РЕШЕНИЕ
№206
гр. Русе, 14.10.2019 г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря
Тодорка Недева и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева
т. дело № 366 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 и сл. от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр. София с ЕИК
********* (правоприемник на Алфабанк – кл. България), представлявана от Д.Ш.– изпълнителен
директор и М.В.– прокурист, чрез адв. В.П. от САК, против
С.Й.Б. и П.Р.Б. *** за установяване съществуването на вземането на банката в
размер на 41 065,69 евро главница, със законната лихва от 18.07.2018 г. до
окончателното плащане, 24 лв. дължими разноски по уведомяване на длъжниците за
предсрочната изискуемост по договор за кредит и направените разноски, присъдени
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5125/2018
г. по описа на Русенския районен съд. Претендира и направените по делото
разноски. Ищецът твърди, че на 30.05.2007 г. бил подписан Договор за ипотечен
кредит № 350-522/2007 г. между „Алфабанк – клон
България“, чийто правоприемник на дейността е „Юробанк България“ АД, гр. София, като кредитодател и С.Й.Б. като кредитополучател и П.Р.Б. като
поръчител, по силата на който на кредитополучателя бил предоставен кредит в
размер на 38 000 евро. Съгласно чл. 12 от договора кредитополучателят се
задължил да върне отпуснатия кредит в срок от 20 години, включващ 12-месечен
гратисен период, считано от датата на първото усвояване, като през гратисния
период следвало да се погасяват само лихвите. Съгласно чл. 13 от договора
погасяването на кредита следвало да стане на 228 анюитетни
вноски, включващи главница и лихви, първата платима един месец след изтичане на
гратисния период, а всяка следваща вноска – дължима на същото число на съответния
месец. Кредитът се олихвявал с 3,9 % годишно за първата една година от
договора, а за всяка следваща календарна година лихвеният процент се изчислявал
на основа ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2,5 %. Съгласно чл. 17 от договора
кредитополучателят дължал и такса за управление и обработка на кредита за
първата година в размер на 0,5 % върху размера на разрешения кредит, платима
при подписване на договора, а за останалия период от действие на договора – в
размер на 0,1 % върху размера на разрешения кредит, платима до първата седмица
на всяка следваща календарна година. На 12.01.2012 г. бил подписан Анекс № 1,
съгласно чл. 1 от който се променял размера на главницата, като към редовната и
просрочена главница по договора за кредит, която към този момент възлиза на 36 742,47
евро, се прибавяло вземането на банката по договора за кредит, включващо лихва
върху редовната главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху
просрочената главница. По този начин към датата на подписване на анекса бил
формиран нов общ редовен дълг. На основание чл. 1.2 от анекса, договореният
лихвен процент върху кредита се определял на основата на ЮРИБОРА с надбавка 4,1
%. Съгласно чл. 2 срокът за погасяване на кредита се удължавал до 12.01.2042 г.
и същият включвал 12-месечен гратисен период, през който се заплащали само
лихвите. Кредитът следвало да се погаси на 348 анюитетни
вноски, включващи главница и лихва. За непогасените в срок суми съгласно чл. 4
от анекса кредитополучателят се задължил да заплаща неустойка в размер на
договорената лихва плюс надбавка от 10 %. Съгласно чл. 7.1 от анекса П.Б. се
задължила да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя на
основание чл. 101 във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД, както и за всички последици
от неизпълнението на главното задължение, вкл. и за разноските по неговото
събиране. Поради неизпълнение на произтичащите от договора задължения от страна
на кредитополучателя и солидарния длъжник, на основание чл. 30.2.3 във връзка с
чл. 30.1.1 от договора за кредит банката предприела мерки за събиране на
просрочените вноски, без да обявява кредита за предсрочно изискуем. За събиране
на тези суми тя подала заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК в Русенския районен
съд, по което било образувано ч. гр. д. № 6432/2013 г. и изп. д. № 875/2013 г.
по описа на ЧСИ В. М.. Неизпълнението от страна на ответниците продължило,
поради което и на основание чл. 30.2.2 във връзка с чл. 30.1.1 от договора за
кредит и чл. 7 и чл. 7.1 от анекс № 1 във връзка с чл. 60 от ЗКИ, банката
обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, за което ги уведомила с
покана-уведомление, връчено им чрез ЧСИ В. М.. След получаването му длъжниците
не предприели действия за погасяване на задължението си и банката подала в съда
заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК за присъждане само на главницата и разноските
по уведомлението за предсрочна изискуемост на дълга. По него било образувано ч.
гр. д. № 5125/2018 г. по описа на РРС. В полза на банката били издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и било образувано изп. д. № 737/2018
г. по описа на ЧСИ В. М.. Ответниците подали възражение, с което обосновали
интереса на банката от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законния срок. Оспорили
са дължимостта на процесните суми по основание и размер. Оспорват да са
подписали договора за ипотечен кредит № 350-52/2007 г. с „Алфабанк
– кл. България“. Правят възражение за погасяване по
давност на вземането на банката. Твърдят наличие на неравноправни клаузи в
договора за кредит. Задължението на ответницата П.Б. произтичало от качеството ѝ
на поръчител съгласно представения договор. Плащанията по кредита били спрели
отпреди няколко години и банката не била предявила против нея вземането си в
6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД. На това основание била преклудирана
възможността банката да претендира от нея като поръчител присъденото вземане.
Анексът от 12.01.2012 г. не бил подписан от двамата ответници. На това
основание претендират отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която оспорва възражението на
ответниците, че не са подписвали процесните договор за ипотечен кредит и анекс към
него. Още през 2013 г. „Алфабанк кл
България“ КЧТ на основание на тези документи се била снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за просрочените суми по кредита по ч. гр. д. № 6432/2013
г. по описа на РРС, които били влезли в сила и били приложени към исковата
молба. Възражението за погасяване на правото на банката по отношение на
ответницата-поръчител било неоснователно, тъй като съгласно тълк.
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС давностният срок в тези
случаи започвал да тече от момента на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Заявлението по чл. 417 от ГПК било подадено в съда на 18.07.2018 г.,
т.е. един месец след обявяване на предсрочната изискуемост, поради което нямало
как по отношение на поръчителя да е бил изтекъл преклузивният
срок по чл. 147 от ЗЗД, който е 6-месечен и започвал да тече от момента на
обявяване на предрочната изискуемост.
В допълнителния отговор ответниците са заявили, че поддържат направените
възражения, че не са подписвали договора за кредит и анекса, за наличието на
неравноправни клаузи в договора за банков кредит, които не били индивидуално
уговорени, анексът преуреждал тези клаузи, поради
което също бил нищожен. Банката не била изпълнила задължението си да предостави
сумата по сключения договор. Правят доказателствени искания за представяне на
оригиналните договор за ипотечен кредит и анекс № 1 и за откриване на
производство по чл. 193 от ГПК за установяване на тяхната автентичност в
случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от тях и за назначаване на
графологична експертиза, която да отговори на въпроса дали положените под двата
документа подписи са на ответниците.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
„Алфа банка“ АД Република Гърция чрез клона си „Алфа Банка – клон България”
гр. София и ответниците С.Й.Б. – кредитополучател и П.Р.Б. – поръчител и
ипотекарен длъжник са сключили процесния договор за ипотечен кредит № 350-52/2007
на 30.05.2007 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 38 000 евро за покупка на недвижим имот, подробно индивидуализиран.
Според чл. 12 срокът за връщане на кредита е 20 години, а според чл. 2
усвояването на средствата е изцяло за предвидените цели. В чл. 14 и чл. 17 са
посочени лихвеният процент (3.9 % за първата година и 12 месечен ЮРИБОР плюс
надбавка от 2.5 % за останалия период от срока на договора) и таксите, платими
на банката (0.5 % за първата година и 0.1 % за останалия период от срока на
договора), а в чл. 13 – начина на издължаване: на 228 анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се изплаща един
месец след датата на първото усвояване на кредита, респ. – след изтичане на
гратисния период, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, който
план се изготвя от банката и се предоставя на кредитополучателя. В чл. 24 е
уговорено, че за обезпечаване на отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви, разноски,
такси и комисионни, кредитополучателят предоставя в полза на банката първа по
ред ипотека върху подробно описания недвижим имот, а в чл. 24.2 е уговорено
поръчителство на П.Р.Б. за пълния размер на кредита. Договорът е подписан от
страна на банката, кредитополучателя и поръчителя. Представен е анекс № 1 към
договор за кредит № 350-52/2007 г., сключен на 12.01.2012 г, с който страните
се споразумели, считано от същата дата към редовната и просрочена главница в
общ размер на 36 742.47 евро да се прибави вземането на банката по договора,
включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва
върху просрочена главница. Променен е договореният лихвен процент, като за
усвоените суми той е определен на 4.1 % + 12М ЮРИБОР, срокът за погасяване е
удължен до 12.01.2042 г., включващ 12 месеца гратисен
период, през който да се заплащат само лихвите. В чл. 3 е уговорено, че
погасяването на кредита ще се извърши на 348 равни месечни анюитетни вноски (последната
изравнителна), включващи главница и лихва, като първата вноска е дължима на
12.02.2012 г., а всяка следваща – на същото число на месеца. Посочено е, че
погасителният план се изготвя от банката и се предоставя на кредитополучателя след
подписване на анекса и представлява неразделна част от него. Според чл. 4 в
случай на просрочие на която и да е погасителна вноска или дължими такси,
комисионни или разноски, кредитополучателят заплаща върху непогасената сума за
времето на забава обезщетение в размер на сбора от договорената лихва плюс 10 %
надбавка. Според чл. 5 учредените обезпечения се запазват. Съгласно чл. 7.1 от
анекса П.Б. се задължила да отговаря солидарно и изцяло за всички задължения на
кредитополучателя на основание чл. 101 във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД, както и
за всички последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. и за
разноските по неговото събиране. Представени са покани-уведомления за
предсрочна изискуемост от ищеца „Юробанк България“ АД до ответниците С.Й.Б. и П.Р.Б.,
с които са уведомени, че по процесния договор № 350-52/2007 от 30.05.2007 г. и Анекс
№ 1 от 12.01.2012 г. са прекратили плащанията, като не са платили 56 броя
вноски на договорените дати и към 18.05.2018 г. задълженията по договора за
кредит са в общ размер на 51350.06 евро, поради което обявява кредита за
предсрочно и изцяло изискуем. Поканени са в седемдневен срок от получаване на
поканата да погасят изцяло задълженията към банката. Поканите са връчени на П.Б.
в лично качество и като съпруга на кредитополучателя С.Б., на 13.06.2018 г. По подадено
заявление по чл. 417 от ГПК на ищеца „Юробанк България“ АД е издадена заповед №
2844 от 23.07.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 5125/2018 г. по описа на РРС, с която ответниците са осъдени
солидарно да заплатят на банката вземанията, предмет на установяване по делото.
Ответниците са подали възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта и установителният иск по чл.422 ГПК е предявени в едномесечен
срок по чл.415, ал.1 ГПК.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от
което вземането на банката по процесния договор за ипотечен кредит към датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, е в размер на 41 065.69 евро –
просрочена главница и 24 лв. – разноски за изготвяне и връчване на покани за
предсрочната изискуемост на кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Предявен е от заявител, в
законния едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Ответници по иска са оспорилите заповедта длъжници. Предвид това, искът е
допустим.
При разглеждането на положителния установителен иск по реда на чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането, неговия размер и настъпването на изискуемостта на това
вземане, а в тежест на ответника-длъжник – възраженията, които го погасяват, изключват или
унищожават. В случая, ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили
задълженията си по договор за кредит, в резултат на което последният бил обявен
за предсрочно изискуем.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили дължимостта на
процесните суми, както по основание, така и по размер, като твърдят, че не са
подписвали Договор за ипотечен кредит № 350-52/2007 с „Алфабанк
– кл. България“ и Анекс от 12.01.2012 г. Това
възражение е неоснователно тъй като липсват доказателства в тази насока. По
делото е безспорно установено, че между ищеца и ответниците е налице валидно
договорно правоотношение. Въз основа на горното оспорване и по тяхно искане, е
допуснато извършване на графологична експертиза, определението за която е
отменено, поради оттегляне на направеното искане за назначаването ѝ. Така
възражението на ответниците, че не са подписвали договора за кредит и анекса
към него остана недоказано.
Ответниците чрез процесуалния си представител твърдят наличие на неравноправни
клаузи в договора, без да сочат конкретни такива, както и че клаузите не са
индивидуално уговорени. Тези възражения съдът намира за неоснователни. От така
направеното бланкетно възражение не става ясно кои
точно клаузи от договора са неравноправни и в какво се изразява тяхното
неблагоприятното отражение върху договореното. Наред с това, по делото няма
събрани никакви доказателства, от които да се направи извод, че липсва
индивидуална договореност по договора. Всички условия на договора са
индивидуално определени – размерът, целта на договора, срокът на погасяване,
лихвеният процент и дължимите такси, предоставеното на банката обезпечение. Договорът е подписан доброволно от ответниците,
включително подписи са положени на всяка страница, което означава, че страните
са се съгласили с всички клаузи в него, същите са индивидуално уговорени и не
са налице предпоставките на чл. 146 от ЗЗП. С анекса страните са договорили кои
конкретно посочени условия от договора се променят, с което ответниците също
безспорно са се съгласили като са го подписали собственоръчно, както и всяка
страница, а съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон, за тези,
които са ги сключили.
Неоснователно е възражението на ответницата П.Б., че отговорността ѝ
като поръчител е погасена по реда на чл. 147 от ЗЗД. Цитираната разпоредба
предвижда погасяване отговорността на поръчителя в случай, че кредиторът не е
предявил иска си срещу него в 6-месечен срок от настъпване на падежа на
вземането. В настоящия случай вземането е падежирало с
настъпването на предсрачната изискуемост на цялото
вземане по кредита, за което са представени доказателства по делото – на
ответниците са връчени покани-уведомления на 13.06.2018 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е депозирано пред районния
съд на 18.07.2018 г., т. е. в шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД. Съгласно тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, давностният срок започва да тече от момента на
обявяване на предсрочната изискуемост. На още по-силно основание следва да се
приеме, че вземането на банката не е погасено по давност не само по отношение
на С.Й.Б. но и спрямо П.Р.Б., тъй като видно от съдържанието на подписания от
нея Анекс № 1 от 12.01.2012 г., в чл. 7.1 Б. се е задължила да отговаря
солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание чл. 101 във вр. с чл. 121-127 от ЗЗД,
както и за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и за разноските по неговото събиране. С подписването на анекса
правното положение на П.Б. е променено от поръчител на солидарен длъжник,
поради което хипотезата на чл. 147 от ЗЗД е неприложима.
Ищецът безспорно е доказал размера на своето вземане. Ответниците са спрели
да изпълняват задълженията си по договора и съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза дължат на банката главница в размер на 41 065.69 евро и разноски за
изготвяне и връчване на уведомления за предсрочната изискуемост в размер на 24
лева. За дължимите суми не следва да се приема възражението на ответниците за
изтекла давност, която е 5-годишна и започва да тече от датата на връчване на
уведомленията – 13.06.2018 г., а заявлението по чл. 417 от ГПК, както беше
посочено вече, е депозирано пред заповедния съд само месец по-късно, на 18.07.2018
г.
Ето защо, предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения размер.
Предвид изхода на спора, ответниците дължат на ищеца
разноски за заповедното производство – 1 606.83 лв. държавна такса и 2 082.15 лв.
– адвокатско възнаграждение, както и сумата 400 лв. депозит за вещо лице и
1606.83 лв. държавна такса за исковото производство, съобразно приложения
списък с разноските. Ответниците правят възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, дължим на ищеца. Такъв не е претендиран в настоящото
производство, а само в заповедното и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на същия възлиза на 2 940.25 лева,
което е повече от претендирания.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Й. ***, ЕГН ********** и П.Р.Б. ***,
ЕГН **********, че дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София, ЕИК *********
– правоприемник на „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“, 41 065.69 евро – неизплатена главница по
Договор за ипотечен кредит № 350-52/2007 от 30.05.2007 г. и Анекс
№1/12.01.2012г., и 24 лева разноски по
уведомяване за предсрочната изискуемост на вземанията, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.07.2018 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед №2844/23.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№ 5125/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.Й.Б. с ЕГН ********** и П.Р.Б. с ЕГН **********,***, да заплатят
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, правоприемник на „АЛФА БАНКА – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“, разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 5125/2018 г. по
описа на РРС – държавна такса 1 606.83 лв. и 2 082.15 лв. адвокатско
възнаграждение, както и 2 006.83лв. разноски по делото пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
СЪДИЯ: