№ 2636
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110207416 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от А. П. В., чрез адв. С. П. от АК Пловдив, против електронен фиш
серия К № 7176433, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.
2 вр. ал. 1 ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата са изложени твърдения за допуснати при издаването на електронния фиш
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, изразяващи се в
обстоятелството, че на санкционираното юридическо лице „***“ ЕООД е наложено
административно наказание глоба, което е недопустимо. Оспорва се процедурата по
издаване на електронния фиш и техническата изправност на автоматизираното техническо
средство, с което е осъществено заснемането. Поради това се прави искане ЕФ да бъде
отменен.
За проведеното на 11.07.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
По делото са депозирани уточняваща молба от адв. П., съгласно която поддържа, че
жалбата е депозирана от „***“ ЕООД, с оглед наличието на процесуален интерес, и молба по
съществото на спора, с която поддържа искането за отмяна на ЕФ. Претендира присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя в размер на 400 лв.
В писмени бележки от процесуален представител на СДВР е изразено становище в
насока законосъобразността на издадения ЕФ. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Към 26.02.2023 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на „***“ ЕООД, със
законен представител А. П. В..
На 26.02.2023 г. в 10:09 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София, по
Околовръстен път, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“. Преминавайки до ТЕЦ
Люлин, автомобилът се движел със скорост от 107 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 4
км/ч./, при разрешена скорост за движение до 80 км/ч., което ограничение било въведено с
пътен знак В-26.
Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за
видеоконтрол MD1197, позиционирано в участъка. Системата за видеоконтрол била
одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г., със срок на валидност на одобрението десет
години. Техническото средство, осъществило заснемането, било преминало последваща
проверка за изправност на 15.03.2022 г., съгласно протокол от проверка № 09-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г., при която се установило съответствието му с одобрения тип.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден електронен
фиш серия К № 7176433 за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП - превишаване на разрешената скорост за движение в населено място с 27 км/ч.
Според екземпляра от електронния фиш, връчен на А. П. В., в качеството му на законен
представител на „***“ ЕООД, санкционирано е юридическото лице „***“ ЕООД, като на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/
лв.
Съгласно екземпляра от електронния фиш, представен по делото от наказващия орган,
санкциониран е А. П. В., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, на когото
е наложено същото по основание и размер наказание - глоба в размер на 100 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 7176433;
писмени - копие от екземпляр от ЕФ, представен от жалбоподателя; справка относно
собствеността върху лек автомобил „***“, ДК № ***; заверено копие от Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за последваща проверка № 09-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта рег. № 4332р-14754/27.02.2023 г.; ежедневна форма на отчет; заповед
№ 8121з-931/30.08.2016 г.; сертификат за преминато обучение за работа с технически
средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON М2“;
справка-картон на водач.
Протоколът за използване на АТСС носи безпротиворечива доказателствена
информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което
било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък имало
поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост от 80
км/ч. Посредством завереното копие от Решение за одобрение на типа на уреда за измерване
и от протокола за последваща проверка се изяснява, че техническото средство - мобилна
система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните
изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
2
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването,
въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, и измерената скорост на движение.
Предвид това съдебният състав прие съответните елементи от фактическата обстановка за
доказани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи, че на 26.02.2023 г. в 10:09 ч. лек автомобил
„***” с ДК № СВ9702 бил управляван в гр. София, по Околовръстен път, с посока от бул.
„***“ към бул. „***“, като до ТЕЦ Люлин на Околовръстен път се движил със скорост от 107
км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3 % от измерената скорост/, при ограничение на
скоростта в участъка до 80 км/ч., въведено с поставен пътен знак В-26.
При това е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на МПС, сигнализирана с пътен знак В-26, въвеждащ в
съответния пътен участък ограничение на скоростта до 80 км/ч. При констатираното
движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от 107 км/ч., е
нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като превишаването на разрешената скорост е с 27
км/ч.
Независимо от безспорното установяване на факта на извършване на нарушението
обаче, настоящият съдебен състав констатира основания за отмяна на електронния фиш като
процесуално незаконосъобразен по следните съображения:
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира
формалното им наличие, доколкото атакуваният ЕФ съдържа териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационния номер на заснетото МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Същевременно обаче се установи несъответствие между връчения екземпляр от ЕФ и
екземпляра, представен по делото от СДВР. То касае нарушителя /субекта, чиято
администратовнонаказателна отговорност е ангажирана/ - „***“ ЕООД според екземпляра,
връчен на жалбоподателя, и А. П. В., законен представител на дружеството, според ЕФ,
представен по делото.
С оглед гарантиране правото на защита на санкционираното лице, точното посочване
на нарушителя се явява съществен елемент от съдържанието на електронния фиш.
Последното следва от обстоятелството, че налагането на административно наказание
представлява засягане на правната сфера на санкционираното лице по неблагоприятен
начин, поради което е необходимо, освен нарушението да е безспорно установено с всички
елементи от обективната му и субективна страна, да бъде налице яснота и по отношение
субекта на отговорността, без да се налага съответният извод да се формира чрез тълкуване
волята на наказващия орган. Констатираното в случая наличие на два издадени екземпляра
от ЕФ с различно съдържание води до неяснота кой е санкционираният субект, което е
процесуално недопустимо и представлява неотстранимо нарушение на процесуалните
правила от категорията на съществените, налагащо отмяната му. Изменение на електронния
фиш на основание чл. 63, ал. 7 ЗАНН не е допустимо, доколкото не е налице никоя от
визираните в т. 1 - т. 6 хипотези. Поради това жалбата е основателна и следва да бъде
3
уважена.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото се претендират в минималния размер от 400 лв., регламентиран от разпоредбата
на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, искането следва да бъде уважено в цялост. Възражението за
прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7176433, издаден от СДВР за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А. П. В., сума в
размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4