РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2243
град
Пловдив, 11 декември 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на петнадесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм.
дело № 1739 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано
е по жалба на Й.И.С., ЕГН **********,***, против заповед № 1444 от 28.09.2023
г. на кмета на община Асеновград.
Твърди
се незаконосъобразност на заповедта с доводи за допуснати СПН в хода на
административното производство.
В
крайна сметка се иска отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Претендират
се разноски.
Представя
се писмена защита.
За
ответника – Кмет на Община Асеновград,
се взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Представя се
писмена защита.
ЗЛ Я. заема
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства (представената
административна преписка, свидетелските показания и приетата СТЕ), обсъди направените в жалбата
оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира за установено следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № А-1444 от 28.06.2023 г.
на Кмета на Община Асеновград, с която, на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ,
е наредено на Й.С. и Б.И.Я., да премахнат обект „дървен навес“, поставен в имот
с кадастрален идентификатор 00702.517.48, гр.Асеновград, вид собственост
частна, вид територия урбанизирана, НТП ниско застрояване, площ 222 кв.м., с
приблизителни размери както следва дължина от 3,80 м., ширина от 2,30м., със
средна височина от 2,60 м., с приблизителна квадратура около 8,80 кв.м., с
покрив изграден по ширина от 10 бр. дървени колони и две напречни захванати с
планки, покрити с ондулин, който е закрепен към
фасадата на къщата.
В изпълнение на законовите изисквания,
до извеждането на извода за необходимостта от премахване на преместваемия
обект, се е стигнало след извършване на проверка от страна на служители на Община
Асеновград, констатациите от която са обективирани в
КА № 1 от 28.02.2023 г. Неоснователни са направените от жалбоподателя
оплаквания за допуснати СПН в хода на административното производство, поради факта,
че М.П., част от работната група, съставила горепосочения КА, не е включена в
списъка на община Асеновград за упражняване на права по чл.223 от ЗУТ. Действително, М.П., не е включена сред
служителите за контрол по строителството съгласно представена за целта заповед
на л.69 по делото, но другият участник в работната група е включен сред тези
служители, а и на практика фактическите констатации по КА не се оспорват от
жалбоподателя. Т.е. дори и да се приеме, че е осъществено процесуално нарушение
с осъществяването на контрол по строителството от служител, който не е включен
в списъка на община Асеновград за упражняване на права по чл.223 от ЗУТ, то
това процесуално нарушение не е от категорията на съществените, което да доведе
до отмяна на крайния акт.
Оспорената заповед обаче е издадена в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Обектът,
чието премахване е разпоредено е приет от АО за преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ.
Разпоредбите на чл. 56, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми,
като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ
разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното
предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. Съгласно
легалната дефиниция по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. По аргумент
от разпоредбите на чл. 56, ал. 1
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ следва извода, че основни характеристики на преместваемия обект са неговото предназначение /за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност/; след отделянето му от
повърхността да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или
подобно предназначение; поставянето или премахването му да не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята и обектът да не представлява
строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй
като при липсата на който и да е от тях е пречка обектът да се квалифицира като
преместваем. Тълкуването в съвкупност на нормите на чл. 56, ал. 1,
чл. 57, ал. 1 от ЗУТ
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертава кръга на преместваемите
обекти и критериите, определящи ги като такива - конструктивните характеристики
и предназначението на обектите.
В случая дървения навес, предмет на заповедта
за премахване, няма характеристиките на преместваем
обект с оглед на предназначението си, тъй като не попада в нито една от
хипотезите по чл. 56, ал. 1, т. 1-4 от ЗУТ.
Безспорно в случая се касае за дървен навес,
който по смисъла на закона представлява постройка на допълващо застрояване,
поради и което именно това негово предназначение го определя като строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо дали може да се премести напр. на друго място в
цялост или не. В случая е налице строеж и същият е такъв от шеста категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.
С
оглед на гореизложеното и съобразявайки константната съдебна практика, съдът
приема, че неправилно разпореденият за премахване
обект е определен като преместваем обект по см. на чл. 56, ал. 1
във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и съотв. при неправилно приложение
на закона с обжалваната заповед е разпоредено
премахването на обекта при упражняване на административното правомощие на
основание чл. 57а, ал. 3
във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Анализът на нормативната регламентация по ЗУТ води до
извода, че осъществяването на компетентността от кмета на общината за премахване
на дървен навес, може да се извърши при прилагането на други материалноправни основания, всяко от които се свързва с
различни релевантни фактически обстоятелства. В чл. 195, ал. 5 от ЗУТ
е предвидено премахването на строежи, неподходящи по местонахождение,
разположение, вид и материали; в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ
– премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят; в чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – премахването на незаконни строежи по см. на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ,
а в § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ – премахване на временни строежи. В случая обаче
не е приложено нито едно от посочените основания за разпореденото
премахване на процесния обект с характеристиките на
строеж.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената
заповед, като постановена при неспазване на нормативно установените материалноправни изисквания, следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Този
извод прави излишно обсъждането на изслушаните по делото свидетелски показания.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като Община Асеновград следва да бъде осъдена да заплати на Й.И.С., ЕГН **********,***, общо сумата от 1660 лева,
представляваща 10 лева внесена ДТ по
делото, 1250 лева – договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат и 400 лева депозит за СТЕ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ А-1444 от 28.06.2023 г. на Кмета на Община Асеновград.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на Й.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 1660 лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението
е окончателно на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.
Административен съдия: