Решение по дело №761/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 414
Дата: 3 август 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20185140200761
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

03.08.2018

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                             

 

състав

 

На

17.07.

                                                            Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                              Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                                         Членове

 

 

                                                            Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Марияна Динкова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

761

по описа за

2018

година.

       

   

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К-039088/20.03.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисията за защита на потребителите, с което на „Техномаркет България“ АД гр.София, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Б.Б.З., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.197 от ЗЗП за извършено нарушение по чл.6, т.4 от ЗЗП. 

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от „Техномаркет България“ АД гр.София, чрез упълномощен представител. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Изводите на проверяващия орган за извършено административно нарушение били необосновани. Текстът на чл.6, т.4 от ЗЗП съдържал две хипотези, като в АУАН не било уточнено за нарушение на коя от двете бил съставен - за неизпълнение на задължението за определяне на специално обозначени места или на това за предварително информиране. Непрецизното определяне на нарушението ограничавало правото на защита на наказаното юридическо лице. Освен това, задължението за предварително информиране на потребителите в случай на предлагане на стоки с намалени цени било изпълнено от търговеца. Стоките в намаление били отделени от останалите визуално, посредством специални жълти табели със съответна информация. Следвало да се вземе предвид нерентабилността и непропорционалното затруднение, които създавало за търговската дейност разместването на стоките при обявяване на намаление за 3 или 4 дни, какъвто бил случая. При съставяне на АУАН били допуснати нарушения на чл.42, т.7 от ЗАНН, като присъстващата при съставянето му като свидетел Р.Б.Д. не била индивидуализирана и по-конкретно не бил посочен пълният й единен граждански номер. Посочен бил и само един свидетел при съставяне на акта, а не двама. В АУАН не били описани датата и мястото на извършване на нарушението съгласно изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН. Датата на нарушението не била посочена и в наказателното постановление, което представлявало процесуален порок. Наказателното постановление не било връчено на търговеца или негов упълномощен представител срещу подпис, нито такъв бил поканен да го получи на място в РД към КЗП гр.Пловдив или друго подходящо място. Дори да се приемело, че е осъществен състав на административно нарушение, то следвало случаят да се определи като маловажен по чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението било първо по ред за жалбоподателя, извършено било формално, липсвали отегчаващи вината обстоятелства, липсвали доказателства за виновно нарушение. Жалбоподателят моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2017г. св.М. А. и Р.Д. ***, извършили проверка в магазин „Техномаркет“, намиращ се в гр.Кърджали, ***, стопанисван от жалбоподателя „Техномаркет България“ АД гр.София. При извършената проверка търговският обект бил в работен режим и се обслужвали клиенти. Контролните органи установили, че на входа на магазина била поставена рекламна табела - съобщение за намаление на цените в търговския обект „до -30% на избрани продукти“, посочени с графични изображения и период на намалението до 27.11.2017г. Същите били със специални жълти табели, съпроводени с информация за търговска марка и модел, технически характеристики, производител, вносител, обозначени стара /зачеркната/ и обозначена до нея нова продажна цена, срок на намалението от 24.11. до 26.11. и 27.11.2017г., както и от 01.11. до 27.11.2017г., в зависимост от вида на продукта. Стоките, които се продавали на редовна цена били с бели табели. Проверяващите установили в обекта и описали следните стоки: мобилен телефон HTC DESIRE 650 ARCTIC NIGHT-стара цена 349,00 лв., нова цена 329,00 лв.; мобилен телефон NOKIA 5DS BLACK-цена 379,00 лв.; телевизор NEO LED 3222-цена 319,00 лв.; преносим компютър LENOVO IDEA PAD 320-15 IAP-цена 839,00 лв.; преносим компютър ASUS N540SA-XX333T-стара цена 779,00 лв., нова цена 729,00 лв. В търговската зала на обекта били разположени една до друга стоки с намалени продажни цени и такива, които се продавали на редовна цена. По повод така установеното нарушение на 23.02.2018г. срещу „Техномаркет България“ АД гр.София бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.6, т.4 от ЗЗП, връчен на същата дата на надлежно упълномощено за целта лице. На 27.02.2018г. в КЗП РД-Пловдив постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 20.03.2018г. било издадено атакуваното постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.197 от ЗЗП за извършено нарушение по чл.6, т.4 от ЗЗП.   

Описаната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетеля М. А., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства; Акт за установяване на административно нарушение от 23.02.2018г.; Възражение от 26.02.2018г.; Справка от ТР към АВ относно актуалното състояние на фирма „Техномаркет България“ АД гр.София; Пълномощно; Фактури; Снимков материал; Констативен протокол от 24.11.2017г.; Протокол за проверка на документи от 28.11.2017г.; Известие за доставяне; Заповед № 289/22.04.2015г. на Председателя на КЗП; Заповед № 399 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за административно нарушение по чл.6, т.4 от ЗЗП, който текст въвежда задължение за търговеца да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага стоки с намалени цени. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема, че действително дружеството „Техномаркет България“ АД гр.София е осъществило състав на нарушение по чл.6, т.4 от ЗЗП. При проверката на 24.11.2017г. е констатирано, че в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект са предлагани стоки с намалени цени, за които не е имало определени специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект. Затова съдът приема за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.4 от ЗЗП. Законосъобразно е приложена и относимата санкционна разпоредбата на чл.197 от ЗЗП, предвиждаща, че за нарушение на разпоредбите на чл.4, 5, 6 и 8 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3 000 лв. за всеки отделен случай. Наложената на жалбоподателя санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН. 

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни длъжностни лица, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Неоснователно е оплакването за липса на дата и място на нарушението. Извършеното деяние е достатъчно ясно описано, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на жалбоподателя за какво го санкционират. При изложените в акта и наказателното постановление факти, става ясно времето и мястото на извършване на нарушението. Безспорно е, че същото е осъществено от жалбоподателя на 24.11.2017г. в магазин „Техномаркет“ гр.Кърджали, каквото описание фигурира и в акта и в наказателното постановление. На следващо място, чл.42, т.7 от ЗАНН действително регламентира посочване на ЕГН на свидетелите в акта, като липсата на този  реквизит съставлява нарушение на цитираната правна норма. Това нарушение обаче е несъществено, тъй като с него не се накърнява правото на защита на  наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на наказателното постановление. Единният граждански номер на свидетеля, сам по себе си няма никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта. Този реквизит не е съществен елемент от съдържанието на АУАН и липсата му, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на наказателното постановление. По-нататък, в чл.40 от ЗАНН е посочено, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага задължителното посочване на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани. Това следва от анализа на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, според която АУАН може да бъде подписан и от един свидетел. Видно от материалите по делото това изискване е било спазено, поради което и подписването на АУАН само от един свидетел не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че изводите на проверяващия орган за извършено нарушение били необосновани. Разпоредбата на чл.6, т.4 от ЗЗП въвежда задължение за търговеца да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага стоки с намалени цени. В случая при проверката е установено, че намалените стоки били със задраскана стара цена и посочена нова цена, но същите не били разположени на отделни места от стоките, които са с редовни цени. Това обстоятелство е достатъчно да се направи извод, че са засегнати правата на потребителите, тъй като търговеца има задължение не само ясно и точно да обозначи, но и да отдели онези стоки, които предлага на намалени цени. Ето защо съдът приема, че търговеца не е изпълнил задължението си по чл.6, т.4 от ЗЗП и не е отделил стоките с намалени цени от останалите предлагани стоки на специално обозначено място. Колкото до нерентабилността и непропорционалното затруднение, които създавало за търговската дейност разместването на стоките, то това е неотносимо. Жалбоподателят е бил длъжен да изпълни законовото си задължение при осъществяване на неговата търговска дейност. Относно наказателното постановление, няма спор че същото е постъпило в „Техномаркет България“ АД и същите са запознати с него, видно от приложеното известие за доставяне, а и връчването му е от значение единствено при преценката на съда дали жалбата е подадена в срок. Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието е формално, на просто извършване, което нарушава реда, свързан със защита правата на потребителите и за съставомерността му не са необходими вредни последици. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.6, т.4 от ЗЗП. Затова не може да се приеме, че осъщественото от жалбоподателя деяние, с което е нарушил едно от основните права на потребителите - правото да им бъде предоставена пълна информация за стоките, представлява маловажно административно нарушение. Липсата на отегчаващи вината обстоятелства е неотносима към съставомерността на деянието, описано в акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление, но това е било отчетено при определяне на наказанието, което е в минимален размер. Относно довода за липса на доказателства за виновно нарушение, то следва да се отбележи, че в случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, поради което деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Ето защо, Съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-039088/20.03.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисията за защита на потребителите, с което на „Техномаркет България“ АД гр.София, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Б.Б.З., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.197 от ЗЗП за извършено нарушение по чл.6, т.4 от ЗЗП. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

                                                                              Районен съдия: