№ 3371
гр. Варна, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110101627 по описа за 2024 година
Решението е по реда на чл.238 и сл. от ГПК.
Ищцата А. П.К. сочи, че по нейно заявление пред РС Варна по реда на
чл.410 от ГПК до ВРС, е образувано ч.гр.д.№15930/2023г. по описа на ВРС,
XXXI състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение на „П." ЕООД в нейна полза срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Твърди, че съгласно договор за изработка на
мебели от 30.05.2023г. ответното дружество се е задължило по възлагане на
ищцата да изработи, достави и монтира, в посочен в договора обект, мебели за
баня - шкаф под мивка с огледало над него, шкаф за бойлер, шкаф с 3
чекмеджета и врата, срещу цена 3456лв. със срок за изпълнение 30 дни от
изплащането на вноската по чл.2, ал.1 от договора, а именно 1700лв.
Посочената първа вноска 1700лв. ищцата /възложител/ е заплатила в брой в
деня на подписване на договора - 30.05.2023г., за което е издадена квитанция
към приходен касов ордер /прилагаме/. На 24.07.2023г. е извършено
доплащане на сумата 1730лв., за което ответникът е издал ПКО/приходен
касов ордер 229/24.07.2023г./прилагаме/. Съгласно чл.5, ал.1 от посочния
договор срокът за изпълнение на задълженията на ответника следва да се
счита 30.06.2023г., в който срок ответника не е изпълнил задълженията си.
Съгласно друг Договор 22/23 за изработка и монтаж на врати, подписан също
1
на 30.05.2023г. ответника се е задължил да изработи, достави и монтира врати
подробно описани в договора, за обща цена 9690лв., от които ищцата е
платила първоначалната вноска от 50% в размер на 4850лв. при подписване на
договора, като подписване на договора се установява плащането на тази сума.
Страните са договорили разсрочено плащане на останалата сума по договора:
40%-3880лв. възложителя дължи три дни преди доставката, а последните 10%-
960лв. при монтажа. Поради неизпълнение на задълженията от ответника,
същия не е изпълнил изработка, доставка и монтаж, по договора не е
извършено друго плащане от ищцата, освен първата вноска от 4850лв. По така
посочените договори ищцата е заплатила на ответника в брой: по договор за
изработка на мебели: 1700лв. /капаро/- на 30.05.2023г., 1730лв. - на
24.07.2023г., а по договор за врати 4850лв. - на 30.05.2023г. или общо ищцата е
заплатила, а ответника е получил в брой общо 8280лв. Тъй като ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по договорите, след водени
разговори и след отчитане невъзможността на ответника да изпълни
поръчката, на 27.09.2023г. страните са подписали споразумение. Съгласно
споразумението ответника е признал невъзможност да изпълни поръчката и се
е задължил да възстанови разсрочено, в срок до 23.10.2023г., сумата 8280лв. В
указания срок ответникът не е възстановил сумата, като от общо дължимата
сума 8280лв. реално е върнал в брой на ищцата само 6550лв., а останалите
1730лв. по ПКО 229/24.07.2023г. не е възстановил. Съгласно споразумението
при неплащане в срок, длъжникът дължи и неустойка именувана в
споразумението като обезщетение/ в размер на 10% върху незаплатената сума,
поради което в случая дължи и неустойка в размер на 173лв. или общ размер
на задължението 1903лв. С управителя на ответното дружество са провеждани
многократно разговори, като същия не е оспорил задълженията си, с
твърдение, че ще се издължи, макар и по-късно във времето, но до настоящият
момент не е изплатил сумата 1730лв., ведно с договорената неустойка. На
посочена от него електронна поща на 26.09.2023г. е изпратен проект на
споразумение, което управителя на сружеството Зл.П. сам е редактирал и
предложил срок и начин на връщане на сумата, ккоето в отговор е изпратил за
организиране на подписването му от ищцата. Предвид на това, твърденията
изложени в подаденото възражение по чл.414 ГПК не отговарят на истината.
Невярно е, че представляващия ответното дружество е подписвал
споразумението под натиск и заплаха, както и че е отказвана разписка за
2
платените суми. Неверни са и твърденията за "уговорка за вземане на
обзавеждане за баня", подобни преговори страните не са водили, като
твърдим, че г-н П. не е водил разговори лично с ищцата, а преговорите са
водени чрез упълномощен от нея адвокат, за което и писмената
кореспонденция е на електронната поща на адвоката. Счита, че изложените
във възражението мотиви са единствено с цел ответника да не изпълни
задълженията си по споразумението. Действително по негово настояване при
връщане на всяка сума е следвало да му връща оригинал на издадена
разписка, под което е обосновано с мотива след връщане на сумите да не бъде
подаден сигнал до НАП за неиздаден касов бон от фирмата. В провеждани
разговори с г-н П. давал обещания за възстановяване на последната сума от
1730лв., като изтъква различни причини за забавяне на плащането, в т.ч.
отсъствие от града, временно финансово затруднение/, като определя
допълнителни срокове, които не спазва. В края на месец ноември 2023г.
станало ясно, че представляващия ответното дружество няма намерение да
изпълни задълженията по споразумението от 27.09.2023г. Моли съда, да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответното дружество,
дължи на ищцата сумата от 1903лв., от които 1730лв. неплатено задължение за
възстановяване на суми по споразумение от 27.09.2023г., 173лв. договорено
споразумение от 10% върху дължимата сума, съгласно същото споразумение
за връщане на суми поради неизпълнени договори, ведно със законната лихва
от деня на депозиране заявлението до съда 08.12.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, както и разноските, направени в заповедното и
настоящото производство.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК не е подало възражение.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК.
Процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид че ответника е бил уведомен за последиците от
личното му неявяване по надлежния ред, че не е подал възражение в законовия
срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице данни за
наличие на обективни причини за отсъствие на представител и представените
доказателства намира, че би следвало да се постанови неприсъствено решение
3
по делото, като се уважат предявените искове.
Предвид извода за основателност на претенциите, направеното искане и
представените доказателства ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сумите от 719.20лв. сторени разноски по исковото производство и
440лв. разноски по заповедното производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата А. П. К.
ЕГН********** гр. В., ул. .... № ..., ет. ... и ответника „П.“ ЕООД,
ЕИК********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. ... № ..., че
ответното търговско дружество дължи на физическото лице ищец сумите от
1730лв. неплатено задължение за възстановяване на суми по
споразумение от 27.09.2023г., 173лв. договорено споразумение от 10% върху
дължимата сума, съгласно същото споразумение за връщане на суми поради
неизпълнени договори, ведно със законната лихва от деня на депозиране
заявлението до съда 08.12.2023г. до окончателно изплащане на сумите,
присъдени по заповедното гр.д.№15930/2023г. на ВРС, на осн.чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК********* със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. ... № ... да заплати на А. П. К. ЕГН********** гр. В., ул.
.... № ..., ет. ... сумите от 719.20лв. сторени разноски по исковото производство
и 440лв. разноски по заповедното производство - гр.д.№15930/2023г. на ВРС,
на осн. чл.78 от ГПК.
Решението не полежи на обжалване.
Страната срещу която е постановено решението може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена
от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4