№ 3347
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206286 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Й. Ц. Л., чрез адв. К. П. -
САК против издаден срещу жалбоподателя електронен фиш Серия К №
7908544 от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП й е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 /триста/
лева.
С жалбата, по която е образувано делото се оспорва законосъобразността
и правилността на обжалвания ЕФ, като се претендира, че в процедурата по
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а именно неясно посочване дали нарушението е извършено в
населено място или извън населено място. С тези съображения се моли за
отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен. Иска се присъждане на
направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав,
жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв. П., която поддържа
жалбата и посоченото в нея основание за незаконосъобразност на обжалвания
ЕФ, а именно допуснат порок при посочване на мястото на нарушението. С
оглед на това моли за отмяна на обжалвания ЕФ и претендира разноски, като
представя списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна - СДВР след редовно изпълнена процедура по
призоваване, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки от надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, в които е взето становище за неоснователност на жалбата, за
правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ, с оглед на което е
направено искане за неговото потвърждаване, като издаден при правилно
приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването му. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната срана адвокатско възнаграждение, в случай,
че жалбата бъде уважена.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото видно от представената
разпечатка в АИС АНД е отразено, че обжалваният ЕФ е издаден на
10.08.2023г. и е бил връчен на жалбоподателя на 26.03.2024 г., а жалбата
против него е подадена в СРС на 09.04.2024 г., т.е. в рамките на 14-дневния
срок за обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2023 г. в 14:45 часа, преносима система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство TFR-M 524 заснела лек автомобил
марка/модел "БМВ M 4“, с рег. № СВ9957TX, движещ се по Околовръстен път
на гр. София до бензиностанция ШЕЛ – с. Казичене, с посока от бул.
„Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, с превишена скорост – 90
км/ч (след приспаднат толеранс от – 3 км./ч.), измерена от техническото
2
средство, при действащо в участъка ограничение на максимално разрешената
скорост за извън населено място от 50 км./ч., въведено с пътен знак В26, на
осн. чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № СВ9957TX, било установено, че същото е регистрирано на името на Й.
Ц. Л. /съгл. справка на л. 12 от делото/, поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр.
чл.188, ал.1 от ЗДвП, на собственика на същото, а именно жалб. Л. е бил
издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К №7908544 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство.
Същият е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, изразило се в
управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 90
км./ч. /след приспаднат толеранс от 3 мк./ч. при измерена скорост до 100
км./ч./ или с превишение от 40 км./ч над допустимите за извън населено място
в конкретния пътен участък - 50 км./ч., което ограничение е било въведено с
ПЗ В26, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
300,00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти, като съобрази действащата
нормативна уредба, съдът установи следното:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.“
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
3
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да
се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш
не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-
наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а
съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението
на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в
случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото
4
средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното
техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите
установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ.
Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал
и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните
предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява
проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което
следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката
и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се
заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система
за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична
проверка, обективирана в представения протокол от проверка, издаден от
БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат
в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от
протокола, приложен по делото, системата за видеонаблюдение е преминала
последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с
метрологичните характеристики и изисквания, така и годност за експлоатация
до 18.05.2024г.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
5
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
по пътищата TFR1- M е одобрен тип средство за измерване, същата е вписана
в регистъра на БИМ под номер 4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, следователно
процесната мобилна система за видеоконтрол е представлявала одобрен тип и
към датата на заснемане на нарушението – 09.08.2023 г. Устройство от този
тип с фабричен номер 524 /с което е установено нарушението/ е преминало
последваща проверка на техническата му изправност на 18.05.2023 г., за което
бил съставен протокол от проверка № 2-9-23/18.05.2023 г., поради което
същото към 09.08.2023 г. е било технически изправно и годно да установи и
заснеме процесното нарушение. В протокола е посочена и допустимата
грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км. /час
при измерена скорост до100 км. /час и +/- 3% при измерена скорост над 100
км. /час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по
делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил
марка "БВМ", модел "М 4" с рег. № СВ9957ТХ е бил управляван и се е движил
в заснетия участък със скорост над максимално допустимата.
Административния адрес, на който е бил паркиран служебният автомобил с
рег. №СВ9700ТМ, в който е била монтирана системата за видеоконтрол се
установява от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 09.08.2023 г.,
а именно на Околовръстен път на гр. София, до бензиностанция ШЕЛ – с.
Казичене и е заснемало МПС, движещи се в посока от бул. "Ботевградско
шосе" към бул. "Цариградско шосе". В протокола е отразено, че режимът на
измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в
движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като
същото е било насочено и е отчитало скоростта на отдалечаващите се
автомобили. Посочено е, че номера на първото статично изображение е
28835, а последното е 28875, като представената по делото фотоснимка /л. 10
от делото/ е с № 28846 и попада в горепосочените рамки.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
6
нарушение е бил собственост на жалбоподателя Й. Ц. Л..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
на инкриминираната дата лек автомобил марка "БВМ", модел "М4" с рег.
№СВ9957ТХ е бил управляван по Околовръстния път на гр. София с посока
на движение от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе" до
Бензиностанция ШЕЛ – с. Казиченен със скорост от 90 км. /час /отчетено след
приспадане на възможната грешка при измерване с техническото средство/,
което е с 40 км. /час над максимално разрешената от 50 км. /час.
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от
централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението е жалб.Й. Ц. Л.. Същата не се е възползвала от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е била посочена в обжалвания
електронен фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение, въз основа
на предвидената законова презумпция за това.
При това е бил спазен и тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН,
доколкото съгласно представената разпечатка от АИС АНД, обжалваният ЕФ
е бил издаден на 10.08.2023 г. за нарушение, което е извършено и заснето на
09.08.2023 г. Това кога е връчен същият на жалбоподателя няма отношение
към спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км./ч., посочени изчерпателно в тази алинея. А съгласно чл.21,
7
ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила си с по-висока от
максимално разрешената скорост за движение извън населено място.
За извършеното нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
санкционната норма на чл.182, ал.2 от ЗДвП /в редакцията, действаща към
момента на извършване на нарушението/ предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва, както
следва: т. 3 – за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв. Именно това е
приложената в конкретния случай санкционна разпоредба и размерът на
глобата е правилно индивидуализиран.
Липсват основания да се приеме, че в конкретния случай се касае за
маловажен случай, доколкото всяко превишаване на допустимите стойности
на скоростта на управление на МПС крие потенциален риск от настъпване на
пътнотранспортно произшествие или за причиняване на по-големи щети от
такова, в сравнение със случаите на управление със скорост под
регламентираната максимална такава.
Възражението на жалбоподателя за неясно посочване на мястото на
извършване на нарушението и по-конкретно неяснота относно това дали
посоченото място се намира в населено място или извън населено място,
настоящият съдебен състав счита за неоснователно. В обжалвания ЕФ ясно е
посочено мястото на нарушението, а именно Околовръстен път на гр. София
до бензиностанция ШЕЛ – с. Казичене, което място на извършен контрол се
установява от приобщените по делото доказателства. Следователно, това
описание на мястото на нарушението е достатъчно конкретно за да даде
възможност на жалбоподателя да разбере къде се твърди, че е извършено, с
оглед на което не е ограничено правото му на защита.
Обстоятелството, дали това място се намира във или извън населено
място е правен извод, който правилно е изведен от наказващия орган, като е
посочено в обжалвания ЕФ, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана
за превишаване на допустимото ограничение на скоростта извън населено
място. От изисканата и представена справка от ОПУ-София, се установява, че
процесното място на извършване на нарушението, а именно: Околовръстен
8
път на гр. София, е част от републиканската пътна мрежа и по цялата й
дължина няма поставени пътни знаци Д11 и Д12 /начало и край на населено
място и селищно образувание/, което с оглед разпоредбата на §6, т.49 от ЗДВП
обуславя правния извод, че е извън населено място. С оглед на така
изложеното, съдът счита, че не е допуснато претендираното в жалбата
съществено нарушение на процесуалните правила при посочване на мястото
на нарушението и квалифицирането му като намиращо се извън населено
място, което да е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
С оглед изхода на делото, доколкото нарушението е доказано, както и
виновното му извършване от страна на жалбоподателката, искането за
присъждане на разноски от нейна страна, се явява неоснователно.
Основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, във вр. с чл. 27е, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
СДВР-МВР разноски в размер на 50.00 лева за предоставена правна помощ в
хода на производството, осъществена чрез изготвяне на писмена защита от
надлежно упълномощен процесуален представител, без явяване в съдебно
заседание.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7908544, издаден от
СДВР, с който на Й. Ц. Л., с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 /триста/ лева, като
законосъобразен и правилен.
ОСЪЖДА Й. Ц. Л., с ЕГН: ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи към МВР /СДВР-МВР/ сумата от 50.00
/петдесет/ лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
9
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10