Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….., 08.11.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 496 по описа за 2019 г.
Предявени са обективно
съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови
възнаграждения, по чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава, и за законни
лихви върху главницата.
Ищцата,
в исковата молба твърди, че работи по трудово правоотношение в
ответното дружество – МБАЛ „Професор доктор Георги
Златарски” - гр. Белоградчик, на длъжност „медицинска
сестра в отделение по вътрешни болести”. Твърди, че неизплатени от страна на
ответника, са полагащите й се трудови възнаграждения за периода 01.04.2018 г. –
31.07.2019 г., в размер на общо 5 471.37 лв.
Предвид
на това ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати неизплатените й трудовите
възнаграждения за положения от нея труд за периода 01.04.2018 г. – 31.07.2019
г., ведно с мораторните лихви за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко едно от тях до датата на
образуване на делото в размер на 323.40 лв.,
ведно със законните лихви върху главницата, считано от образуване на делото, до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В подкрепа на исковете са
представени писмени доказателства.
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба. Не изпраща и свой представител и в
съдебно заседание.
По
искане на представителя на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза, в която вещото лице – икономист, след справка в
счетоводството на ответника, е посочило размера на неизплатените на ищцата
трудови възнаграждения и мораторните лихви за забава върху тях. Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните по делото и е приобщено към останалия
доказателствен материал.
В
съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата поддържа исковата молба.
Предвид на това, че
от страна на ответника не е депозиран отговор в срока по чл. 131 ГПК и в
съдебно заседание, не изпраща представител, адвоката – пълномощник на ищцата
направи искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
предвид разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от
страна на проц. представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, в о.с.з. на 07.11.2019 г., съдът, прие, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не изпраща свой представител в
първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил искане
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил писмени
доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
на негов представител в съдебно заседание /с връчването на съобщението,
разпореждането на съда и призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявените обективно съединени искове са
вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
Видно
от неоспореното заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза,
вещото лице – икономист, след справка в счетоводството и във ведомостите
съхранявани при ответника, е установило за кои месеци, ищцата не е получила
полагащото й се трудово възнаграждение за престирания от нея труд, и е посочило
какъв е размера им за исковия период – 01.04.2018 г. – 31.07.2019 г., а именно
– 5 471.37 лв., в какъвто размер е и исковата претенция.
Доказано
е неизпълнение от страна на ответника на вменените му по закон задължения – да
изплати на работника/ служителя полагащото му се трудово възнаграждение за
положения от него труд. Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положения труд по
трудово правоотношение е възмезден.
С
Исковата молба е представено и приобщено по делото Удостоверение № 363/
09.08.2019 г., издадено от ответника, надлежно подписано от неговия Управител и
счетоводител, в което ответното дружество изрично е посочило периода и размера
на дължимите на ищцата суми представляващи неизплатени й трудови
възнаграждения. Сумите са конкретизирани по месеци и размер. С издаването на
горепосоченото писмено доказателство за дължимите на ищцата суми, на практика
ответника признава, че не е изплатил на ищцата полагащите й се трудови възнаграждения
и че е налице неизпълнение на това негово задължение.
Поради
това, съдът приема, че иска за неизплатени трудови възнаграждения на ищцата –
по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, е основателен и доказан в претендирания
размер, поради което съдът го уважава за сумата от 5 471.37 лв.
По иска за мораторни лихви.
В
случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от страна на
работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на
предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният по делото доказателствен
материал, ответника не е изплатил в законният срок, полагащите се на ищцата
трудови възнаграждения, поради което и работодателят дължи на работника
следващите се мораторни лихви върху главницата, в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ.
Предвид
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, размера на мораторните лихви
върху неизплатените на ищцата трудови възнаграждения за исковия период върху
главницата от 5 471.37 лв., е 323.40
лв. Такъв е и размера на исковата претенция за мораторни лихви за забава
поради което съдът уважава иска в претендирания размер.
Основателен
е и акцесорният иск за присъждане на законни лихви за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2019 г., до
окончателното й изплащане. С депозирането на исковата молба, на практика към
ответника е отправена покана за заплащане на главницата, поради което и от този
момент ответника изпада в забава и дължи законни лихви.
Безспорно
установена е основателността на предявените обективно съединени искове, както
по основание, така и по размер, поради което съдът ги уважава.
При
горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и
уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК,
съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските.
Предвид
изхода на делото – съдът уважи обективно съединените искове, поради което
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице,
от заплащането на които ищеца е освободен съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1,
т. 1 ГПК, в размер на 231.79 лв. – държавна такса и 40.00 лв. – възнаграждение
за вещо лице. Ответникът следва да понесе в своя тежест и разноските направени
от ищцата за адвокатско възнаграждение. За техния размер и за това, че същите
са реално направени /платени в брой – 600 лв./, са представени надлежни писмени
доказателства – договор за правна защита и съдействие.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати на Т.К. ***, с ЕГН **********, сумите: 5 471.37 лв. – на осн. чл. 128, т. 2
във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения за периода
01.04.2018 г. – 31.07.2019 г., 323.40
лв. - на осн. чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава върху
главницата, считано от изискуемостта на всяко едно от тях до датата на образуване
на делото – 09.09.2019 г., ведно със
законните лихви върху главницата от 5 471.37 лв., считано от 09.09.2019 г.
– датата на образуване на делото, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото разноски: 231.79
лв. – държавна такса, 40.00 лв. – възнаграждение за вещо лице, 5.00 лв.
– за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавните
такси, и 5.00 лв. – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати на Т.К. ***, с
ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00 лв.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: