Р Е Ш Е Н И Е
№І-68
10.09.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание,
на двадесет и седми август две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня ЕВТИМОВА
мл.с. М.а МАВРОДИЕВА
при секретаря Жанета Граматикова като
разгледа докладваното от младши съдия М. Мавродиева в.гр.д. № 1245
по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН вр. чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
повод въззивната жалба с вх. №
25409/18.06.2018г. от К.Г.Л. ЕГН:********** с адрес: *** чрез адвокат Павлина Темелкова
*** със съдебен адрес *** против Решение № 1185/05.06.2018г. по гр.д. №
1818/2018г. по описа на БРС.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният
съд е приел за установено извършено домашно насилие на 12.03.2018г. от
ответника К.Г.Л. спрямо ищцата Н.В.Л.. Задължил е К.Л. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Н.Л., забранил е на К.Л. да приближава
жилището на Н.Л. на адрес ***, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на Л., за срок от 6 месеца и е отхвърлил искането за защита в частта
относно мярката по чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН. Осъдил К.Л. да заплати на държавата по
сметка на БРС глоба 200лв. и д.т.25лв.
Във въззивната
жалба се излагат съображения, че решението на първа инстанция е
незаконосъобразно и неправилно. Намира, че неправилно е прието, че въззивника е
извършил акт на домашно насилие срещу Н.В.Л., поради което са незаконосъобразни
и наложените му мерки за защита на молителката. Сочи, че по делото е
безпротиворечиво установено, че страните по настоящото производство са съпрузи
като поради влошаване на отношенията помежду им е образувано гр.д. №
9642/2017г. на БРС за прекратяване на брака чрез развод. Потвърждава, че на
12.03.2018г. заедно с молителката в производството и тяхната обща дъщеря били в
плувен басейн в училище „***“ и че между тях бил налице спор при кого да отиде
детето след тренировка, но твърди, че по никакъв начин не е упражнил над Н.Л.
насилие под каквато и да било форма – с думи или действия. Твърди противоречие
между описаното от молителката в молбата за защита от домашно насилие и
приетото от първа инстанция като излага аргументи, че съгласно молбата за
защита от домашно насилие действия на насилие са се извършили от ответника в
присъствие и пред погледа на детето, а в решението на РС Бургас е прието, че ответникът ритнал ищцата и й
причинил болка докато били сами. Сочи за неправилно възприета от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. Въззивникът излага становището
си, че съгласно молбата за защита, детето
било с родителите си през времето, когато се твърди упражнено спрямо
молителката домашно насилие и едва след подадения сигнал на тел. 112, то вече
не било при тях. В този смисъл акцентира върху показанията на свидетеля Б..
Намира, че неправилно първа инстанция се позовала на оспорено относно
авторството на деянието медицинско удостоверение за наличието на хематом на
лява подбедрица. Счита, че описания в молбата за защита от домашно насилие
механизъм изключва причиняването на хематом по задно вътрешната повърхност на
лява подбедрица в горната трета като намира, че в удостоверението липсва
специфичната конкретика на позицията на краката й. Смята, че не са събрани
доказателства в насока на упражнено физическо насилие като изтъква, че съгласно
докладна-записка липсват данни за такова, а е подаден сигнал само за свада
между мъж и жена. Обръща внимание, че св. Б. е дочул коментар от очевидци за
„шоу“, като жалбоподателят счита, че ако е имало акт на физическо насилие е
следвало жената да получи защита. Акцентира и върху поведението на детето,
което намира, че ако е възприело акт на насилие едва ли би изразило съгласие да
отиде при баща си. Сочи, че показанията на свидетеля Б., като баща на
молителката, са заинтересовани и пристрастни като намира противоречия в тях по
същество. Счита, че решението на първа инстанция съдържа противоречиви мотиви
като в абз. 3, изр. последно на стр. 3 е
посочено, че не се потвърждават данните в декларацията ответникът да е отправял
обиди и заплахи, а в абз. 2 се приема,
че заплахата от нови прояви на домашно насилие е продължаваща, тъй като
поведението на ответника не е единичен случай. В този смисъл смята, че липсват
мотиви защо се прави извод за продължаваща заплаха. Поддържа, че от събраните
по делото доказателства не се установява акт на физическо насилие над
молителката и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е опровергана в тази част.
Моли за отмяна
на решението на първа инстанция и
отхвърляне на молбата за защита. Претендира разноски пред въззивна инстанция.
Прави
доказателствени искания – да се приеме протокол от с.з. от 15.03.2018г. по гр.д. № 9642/2017г. по описа на РС Бургас
за установяване, че свидетелят Б.твърди различни от установените в настоящото
производство факти.
Препис от
въззивната жалба е връчен на ответната страна на 17.07.2018г. като в срока по
чл. 17 от ЗЗДН – на
19.07.2018г. от Н.В.Л. чрез пълномощник адв. Петя Колева
е постъпила насрещна въззивна жалба и отговор на въззивна жалба с вх. №
30508/19.07.2018г.
С насрещната
въззивна жалба Л. *** в частта, в която на К.Л. е забранено да приближава
жилището на Н.Л. на адрес ***, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на Л., за срок от 6 месеца като моли срокът да бъде увеличен на 12 месеца.
С отговора изразява
становище, че въззивната жалба на К.Л. е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че РС Бургас
правилно е установил фактите по делото, в съответствие със събраните
доказателства като правилно е установил, че на 12.03.2018г. К.Л. е извършил акт
на домашно насилие спрямо Н.Л.. Оспорва, че в молбата за защита от домашно
насилие се твърди актът на насилие да е осъществен пред детето. Намира, че ответникът
не е провел насрещно доказване за липсата на упражнено домашно насилие. Излага
подробни съображения относно същността на домашното насилие като намира, че
нападателят се е възползвал от липсата на очевидци, за да упражни такова и това
се подкрепя от събраните по делото доказателства – съдебномединско
удостоверение № 62/2018г. като твърди за предходни агресивни прояви на Л. и за
наличие на постоянна агресия у него. Намира, че от разпитаните по делото
свидетели косвено се установява акта на насилие спрямо молителката, тъй като
нанесеният удар се е осъществил без да присъстват свидетели очевидци, извън
обхвата на камерите и без да присъства детето. Изразява становище, че предвид
продължаващо през годините домашно насилие, влошените отношения между
съпрузите, висящото между тях дело за развод, е налице нужда да й бъде
предоставена защита за период по-дълъг от 6 месеца. Счита, че от събраните по
делото доказателства се е установил акта на упражнено домашно насилие като се
акцентира върху същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която
законодателят е придал особено самостоятелно доказателствено значение, дори при
липса на други доказателства, само въз основа на нея да издаде заповед за
защита. Намира изводите на РС Бургас, че инцидентът не е незначителен, както и
че заплахата от насилие е продължаваща, за правилни.
Моли за
потвърждаване на решението на РС Бургас в частта, в която е приел, че е
осъществен акт на домашно насилие от К.Л. спрямо Н.Л. и че заплахата е
продължаваща като моли същото да бъде изменено в частта относно срока на
наложената забрана на К.Л. да приближава жилището на Н.Л. на адрес
***, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л., като срокът от
6 месеца бъде увеличен на 12 месеца.
Направени са доказателствени искания
– с оглед наведените във въззивната жалба твърдения, че на тел. 112 не е
съобщено за осъществено над молителката насилие, да се допуснат, недопуснати от
РС Бургас доказателства, а именно: запис – телефонограма от спешен телефон 112
по подаден сигнал от Н.Л. на 12.03.2018г. в периода 19,00-19,30 часа.
Насрещната въззивна жалба е връчена на К.Л. и в срок е постъпил
отговор. Въззиваемият по насрещната жалба поддържа, изложеното във въззивната
жалба, оспорва твърденията да е упражнявал домашно насилие върху Н.Л. и за
минали периоди, поддържат се оспорванията, направени с въззивната жалба, както
и фактическата обстановка, която Л. смята, че е неправилно възприета от първа
инстанция. Изразява становище, че Н.Л. е предприела „кампания по охулването“ му
с цел получаване на родителски права и по-голяма издръжка. Счита, че
субективното състояние на Н.Л. на „постоянен страх“ не е провокирано от Л. и
същото е преекспонирано. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е
оборена доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 2 ЗЗДН. Моли да се
уважи въззивната жалба, да се отмени решението и заповедта на БРС и да се
отхвърли молбата за защита, евентуално, да се остави без уважение насрещната
въззивна жалба на молителката.
Направено е доказателствено искане за приемане на доказателство –
постановление от 17.07.2018г. на Окръжна прокуратура Бургас по преписка вх. №
6960/2018г. по описа на БОП, касаещи свидетелките показания на св. Б.дадени пред
съд по гр.д. № 1818/2018г. на БРС като се сочи наличие на нововъзникнало
обстоятелство.
С определение №
1596/14.08.2018г. по в.гр.д. № 1245/2018г. на БОС исканията на страните за
допускане на доказателства са оставени без уважение по изложени в него съображения.
В съдебно
заседание К.Л. се явява лично и заедно с процесуалния си представител адв. Темелкова..
Няма възражения по доклада
на
съда, поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната въззивна жалба. Моли да
бъде преразгледано искането за допускане на доказателства – протокол от с.з. по
гр.д. № 9642/2017г. по описа на РС Бургас и постановление от 17.07.2018г. на Окръжна
прокуратура Бургас по преписка вх. № 6960/2018г. по описа на БОП
като се аргументира, че това доказателство не е относно факти по делото, а
касае преценката на свидетелските показания по чл. 172 от ГПК. Съдът в открито съдебно заседание остави без
уважение това доказателствено искане по съображения, изложени в определение №
1596/14.08.2018г. Следва да се посочи, че преценката на свидетелските показания
се извършва в настоящото производство и съдът не е обвързан и не преценява
показанията на свидетел, дадени в друго съдебно производство. Липсва и влязъл в
сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК, който да обвързва съда.
В съдебно заседание Н.Л. се явява
лично заедно с процесуалния си представител адв. Петя Колева като няма
възражения по доклада на съда, оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната
въззивна жалба. Представя договор за правна защита и съдействие пред въззивна
инстанция, както и списък с разноски пред въззивна инстанция.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
Районен съд Бургас е сезиран с молба
за издаване на съдебна заповед за незабавна защита от Н.Л. против К.Л..
Посочено е, че молителката и ответникът са съпрузи, като от брака си имат едно
дете – М.. Твърди се, че страните са във фактическа раздяла и отношенията им са
влошени като ответникът имал агресивно поведение. Излага се, че на
12.03.2018г., знаейки, че детето е с баща си - ответникът Л. и ще отиде на
плувен басейн на училище „****“, молителката отишла, за да види М. и да й каже, че
след тренировка ще я вземе. Твърди, че действително М. дошла, заедно с ответника
– Л. и негов приятел – М. и едно куче. Н.Л. сочи, че казала на детето, че след
тренировка ще я вземе у дома, но бащата се противопоставил. В сградата влезнали
М., К.Л. и молителката, а приятелят М. заедно с кучето останал отвън. Сочи, че
докато вървели К. се оглеждал за камери. За кратко двамата останали сами един
срещу друг на площадката пред басейна на една ръка разстояние като тя стояла
пред него с кръстосани ръце и крака. Твърди се, че К. се огледал дали някой
наблюдава, видял, че на горната площадка има момчета с гръб към тях и след като
се убедил, че никой не го гледа рязко изритал молителката с крак през краката,
които била кръстосала. Н.Л. извикала, тъй като я заболяло и излязла на
стълбището пред басейна като стълбището не било обезопасено и нямало парапети,
високо около 2,5 метра, а под него имало шахти. Ответникът продължил да върви
към молителката, а тя отстъпвала към ръба като същият я предупредил да внимава
да не падне. Л. възприела думите му като заплаха, веднага влязла в сградата и
се обадила на тел. 112 като след 10-тина минути дошли полицаи. Полицаите, след
разговор с детето, в отсъствие на родителите, установили, че то искало да
остане при баща си и молителката се съгласила. Иска се постановяване на мерки
за защита по чл.5 ал.1 т.1, 3 и 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН със същите
твърдения, като тези по молбата, съдебномедицинско удостоверение от преглед
извършен от съдебен лекар на 15.03.2018 г. , съдебно-медицинско удостоверение
от 08.10.2015г., Определение № 7469 по гр.д. № 6692/2015г. на БРС, протоколно
предупреждение от 27.10.2015г. на МВР,
удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане,
искова молба за развод и молба по чл. 323 ГПК, Определение № 1182/14.02.2018г.
по гр.д. № 9642/2017г. на БРС.
С определение от 16.03.2018г. БРС е уважил
искането на молителката и е издал заповед за незабавна защита, насрочил е
делото за 16.04.2018г. и е указал задължението на ответника да представи
доказателства. Изискани са по делото справка за съдимост на ответника, справка
за мерки по ЗЗДН и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.
Съгласно справка, от управителя на ЦПЗ
Бургас се установява, че ответникът не се води на психиатричен отчет.
От справка за съдимост се установява, че
през 1983г. Л. е бил осъден за извършени престъпления - по чл.195 и по чл.150
от Наказателния кодекс, които са амнистирани.
Съгласно служебна справка от 16.03.2018г.
в деловодната програма се установява, че към 16.03.2018г. срещу К.Л. няма
наложени мерки по ЗЗДН.
Ответникът е подал писмен отговор с вх. №
15161/13.04.2018г. Потвърждава, че с молителката са съпрузи и между тях е
налице висящо бракоразводно дело като от брака си имат едно дете – М.. Оспорва
изложените в молбата обстоятелства да е упражнявал домашно насилие спрямо молителката.
Сочи, че стимулирал срещите между майката и тяхната дъщеря, но в деня на
12.03.2018г. дъщеря им отказала да отиде при майка си като последната
продължила да я уговаря. Отрича да е
проявявал насилие спрямо Л., а след като дъщеря им отказала да отиде при нея,
молителката се обадила на тел. 112 в присъствие на детето. Твърди, че смятал да
пропуснат плуването, за да избегнат скандала с майката, а и защото треньорът
още не бил дошъл. Междувременно треньорът се появил и детето пожелало да плува,
поради което решили да останат, а майката се разкрещяла. Отрича да е имало
насилие от стана на ответника, тъй като счита, че при такова някой би се намесил,
а хората само гледали отстрани. Отрича да е бил насаме с молителката на
площадката на басейна, както и оспорва да е автор на констатираното в медицинското
удостоверение увреждане на молителката. С отговора са представени писмени
доказателства – докладна записка от ОД МВР Бургас, 2-ро районно управление
„Полиция“ и е направено искане за разпит на свидетел.
Страните
не спорят, че същите са сключили граждански брак, от който имат едно дете – М.,
родено на ***г., като същите обстоятелства се установяват и от представеното
удостоверение за сключен граждански брак и от удостоверение за раждане.
Не
се спори и че отношенията между страните са влошени и между тях е образувано
бракоразводно дело, по което са допуснати привременни мерки. Тези обстоятелства
се установяват от представената искова молба за развод, както и определение от
22.03.2018г. по гр.д. № 9642/2017г. по описа на БРС.
Страните
не спорят и относно обстоятелството, че на 12.03.2018г. са били заедно с детето
на басейн в училище „***“. Спорно е обстоятелството извършил ли
е акт на насилие Л. спрямо молителката Н.Л..
От съдебномедицинско удостоверение № 62/2018г. се установява, че Н.Л. на 15.03.2018г. е посетила съдебен лекар, който е констатирал, че има кръвонасядане по лява подбедрица, което е възможно да е получено по време както се съобщава по механизма на удар с твърд тъп предмет – крак.
От докладна записка от 13.03.2018г. се установява, че служител на ОД МВР при 2-ро районно управление „Полиция“ Бургас е посетил около 19,30 часа училище „***“ по сигнал за спор между мъж и жена. Посочено е, че на място са били К.Л. и Н.Л., които са в процес на развод и не могат да решат при кого да остане да нощува детето. След разговор с детето същото посочило, че иска да остане при баща си.
В съдебно заседание е разпитан бащата на молителката св. Б., от който се установява, че същият видял дъщеря си разплакана, разтревожена на 12.03.2018г. и видял синина на прасеца на левия крак отзад с диаметър около 5-6 см., както и свидетелстват за влошените отношения между страните по делото. Свидетелят пресъздава случилото се на 12.03.2018г. съгласно разказа на дъщеря си. Съдебният състав счита, че показанията на този свидетел следва да бъдат взети предвид съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК като е възможно да са заинтересовани в полза на Л. и същите съдът прецени с оглед на всички други данни по делото. Посоченото от св. Б.като реално възприето, че Л. била разплакана, разтревожена на 12.03.2018г. и увреждане - синина на прасеца на левия крак отзад с диаметър около 5-6 см. кореспондира с обстоятелството за спор между страните на 12.03.2018г., съгласно установеното от докладната записка, както и с представеното писмено доказателство - съдебномедицинско удостоверение № 62/2018г. Обстоятелството, че Л. е била разтревожена на 12.03.2018г. кореспондира и с показанията на св. М., който сочи, че „госпожата“ е била „афектирана“. Именно защото показанията на свидетеля Б.в тези части кореспондират с останалите доказателства по делото – докладна записка, показанията на св. М. и на удостовереното в съдебномедицинското удостоверение, съдът намира, че за посочените обстоятелства – че молителката е била разплакана, разтревожена на 12.03.2018г. и е имала синина, следва да им се довери.
От разпита на свидетеля Б. се установява, че същият е треньор по плуване на детето М. и че то посещава плуване в плувния басейн на училище „***“ като предимно бащата води детето , а майката е виждал веднъж да го води като спрямо детето бащата не е повишавал глас, не е викал. При отиване на работа видял родителите на М., както и детето, слизайки по стълбите на басейна, майката била ядосана, тъй като не го поздравила, а бащата казал, че няма да има тренировка, защото имало обаждане на тел. 112. Дочул разговор между двама родители за „шоу“, но не е бил пряк очевидец на случилото се. Свидетелят влезнал в басейна и след 10 минути детето по бански отишло при треньора в басейна и му казало, че майка му се обадила на тел. 112 и извикала полиция. След пристигане на полицаите същите попитали при кого иска да остане, а детето посочило, че иска на тренировка да остане при баща си и усмихнато на въпроса баща му създава ли проблем, казало, че няма нищо. Установява се, че по правило няма необезопасено място от парапети като слизането към басейна е по 6-7 стъпала, които са полегати. Свидетелят не е очевидец на процесния акт и не знае дали на него е присъствало детето. Съдът намира, че показанията на свидетеля са последователни, логични, незаинтересовани, поради което следва да ги кредитира.
В съдебно заседание пред първа инстанция е направено доказателствено искане за изискване на сигнал на тел. 112 като същото е оставено без уважение. С отговора на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба искането е подновено като същото съдът е оставил без уважение, тъй като счита, че подаденият сигнал няма да установи релевантни за делото факти, а и страните не спорят, че по подаден сигнал са пристигнали полицаи, единият от които по молба на Н.Л. е разпитан по делото.
От разпита на служителя М., отишъл на 12.03.2018г. на мястото на инцидента, се установява, че същото е посетено по подаден сигнал за скандал между мъж и жена пред един от входовете на училище *** като скандалът бил при кого да бъде оставено детето. Свидетелят разпознава страните в залата като посочва, че „госпожата“ се оплакала, че „господинът“ я ударил, както и че тя била афектирана. Показанията на свидетеля са безпристрастни, незаинтересовани, логични, кореспондират с показанията на св. Б., поради което съдът им се довери.
По делото са представени и приети като доказателства и други документи: съдебномединско удостоверение № 344/2015г. определение по гр.д. № 6692/2015г. по описа на РС; протокол за предупреждение от 27.10.2015г.; удостоверение № 149/2014г. и други, с които съдът, след като се запозна, прецени, че не изясняват релевантни за делото факти, поради което са неотносими.
С Решение № 1185/2018г. първа инстанция е разгледала
иск с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН като е констатирано, че молбата е
подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Съдът е приел, че
ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката.
С
оглед изложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Претенцията е с
правно основание чл.
4, ал.1 от ЗЗДН.
Молителката
е съпруга на К.Л. като помежду им са налице влошени отношения, същите са във
фактическа раздяла и помежду им е висящо бракоразводно дело. Предвид посоченото
молителката е от лицата, предвидени в чл. 3 от ЗЗДН, което може да търси защита
от домашно насилие.
Следва
да се има предвид, че ЗЗДН регламентира
отношения във връзка с домашно насилие между лица в близка или родствена
връзка, като често за тези отношения няма преки доказателства. Целейки
осигуряване на адекватна защита, законодателят в чл.
13, ал.3 от ЗЗДН е предвидил декларацията по чл. 9, ал.
3 като доказателствено средство в процеса по молбата за защита срещу домашното
насилие. Тя (декларацията) се подава към молбата за защита и е достатъчно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, когато няма
други събрани доказателства. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято
защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за молителя като представи
цитираната декларация, на която е придадено доказателствено значение и в случай
на липса на други доказателства да бъде издадена заповед за защита само въз
основа на нея, доколкото съдържа ясно, точно и конкретно описание - като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилието по смисъла на чл. 2 от закона. При
направено оспорване в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила. РС Бургас с определение от
16.03.2018г. изрично е указал задължението на ответника за представяне на
доказателства. Съдебният състав споделя становището, че това не означава, че
молителката при наличие на оспорване на твърденията й, не следва да проведе
доказване на същите, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на
домашно насилие.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на делото ответникът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят или да разколебаят изложеното от молителката в декларацията за осъществено спрямо нея домашно насилие чрез акт на физическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Не се споделя становището и тълкуването на доказателствата по делото, дадено във въззивната жалба, че ако е имало удар с крак от страна на ответника спрямо молителката, то детето е станало свидетел и едва ли би искало да отиде при баща си, ако е видяло удара. От една страна съдът намира, че поведението на детето не може да изясни релевантните за делото факти, тъй като с оглед неговата възраст – под 10 години лесно може се повлияе от външни въздействия. В същото време няма данни бащата да проявява насилие спрямо детето, напротив от показанията на св. Б. се установи, че ответникът води дъщеря си на тренировки, не е повишавал глас, не е викал на детето. От друга страна, в молбата за защита и в декларацията по чл. 9, ал. 3 молителката е посочила, че с ответника останали за кратко двамата на площадката пред басейна, след което Л. като се убедил, че в конкретния момент никой не го гледа, я изритал с крак през краката. Тези твърдения - че страните не са били наблюдавани, не само че не са оборени от Л., но съдът намира, че се подкрепят и от показанията на свидетеля Б., който сочи, че е имало родители, но тяхното внимание е било насочено към децата им, които прибирали. Свидетелят е категоричен, че не знае дали детето е станало свидетел на случилото се между родителите му, тъй като не е очевидец. Неговите показания обаче изясняват, че при пристигането му майката е била ядосана и дочул разговор между родители да погледат „шоу“. Свидетелят е разбрал, че полиция е била извикана още, при срещата му с родителите на стълбите, тъй като бащата казал, че няма да има тренировка, защото имало обаждане на тел. 112, т.е. описания в декларацията акт вече е бил осъществен и заради това е извикана полиция. От детето свидетелят е разбрал само, че този, който е извикал полицията, е майката. В този смисъл не е оборено декларираното, че физическото насилие е осъществено в момент, когато страните не са били наблюдавани.
Относно възраженията, че ако действително е имало акт на физическо насилие жената е щяла да получи защита от присъстващи наблизо хора, съдът намира, че не може да се изисква или очаква конкретно поведение от странични наблюдатели. Не може да се очаква и на действията на насилие да присъства пряк очевидец, тъй като по естеството си те са такива, които се осъществяват далеч от погледа на свидетели.
Съдът не споделя становището във въззивната жалба, че механизма на увреждане, посочен в молбата не съответства на този, съобщен на съдебния лекар. Същият не е имал за задача да установява механизма на увреждането, а е извършил личен преглед на пациентката като е констатирал нейното състояние, както е посочено в удостоверението „за да установя следи от увреждания“. Лекарят е удостоверил кръвонасядане по лява подбедрица. Съдебномединското удостоверение е официален свидетелстващ документ и същото обвързва съда да приеме, че съдебният лекар на посочената от него дата е възприел описаните увреждания докато не бъде оборено по надлежния за това ред. Л. е оспорил съдебномединското удостоверение относно авторството на деянието, от което е процесното увреждане, но не и констатацията на съдебния лекар относно увреждането, поради което и съдът приема за истина удостовереното в документа. Авторството на увреждането не се установява от медицинското удостоверение, а от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. Вярно е, че прегледът е извършен на 15.03.2018г., т.е. три дни след датата на съобщавания инцидент, но съдебният лекар е посочил това обстоятелство при прегледа на пациентката като е констатирал, че е възможно кръвонасядането да е получено по време, съобщено от Л., т.е. на 12.03.2018г. Възражението, че е съобщено за „ударИ“ не се приема за основателно, тъй като лекарят е посочил, че е възможно кръвонасядането да е получено от „удар с твърд тъп предмет – крак“ . Действително, има вероятност такива следи да възникнат и от други наранявания, освен описаните в молбата, но по делото не са изтъкнати никакви конкретни съображения в тази насока.
Твърдението на молителката, посочено в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за осъществено над нея насилие и обстоятелството, че е получила кръвонасядане, резултат от удар от страна на ответника, се потвърждава и от показанията на свидетеля Бъчваров. Съдът вече посочи, че показанията на свидетеля се обсъждат при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед тяхната възможна заинтересованост и само доколкото кореспондират с останалите събрани доказателства. Налице е съвпадане на посоченото от свидетеля място на увреждане – на прасеца на левия крак отзад, синина с диаметър около 5-6 см. и удостовереното от съдебния лекар – по задно вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в горната трета овално синкаво-мораво кръвонасядане с диаметър 5 см. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля в тази част, затова защото кореспондират с останалите доказателства по делото и в частност с удостовереното от съдебния лекар.
Не се приема за основателно и възражението, че на тел. 112 е съобщено само за свада между мъж и жена, без да е съобщено за физическо насилие, както и че такова оплакване не било направено и на място. Страните не спорят, че сигнал на тел. 112 е подаден от Л. и на място са пристигнали полицейски служители. От разпита на единия от служителите – свидетеля М. се установява, че в съдебна зала разпознава страните, които са били на мястото на проверката като „госпожата“ се е оплакала, че „въпросният господин“ я е ударил, както и че същата е била афектирана.
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите във въззивната жалба, че липсват мотиви защо се прави извод за продължаваща заплаха. В абз. 3 от долу нагоре съдът е посочил, че не се потвърждават данните в декларацията за отправяне на обиди и заплахи спрямо ищцата, а в абз. 2, че проявата от нови прояви на домашно насилие е продължаваща. Първото становище на съда касае извода му, че липсват доказателства, които да подкрепят твърденията на ищцата в конкретния случай на отправени обиди и заплахи, но са налице данни за упражнено физическо насилие. Изводът за нови прояви на домашно насилие съда прави на база цялостното поведение на ответника и от акта на физическо насилие като е направил преценка за опасност същият да извърши акт на домашно насилие, който освен обиди и заплахи по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН може да се изрази и в акт на физическо или друго насилие.
Съдът намира за неоснователно възражението, че декларацията е опровергана с оглед обстоятелството, че от показанията на св. Б. се установява, че няма необезопасено място. Свидетелят Б. посочва, че няма необезопасено място от парапети, но действително има стъпала 6-7 на брой, чрез които се слиза до басейна и в този смисъл показанията на свидетеля кореспондират с възприетото от молителката, че има стълбище високо около 2,5 метра.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е оборено или разколебано изложеното от молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. По делото са събрани доказателства в подкрепа на нейните твърдения, поради което счита, че е установено извършено домашно насилие на 12.03.2018г. от К.Л. спрямо Н.Л.. Изводът на въззивната инстанция съвпада с този на първа инстанция, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно насрещната въззивна жалба съдът намира за правилни и законосъобразни наложените в полза на ищцата мерки за защита от ответника, включително и по отношение на срока, за който те са постановени. В насрещната въззивна жалба и пред първа инстанция жалбоподателката твърди, че процесния акт не е единствения случай на домашно насилие спрямо нея, но тези обстоятелства са извън предмета на настоящото производство. Влошените отношения между страните сами по себе си не могат да обосноват нужда от по-продължителна от определената от първа инстанция защита. Доказателствата по делото и страните сочат, че отношенията между тях са конфликтни, изострени с оглед висящо дело за развод и решаване на въпроса за родителските права, но бъдещото им развитие може да бъде само предполагано, а усложнението на отношенията им и евентуално поведение на ответника може да бъде само хипотетично допускано.
Ето защо съдът счита, че определените от първа инстанция мерки, в срока за който са определени следва да дадат резултат като действат предупредително и възпиращо с цел избягване на бъдещи конфликти, още повече, че бракоразводният процес следва да реши наличните между тях спорове относно прекратяването на брака и родителските права.
Предвид всичко изложено, съдът намира възраженията на страните в жалбите им за неоснователни, а решението на първата инстанция за законосъобразно и правилно, поради което счита, че следва да го потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото и отхвърляне и на въззивната и насрещната въззивна жалба, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производството, а да останат такива, каквито страните са ги направили.
На основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 317 ГПК решението е обявено на 10.09.2018г.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението на Окръжен съд Бургас е окончателно.
Воден от горното Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1185/05.06.2018г. по гр.д. № 1818/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е обявено на 10.09.2018г. като
същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.