Р Е Ш Е Н И Е
394/4.7.2012г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На
трети юли две
хиляди и единадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар:
Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВНАХД
№1563 по описа на ШРС за 2011 год.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 2008/10 от 21.05.2010 год. на Началника на сектор ПП към ОД МВР – гр. Шумен, с което на Н.Й.К. ***
са наложени административни наказания,
съответно- “глоба” в размер на 10 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП
и “глоба” в размер на 600 /шестстотин/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 /четиринадесет/
месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание същият се явява лично .
Административно - наказващият орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН с писмо моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание се явява представител за административно
наказващият орган .
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима .
Съдът
приема, че същата е допустима и по
отношение на обжалването на НП на основание чл.
183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП за наложената глоба в размер на 10 лв, въпреки забраната на чл.189,ал.5 от ЗДвП, тъй като посочената норма противоречи на чл.6,
ал.1 и чл.13 от от ЕКПЧ, лишавайки гражданите от правото
им да обжалват пред съд административен акт -наказателно
постановление, с който се засягат техни права и законни интереси.
КС на
РБългария в своята практика застъпва становището, че на основание чл.120, ал.2
от Конституцията на Р България административните актове могат да бъдат
изключени от съдебно обжалване само тогава, когато това изключение не накърнява
конституционно признати основни права и свободи на гражданите. КС счита, че
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която
допуска възможността със закон да се изключват някои категории административни
актове от съдебния контрол за законност, трябва да се тълкува ограничително и
не обхваща тези актове, които засягат основни конституционни права. Настоящият състав счита, че със
забраната на чл.189,ал.5 от ЗДП да се обжалват наказателни постановления, с
които е наложена глоба до 50 лв. включително, се нарушава правото на защита на
гражданите, прокламирано в чл. 56 от Конституцията, което е едно от основните
конституционни права на гражданите. Задължение на държавата
съгласно чл.13 от ЕКПЧОСе чрез законодателството и прилагането на законите
да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или
застрашените си права пред съдебни органи или администрацията.
Съществен
елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да
защитават правата си чрез подаване на жалба срещу незаконосъобразни актове на
администрацията, които нарушават или застрашават техните права и законни
интереси. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДП нарушава и
чл.47 и чл.52,т.1 от Хартата за основните права на ЕС и
ограничението се явява недопустимо
съгласно задължителното за Р.България,
първично общностно право .
Ето защо настоящият
състав намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.
47, от Хартата на основните права и свободи на ЕС във вр. с чл. 5 ал.4 от Конституцията на РБългария и се признае на жалбоподателя правото да
обжалва наложената му
с НП административна санкция в размер
на, 10 лв въпреки
забраната на чл.189, ал.5 от ЗДВП.
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, поради
следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.04.2010г. вечерта жалбоподателят Н.Й.К. ***
управлявал лек автомобил “Мицубиши паджеро ” с рег № Н *** АХ в гр. Шумен. Около
21,21часа, жалбоподателят бил спрян от
служители при РПУ - гр.Шумен на бул “Мадара” за извършване на проверка. При
проверката било установено, че водача няма
контролен талон към СУМПС , като водачът отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”, с фабр. №0181. Същият бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0106235, но същият
не се явил за даване на кръвна проба за изследване.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение №2008Р от 16.04.10 год., който е връчен на нарушителя, като същият отразил
възражение – “написаното не отговаря въобще на истината, всичко е пълна инсинуация”
.
В АУАН
актосъставителят е посочил, че е иззето СУМПС, като нарушени са посочени чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДВП и чл.
157 ал.1 ЗДВП .
Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по повод което е извършена проверка и е прието, че възражението е неоснователно.
На жалбоподателя
била издадена и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №2008/2010
от 16.04.2010 год., с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е било
временно отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите
в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 2008/10 от 21.05.2010 год. на Началника на сектор
ПП към ОД МВР – гр. Шумен, с което на Н.Й.К.
*** са наложени административни
наказания, съответно
глоба в размер на
10 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП
и “глоба” в размер
на 600 /шестстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14
/четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя И. И., на свидетеля М.Р. -
свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
По делото безспорно се установява, че водача при проверката извършена в 21,21 часа на бул.”Мадара”, не е носел
контролен талон и е отказал да бъде изпробван със техническо средство , както и
че е лъхал на алкохол.
В своите
показания св. И. в с.з. проведено на 13.12.11г заявява: ”Спряхме го за рутинна проверка, но установихме, че
той е във видимо нетрезво състояние. Имаше неадекватни реакции, забавени
движения, зачервени зеници, неясен говор..........Вие умишлено не
надувахте апарата............. Няколко пъти умишлено осуетихте изпробването на дрегера. От Вас чух: “Да не съм курва да ви духам
апарата?”
Св.
Р. сочи в с.з. проведено на 26.04.12г: ”...беше в явно нетрезво състояние......Отказа да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.....Отказът се изрази
в това, че той докосна до апарата .........той
симулираше че оказва въздействие върху апарата ...Нямаше и контролен талон
......”
По
искане на жалбоподателя беше разпитан и св. И. С. И.
чиито показания съдът не
кредитира доколкото същият е в приятелски отношения със жалбоподателя и
естествено е да поддържа неговата версия относно факта дали е симулирал или
не при пробата за алкохол. По
искане на жалбоподателя по делото беше
назначена съдебно медицинска експертиза.
От заключението на същата се установява, че физическото състояние на жалбоподателя позволява да му бъде
извършена годна проба с техническо
средство “Алкотест дрегер”, което от
своя страна опровергава версията на жалбоподателя, че всъщност по медицински
причини не е могъл да регистрира годна проба с дрегера.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП наказва се с
глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, а съгласно предложение 2 същото наказание са налага и на водач който не носи контролен талон . В този смисъл, санкцията
наложена за нарушението по пункт втори в НП , съдът намира, че е правилно
определена и НП в тази му част следва да бъде потвърдено .
По отношение посоченото в пункт първи нарушение, съгласно
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410” и не се
е явил за извършване на медицинско
изследване. Видно
от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който
следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП и има
доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката
жалбоподателя е лъхал на алкохол и е бил
във видимо нетрезво състояние. От показанията на свидетелите И.И. , и М.Р. става ясно, че същият с поведението си/
симулирайки, че въздейства върху апарата/
всъщност е отказал да бъде
изпробван с техническо средство. Съдът
намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и посоченото
нарушение по чл.174 ал.3 , от ЗДвП, а именно да бъде изпробван с техническо
средство за наличие на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е
приложил нормата на чл.174, ал.3, предл.
първо от ЗДвП, която се явява освен
материално правна и санкционна, съгласно която “Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 12 до 18 месеца и глоба в размер от 500 до 1000 лева.
В същото време обаче, съдът счита, че административно -наказващият
орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно
дадени наказания в размер над минималния, предвиден в закона без
да изложи никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че
видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е
бил многократно наказван за различни нарушения на ЗДвП, то това обстоятелство
не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо
негово деяние. Следвало е административно -наказващият орган да изложи
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тези размери на санкциите, като е следвало да
прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът, намира за справедливо
санкциите на нарушителя да бъдат намалени до минималния, предвиден в закона
размер, а именно “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и
глоба в размер на 500 лева. При определяне размера на тези наказания съдът
съобрази и обстоятелството, че двете
кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и
законосъобразно наказателното постановление
да бъде изменено, като по пункт първи наказанието “лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” да бъде намалено от 14 месеца на 12 месеца, а наказанието
“глоба” от 600 лв да бъде намалено на 500 лева и да бъде потвърдено в частта по пункт втори по отношение глобата на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП.
Съдът намира, че на основание чл. 189 от НПК разноските платени за път и възнаграждение на експерта изготвил заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза,
следва да се възложат на жалбоподателя .
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 2010/10 от 21.05.2010. на Началника на сектор
ПП към ОД МВР – гр. Шумен, в частта по пункт първи , с която на Н.Й.К., с ЕГН **********,*** на
основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП са наложени административни
наказания ““глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 14 /четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3,
предл. първо от ЗДвП, като намалява размера
на наложената “глоба” от 600 на 500
/петстотин/ лева, а размера на наказанието “лишаване от право да управлява МПС”
от 14 на 12 /дванадесет/ месеца ;
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2008/10 от 21.05.2010 год.
на Началника на сектор ПП към ОД МВР –
гр. Шумен, в частта по пункт втори , с които на Н.Й.К. , с ЕГН **********,***
са наложени административни наказания,
съответно “глоба” в размер на 10 лв на основание чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.Й.К., с ЕГН **********,***
за заплати по сметка на ШРС , сумата от
179лв представляваща пътни и възнаграждение на вещо лице за изготвяне на експертиза, назначена по искане на
жалбоподателя.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: