Решение по дело №16854/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260305
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20181100516854
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                              гр.София, 15.02.2023г.

 

           В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                              

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                     мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….....… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16854 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            С решение №475786 от 23.08.2018г., постановено по гр.дело №15296/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от "К.Т.Б." АД - в несъстоятелност, с ЕИК ******, срещу Г.Ц.П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание  чл.430, ал.1, ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Ц.П., с ЕГН **********, дължи на "К.Т.Б." АД - в несъстоятелност, с ЕИК ******, сумата от 2665.50 лв., от която 2313.52 лв. -  на основание чл.430, ал.1 от ТЗ – просрочена главница по договор за потребителски кредит от 02.06.2014г. за периода 25.03.2015г. – 12.08.2016г.; 109.14 лв. - на основание чл.430, ал.2 от ТЗ  - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.11.2015г. – 25.07.2016г., на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД – 208.13 лв. – наказателна лихва за периода 25.03.2015г. – 25.07.2016г., 4.59 лв. -  на основание чл.430, ал.2 от ТЗ – възнаградителна лихва върху текуща главница за периода 25.07.2016г. - 12.08.2016г., 18.57 лв. – неустойка върху просрочена главница за периода 25.07.2016г. – 12.08.2016г., 11.55 лв – на основание чл.92, ал.1 ЗЗД – неустойка върху просрочена лихва за периода 25.11.2015г. – 12.08.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.08.2016г. по ч.гр.д. №47058/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "К.Т.Б. /КТБ/" АД - в несъстоятелност, с ЕИК ******, чрез юрисконсулт Е.Б., с която се обжалва изцяло решение №475786 от 23.08.2018г., постановено по гр.дело №15296/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, с което са отхвърлени предявените срещу Г.Ц.П., с ЕГН **********,  при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е обосновал извода, че "КТБ" АД /н/ не се е възползвала от възможността да се удовлетвори извънсъдебно и да погаси кредитното задължение на ответника. Твърди се, че за "КТБ" АД /н/ не е съществувала никаква възможност да се удовлетвори от сумите по сметките на ответника предвид наложените ограничения на специалния надзор по силата на решението на УС на БНБ от 20.06.2014г. /забрана за извършване на платежни операции, забрана за изпълнение на парични задължения/. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмени бележки. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение и постанови друго решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

            Въззиваемата страна - Г.Ц.П., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в допълнително представено по делото становище са изложени аргументи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че предявените искове се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

            Предявени са от "КТБ" АД /н/, с ЕИК ******, срещу Г.Ц.П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД.

            С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

            Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №47058/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, въззивникът – ищец - "КТБ" АД /н/, с ЕИК ******, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 18.08.2016г. и е постановена на 25.08.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК срещу Г.Ц.П., с ЕГН **********, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Г.Ц.П., с ЕГН **********, възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

            Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от "КТБ" АД /н/, с ЕИК ******, срещу Г.Ц.П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай не е спорно и от приетите доказателства се установява, че на 02.06.2014г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание сключен между тях договор за потребителски кредит от 02.06.2014г.. Този договор е регламентиран в разпоредбите на чл.430 - чл.432 ТЗ, като същият е формален /в закона е предвидена форма за действителност - писмена - чл.430, ал.3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален /договорът се счита за сключен от момента на постигане на съгласието/. По силата на този договор "КТБ" АД е предоставила на ответника - Г.Ц.П. – кредитополучател, потребителски кредит в размер на сумата от 5000 лв., като е уговорен краен срок за усвояване на кредита 17.06.2014г. /ч.4/ и краен срок за погасяването на кредита – 25.05.2017г. /чл.8, ал.1/. Съгласно чл.8, ал.2 от процесния договор кредитополучателят се е задължил да заплаща равни месечни вноски за главница, както и договорна лихва, изчислена при ГЛП = ОЛП на БНБ + 7% /чл.5/. Уговорено е изрично в чл.8, ал.3 от договора, че кредитополучателят може да погасява предсрочно, пълно или частично главницата по кредита, без да дължи комисионни, такси и неустойки за това. В чл.14 от процесния договор е уговорено, че кредитополучателят дава писменото си съгласие, банката при наличието на средства по сметките му при нея да блокира 5 дни преди падежа на главницата и/или лихва съответните суми, необходими за предстоящото погашение. В раздел VІ, чл.25, ал.1 е уговорено, че за обезпечаване точното изпълнение на условията на договора и издължаването на кредита в срок, заедно с лихви, в т.ч. и наказателните, таксите и разноските по събиране на всички вземания, кредитополучателят предоставя на банката като обезпечение залог върху вземанията на кредитополучателя от банката, произтичащи от договори за разплащателни сметки с IBAN ***92201012278903 в банката, както и върху вземания на кредитополучателя по трудов договор.

На следващо място съдът намира, че от приетото по делото като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което с оглед преценката по реда на чл.202 ГПК подлежи на кредитиране като обективно и компетентно изготвено, се установява, че банката е превела по разплащателна сметка с IBAN ***ника предоставения кредит в размер на 5000 лв., след което същият се счита за усвоен от ответника. По разплащателната сметка, по която е бил усвоен кредита, банката е извършвала погасяване на месечни вноски за периода 25.06.2014г. – 25.03.2015г. /за последния месец частично/, като част от тази сума е преведената по същата сметка на 12.06.2014г. вноска кредит от „Дар 02“ ООД, работодател на ответника. Експертът е посочил още, че внесена на каса от ответника на 05.11.2015г. сума от 1000 лв. по специална счетоводна сметка, различна от разплащателните сметки с титуляр ответника, е използвана за частично погасяване на задълженията по кредита. Вещото лице е посочил, че при извършената проверка в банката е установено, че наличност към 22.04.2015г. и до 30.11.2017г. в разплащателна сметка с IBAN ***, с титуляр ответника, е в размер на 2823.27 лв., както и че размерът на незаплатените суми към 12.08.2016г. /претендирани с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 18.08.2016г./ по процесния договор за потребителски кредит е в общ размер на 2665.50 лв. /включващ незаплатена главница, неплатена просрочена договорна лихва върху редовна главница, незаплатена просрочена лихва върху просрочена главница и неустойка върху просрочена лихва/.

Не се спори още по делото и от доказателствата се установява, че с решение №73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ "КТБ" АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца, през който било спряно изпълнението на всички задължения на банката и било забранено извършването на всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност. С решение по протокол №27 от 06.11.2014г. на УС на БНБ бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност на "КТБ" АД.

В конкретната хипотеза основният спорен между страните въпрос е задълженията по процесния договор за потребителски кредит дали се считат за погасени на основание извършените от ответника действия от 05.11.2015г., на която дата е депозирал при ищеца - "КТБ" АД заявление вх.№4586, че желае предсрочно погасяване на целия непогасения остатък от главницата по договора за потребителски кредит от 02.06.2014г., което да се извърши от наличните средства в разплащателните сметки, по които е титуляр, както и извършен превод на сумата от 1000 лв. по счетоводна сметка на банката.

В конкретния случай от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е била налице наличност на парични средства по разплащателните сметки на ответника - кредитополучател, която нахвърля дължимите суми по процесния договора за потребителски кредит от 02.06.2014г.. На основание изрично волеизявление на ответника, обективирано в заявление вх.№4586/05.11.2015г., че желае предсрочно погасяване на целия непогасения остатък от главницата по договора за потребителски кредит от 02.06.2014г., "КТБ" АД е следвало да се удовлетвори от наличните средства в разплащателните сметки, с титуляр ответника, съобразно условията на сключения договор за кредит. Неоснователен е основният поддържан от въззивника-ищец довод, че не съществува никаква възможност да се удовлетвори от сумите по сметките на ответника предвид наложените ограничения на специалния надзор по силата на решението на УС на БНБ от 20.06.2014г., както и решение по протокол №27 от 06.11.2014г. на УС на БНБ, с което е бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност на "КТБ" АД. Действително съгласно чл.3, ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение. Съгласно чл.3, ал.3 от ЗБН действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал.2 на същата разпоредба, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Цитираните разпоредби следва да се тълкуват систематически и като се държи сметка за търсената от законовата разпоредба цел. Първата хипотеза предвижда забрана за извършване на разпоредителни действия с имуществото на банката, тъй като това би довело до още по - голямо намаление активите на банката, с отнет лиценз от БНБ, поради неплатежоспособност. Втората хипотеза предвижда забрана вземанията, които трети лица имат срещу банката, да бъдат събирани след датата на отнемане на лиценза й, за което отново се отнася горното разсъждение. Общото между двете разпоредби е, че не следва да се прилагат за извършване на действия по събиране вземания на самата банка и които действия са осъществени от самата банка, тъй като при такива действия по събиране на вземанията не става въпрос за действие по разпореждане, а обратното - за действие, целящо попълване на активите на банката. Тъй като става въпрос за действия, относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността /чл.3, ал.3 ЗБН/, хипотезите не могат да се тълкуват разширително. Следователно неудовлетворяването от страна на банката-кредитор на вземанията й по процесния договор за потребителски кредит и съответно осчетоводяването на непогасения остатък от кредита като дължим и просрочен, позовавайки се на решение на УС на БНБ е неоснователно. Такива действия биха били относими, например, към прихващане, извършено от банката, тъй като тогава, освен че погасява свое задължение, банката се лишава от свое вземане, спрямо трето лице. В настоящия случай след постъпилото заявление от 05.11.2015г. от ответника-длъжник, че желае предсрочно погасяване на целия размер на кредита /каквато възможност е предвидена в чл.8, ал.3 от процесния договор за потребителски кредит, в който е уговорено, че кредитополучателят може да погасява предсрочно, пълно или частично главницата по кредита, без да дължи комисионни, такси и неустойки/ банката – кредитор е следвало служебно да събере от разплащателната сметка на ответника, непогасеният остатък от главницата, което би съставлявало действие по увеличаване активите на банката, поради което и не попада под хипотезата на чл.3, ал.2 /респективно не би настъпила последицата на ал.3/ ЗБН. Следователно се налага извода, че неплащането на задълженията на ответника по сключения процесен договор за потребителски кредит се дължи на действия на кредитора, който неоправдано не е приел изпълнението на задължението, поради което следва да се приеме, че е налице забава на кредитора и ответникът, на основание чл.96 ЗЗД е освободен от последиците на собствената си забава и не дължи претендираните суми доколкото просрочието е на основание действия на ищеца - кредитор, който е в забава.

По изложените съображения въззивният съд приема, че въззивникът няма право да претендира в настоящото производство вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК, поради което предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззивника-ищец няма право на разноски. В полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски доколкото по  делото няма данни за реално сторени такива.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав      

                                

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №475786 от 23.08.2018г., постановено по гр.дело №15296/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  

 

                                   ЧЛЕНОВЕ : 1./               

 

                                                            2./