№ 403
гр. Пловдив , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330200367 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № 20-1030-011078 от
23.10.2020г. постановено от М.В.М. на длъжност *** група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна Полиция Пловдив, с което на Г. М. С. от гр.Пловдив,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП и чл.185 от
ЗДвП са наложени административно наказание Глоба в размер на 20 лева за
нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП и административно наказание Глоба в
размер на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на НП поради неговата
незаконосъобразност и недопустимост по същност. С жалбата не се
представят основания за това искане.
Жалбоподателят не открит на посочения от него адрес и ход на делото
се даде при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Представя писмено становище с което счита жалбата за
неоснователна и представя доводи в подкрепа на искане за потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят Г. М. С. е правоспособен водач на МПС и притежава
надлежно издадено СУМПС, категории В М. Води се на отчет в ОДМВР
Пловдив.
Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите на съставен на
19.09.2020г. в гр.Пловдив против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA № 29202 за това, че на
19.09.2020г. в 13:58 часа в гр.Пловдив на кръстовището на ул.“Васил Левски“
и бул.“Дунав“ управлява л.а. БМВ 530 с регистрационен номер **** лична
собственост като извършва следните нарушения: Управлява лек автомобил
със затъмнени стъкла и задно обзорно стъкло, като нарушава видимостта на
водача; Управлява лек автомобил с връчени и неплатени в срок глоби, фиш
номер Х/254879-03.07.2020г. с което виновно нарушил: 1. чл.185 ал.1 от ЗДвП
– ограничена е видимостта през челното, задното или през страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя; 2. чл.190,
ал.3 от ЗДвП – водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с
наказателно постановление или електронен фиш, незаплатена в срока на
доброволното заплащане. Актът е бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го е подписал след запознаване със съдържанието му.
Съгласно съставения АУАН жалбоподателят посочен като нарушител в него
няма възражения след запознаване със съдържанието му. Актът е подписан и
от другите посочени в него лица. На датата на съставяне на акта е връчен
препис на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна
част от акта. В законоустановения три дневен срок пред АНО не са били
представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения
АУАН и посочените в него нарушения. Издаденото НП е било лично връчено
на 23.11.2020г. на жалбоподателя. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано
НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Р. В. Ж.
потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетел посочи че няма спомен
относно посочените в акта нарушения. Свидетелят посочи че за съставянето
2
на акта е ползвал таблет, който се ползва и за извършване на проверка на
водача. Свидетелят посочи, че при съставянето на акта запознават водача с
правото му на възражения в три дневен срок, защото формата на акта не
позволява вписване на възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя Р.Ж., чиито показания съдът кредитира като
обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59,
ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
3
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно“ и
„незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд ,
достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по
дело АУАН и НП, както и приложената административна преписка намира, че
4
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. Въпреки че атакуваното НП е издадено в срок,
в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение определящо заключение на съда за
отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 05, ал.1 от ЗДвП в редакцията действала
към момента на извършване на нарушението: „Забранява се ограничаване на
видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на
автомобила,осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване
на прозрачността им”. Не оспорено и от жалбоподателя е установеното по
делото че предните странични стъкла и задно обзорно стъкло на
управлявания от жалбоподателя автомобил са били затъмнени, с което реално
се намалява видимостта през тях. По мнение на настоящия състав
затъмнението на предните странични стъкла и задното обзорно стъкло следва
да се приеме, че касае намаляване на прозрачността им, с което се намалява
видимостта през последните, което от своя страна е забранено. Тази забрана
обаче не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43
на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените
нации по аргумент на чл.105, ал.3 от ЗДвП, като законодателят не държи
сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително,
чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е
намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Според т.6.3.1.1.1. от него общата светопропускливост през предните стъкла
и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за
видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали
ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така
регламентираните граници е необходимо да се извърши тест с техническо
средство „Транспи – 1070“. Въпросната разпоредба е въведена с ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. и следва да се счита като по-благоприятен
закон за дееца по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото регламентира
допустимост от намаляване прозрачността на предните стъкла в определени
проценти съгласно Правило № 43.
В случая контролните органи не са извършили замервания, поради което не
5
може да се приеме, че констатираното затъмнение на предните странични
стъкла на автомобила е в отклонение на допустимите ограничения, поради
което и НП в частта му относно горепосоченото нарушение следва да се
отмени.
С издаденото НП е наложено административно наказание Глоба на
жалбоподателя и за извършено административно нарушение по чл.190, ал.3
от ЗДвП. От приетите по делото доказателства се установи, че на 19.09.2020г.
жалбоподателя е управлявал МПС без да е заплатил преди това влязла в сила
глоба с фиш серия Х № 254879. Въпреки това съдът намира, че НП не може
да се счита за законосъобразно по отношение на заключението, че чрез
извършеното жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл.190,
ал.3 от ЗДвП. Тази норма определя единствено продължителността на срока –
от един месец, в който следва да бъде заплатено самото наказание „Глоба”,
наложено чрез влязло в сила НП, но без да определя като нарушение
неизпълнението на същото задължение в този срок. Поради това
управлението на автомобил при съществуването на предходно наложени, но
незаплатени глоби, не е възможно да се определя като нарушение по чл.190,
ал.3 от ЗДвП от обективна страна, а само като обстоятелство, което би
наложило издаване на различен акт (под формата на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка спрямо съответния водач) според
изрично предвиденото в нормата на чл.171, т.2, б.”К” от ЗДвП. Поради
изложеното съдът счита, че извършеното от жалбоподателят С. управление
на МПС при тези обстоятелства не осъществява състава на посоченото
нарушение от обективна страна, по отношение на него наказателното
постановление в частта относно административното нарушение по чл.190,
ал.3 от ЗДвП следва да се отмени.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, но но доколкото не е направено своевременно
искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по въпроса за
разноските в настоящото производство.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-011078 от
23.10.2020г. постановено от М.В.М. на длъжност *** група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна Полиция Пловдив, с което на Г. М. С. от гр.Пловдив,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП и чл.185 от
ЗДвП са наложени административно наказание Глоба в размер на 20 лева за
нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП и административно наказание Глоба в
размер на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване
на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7