РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Плевен, 18.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 8 по описа за
2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Административното дело е образувано по жалба на Р.В.К.,
ЕГН **********,*** срещу решение № 2153-14-87/12.12.2018 година на директора на
ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се
посочва, че неправилно е определен размер на обезщетението за безработица, тъй
като съгласно документ U001 от компетентната институция на Кипър е получил
доход в размер на 119 445, 61 евро за периода от 31.03.2008 г - 18.07.2018 година и трудовото
правоотношение е прекратено поради изтичане на срока на договора,а не по
взаимно съгласие, което да налага изплащане на обезщетение в минимален размер.
Моли за отмяна на решението и разпореждането.
В съдебно заседание оспорващият – Р.В.К., ЕГН **********,***,
не се явява, представлява се от адв. Г., която намира жалбата за основателна и
посочва, че с оглед събраните доказателства и писмо от работодателя на лицето,
че договорът му е прекратен поради изтичане на
срока, а не по взаимно съгласие, налага изплащане на обезщетение не в
минимален размер. Прави анализ на информацията, получена от компетентната
институция на Кипър и счита, че следва да отмени решението, като претендира
заплащане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на
НОИ Плевен, се представлява от ЮРК Р., която намира жалбата за неоснователна,
тъй като решението и потвърденото с него разпореждане са постановено и
съобразени с предоставената от компетентната институция в Кипър информация,
посочена във формуляр U 001. Посочва,
че при нови данни от съответната институция ще бъде преценено правото на
обезщетение за безработица, но към
момента на постановяване на разпореждането и на решението не са представени от
институцията в Кипър други данни, които да налагат промяна на размер на
обезщетението. Посочва, че по пристигнал нов документ от Кипър, където е
посочено, че лицето е напуснало и подало оставка е издадено съответно
разпореждане и същото е предмет на обжалване от оспорващия и е образувано друго административно дело.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 141-00-1748/24.07.2018 Р.К. е
поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочил, че е с прекратено правоотношение
от Кипър, считано от 18.07.2018 г.
Изпратено е на 25.07.2018 година писмо до Дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“, отдел КОД относно запитване до
компетентната институция в Кипър за удостоверяване на осигурителни периоди и
доход и изискване на СЕД U002/004.
С разпореждане № 141-00-1748/25.07.2018 г. (лист 12 по
делото) е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица, образувано по заявление К..
С разпореждане от 30.10.2018 година (л. 16) е възобновено производството по заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица от 24.07.2018година от К.
поради получен документ U1 от Кипър.
С разпореждане № 141-00-1748-5/02.11.2018 година (лист
17 по делото) на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Плевен, на К. е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 19.07.2018 година до 18.11.2018 година в
размер на 9 лв. дневно., тъй като след
получаване на документ U1 от
компетентната институция в Кипър се установява, че в него като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено причина „неизвестна“ и
следва да се отпусне обезщетение в минимален размер до представяне на други
данни.
Разпореждането
е получено лично от лицето на 13.11.2018 година и на 20.11.2018 година е
подадено възражение и е постановено процесното
решение № 2153-14-87/12.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, е
отхвърлена жалба с вх. № 1054-14-20/20.11.2018 година на Р.К. и потвърдено
разпореждане № 141-00-1748-5/02.11.2018 г. на ръководител на осигуряването за
безработица . Мотивите на органа са, че тъй като от документ U1 от Кипър не се посочва конкретна причина за
прекратяване на трудовото правоотношение, то следва да се отпусне обезщетение в
минимален размер. Посочва се, че е на 22.11.2018 година е изпратено ново писмо
до НОИ ЦУ за изясняване на причината за прекратяване на правоотношението и след
получаване на такава, ще бъде отпуснато съответно обезщетение.
По делото е представен
формуляр U1 на л. 30
от 05.10.2018 година и в същия в т. 3 „Причини за прекратяване на
заетостта“ - „не е известно основание за
прекратяване“.
Представено е и разпореждане от 01.02.2019 година на
ръководител на осигуряване за безработица, с което се отказва да се измени
размера и периода на отпуснатото парично
обезщетение за безработица, което съдът намира за неотносимо към предмета на
спора.
Представен на л. 64 по делото е документ с превод на
български език от работодателя , според оспорващия, че договорът му е прекратен
поради изтичане на срока на 18.07.2018 година. Съдът намира, че така
представеният документ не може да се приеме за такъв, който удостоверява датата
на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като тези обстоятелства се
удостоверяват посредством договорени и утвърдени формуляри, представени от
съответната компетентна институция на Кипър.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен.
Съдът намира, че актът е издаден в установената
писмена форма, мотивиран е и при спазване на принципа, залегнал в чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за издаването му. По делото е представен формуляр U 001
от Кипър, в който се посочва, че не е ясна причината за прекратяване на
трудовия договор и именно поради това обстоятелство правилно е отпуснато
обезщетение в минимален размер до предоставяне на данни относно основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение. Административният орган е предприел
необходимото за запитване повторно на компетентната институция относно точното
основание за прекратяване на договора и въпреки повторното изпращане на
формуляр, то отново се посочва като причина „подаване на оставка“ т.е. не е
налице основание за отпускане на обезщетение в размер , различен от минималния
за минимален срок.
Постановеното решение е съобразено с материалния
закон. В чл. 54а от КСО са регламентирани предпоставките за отпускане на
обезщетение за безработица -Право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1.
(изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2.
(изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр.
100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016
г.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република
България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална
пенсия по чл. 168; 3. (изм. – ДВ, бр.
107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 54 от 2015 г., в сила от
17.07.2015 г.) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по този кодекс,
с изключение на лицата по чл. 114а, ал.
1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. В
случая за К. са налице тези предпоставки и органът не оспорва правото на
обезщетение за безработица. Лицето е работило в Кипър и стажът му е потвърден,
но компетентната институция не посочва причина за прекратяване на трудовия
договор. В случая са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 година на Европейски
парламент и Съвета ,тъй като има положен стаж в друга държава –членка и
съгласно чл. 67 на същия при отпускане на обезщетения и други плащания компетентните институции си
сътрудничат т.е. в случая административният орган следва да съобрази
отпускането на обезщетение въз основа на данните , предоставени от
компетентната институция на Кипър и представения в съдебно заседание документ
от работодателя не може да бъде взет предвид, тъй като не е налице потвърждение
от компетентната институция на Кипър, а и към датата на постановяване на
решението и разпореждането не е налична
такава информация. Правилно е отпуснато обезщетение в минимален размер и за
минимален период, тъй като съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО когато причината за
прекратяване на правоотношението е по молба на лицето, както е посочено във
формуляра от Кипър, то безработното лице получава минимално обезщетение за
безработица за срок от 4 месеца. Следва да се има предвид, че при промяна на
обстоятелствата същият ще бъде променен и този нов акт подлежи на самостоятелно
обжалване, но съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане са законосъобразни и следва жалбата да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Р.В.К., ЕГН **********,*** срещу
решение № 2153-14-87/12.12.2018 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/