Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./……10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1673 по описа на ВОС за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по предявени от
„КОЛОС-ИВ“ ООД, ЕИК ********* срещу „МАКСИ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, искове
за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на
49 616 лева, представляваща дължима по договор за изпълнение на
обзавеждане с мебели и оборудване от 01.06.2009 год. цена на доставена стока,
сумата от 1 488.48 лева, представляваща неустойка за забава в размер на 3
% от цената, дължима на основание т.6.2 от договора, начислена за периода от
26.10.2015 год. до 07.10.2019 год., както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, платими по банкова
сметка ***& ***, BIC: *** – „Централна Кооперативна Банка“ АД.
Излага се в сезиралата съда искова
молба, че на 01.06.2009 год. между страните е сключен договор за изпълнение на
обзавеждане с мебели и оборудване, с който ответното дружество е възложило на
изпълнителя – ищец изработването и обзавеждането с мебели и оборудване със
съоръжения на апартаменти, собственост на ответника, находящи се в ****, като
видът, броят и цената на поръчаното е посочено в Приложение № 1. Сочи се, че с
анекс към договора, срокът за изпълнение на поръчката бе продължен до
30.11.2015 год., като е уговорено окончателното разплащане да бъде извършено до
10 дни от предаване на стоката. Навежда твърдение, че стоката е предадена с
двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 15.10.2015 год. , като е
издадена и фактура № **********/16.10.2015 год. на стойност 49 616 лв.
Поради незаплащане на дължимата сума според договореностите на страните,
претендира заплащане на цената на доставеното, ведно с договорената неустойка
за забава в максимален размер и законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Макси
консулт“ ЕООД депозира писмен
отговор, с който не оспорва наличието на сключен между страните договор от
01.06.2009 год., но навежда твърдение, че стоката е доставена не на 15.10.2015
год., а през месец април 2009 год., заедно с обзавеждането по предходно
подписан между страните договор от 18.03.2009 год.Сочи, че въпреки цялостното
изпълнение на договора още през април 2009 год., по молба на представляващите
ищцовото дружество е бил подписан анекс от 20.03.2010 год. за продължаване на
срока на договора до 30.11.2015 год., което е било продуктувано от създалите се
търговски взаимоотношение между ответното дружество и съдружниците в ищцовото
дружество, които още през 2007 год. закупили от ответника апартаменти и гаражи
/в строеж/ и в които били вложени по-скъпи и качествени материали, които не
били заплащани от тях. Поради горното,
като твърди, че реално сделката е осъществена през м.04.2009 год. се позовава
на изтекла погасителна давност. В есловие на евентуалност, твърди, че след
подписване на фактура **********/16.10.2015 год. на стойност 49616 лв. с ДДС,
между ответното дружество и съдружниците в ищцовото дружество Венцислав и И Ки
е било постигнато съгласие да бъде извършено прихващане между вземането на
ответника към тези лица по договор за управление и поддръжка на комплекса от
м.05.2011 год. Обективира искане за привличане на посочените лица като трети
лица – помагачи на ищеца, като предявява насрещен иск срещу тях за сума в общ
размер от 52 345.62 лева.
В
срока по чл.372 ГПК, ищцата депозира
допълнителна искова молба, с който
изразява становище по доводите на ответника за неоснователност на иска. Оспорва
твърдението за антидатиране на сделката и твърдението за погасяването й по
давност.
В
срока по чл.373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен писмен отговор, в
който поддържа твърдението си погасяване на вземането по давност..
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 320/30.01.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически
изводи:
Видно от
представения по делото договор, на 01.06.2009 год. ответното дружество „Макси
Консулт“ ЕООД е възложило на ищцовото дружество „Колос-Ив“ ООД, в качеството му
на изпълнител, обзавеждане с мебели и оборудване със съоръжения на апартаменти
собственост на „Макси Консулт“ ЕООД, намиращи се в гр.Варна – к.к. „Свети
Константин и Елена“, със срок на изпълнение на договора десет месеца от датата на подписване на договора.
Договорено между
страните е и че дължимото възнаграждение е в размер на 63 604.40 лева с
ДДС, съгласно Приложение № 1, като окончателното разплащане следва да се
извърши десет дни след приключване на договора. Цитираното в чл.3.1 Приложение
№ 1 е приложено на л.9 от делото, като в същото на 27 позиции са
индивидуализирани стоките, както и техния брой и единична цена.
В чл.6.2 страните
са договорили и неустойка за забава при изпълнение на задълженията в размера на
0.2 % на ден, но не повече от 3 % от цената на забавените работи.
Представен по делото е и анекс към договора от 01.06.2009 год., сключен
на 20.03.2010 год., обективиращ волята на страните за продължаване срока на
договора по т.2 от него, като дейностите по обекта следва да бъдат завършени в
срок до 30.11.2015 год., а т.3.3 досежно окончателното разплащане се променя на
десет дни след предаване на стоката и приключване на настоящия анекс.
Представена от ищеца е и фактура № **********/30.09.2010 год. на стойност
13 988.40 лв. с ДДС, ведно със спецификация към нея /л.21/. В последната
видно са описани стоки, идентични по вид с тези по Приложение № 1 към договора,
като от представените извлечения от сметката на ищцовото дружество се
установява, че сумата по тази фактура е платена от ответното дружество.
От представения по делото /л.11/ подписан и от двете страни
приемо-предавателен протокол се установява, че движими вещи, на 23 позиции,
идентични по описание с тези по договора от 01.06.2009 год., са доставени на
възложителя на 15.10.2015 год., като се установява разлика в количествено
отношение от представеното приложение № 1 към договора по позиции 1, 3, 8, 9,
12, 18, 19, 20, 21, 22 и 23.
Издадена от доставчика е и фактура
№ **********/16.10.2015 год. за стоки съгласно спесификация на обща
стойност 49 616 лева с ДДС, съпроводена със спецификация, съдържаща
описание на стоки и услуги, идентични с обсъдения по-горе приемо-предавателен
протокол с допълнението за фактурирани монтажни работи на стойност 597.67 лв. При
сравнение на вида и броя на доставените стоки по тази спецификация и описаните
такива в спецификацията към фактура №
**********/16.10.2015 год., се установява, че двете отговарят изцяло по
вид и количество на стоките по Приложение № 1 към процесния договор, както и
сборът от стойността по двете фактури отговаря на общата стойност на сключения
между страните договор /63 604.40 лева/.
Доказателства за погасяване на задължението на ответното дружество по
фактура № **********/16.10.2015 год. не
са представени.
Твърдейки стоките по процесния договор да са доставени изцяло още през
април 2009 год., заедно с обзавеждането по договор от 18.03.2009 год. между
страните, ответникът представя същия /л.78/. Видно същият има отново за предмет
обзавеждане с мебели и оборудване със съоръжения на апартаменти собственост на „Макси
Консулт“ ЕООД, намиращи се в гр.Варна – к.к. „Свети Константин и Елена“, но със
срок на изпълнение на договора два
месеца от датата на подписване на договора и на стойност 148 608 лева
с ДДС, при авансово плащане в размер на 54 000 лева в срок от три дни от
датата на подписване на договора. Представена е и сметка за стойността на
апартаментите на на стойност 148 608 лева /л.152/, ведно със спецификации
за голям, среден и малък апартамент, както и фактура за авансовото плащане по
договора № **********/20.03.2009 год. и фактура № **********/28.12.2009 год. за
доставка на обзавеждане по спецификация с приспаднат аванс по горната фактура,
като от приложената спецификация е видно, че се касае за идентични по вид
родово определени движими вещи. Общата стойност на представените две фактури е
55 011.60 лв.
При насрещното
твърдение, че договорът от 18.03.2009 год. не е изпълняван, а заместен от друг
договор от същата дата на стойност 55 011.60 лева, в изпълнение на който
са издадени фактура за авансовото плащане № **********/20.03.2009 год. на
стойност 54 000 лева и фактура № **********/28.12.2009 год. на стойност
1 011.60 лв., ищцовото дружество представя същия, ведно с Приложение № 1
към него /л.114, 115/ и счетоводна документация. Неговият предмет е идентичен
на останалите, срокът за изпълнение до 31.12.2009 год., а стойността му
55 011.60 лв., при авансово плащане
в размер на 54 000 лева в срок от три дни от датата на подписване на
договора.
За доказване твърдението на ответника, че макар и процесният договор, по
който ищецът претендира възнаграждение, да е сключен през юни 2009 год.,
стоката е била доставена изцяло през април 2009 год. с цел обезпечаване на
летния сезон през 2009 год., представен по делото е и договор за услуга от
01.07.2009 год. С последният ответното дружество възлага на „Гранд хотел Варна“
АД извършването на абонамент ежемесечно на услуги по организация, поддръжка и
почистване на стопанисвана и управлявана от възложителя част от жилищен блок в
КК „Св.Св.Константин и Елена“ , а именно: апартаменти с № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7,
8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 17, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 28 и 29.
Проведена по делото е и съдебно счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните. Сочи се от вещото лице, че от извършената проверка в счетоводството
на ищеца се установява, че фактури № **********/30.09.2010 год. на стойност
13 988.40 лв. и фактура № **********/16.10.2015 год. на стойност 49 616
лв.са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, като по първата са
налице отразени две плащания, а по втората няма отразени такива. Заключение по
отношение на отразяване на процесната фактура в счетоводството на ответното
дружество не е дадено, поради непредставяне на счетоводни записвания от същото.
Излага се обаче от вещото лице, че съобразно представените дневници за покупки
и справки – декларации по ЗДДС, както и от представените от ТД на НАП
документи, фактури № **********/30.09.2010 год. и фактура №
**********/16.10.2015 год. са включени при ответника в дневниците му за покупки
по ЗДДС за м.септември 2010год. и съответно за м.ноември 2015 год. По
поставената допълнителна задача, вещото лице заключава, че описаните във
фактура № **********/16.10.2015 год. и спецификацията към нея артикули са
закупени в периода 30.03.-11.05.2009 год. и изписани на 16.10.2015 год., като в
проведеното на 14.07.2020 год. открито съдебно заседание пояснява, че по
счетоводни записвания ищцовото дружество има закупувани идентични стоки, които
са продавани на други дружества, поради което и общо отразените като доставени
стоки надвишават по брой продадените на ответното дружество.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Релевираните в исковата и
допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенциите си ищецът извежда
от наличието на облигационни отношения между страните, основани на сключен
между страните договор за обзавеждане с мебели и оборудване от 01.06.2009 год.,
който договор е изпълнен от ищеца чрез две доставки, но цената на
последната такава /15.10.2015 год./ не е платена на договорения между страните
падеж. Поради горното сезира съда с искане за заплащането й, ведно със
договореното между страните мораторна неустойка.
Така предявените искове черпят
правното си основание в чл.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД. Основателността им е
обусловена от доказване от ищеца, главно и пълно, на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между страните по делото, изправността му по договора, неизпълнение
на задължение на насрещната страна, , наличие на валидно договорена
неустоечна клауза и размера на
претенциите.
Наличието на облигационни
правоотношение между първия ответник по делото и ищцовото дружество въз основа
на договор договор за обзавеждане с мебели и оборудване, не е спорно между
страните, като е установено и че същите са били в трайни търговски отношения.
Не е спорно между тях и изпълнението
на договора от страна на ищеца, както и не се твърди от ответника плащане на
доставената стока по на обща стойност
49 616 лева с ДДС, за което е издадена фактура № **********/16.10.2015 год.
Ответното
дружество оспорва иска, навеждайки правопогасяващото възражение за изтекла
погасителна давност, съчетано с твърдението за извършена през месец април 2009
год. доставка на стоките по процесната фактура от 16.10.2015 год. В този смисъл
твърди антидатиране на представения с исковата молба приемо-предавателен
протокол от 15.10.2015 год., както и на самия договор от 01.06.2009 год.
Съгласно чл.180 ГПК, частните документ, подписани от лицата, които са ги издали съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да
се ползва от правилата на чл.181, ал. ГПК относно достоверната дата, тъй като
нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Така, когато изявленията
обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от нея и тя е
противопоставима на участниците в съставянето му. Доколкото обаче частният
документ не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му, ако посочената в
него дата бъде оспорена от страната по делото, на която частният документ се
противопоставя, е допустимо тя да бъде установена с други доказателствени
средства – по общия ред, при спазване на ограниченията на чл.164 ГПК. По
правилото на чл.154, ал.1 ГПК, тежестта да установи действителното време на
съставяне е за авторът на частния документ, оспорващ собственото си
удостоверително изявление в документа относно неговата дата и черпещ изгодни за
себе си правни последици от това.
Подобно опровергаване обаче съдът намира, че не бе проведено успешно по
делото. Единствените ангажирани в тази насока доказателства са сключен договор
между страните от 03.2009 год. със същия предмет и сключен с трето лице договор
за услуга от 06.2009 год. От същите обаче не може да се стигне, макар и по
косвен път, че именно стоките по договора от 01.07.2009 год. са доставени през
април месец 2009 год. Отделно от това, по представения друг договор /без да се
коментира неговата стойност/ също се установява изпълнение, което изпълнение е
през м.12.2009 год. /фактура № **********/28.12.2009 год./. Последното влиза в
противовес на твърдението на ответниковото дружество, направено в писмения
отговор на исковата молба и поддържано в хода на производството, че договорите
били сключени с идеята до началото на
летния сезон 2009 год. ищецът да обзаведе всички стаи от комплекса. Това твърдение
само по себе си е несъстоятелно и с оглед договорения между страните срок на
изпълнение на предмета на договора – 10 месеца, като тук съдът отчита, че
пороци в съдържанието му /освен антидатиране/ не се твърдят от ответника. Така,
дори и да се приеме за достоверно твърдението на ищецът, че договорът е сключен
през март 2009 год. крайният срок за изпълнението му би бил декември 2009 год.,
а не юни/юли 2009 год., които месеци се свързват с началото на летния сезон и
когато е сключен договора за поддръжка на абонамент на апартаменти –
собственост на ответното дружество.
Нещо повече, че от
заключението по назначената съдебно-счетоводна се установява, че фактура №
**********/16.10.2015 год. е включена при ответника в дневниците му за покупки
по ЗДДС за м.ноември 2015 год. Константна
е съдебната практика, че заприхождаването на процесната фактура, отразяването й
в счетоводството и в дневника за покупките в съответния данъчен период
съставлява доказателство за съществуването на самия договор, така и за неговото
изпълнение и приемането на работата. Последното съставлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Възражението за
погасяване по давност на вземането се явява неоснователно.
Налага се извод за основателност на
предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД. С оглед направеното искане, главницата
следва да се присъди, ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на
исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищецът претендира заплащане и на
сумата от 1 488.48 лева, представляваща неустойка за забава в размер на 3
% от цената, дължима на основание т.6.2 от договора, начислена за периода от
26.10.2015 год. до 07.10.2019 год.
Съгласно легалното определение на чл.
92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Нейната основна цел е да стимулира страните по правоотношението към точно
изпълнение на поетите с договора задължения като същата изпълнява няколко
основни функции – обезпечителна, обезщетителна, а по волята на страните може да
изпълнява и наказателна или санкционна функция. В тежест на ответника по така предявения иск него е да установи изпълнение
на поетите с договора задължения и/или други правоунищожаващи, правоотлагащи
или правопогасяващи възражения. Както се посочи
по-горе, ответникът не доказа изпълнение на задължението си по договора, а други
правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения по отношение на
вземането за неустойка – не са наведени.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват разноски
съобразно представения списък по чл.80 ГПК, които за исковото производство
възлизат в общ размер на 6 646.04 лева /държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозити вещи лица/ и в производството по обезпечаване на иска
по ч.т.д. № 1723/2019 год. на ВОС - в размер на 45 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „МАКСИ
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.
„Свети свети Констатнтин и Елена“ ул.57, № 3, комплекс Макси офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на «„КОЛОС-ИВ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.Цанко Церковски № 67
сума в размер на 49 616 лева,
представляваща дължима по договор за обзавеждане с мебели и оборудване от
01.06.2009 год. цена на доставена стока, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /08.10.2019
год./ до окончателното заплащане на сумата
и сума от 1 488.48 лева, представляваща неустойка за забава в размер
на 3 % от цената, дължима на основание т.6.2 от договора, начислена за периода
от 26.10.2015 год. до 07.10.2019 год., които суми са платими по банкова сметка ***& ***, BIC: ***
– „Централна Кооперативна Банка“ АД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА «МАКСИ
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.
„Свети свети Констатнтин и Елена“ ул.57, № 3, комплекс Макси офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на «„КОЛОС-ИВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул.Цанко Церковски № 67 сума в
размер на 5 384.18
лева, представляваща сбор от сторени в исковото производство разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити вещи лица и разноски в
производството по обезпечаване на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: