РЕШЕНИЕ
№ 2112
гр. Бургас, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120102748 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Етажна собственост с адрес: *, жилищен
комплекс „С.“, представлявана от Д.Ю.Ч., чрез адв. Х. К., против Я. К. Д. с
ЕГН **********, с настоящ адрес *, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 79, вр. с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1217,27 лева, представляваща задължения към Етажната
собственост в качеството му на собственик на апартамент и паркомясто, както
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 21.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 485/12.02.2024 г. по ч. гр. д. № 7816/2023 г. по описа
на PC Бургас.
Излагат се твърдения, че ответникът е собственик на обекти в посочената
по-горе сградата в режим на етажна собственост – апартамент № 61 и
паркомясто № 129. Сочи се, че на 22.06.2023 г. се е провело Общо събрание, в
т. 4 от дневния ред, на което за професионален домоуправител е бил избран
„Пропърти Мениджмънт БГ“ ООД, като на 31.07.2023 г. е сключен договор за
възлагане на управлението с него, с който подробно се регламентират правата
и задълженията между Етажната собственост и дружеството в т.ч.
задълженията по събиране на просрочени задължения и събиране на
1
възнаграждението си. Твърди се, че в сумата за месечна абонамента такса не
са включени „режийни разходи“ за електричество, вода, топлоенергия и за
Фонд „Ремонт и обновяване“. Същата е в общ размер от 125 лв. месечно, като
начинът на формиране е определен в чл. 24 от Договора за възлагане на
управление, а именно: за апартамент 4 дяла, а за паркомясто – 1 дял от общо
777 дяла, като един дял е със стойност 25 лева. Претендираната сума в общ
размер от 1217,27 лева е формирана както следва: за месеците август и
септември 2023 г. – 250 лв., представляваща месечни такси (по 125 лв.
месечно) и 20 лв. - за Фонд „Ремонт и обновяване“ (по 10 лв. месечно), 12,75
лв. – електрическа енергия и 934,52 лв. – задължения за предходен период,
подробно описани в исковата молба.
Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда на
чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч. гр. д. № 7816/2023 г. по описа на БРС, в
негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид
оспорването й от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК.
Въз основа на изложеното ищецът моли предявеният иск да бъде уважен,
като претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника. В същия оспорва изцяло прядявения иск, като счита
същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Не оспорва
обстоятелството, че е собстеник на недвижим имот – апартамент, находящ се в
процесната сграда, но не дължи претендираните суми, тъй като не живее в
него, защото не пребивава в него повече от 30 дни през календарната година,
каквото е изискването на разпоредбите не ЗУЕС, като представя
доказателства за това. Оспорва претенцията и по основание, поради
неяснотата от периода, за който е формирана тя. Излага подробни
съображения за недължимост на претендираните суми: не дължи месечни
такси, тъй като решението е взето в момент, предхождащ придобиване на
жилището, на дължи суми за Фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като нито са
извършвани ремонти, нито са и представяни, документи, обективиращи
разходи за такива. Претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адвокат К..
Същият поддържа исковата претенция, като намира същата за основателна и
доказана. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като
прави възражение за прекомерност на претендираните такива от насрещната
страна.
Ответницата, редовно призована, се явява лични и с адвокат Д.. Същата
2
поддържа отговора на исковата молба и моли същата да бъде оставена без
уважение. Прави искане за присъждане на разноски, като релевира
възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС,
ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелни
обекти в сградата, представляващи апартамент и паркомясто, които се
намират в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила
решение на общото събрание в етажната собственост са определени вноски за
месечни такси, Фонд „Ремонт и обновяване“, както и период и размер на
дължимост на задълженията за „електрическа енергия“ и „за предходен
период“. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
включително, че ответникът притежава сочените в исковата молба обекти,
начина на разпределяне на сумите между собствениците, както и че е
настъпила изискуемостта на вземанията.
Ответникът от своя страна следва да докаже възражението си, че не
дължи плащане на сумите, тъй като пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни годишно.
Между страните не е налице спор, а и от представения по делото
нотариален акт № * от 11.10.2022г. на нотариус Д.Т. (на л. 77 - л. 79 от делото)
е видно, че ответницата е придобила собствеността върху апартамент № 61 и
паркомясто № 129, разположени в сградата в режим на етажна собственост.
Видно от протокол от общо събрание на собствениците в етажна
собственост, на 22.06.2023г. било проведено общо събрание на етажната
собственост на сградата. По т. 3 от дневния ред етажните собственици са
взели решение да възложат на управителя на ЕС да предприеме действия по
събиране на дължимите и незаплатени средства към касата на комплекса. По
т. 4 от дневния ред собствениците са решили да сключат договор за
управление с дружеството „Пропърти мениджмънт БГ“ ООД. На дружеството
са възложени и всички правомощия по чл. 23, ал. 1 от ЗУЕС, считано от
01.08.2023г.
В последното по делото заседание е представен протокол от проведено
общо събрание на собствениците в етажната собственост от 08.08.2024г.,
видно от който последните са решили да изберат за управител на ЕС лицето
Д.Ю.Ч..
3
В доказателствата, приложени към заявлението по чл. 410 от ГПК, е
налична справка за дължими задължения към касата на ЕС на комплекса.
Видно от същата, дружество „Меркурий – 99“ ООД дължи сума в размер на
1531,52 лв. за * от комплекса.
От представения по делото нотариален акт № * от 11.10.2022г. на
нотариус Д.Т. се установи, че праводател на ответницата и предходен
собственик на процесния апартамент е именно дружеството „Меркурий – 99“
ООД.
По делото е представен и Протокол от проведено на 10.01.2023г. общо
събрание на собствениците в комплекс „С.“, видно от който същите са приели,
че сумата която се дължи от всеки апартамент в комплекса за „Фонд ремонт и
обновление“ е в размер на 10 лв. на месец, а за паркомясто сумата е 5 лв.
Взети са решения и относно дължимите такси за управление и поддръжка на
етажната собственост, като същите са разпределени по пера. В решението не е
предвиден падеж на месечните задължения, поради което съдът приема, че
същите стават изискуеми най-късно на деня, следващ последния ден от
месеца, за който е начислена сумата, т.е. от първо число на следващия месец.
В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да
се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против,
за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в
етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните
вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, а и не са направени такива твърдения, съдът
намира, че посочените по-горе решение на ОС на ЕС са влезли в сила.
Възраженията за незаконност на тези решения не следва да се обсъжда в
настоящото производство, тъй като с оглед задължителната практика на ВКС,
за допустимост на атакуването им следва да е спазен преклузивният срок,
предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Практиката на ВКС е задължителна, като
последователно се споделя от състави на Окръжен съд Бургас - Определение
№ I-2337 от 29.11.2018г. по ч.в.гр.д. № 1765/2018г. по описа на Окръжен съд
4
Бургас, Определение № V-1403 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1011/2018г. по
описа на Окръжен съд Бургас, Определение № V-2229 от 15.11.2018г. по
ч.гр.д. № 1636/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Решение № III-129 от
16.11.2018г. по в.гр.д. № 1314/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Впрочем това становище се застъпва както в най-актуалната, така и в по-стара
практика на ВКС - Решение № 569 от 20.11.2009г. по гр. дело № 4357/2008г.
по описа на II гр. о. на ВКС и Определение № 472 от 10.10.2018г. по ч.гр.д. №
3504/2018г. по описа на IV гр. о. на ВКС.
Налага се изводът, че практиката на ВКС е задължителна и постоянна и
не допуска инцидентно позоваване на незаконосъобразност на решения на
ОС, след като не е проведено успешно производство по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС
за отмяна на решенията. Поради тази причина всички възражения, насочени
срещу законността на решенията (при липса на доказателства същите да са
оспорени в предвидения срок и да са отменени по надлежния ред) не следва да
бъдат разглеждани в настоящото производство.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не дължи
процесните суми, тъй като решенията, с които ЕС е определила размерите на
разходите за поддръжка и управление, както и за фонд „ремонт и обновление“
са взети, преди тя да е станала собственик. Съображения в тази насока вече
бяха изложени, но за пълнота на изложението следва да се има предвид, че
всички редовно взети решения на общото събраните на ЕС обвързват всички
собственици на обекти, в това число такива, които са гласували против
решенията, както и такива, които не са участвали на общото събрание или са
придобили собствеността впоследствие.
На разглеждане в настоящото производство подлежи възражението на
ответната страна, че същата не е пребивавала в процесния имот повече от 30
дни от календарната година. Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС (в редакцията,
действаща към процесния период) предвижда, че не се заплащат разходите по
ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. Анализът на посочената норма води
до извода, че предпоставката, при която собственик, ползвател или обитател
на обект в сграда ЕС не дължи плащане на разходи за управление и
поддържане на общите части, е лицето да не е пребивавало в имота повече от
30 дни в една календарна година. Заинтересованият, в чийто интерес законът
допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на
текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената
тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е
пребивавал в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна
година“. Негово е задължението и за вписване на тези обстоятелства в книгата
5
на ЕС, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 5 и чл. 13, ал. 2
ЗЕУС. /Напр. Определение № 264 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3899/2020
г., III г. Следва да се обърне внимание, че невписването на тези обстоятелства
в домовата книга не препятства лицето да се освободи от задължението да
заплати дължимите суми, ако докаже действително, че не е пребивавало в
обекта повече от 30 дни в календарната година.
С цел да установи горните обстоятелства ответната страна е ангажирала
множество доказателства, в това число писмени и гласни.
От представена Епикриза от МБАЛ „Надежда“ гр. София е видно, че
ответницата е постъпила в болничното заведение на 09.04.2023г. за планово
раждане чрез Цезарово сечение. На 13.04.2023г. същата е изписана от
болничното заведение.
Представени са фактури от „Електрохолд Продажби“ АД (л.44-47), от
които е видно, че за периода от 16.02.2023г. до 17.03.2023г. в жилище,
разположение в * с абонат Я. Д., е дължима сума в размер на 1,98 лв. за
електроенергия. Установява се, че за периода от 18.03.2023г. до 17.04.2023г. е
консумирана електроенергия на стойност от 51,67 лв.
С отговора на исковата молба са представени и фактури от Софийска вода
АД, от които е видно, че за периода от 16.10.2022г. до 06.12.2023г. в имот в *,
няма начислена доставена, пречистена и отведена вода.
По делото са разпитани двама свидетели, допуснати в полза на ответната
страна. В показанията си свидетелят Г.С.Д. – чичо на Я. Д. – К. сочи, че с
ответницата и съпруга й са съседи от 2020г. Редовно се виждали в парка на
ж.к. „Славейков“ в гр. Бургас. Излага, че на * г. се родило първото внуче в
семейството и всички били много щастливи. Оттогава още по-често се
виждали в парка заради малкия. Свидетелят сочи, че не знае ответницата или
съпругът й да са живеели в София в периода 2022-2023г. Не му е известно и да
пътуват до София поради професиите им, тъй като са лекари.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д.Б.И. сочи, че познава
ответницата от 2015 г., а след това колегиалните им отношения датирали от
2019 г., когато тя започнали работа в същото отделение в УМБАЛ Бургас. Със
съпруга й се познавал отпреди това, тъй като заедно карали стаж в същата
болница. Свидетелят сочи, че сватбата на ответницата била през м. октомври
2022 г., а синът й К. се родил на * г. Излага, че Я. и съпругът й са били в София
по повод раждането на детето, като това се случило в болница „Надежда“.
Престоят им бил два-три дни преди раждането и два-три дни след това, докато
тя е била в болницата. Съпругът й я е придружавал, поради което свидетелят
предполага, че той бил в този апартамент. След това ответницата и съпругът й
се върнали в Бургас с детето.
6
От съвкупния анализ на така събраните по делото доказателства съдът
достигна до извода, че ответницата не е пребивавала в жилището в гр. София,
находящо в на адрес „Хайдушка поляна“ 2, вх. Б, ет. 4, ап. 61 повече от 30 дни
в рамките на календарната 2023г., респективно намира възражението по чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС за основателно.
Това е така, тъй като видно от представените писмени доказателства
(фактури на Софийска вода АД), за целия процесен период от 01.10.2022г. до
30.09.2023г. в процесното жилище няма отчетен нито един кубик потребена
вода. Констатира се също така, че единствено за месец април 2024г. има
начислено количество електроенергия в жилището, а от другите фактури на
„Електрохолд Продажби“ АД, приложени по делото е видно, че начислената
електроенергия е в минимални размери – под 5 лв. на месец. Съдът намира, че
от тези доказателства се установява, че за целия процесен период, жилището е
било реално ползвано за няколко дни през месец април на 2023г. Именно
такива са и твърденията на ответницата, която сочи, че в този период
жилището е ползвано от съпруга й, докато тя е била настанена в МБАЛ
Надежда, за да роди детето си. Тези твърдения се доказват и от представената
Епикриза от ответната страна, както и от събраните гласни доказателства. В
тази насока са и изложените данни от разпитаните по делото свидетели. Съдът
намира свидетелските показания за достоверни, доколкото същите не влизат в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал, а напротив,
последователни са и съответстват на останалите установени по делото факти.
Предвид изложеното съдът счита, че възражението на ответната страна
следва да бъде уважено досежно сумите, дължими по чл. 51 от ЗУЕС, а
именно сумите за поддръжка и управление на етажната собственост. Не такова
е становището на съда относно претенцията на ищцовата страна за сумите,
дължими за вноски за фонд „Ремонт и обновление“. Същите са предвидени по
реда на чл. 50 от ЗУЕС и нямат касателство към обстоятелството дали едно
жилище в сграда в режим на етажна собственост се обитава или не, нито каква
е продължителността на обитаването му в рамките на една календарна година.
Отсъствието на собственик или ползвател на имота не го освобождава от
задълженията да заплати дължимите суми за фонд ремонт и обновление в ЕС.
Противното разбиране би довело до извода, че всеки собственик на
самостоятелен обект може да избегне разходи за ремонт и обновление на
собствеността си (като етажен собственик на самостоятелен обект) и по този
начин да спести разходи, но да се ползва от ефекта на извършените ремонти,
като по този начин се ползва от запазване стойността на имота си и дори
нейното увеличаване, което от своя страна би довело до неоснователно
разместване на материални блага, без да е налице основание за това. Нещо
повече, нормата на чл. 50 от ЗУЕС не предвижда възможност, при която
7
собственик или ползвател на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС да
бъде освободен от задължението да заплаща вноски за фонд „ремонт и
обновление“, като логиката на законодателя да не предвиди такава
възможност е именно тази, че по този начин и чрез тези вноски се гарантира
запазването на целостта на обекта на собственост.
Въз основа на изложеното съдът намира, че исковата претенция, имаща за
предмет сумата от 70 лв., дължима за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. за
вноска за фонд „Ремонт и обновление“ и сумата от 20 лв., дължима за периода
от 01.08.2023г. до 30.09.2023г. за вноска за фонд „Ремонт и обновление“, е
основателна и като такова следва да бъде уважена. В останалата си част искът
следва да бъде отхвърлен, по изложените по-горе съображения.
По разноските:
При този изход от спора между страните всяка от тях има право на
репариране на сторените от нея разноски в процеса, съобразно уважената и
отхвърлена част от предявения иск. И двете страни са направили и възражение
за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Съдът
намира, че така направените възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК са
неоснователни, доколкото претендираните адвокатски възнаграждения не са
прекомерно по-високи от нормативни предвидените минимуми. Нещо повече,
адвокатските възнаграждения на всяка от страните са почти еднакви, а
доколкото правната и фактическа сложност на делото е еднаква за ищеца и
ответника, то и възражения за прекомерност в тази насока не следва да бъдат
уважавани.
Ищецът има право да му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в
заповедното производство. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство
в общ размер на 425 лв., от които за държавна такса 25 лв. и за адвокатско
възнаграждение 400 лв. и в исковото производство – 425 лв., от които за
държавна такса 25 лв. и за адвокатско възнаграждение 400 лв. Съобразно
уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в общ размер на 31,42 лв., от които 1,85 лв. за
държавна такса и 29,57 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите разноски
следва да се присъдят на ищеца и за исковото производство.
Ответната страна претендира присъждане на сумата от 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално
представителство в процеса. Съобразно отхвърлената част от иска в полза на
ответницата следва да се присъди сумата от 446,60 лв.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. К. Д. с ЕГН
**********, с настоящ адрес *, че дължи на Етажна собственост с адрес *,
жилищен комплекс „С.“, представлявана от Д.Ю.Ч., сумата от 90 лева
(деветдесет лева), представляваща вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от 01.01.2023 г. до 30.09.2023 г. съгласно решения на Общото
събрание на собствениците от 10.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 485/12.02.2024 г. по ч. гр. д. №
7816/2023 г. по описа на PC Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
уважения размер до пълния претендиран размер от 1 217,27 лева.
ОСЪЖДА Я. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес * да заплати на
Етажна собственост с адрес *, жилищен комплекс „С.“, представлявана от
Д.Ю.Ч., сумата от 31,42 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, от които 1,85 лв. за държавна такса и 29,57 лв. за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Я. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес * да заплати на
Етажна собственост с адрес *, жилищен комплекс „С.“, представлявана от
Д.Ю.Ч., сумата от 31,42 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
исковото производство, от които 1,85 лв. за държавна такса и 29,57 лв. за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес *, жилищен комплекс „С.“,
представлявана от Д.Ю.Ч., да заплати на Я. К. Д. с ЕГН **********, с
настоящ адрес *, сумата от 446,60 лв., представляваща сторените от
ответната страна разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9