Р Е
Ш Е Н
И Е № 106
гр. Кюстендил, 23.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря Р. Стицова след като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д.№ 71/2019 г. по описа на КнОС и
за да се произнесе взе предвид:
„Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."***" № ***, етаж *** обжалва решение №
537/19.11.2018 г., постановено по гр.д. №621/2018 г. по описа на ДнРС, с което
са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството против Б.В.А., с
ЕГН: ********** искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, чл.
79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ размер на 823.96 лв., от които:
516.39 лв.-главница по Договор за паричен заем № 2618012/11.08.2016 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника; 25.95 лв.-договорна лихва за
периода от 10.09.2016г. до 09.12.2016г.; 241.94 лв.-неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 39.68 лв.-мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 09.12.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането й.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
на районен съд е неправилно. Искането е
за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се
уважат исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се
оспорват твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на
решението на районен съд.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от
лице, имащо право и интерес от обжалване
и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
КОС след като прецени становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт,
приема че въззивната жалба е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Окръжен съд изцяло споделя
мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и
доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то
счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред районен съд е бил
предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК:***, гр.С. против Б.В.А., с ЕГН: **********
обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание
чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника,
че същият му дължи сума в общ размер на 823.96 лв., от които: 516.39
лв.-главница по Договор за паричен заем № 2618012/11.08.2016г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника; 25.95 лв.-договорна лихва за периода от
10.09.2016г. до 09.12.2016г.; 241.94 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
39.68 лв.-мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 09.12.2016г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-29.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащането й.
Районен съд е отхвърлил
исковете, приемайки, че договорът за
потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с императивни разпоредби на
ЗПК, а именно не са спазени изискванията на чл.11 от ЗПК- не е представен
стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация за ГЛП и ГПР,
не е представен погасителен план към договора за кредит, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Прието е също така, че уговорката за неустойка в договора е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
По делото се установява,
че на 11.08.2016 г. между "Изи Асет Мениджмънт" и Б.В.А. е сключен договор за паричен заем № 2618012.
На 30.01.2017 г. е подписан рамков
договор за прехвърляне на парични задължения между "Изи Асет Мениджмънт" и
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД., по силата на който и задължението по посочения договор за заем е прехвърлено на въззивното
дружество, за която цесия длъжникът е уведомен с исковата молба.
Ответникът чрез
назначения си на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, както в
отговора на исковата молба, така и в отговора на въззивната си жалба, оспорва
валидността на договора за паричен заем на основание противоречие
съдържанието на договора с конкретни разпоредби на ЗПК.
Като основание за
нищожност на Договора за паричен заем ответникът сочи, че същият е сключен при
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, както и че липсва приложен към
договора погасителен план.
Съдът намира, че
представеният Договор за паричен заем не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 е т.12 от ЗПК, тъй като към същия
липсва погасителен план. Съгласно императивните изисквания, въведени с посочената разпоредба, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Съдът не възпиема становището на представителя на въззивното дружество,
че е налице инкорпориран в договора за
паричен заем погасителен план, доколкото в същия се съдържа информация относно
размера на главницата- 1000 лв., фиксиран годишен лихване процент- 40%, годишен
процент на разходите по заема- 49.01, срок на заема- 4 месеца, обща сума
дължима от заемателя- 1084.68 лв., както и размер на вноските - 271.17 лв. В
настоящия случай в договора липсва разбиване по пера на задължението на заемателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни
разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска
каква част от задължението е за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява. Не са посочене също така броя на вноските, срокът за издължаване на
всяка една от тях. От посоченото се налага извод, че в договора за паричен заем
не е инкорпориран погасителен план. Още
повече в самия договор относно броя,
периодичността и датите на плащане на всяка вноска се препраща към погасителен
план, който пък според клаузите на договора е неразделна част от същия.
Съгласно 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на, чл. 11, ал.1, т.7-12 е ал.2 договорът за потребителски кредит е
недействителен С оглед на посоченото по- горе, съдът приема, че договът е
недействителен.
Съдът намира,
че клаузата относно предвидената в чл. 4 /2/ от договора неустойка в размер на
504.60 лв. е също нищожна, тъй като също противоречи на добрите нрави.
Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Според чл. 4 от процесния договор неустойката е дължима не при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави
обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова
гаранция. С оглед на това съдът приема, че така уговорената неустойка излиза
извън присъщата обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не
настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в
заем сума и възнаграждение за ползването, кредиторът ще получи обезщетение под формата
на лихва за забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато се
претендира. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените в закона
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита.В случая се установява, че
ответникът е извършил плащания в размер на 850 лв., с която сума съдът приема,
че е погасил част от главницата Следователно искът е основателен за сумата 150
лв. и в този размер ще се уважи. В останалите части решението е законосъобразно
и ще се потвърди.
На въззиваемото
дружество следва да се присъдят направените от него разноски за въззивната
инстанция, които са в размер на 65.79 лв. определени по компесация при
определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 лв. и 200 лв.
възнаграждение за особен представител. Дължими са и 17 лв. разноски определени
по компесация за заповедното производство.
Мотивиран от горното,
Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №537/19.11.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 621/2018 г. на Дупнишкия районен съд в частта,
в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."***" № ***, етаж ***против Б.В.А., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.
240, ал. 1, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата 150 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 2618012/11.08.2016г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 03.10.2017 г. до изплащането й и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б.В.А.,
с ЕГН: **********, че дължи на основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, чл.
79, ал. 1 от ЗЗД на Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление : гр.С., бул."***"
№ ***, етаж 3 сумата 150 лв., представляваща главница
по Договор за паричен заем № 2618012/11.08.2016г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-03.10.2017 г. до
изплащането й, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2027/2017 г.на ДнРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части
ОСЪЖДА Б.В.А.,
с ЕГН: ********** да
заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул."***" № ***, етаж *** деловодни разноски както следва: 65.79 лв. за въззивната инстанция и 17 лв. за заповедното производство
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.