гр.
Плевен, по вина на водача на л.а „КИА“, с ДК № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, в размер на 51 556,54
лева. Твърди, че ответникът в качеството си на застраховател на гражданската
отговорност на посочения в исковата молба делинквент следва да поправи
причинените имуществени вреди като твърди да му е отправил покана и на
14.03.2023 г. ответникът е заплатил само част от вземането в размер на сумата
от 25780,70 лева и претендира разликата в размер на 32 423,54 лева, както и
лихва за забава за периода 28.04.2023 г. – 19.03.2024 г. Претендира законната
лихва и разноски.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ оспорва иска. Не
оспорва да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента,
както и произшествието да е настъпило в следствие противоправното
поведение на застраховано при него лице. Оспорва действителната стойност
на вредите, като прави възражение, че неговата отговорност следва да се
ограничи до размера на обезщетението, определен при условията на „тотална
щета“ – действителна стойност на застрахованото имущество към датата на
настъпване на събитието намалена със стойността на запазените части.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по
делото, достигна до следните фактически и правни изводи.
По приложимото материално право.
Според чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 593/2008 г. относно приложимото
1
право към договорните задължения /Рим I/ договорът за застраховка се урежда
от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
застрахователя. В този смисъл в Решение по преюдициално запитване по
съединени дела С-359/14 и С-475/14, е прието, че когато двама или повече
застрахователи са солидарно отговорни да обезщетят пострадало лице,
претърпяло загуби, вреди или телесни повреди в резултат на непозволено
увреждане чрез действие или бездействие от страна на титуляря(ите) на
застрахователните полици, и когато единият от застрахователите е изплатил
обезщетението и иска възстановяване на част от платената сума от другия(те),
задължението на застрахователя да обезщети титуляря на застрахователната
полица или пострадалото лице от името на титуляря на полицата трябва да
бъде квалифицирано като договорно за целите на член 1, параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
2008 година относно приложимото право към договорни задължения („Рим
I“). Независимо дали застрахователят изплаща обезщетението пряко на
пострадалото лице или един застраховател изплаща дадена сума на друг,
поемайки част от това обезщетение, договорната природа на задължението за
изплащане на обезщетение не се променя. Следователно приложимото право
следва да се определя съгласно Регламент „Рим I“. Предвид изложеното съдът
приема, че българското материално право е приложимото по отношение на
обема на отговорността на застрахователня на гражданската отговорност на
делинквента.
Българското материално право е приложимо и по отношение начина на
определяне на вредите, според правилото на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ №
864/2007 г. /Рим ІІ/ за приложимото право към извъндоговорните задължения,
като държава, в която е настъпил вредоносният резултат или непреките
последици от деликта. Държава на територията, на която е настъпила вредата
в настоящия случай е Р. България. В този смисъл Решение на СЕС от 24
октомври 2012 г. по дело С-22/12 се приема, че приложимият закон е
националният закон на държавата, на чиято територия е настъпило ПТП (в
този смисъл т. 25 от решение от 10.12.2015 г. по дело С-350/14, т. 23 от
решение от 17.05.2023 г. по дело С-264/22 г., т. 27 от решение от 05.09.2015 г.
по дело С-86/23 на СЕС, както и практиката на ВКС – Решение №
70/12.03.2025 г. по т.д. № 772/2024 г. на т.о. на ВКС).
По иска с правно основание чл. 411 КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. 3а възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по
договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска; в изпълнение на
договорното си задължение по договора за имуществено застраховане ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-
голям от действителните вреди.
Обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на гражданската
отговорност на л.а „КИА“, с ДК № ****, както и че произествието на
13.12.2022 г., настъпило на пътя между с. Биволаре и гр. Плевен, е следствие
виновното поведение на водача на това моторно превозно средство са факти,
2
отделени като безспорни между страните, които се подкрепят и от събраните
по делото писмени доказателства, поради което съдът го приема за установени
по делото.
Спорни между страните са обстоятелствата относно наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек
автомобил „Ауди А7“, с норвежки рег. № ****, плащането на застрахователно
обезщетение по този договор, както и размера на действителните вреди, които
подлежат на поправяне по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
на л.а. с рег. № **** се установява от застрахователно удостоверение по
договор № 79982956 и норвежки лиценз за превозно средство /лист 12 и 13 от
делото/. Видно от удостоверението за застрахователен договор, в него е
предвидено самоучастие в размер на 6000 норвежки крони.
От събраните писмени доказателства се установява, че дружество „АВУС
регулиране на щети“ ЕООД, в качеството си на представител на ИФ
„Скадефорсакринг“ АД, е възложило на „Порше интер ауто БГ“ ЕООД
извършването на ремонт на вредите по „Ауди А7“, настъпили в следствие на
проценото ПТП. За извършения ремонт, видно от представените три броя
платежни нареждания /от 14.03.2023 г. и от 27.04.2023 г./, „АВУС регулиране
на щети“ ЕООД е изплатило на „Порше интер ауто БГ“ ЕООД сумата в общ
размер на 51556,54 лева.
На 24.04.2023 г. „АВУС регулиране на щети“ ЕООД е отправило до ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ , застрахователна претенция от името на ИФ
„Скадефорсакринг“ АД, като негов представител, като към писмото е
приложено и пълномощно /писмо л.19 от делото/. Претенцията е за 42 963,79
лева. С писмо отговор от 12.05.2023 г. от „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД е отговорено, че действителната стойност на застрахованото имущество е
44 233,00 лева, поради което обезщетението следва да бъде определено при
условията на икономически тотал и приспадане на запазените части и същото
е определено на сумата от 19133,00 лева, за която не е спорно между страните,
че е заплатена от ответника.
Възраженията на ответника, че липсват доказателства плащането на
разходите за отремонтиране на „Ауди А7“ да е станало от името и за сметка на
ИФ „Скадефорсакринг“ АД, съдът намира за неоснователни. Видно от
обсъдените по-горе доказателства, дружеството „АВУС регулиране на щети“
ЕООД изплатило разходите за отремонтиране на лекия автомобил се е
легитимирало, както пред сервиза извършил ремонта, така и пред ответника,
като пълномощник на ищеца. Самият ищец се позовава на учредяването на
такава представителна власт, поради което съдът намира за доказано по
делото, че плащането на разходите за отремонтиране на процесното МПС,
както и предявяването на регресната претенция е извършено от лице, с
представителна власт да действа от името и за сметка на ищеца.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие до размера на
застрахователната сума. Действителна е стойността се определя без прилагане
на коефициент на овехтяване.
В чл. 390, ал.2 ТЗ е дадена легална дефиницията за понятието „тотална
3
щета“ - увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Кодексът за
застраховането не съдържа изрични правила, отклоняващи се от посоченото
по-горе общо правило за пълно обезщетяване на действителната стойност на
вредата, при наличие на „тотална щета“. Нормата е свързана със следване
общото правило за забрана на неоснователното обогатяване на застрахованото
лице да получи обезщетение по-голямо от действителната за него вреда. В
този смисъл, съдът приема, че при наличие на „тотална щета“
застрахователното обезщетение следва да бъде определено алтернативно по
два начина. В хипотезата, в която застрахованото моторно превозно средство е
дерегистрирано, застрахователното обезщетение се изчислява на
действителната стойност на застрахованото имущество, намалена със
запазените части, ако са налице такива. Ако от интереса на застрахованото
лице следва да отремонтира застрахованото имущество и същото да не бъде
дерегистрирано, то тогава застрахователното обезщетение се определя от по-
малката измежду двете суми – възстановителната стойност на вредите и
действителната стойност на застрахованото имущество към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Приспадане на запазени части в
случая не се извършва, тъй като такива не са налице и е невъзможно
обогатяване на собственика на застрахованото имущество с тяхната
реализация.
Според заключението на приетата автотехническата експертиза пазарната
стойност на разходите за отремонтиране на лек автомобил „Ауди А7“, с
норвежки рег. № **** към датата на настъпване на ПТП е 51 932,99 лева с
включен ДДС, а пазарната стойност на този лек автомобил – 45317,00 лева.
Предвид изложените по-горе мотиви относно държавата, на територията на
която следва да се определи пазарната стойност на размерът на вредите и
действителната стойност на застрахованото имущество, съдът намира, че не
следва да обсъжда приетата допълнителна автотехническа експертиза.
С оглед предвиденото самоучастие в договора за имуществена
застраховка, при изчисляване на регресното вземане от размера на дължимото
по договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
застрахователно обезщетение следва да се изключи предвиденото самоучастие
на застрахования в размер на 6000 норвежки крони, равняващи се на 1121,04
лева по официалния курс на БНБ към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
При следване на горните правила размерът на суброгационното вземане е
44 195,96 лева, като от него следва да бъде извадена сумата, която ответникът
е платил в изпълнение на регресния дълг / 19133,00 лева/. Искът следва да
бъде уважен за сумата от 25062,96 лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 32423,54 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ, застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност. От събраните доказателства се установява, че на 24.04.2023 г.
представител на ищеца е представил документите, необходими за определяне
на застрахователното обезщетение. Считано от тази дата срокът за изплащане
на обезщетението изтича на 24.05.2023 г., който ден е официален празник,
4
поради което ответникът е изпаднал в забава на 26.05.2023 г.
Искът за лихва за забава следва да бъде уважен за сумата от 2725,33 лева
/изчислена с онлайн лихвен калкулатор/ за периода 26.05.2023 г. – 19.03.20.24
г. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер и за периода
28.04.2023 г. – 25.05.2023 г.
По разноските:
При този изход от делото ответникът дължи на ищеца сторените от него
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното между
ищеца и адв. Б. адвокатско възнаграждение.
В Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално
запитване по т. 2 е прето, че: „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.“ Даденото в решението на СЕС
тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните
съдилища, поради което съдът не следва при направено възражение за
прекомерност да съобразява адвокатските възнаграждения предвидени в
Наредбата за възнагражденията за адвокатска работи и може да определи
възнаграждение и под тях, при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, имуществения интерес, предмета на спора.
Уговореното между ищеца и адв. Б. адвокатско възнаграждение за
представителство по делото е в размер на 3450,00 лева.
Производството по делото е с обичайната фактическа и правна сложност
за този тип дела. Голяма част от релевантните обстоятелства са безспорни,
като доказателствената дейност е свързана единствено със събиране на
писмени доказателства, първоначална и допълнителна експертиза. Делото е
приключило в две открити съдебни заседания. Според чл. 7, ал. 2, т.4 НВАР
размерът на адвокатското възнаграждение по Наредбата е 3547,98 лева.
Ответникът е представляван от юрисконсулт.
Предвид изложеното съдът намира, че уговореното между ищеца и адв.
Б. адвокатско възнаграждение за представителство по делото е прекомерно и
следва да бъде намалено до размер от 2500,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 3079,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 23,28 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК:
********* да заплати на ИФ „СКАДЕФОРСАКРИНГ“ АД / IF
Skadefоrsаkring AB /, вписано в търговския регистър на Кралство Норвегия
под № *********, с адрес Кралство ************** Осло, ул.
„Драменсвайен“ № 264, на основание чл. 411 КЗ сумата от 25062,96 лева,
неизплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Ауди А7“, с норвежки
рег. № ****, настъпили при ПТП на 13.12.2022 г. на пътя между с. Биволаре и
гр. Плевен, в следствие противоправното поведение на водача на л.а „КИА“, с
ДК № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
19.03.2024 г. до плащането, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2725,33 лева за
периода 26.05.2023 г. – 19.03.20.24 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 3079,00 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за
горницата до пълния предявен размер от 32423,54 лева, както и иска по чл. 86
ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 3801,28 лева и за периода
28.04.2023 г. – 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА ИФ „СКАДЕФОРСАКРИНГ“ АД / IF Skadefоrsаkring AB /,
вписано в търговския регистър на Кралство Норвегия под № ********* да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 23,28 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6