РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Бургас, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500193 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 105/17.02.2025 год. по гр.д.№ 1914/2023 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, на което с решение по делото № 347/05.05.2025 год.
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка:
-е отхвърлен предявения от „Колев и Сие” СД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Христо Фотев” № 26, ет.2,
представлявано от управителя на дружеството и неограничен отговорен
съдружник Христо И. Колев, с адрес за връчване: гр. Б., „Ю. п. з.”, ул. „Г. В.
В.” № * /сграда на „***” ***/, ет. *, офис *** - чрез адв. А. П. Т. и адв. С. В. А.
иск да бъде прието за установено по отношение на Г. Х. Д., ЕГН
********** и М. Х. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „С.” №
*, че ищецът собственик по давностно владение на следните имоти,
отразени в КК и КР: самостоятелен обект на собственост на втори
жилищен етаж с идентификатор 58356.503.30.1.3, предназначение- жилище-
апартамент 2 в жилищна сграда на етаж 2 с площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м.
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен
обект на собственост с идентификатор 58356.503.30.1.4 на трети жилищен
етаж предназначение- жилище- апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с
площ от 146,37 кв.м. и 18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, които се намират в сграда в гр. П., отразена в КК и КР с
1
идентификатор 5856.503.30.1, изградена в общински поземлен имот с
идентификатор 58356.503.30, с площ на имота 784 кв.м., вид на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- средно застрояване от 10 до 15м.,
при граници на ПИ: улица „С.“- имот 58356.503.15; 58356.503.29; 58356.503.33
и 58356.503.31, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат
владението върху описаните имоти.
-е отхвърлен предявения от „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Фотев” № 26, ет.2,
представлявано от управителя на дружеството и неограничен отговорен
съдружник Христо И. Колев, с адрес за връчване: гр. Б., „Ю. п. з.”, ул. „Г. В.
В.” № * /сграда на „***” ***/, ет. *, офис *** - чрез адв. А. П. Т. и адв. С. В. А.
иск да бъде прието за установено по отношение на Г. Х. Д., ЕГН
********** и М. Х. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „С.” №
*, че ищецът собственик в резултат на реализиране на придобито по
давност право на строеж на следните имоти, отразени в КК и КР:
самостоятелен обект на собственост на втори жилищен етаж с
идентификатор 58356.503.30.1.3, предназначение- жилище- апартамент 2 в
жилищна сграда на етаж 2 с 9 площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект на
собственост с идентификатор 58356.503.30.1.4 на трети жилищен етаж
предназначение- жилище- апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ от
146,37 кв.м. и 18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, които се намират в сграда в гр. П., отразена в КК и КР с
идентификатор 5856.503.30.1, изградена в общински поземлен имот с
идентификатор 58356.503.30, с площ на имота 784 кв.м., вид на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- средно застрояване от 10 до 15м.,
при граници на ПИ: улица „С.“- имот 58356.503.15; 58356.503.29; 58356.503.33
и 58356.503.31, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението
върху описаните имоти.
-осъдено е „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул.„Христо Фотев” № 26, ет.2, представлявано от
управителя на дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо И.
Колев, с адрес за връчване: гр. Б., „Ю. п. з.”, ул. „Г. В. В.” № * /сграда на „***”
***/, ет. *, офис *** - чрез адв. А. П. Т. и адв. С. В. А. да заплати на Г. Х. Д.,
ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ********** направените в настоящото
производство разноски в размер на 8064,50 лв. /осем хиляди и шестдесет и
четири лева и петдесет стотинки лева/.
Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна
жалба от „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул.„Христо Фотев” № 26, ет.2, представлявано от
управителя на дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо И.
Колев, чрез процесуални представители адв. А. Т. и адв. С. А., с твърдение, че
същото е неправилно. Оспорени са решаващите изводи на съда. Твърди се, че
окръжният съд неправилно е преценил доказателствената стойност на
2
строителните книжа и актовете съставени по време на строителството, които
са частни свидетелстващи документи. Оспорена е достоверността на
свидетелските показания на свидетелите на ответниците, като се твърди, че те
противоречат на извънсъдебните изявления на ответниците и се опровергават
от останалите доказателства по делото. Твърди се, че свидетелските показания
на свидетелите на ищеца кореспондират с останалите доказателства по делото
и следва да се кредитират, като от тях се установява, че ищецът е започнал
строителството още преди подписване на предварителния договор, че той е
заплащал изпълнението на СМР по процесната сграда и е завършил сградата,
като по време на строителството страните по делото не са имали спорове, че
именно ищцовото дружество е собственик на процесните обекти, а ищецът е
извършил и промените извън строителните книжа, като по този начин е
манифестирал владението си с намерение за своене. Сочи се, че моментът на
монтиране на дограмите е без значение за спора, а от значение е кога сградата
е била завършена в груб вид. Сочи се, че неправилно окръжният съд е
игнорирал представеното становище от „Прима-консулт“ ООД, предвид
обстоятелството, че не е предвидена форма за действителност на договора за
строителен надзор, а становището като частен удостоверителен документ
следва да бъде зачетено от съда. Сочи се, че строителят винаги упражнява
фактическа власт върху строителния обект, който изгражда, защото СМР се
изпълняват чрез фактически действия, а по делото са налице признания на
ответниците, че ищецът е започнал да строи обекта още преди подписване на
договора. Твърди се, че самият предварителен договор е основание за
владение, което следва от чл.70, ал.3 от ЗС, като той установява и началото на
владението на ищеца – 03.12.2010 г. Не е отчетено, че ответниците са
допуснали ищеца в сградата, не само за изпълнение на СМР, но и за
извършване на преустройства в обектите, които страните са считали за негови,
и по фасадата на сградата. Сочи се, че обстоятелствата по заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза неправилно са били игнорирани от
окръжния съд, а те установяват действително извършени разходи от ищеца за
построяване на процесната сграда, както и владението през годините от страна
на ищеца. Сочи се, че преценката на доказателствата в своята съвкупност
доказват владението на ищеца осъществявано спрямо процесните обекти с
намерението за своене за периода от 02.10.2010 год. до 31.10.2020 год. Сочи се,
че след като Х. К. е имал ключ за обекта, то той е владял за дружеството
обектите за периода, дори да не е бил поС.но в тях, като твърденията му
изцяло се установяват от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели. Изложени са съображения за основателност и на евентуалния иск.
Твърди се, че при установените по делото обстоятелства следва да се приеме,
че изграденият имот е придобит от владелеца както на основание правото на
строеж, така и на вече построеното, ако този владелец е бил един и същ за
целия 10-годишен срок на давността, а сроковете не следва да се
разграничават за двете отделни придобивни основания, тъй като правото на
строеж не е нещо отделно от правото на собственост върху изградената вещ и
3
за трансформирането не се изисква изрично волеизявление – то настъпва
автоматично. Отречена е тезата на окръжния съд, че срокът на давностно
владение за суперфицията се брои отделно от давността за построеното. Сочи
се, че с трансформирането на правото на строеж в право на собственост,
правото на строеж не погива и не се загубва, като връзката на суперфицията
със собствеността се запазва във всички етапи на строителството и дори след
изграждането на сградата. Дори след изтичане на срока по чл. 67 от ЗС, ако
собственикът на земята изрично не се е позовал на изтичането на давностния
срок, иначе погасеното по давност суперфициарно право запазва своите
правни последици и собствеността върху изграденото въз основа на него.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване
на предявените искове – главен и евентуален, както и за присъждане на
съдебните разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Х. Д. и
М. Х. Д., чрез процесуални представители адв. М. Б. и адв. Б. Т., в който е
взето подробно становище по всяко от възраженията на въззивника, с
твърдения, че същите са неоснователни, като са изложени съображения. Сочи
се, че противно на твърденията в жалбата, решаващите изводи на окръжния
съд почиват на обстоятелството, че не е доказано изискуемото владение на
процесните имоти. Сочи се, че в периода 2007 – 2020 год. настоящият
управител и представител на ищцовото дружество Х. И. К. няма
взаимоотношение с него, поради което сочените от свидетелите действия по
отношение на процесния обект от това лице не биха могли да ползват
дружеството – ищец, при положение, че по делото няма нито твърдения, нито
доказателства, че в този период Х. К. е действал като представител на
ищцовото дружество. Сочи се като ирелевантно за делото кога е открита
строителната площадка, кога са монтирани дограми и кога е завършена
сградата в груб вид, тъй като не се твърди и не се установява, в посочения по-
горе период, съдружник или орган на ищцовото дружество да е упражнявал
фактическа власт с намерение за своене на процесните обекти. Сочи се, че
свидетелските показания на водените от ответниците свидетели почиват на
лични впечатления и не са опровергани с други доказателства, а в
свидетелските показания на ищцовите свидетели се наблюдават лъжи и
разминавания, включително със заключението по комплексната съдебно-
техническа експертиза, която установява и нередовно водено счетоводство на
ищеца за процесния период. Твърди се, че т.н. „становище“ на инж. Т. Ш. е
недопустимо доказателство, доколкото лицето не е разпитано като свидетел
по делото, а завършването на сградата като груб строеж се удостоверява с акт
обр. 14, не със становище на строителния надзор. Изложени са аргументи
относно липсата и на двата елемента на придобивната давност – неустановено
непрекъснато, спокойно, явно и потоянно владение върху процесните обекти
за период от 10 години с намерение за своене, като се твърди, че соченото от
ищеца, че е строител на сградата, обосновава евентуално държане, а не
владение. Оспорено е твърдението на ищеца за промяна на проекта относно
4
процесните обекти в процеса на строителство, с позоваване на заключението
на съдебно-техническата експертиза, че той първоначално е предвиждал три
кухни и три санитарни възела. Оспорено е твърдението, че Х. К. е имал ключ
за входната врата на сградата, респ. – че е имал постоянен достъп до
процесните обекти, че е завършил “своите“ обекти и че многократно е
признаван от ответниците за собственик на процесните обекти. Оспорени са и
твърденията за придобито по давност вещно право на строеж. Сочи се, че дори
да се приеме някакво владение на ищеца, то считано от 16.07.2022 год.
дружеството го е изгубило. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и за присъждане на съдебните
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу акт на окръжния съд, който
подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно, евентуално предявени искове с правни основания чл. 108 от ЗС.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища и
исканията за присъждане на съдебни разноски.
Обжалваното решение е постановено от компетентен
първоинстанционен съдебен състав, в съответната форма, по допустими
искови претенции, поради което е валидно и допустимо.
С исковата си молба след нейното коригиране и уточнение пред
първоинстанционния съд, ищецът „Колев и Сие” СД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Фотев” № 26, ет.2,
представлявано от управителя на дружеството и неограничен отговорен
съдружник Христо И. Колев е направил искане да бъде установено спрямо
ответниците Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. П., ул. „С.” № * правото му на собственост на
основание изтекла в негова полза придобивна давност върху
самостоятелен обект на собственост на втори жилищен етаж с идентификатор
58356.503.30.1.3, предназначение- жилище-апартамент 2 в жилищна сграда на
етаж 2 с площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж и самостоятелен обект на собственост с
идентификатор 58356.503.30.1.4 на трети жилищен етаж предназначение-
жилище- апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ от 146,37 кв.м. и
18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, които
се намират в сграда в гр. П., отразена в КК и КР с идентификатор
5856.503.30.1, изградена в общински поземлен имот с идентификатор
58356.503.30, с площ на имота 784 кв.м., вид на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване- средно застрояване от 10 до 15м., при граници на
ПИ: улица „С.“- имот 58356.503.15; 58356.503.29; 58356.503.33 и 58356.503.31,
евентуално – да бъде установено на същото основание придобитото от
5
ищеца право на строеж за построяване на процесните имоти, като бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху тях.
Ищецът твърди, че е придобил собствеността, евентуално - вещното
право на строеж, чрез непрекъснато и необезпокоявано от ответниците, както
и с тяхното знание и непротивопоставяне, давностно владение върху
процесните обекти, за периода от построяване на сградата, в която те се
намират, в груб вид на 31.03.2011 год., до момента, в който достъпът му до
сградата е бил ограничен препятстван на 16.07.2022 год., като след тази дата
ответниците владеният неговите имоти без правно основание, поддържа
предявените искове, ангажира доказателства.
Ответниците са оспорили предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че те не са сключили предварителен договор с ищцовото
дружество, тъй като договорът на който се позовава ищеца е сключен с друго
дружество, че ищцовото дружество никога не е осъществявало фактическа
власт върху процесните недвижими имоти, нито е извършвало каквито и да е
строителни дейности в обекта и не е владяло имотите. Отречено е
твърдението, че ищецът е изменил първоначалния проект, както и че към
31.03.2011 год. жилищната сграда е била изградена в груб строеж с положен
керемиден покрив. Направено е и възражение, че дори ищецът да е владял
процесните имоти, както сам твърди, считано от 16.07.2022 год. е изгубил
владението върху тях за повече от шест месеца и поради прекъсване на
владението, към момента на предявяване на иска, не може да се позовава на
изтекла давност.
Пред първоинстанционния съд страните са поддържали становищата си,
ангажирали са доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представения договор от 22.02.2009 год., О. - П. е отстъпила
право на строеж на ответницата Г. Х. Д., по време на брака и с ответника М. Х.
Д., в режим на СИО, за построяване на жилищна сграда в общинския
поземлен имот обозначен в договора като УПИ III, в кв.67 по плана на гр. П.,
който е отразен впоследствие като поземлен имот с идентификатор
58356.503.30, по КККР на гр. П.
След отстъпване на правото на строеж ответницата е сключила договор
за строителство с лице на име К. М. М., с цел изграждане на жилищната
сграда предвидена за застрояване в процесния поземлен имот. Между
страните няма спор, че по този договор не е имало изпълнение от М. и най-
вероятно той е бил развален или прекратен по взаимно съгласие, което не е от
съществено значение за настоящия спор.
Представен е предварителен договор за продажба на недвижими
имоти от 03.12.2010 год. сключен между ответниците Г. Х. Д. и М. Х. Д. като
6
продавачи и дружеството „Луков и сие“СД, представлявано от К. Л. К. като
купувач, съгласно който страните са се договорили продавачите да продадат
на купувача три апартамента на втори жилищен етаж и три апартамента на
трети жилищен етаж, които впоследствие са обозначени по КККР на гр. П.
като процесните СОС 58356.503.30.1.3 и СОС 58356.503.30.1.4, също и
магазинно помещение, което е извън предмета на настоящия спор. В т.2 от
договора страните са се договорили, че вместо заплащане на продажната
стойност на описаните в договора обекти, купувачът се задължава „да
финансира и организира строителството на цялата сграда – материали и
труд, в това число и за вътрешни и външни довършителни работи за
обектите, находящи се в първи жилищен етаж, собственост на
продавачите. В т.3 е записана декларацията на страните, че към момента на
подписване на договора са изцяло изпълнени партерен, първи жилищен етаж,
включително с вътрешни довършителни работи и зидария, и плочата над
втори жилищен етаж със средства само на купувача, като остава да се
изгради трети жилищен етаж и покрива, в срок до 31.03.2011 год., както и
цялостно да се довърши сградата до 30.06.2011 год., като строителството
ще продължи да се финансира отново само от купувача.
Автентичността и истинността на този договор не са надлежно оспорени
и оборени, поради което съдът зачита неговата обвързваща доказателствена
сила спрямо страните по него и в частност спрямо подписалите го ответници.
Съдът намира възражението на ответниците за липсата на подписан с ищеца
„Колев и Сие” СД договор, поради сключването му с друго дружество -
„Луков и сие“СД, за неоснователно. От приложените по делото извлечения
от вписвания в ТР се установява, че това е едно и също дружество, с един и
същ идентификатор - ЕИК *********, но поради извършени след
първоначалната му регистрация през 1990 год. /л.156/ промени в дружеството
„Луков и сие“ СД, то е преобразувано и преименувано в „Колев и сие“СД.
Неограничено отговорен съдружник, от създаването на дружеството, е бил
настоящият управител и представител Христо И. Колев, който по отношение
на процесните имоти е действал от името на дружеството, тъй като личното
му присъствие в процесната сграда е било в изпълнение на поетите от
дружеството задължения, с цел придобиване на правата договорени в полза на
дружеството.
От заключението на приетата от окръжния съд съдебно- техническа
експертиза /л. 43 и сл./, извършена на базата на материалите по делото и след
оглед през м. 02.2024 г. на сградата, в която са разположени процесните
обекти, вещото лице е посочило, че след отстъпеното право на строеж на
ответниците върху терена обозначен към момента в КК като ПИ
58356.503.30, през 2001 год. е одобрен инвестиционен проект и е издадено
разрешение за строеж от 14.03.2001 год. за изграждане на четириетажна
сграда. На първия етаж е предвидено изграждане на магазини, гараж и едно
жилище. Останалите три етажа са предвидени с по едно жилище на всеки етаж
от по 146,37 кв.м. За жилищата на първия и втория етажи над партера /т.е. на
7
втори и трети етаж/ са предвидени тераси. Вещото лице е уточнило, че втори
и трети жилищни етажи са трети и четвърти надземни етажи. Жилищата
по трите етажа над партера са проектирани така, че да могат да се ползват
като три самостоятелни обекта. На място вещото лице е констатирало
изградена четириетажна масивна сграда със скатен покрив. Първите два
надземни етажа /партер и първи жилищен етаж/ са завършени изцяло и се
ползват по предназначение, а останалите два етажа са „на тапа“. Сградата е
изградена в съответствие с одобрения проект, при извършени допълнителни
СМР – изграждане на комини непредвидени по проект на всички етажи,
увеличена застроена площ на трите етажа над партера с по 6,43 м., изграждане
на допълнителни тераси на трите жилищни етажа - непредвидени по проект,
изграждане на санитарен възел в гаража, преустроен първи етаж с изградени
санитарни възли към всяка от четирите стаи. На трети и четвърти надземни
етажи освен увеличената квадратура, е удължена хоризонталната ВиК
инсталация в двата санитарни възела и към съседните спални, създадени са
изводи за захранване с вода и канал в тях, за да може да се обособи кухненски
кът. Стълбището в цялата сграда е на бетон-без настилка и парапет. Изпълнена
е дървена покривна конструкция с керемиди, както и железарски работи –
улуци и водосточни тръби. Външните и вътрешни мазилки по цялата сграда са
изпълнени. По етажите са монтирани дограми. На трети и четвърти надземни
етажи няма изпълнени настилки и облицовки, а част от мазилката по
парапетите на терасите и външната стена на кухня- трапезарията на четвъртия
етаж е паднала и има следи от влага.
По делото ищецът е представил множество първични счетоводни
документи за извършени от ищцовото дружество разходи във връзка с
осъществено строителство на сградата, в която се намират процесните обекти.
Представени са разходни касови ордери за извършени строителни услуги и
труд от трети лица, като някои от тези ордери са за суми изплатени на
ответницата, подписани от нея с отразяване „труд кофраж първи жилищен
етаж на сградата… да даде на бригадата“, „покупка на бетон за колони и
шайби на първи жилищен етаж“ , „дървен материал по фактура и РВЦ тръби
за инсталация, бетон, зидария, труд и вар“ и други подобни. Представени са
разписки за получени от ответницата суми от ищцовото дружество, в които е
посочено „за строежа на къщата, за строителство“, фактури, квитанции,
касови бележки и пр. за закупуване от ищцовото дружество на бетон, варов
разтвор и превоз, цимент, арматурна заготовка, теракот, тръби, ВиК
материали, тухли, лепила, греди, дъски, и др. Представени са извлечения от
счетоводни вписвания на ищцовото дружество.
Във връзка с оспорването на тези документи от ответната страна е
допуснато и прието заключение на комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, която сочи, че от представени от ищеца първични
документи и счетоводните отразявания в счетоводството на ищцовото
дружество се установяват разходи за обекта в „П.“ в размер на общо 225
168,75 лв., извършени в периода 2004 г. – 2020 г. Осчетоводените разходи за
8
периода и по години, за обект „П.“, са в общ размер на 106 087,84 лв., а
неосчетоводените по представени на вещите лица от ищеца първични
счетоводни документи, относими към извършеното строителство в П. са 87
013,91 лв. Отделно, получените суми от двамата ответници съгласно ордери и
разписки подписани от тях са общо 32 067 лв. за периода от 2004 год. до 2010
год. Вещите лица са посочили, че в периода 2004-2020 г. ищцовото дружество
е водило отчет и за друг строителен обект в гр. Б. До 2006 год. дружеството е
имало назначени и освободени работници, а след това в периода от 2010 г. до
2020 год. е имало назначен домакин и един работник, които са били
освободени съответно през 2014 г. и през 2015 г. Ищцовото дружество няма
назначен на трудов договор строителен техник и не е вписано в Централния
професионален регистър на строителя. В издаденото строително разрешение
е посочено, че технически контрол на строежа ще осъществява – арх. Ц. Т.
През 2003 год. е приета Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи в
строителството от лицето осъществяващо технически контрол. Вещите лица
са констатирали, че по искане на ищцовото дружество заявено с молба вх.№
63-000564/16.04.2019 год. Комисия при О. - П. е издала протокол
№11/19.04.2019 год. и удостоверение от същата дата, че сградата в гр. П., в
която се намират процесните обекти е в напълно завършен вид и
самостоятелни части от нея могат да бъдат предмет на прехвърлителни
сделки. Веднага след това в общината е постъпило заявление от ответницата
Г. Д. до кмета, да не се предоставя достъп на друг, освен на нея, до строителна
документация на строежа. В общината е постъпило искане от Г. Д. за
регистриране на строежа и въвеждане в експлоатация вх.№94-00-44389 от
03.11.2023 год., както и ново заявление от 20.12.2023 г., ведно с документация
изискуема по Наредба №3, но по сигнал на ищцовото дружество
регистрацията е спряна.
Вещите лица са се запознали с представени документи от ищцовото
дружество за извършеното строителство и с документите приложени към
молбата за регистрация, подадена от ответницата през 2023 год. до общината.
След анализ на документите, са констатирали, че голяма част от изискуемите
по Наредба № 3 документи, представени от ответницата с искането за
регистрация през 2023 год. са антидатирани и противоречиви. Предвид
констатацията на вещите лица по делото относно представените по делото
частни технически документи и взаимното им оспорване от страните, съдът
не ги кредитира, като за етапите на строителство и завършването на сградата
дава вяра на свидетелските показания.
По делото са разпитани свидетелите К. Б., Г. Б., А. А., Р. Б. и С. В. - без
родство със страните.
Свидетелят Б. сочи, че познава и двете страни по делото. От 25 години
извършва ВиК дейности и услуги. През 2004 год. от ищцовото дружество му
се обадили, че поемат една къща в П. Свидетелят видял, че били залети основи
и била пусната само мръсна канализация. След като била излята плочата над
партера, свидетелят поел обекта и направил ВиК. Когато работел по обекта,
9
той разговарял с ответниците, които първоначално живеели в един фургон до
строежа. Ответницата Р. /Г./ казала на свидетеля, че първият жилищен етаж е
техен, а втория и третия – не са, тъй като са на „Луков и сие“. Ответникът М.
казал на свидетеля, че иска отделен водомер от тези на фирмата, само за
неговите апартаменти. На етажите, които били за фирмата, направили
изменения в инсталациите, променили мръсната канализация и тази за чистата
вода, за да станат по три апартамента на етаж с отделно ВиК за тоалетни и
кухни. Към този момент етажа на М. бил готов, като и там било същото
изпълнение. Промените във ВиК на етажите над този на М., свидетелят и
екипът му направили по искане на господин К. от фирмата, като М. и Г. били
съгласни. Последно свидетелят е бил на сградата през 2010 или 2011 год.,
когато изкарали тръби на таванското помещение за евентуално поставяне на
слънчеви панели. За извършеното от свидетеля му било плащано от фирмата
„Луков и сие“ чрез Х. К. Между фирмата и ответниците нямало спорове за
разпределението на собствеността, не е чувал ответниците да оспорват
собствеността на фирмата за втория и третия етажи от къщата.
Свидетелят А. сочи, че познава сградата от 2004 год., когато тя била до
основите. През 2010 г. след като я иззидали, го извикали да я измаже отвътре.
Това било през 2010-2011 г., не си спомня точно, но не по-късно от 2011 г.. На
първия етаж било измазано. Сградата имала прозорци. Казали са свидетеля и
хората му, че вторият и третият етажи са на други собственици, като той
трябва да измаже и тях. Свидетелят сочи, че добре познава Р. /Г./ още от
времето, когато тя и М. живеели във фургон до строежа. М. бил на работа в Г.,
прибирал се за кратко, като него свидетелят познава по-бегло. Когато
свидетелят започнал за измазва, на всички етажи имало врати. Входната врата
и тези на партера били заключени. В повечето случаи им отключвала Р. К.
идвал, но по-рядко, той също имал ключове. Случвало се и К. да им отключи.
За извършеното от свидетеля и хората му, плащал К. Свидетелят знае, че К. е
давал пари и на Г. за да им плати, тогава те ги взимали от нея.
Свидетелят Б. също познава и двете страни. Сочи, че след като А.
/свидетелят А./ измазал трети и четвърти етажи от къщата отвътре, през месец
май 2011 г. той, като част от бригадата на Д., участвал в направата на
шпакловката и външната изолация на сградата. По етажите имало врати и те
се заключвали. Ключ за вратите на втори и трети етаж им дал К., те държали
материали там и си заключвали и отключвали. Свидетелят сочи, че видял М.
само веднъж, тъй като той работел в Г., но по време на работата над първи
етаж Р. и М. не се появявали, защото нямали работа там – техен бил само
първия етаж. Свидетелят знае, че бригадата е била наета от фирма „Луков и
сие“ чрез г-н К., който им плащал, като понякога оставял парите на Р. и тя им
ги давала. Свидетелят сочи, че през 2011 год. са направили външната изолация
на сградата. Той бил общ работник, дупчел с дрелка и слагал пирони отгоре до
долу на цялата сграда, бъркал лепило, изпълнявал и ролята на шофьор. Когато
отишли на обекта през м. май 2011 г., сградата била покрита с керемиди.
Свидетелят Б. сочи, че работи като фаянсаджия, а с М., който е зидар и
10
кофражист са колеги. Свидетелят е от П., живее в един квартал с ответниците,
познава ги от 1989 г. Свидетелят знае къде се намира къщата на ответниците –
на ул. “С.“ до пътя, в края на града. В къщата на ответниците е поставял
плочки първо на партерния етаж, след това на първия етаж, не си спомня през
коя година, не е сигурен дали не е слагал плочки и на терасата, мисли, че
къщата е на четири етажа. Според свидетеля, М. е майстор и той си строил
къщата, като свидетелят е ходил при негови братовчеди, които са помагали при
стоежа на къщата – правели кофраж. Къщата я строили дълго. Свидетелят
предполага, че е било така поради недостиг на средства, като М. ходил да
работи в чужбина и като съберял пари, правел по нещо в къщата. Свидетелят
сочи, че минава често край къщата. М. строил къщата с близки хора,
свидетелят не е виждал бригади и чужди хора. Знае, че на горните етажи от
къщата не живее никой. Той се качвал горе /не сочи кога/, защото щели да
слагат плочки и там, но се отказали, тъй като нямали пари. През 2004-2005
год., когато се строяла къщата на М., наоколо било поляна, а те живеели на
квартира. Свидетелят не знае кой е плащал за строителството, не си спомня М.
да му е казвал за фирма „Луков и сие“, не си спомня дали когато е правел
плочките са били изградени горните етажи от къщата и дали е била покрита,
като не си спомня и кога М. и жена му са се нанесли да живеят в къщата.
Свидетелят сочи, че през 2019-2020 г., когато отишъл в къщата да мери, всичко
било отворено. Уточнява, че когато се работело по къщата М. ходел до Г. и се
връщал, но не помни колко често. Свидетелят не помни и кога е била
направена външната мазилка, шпакловките и др. на сградата, като сочи, че
извън плочките които той е слагал, не знае кой е правил другите неща.
Свидетелят В. сочи, че познава ответниците от **-те години, като те
живеели на квартира при него. Свидетелят знае, че М. е по професия строител
– „зида, маже“. Свидетелят знае къде се намира къщата на ответниците,
помагал е за първи и втори етаж след като започнало строителството, не знае
кога и от кого са правени втори и трети етажи, тогава не е бил в Б. Сочи, че
когато е помагал за първи и втори етаж, основно М. си строял къщата с негови
роднини и приятели. Свидетелят не е виждал в къщата непознати хора.
Свидетелят не знае със сигурност, но предполага, че М. е плащал за
извършената работа за първи и втори етаж, тъй като това е логично, не знае М.
да е подписвал договор, с който да признава, че първи и втори етаж са
построени с чужди пари, не е чувал за фирма „Луков и сие“. Строителството
започнало около 2004 год. Първо се изкопала дупката, като ответниците тогава
живеели във фургон отзад до строежа, нанесли се когато бил измазан партера,
като продължили да строят нагоре. След като бил направен първия етаж,
строежът спрял. Не знае кой точно какво е работел по строежа, мисли, че
ВиК-то го е правил Ф. от П., а ел. инсталацията - Я. от П. Свидетелят бъркал
вар, а М. си правел мазилките на партера и първия етаж. Свидетелят сочи, че е
останал с впечатление, че цялата къща си е построил М., предполага че е така,
защото когато му свършвали парите, ходел да работи в Г., но уточнява, че има
преки впечатления само от първите два етажа.
11
Съдът дава вяра на свидетелските показания относно лично възприетите
от тях обстоятелства, като не кредитира предположенията на свидетелите Б. и
В. относно финансирането на строителството, поради противоречие с
останалите доказателства.
При преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установено, че в периода след 2004 год. до сключването на
предварителния договор за покупко-продабжа между страните на 03.12.2010
год. в процесния поземлен имот са били изградени партерен и първи жилищен
етаж, включително с довършителните работи, с плочата за втори етаж и
зидарията. Както е отразено в предварителния договор – т. 3, по признанието
на ответниците, това е станало само със средства на ищцовото дружество.
Декларираното от тях в т.3 от договора е в съответствие и с констатациите на
вещите лица по комплексната експертиза, относно вложени средства от страна
на ищцовото дружество в този период, съгласно представени първични
счетоводни документи и счетоводни отразявания в счетоводството на
дружеството. Обстоятелството, че са налице разходни касови ордери и
разписки за получени от ответниците суми от ищцовото дружество в този
период сочи, че дори строителните работи да са били извършвани от техни
роднини и приятели, включително с участието на свидетелите Б. и В.,
заплащането на материалите и труда е било за сметка на ищцовото дружество.
Горното е показателно, че още в този период между страните е имало някакви
преддоговорни отношения относно разпределение на собствеността върху
обектите в сградата предвидена за застрояване по учреденото в полза на
ответниците право на строеж, които към 03.12.2010 год. са били обективирани
в предварителния договор за продажба. Със сключване на предварителния
договор страните ясно са манифестирали съгласието си по общата им кауза,
при изпълнение на договорената дължима от ищеца престация, дружеството
да придобие собствеността върху описаните в договора недвижими имоти, в
които попадат процесните два етажа от сградата, за която е било учредено
право на строеж на ответниците. Противно на твърденията на ответниците,
предварителният договор не покрива елементите по договор за изработка.
Процесният договор е единствено предварителен договор за покупко-
продажба. С него страните са договорили основните елементи за покупко-
продажбата за придобиване на собственост от страна на ищцовото дружество
на ограничени вещни права на строеж, а след построяване на сградата и права
на собственост върху индивидуализирани обекти, между които и процесните,
срещу задължението цената да бъде платена от купувача чрез
финансиране и организиране на строителството на цялата сграда, за
построяването й до 30.06.2011 год. Видно е, че участието на ищцовото
дружество при изграждане на сградата се изчерпва с поетото задължение за
финансиране и организация, като част от договореното плащане на цена, а не
като задължение за извършване на строителство.
Както от заключението на комплексната експертиза, така и от
свидетелските показания на свидетелите Б., Б. и А., става ясно, че купувачът
12
по предварителния договор – ищецът по делото е изпълнил изцяло
задължението си по насрещната престация за плащане на цена, като е
финансирал и организирал изграждането на сградата в предвидения в
договора срок. По време на изпълнение на престацията по предварителния
договор, считано от момента на сключването му в края на 2010 г., чрез
организирани от ищцовото дружество хора и/или чрез такива ангажирани от
ответниците, включително с личен труд на ответника М. /когато е бил в
страната/, както и след това, до момента на отстраняването му от обекта през
2022 год., ищцовото дружество, чрез представителя си Х. К. е упражнявало
фактическа власт върху процесните обекти с явно, несмущавано и признавано
пред трети лица от ответниците, намерение за своене. След сключване на
предварителния договор, лицата организирани от ищовото дружество, които
са участвали пряко в строителните работи по отношение на процесните етажи
и цялостното довършване на сградата, чрез фактическите си действия в тези
имоти, са реализирали изпълнение на задължението на купувача по
предварителния договор за плащане на договорената цена, поради което с
присъствието си в процесните имоти от сградата, са осъществявали държане
по владението на ищцовото дружество. Ответниците са били наясно с това,
тъй като са казвали и показвали пред свидетелите Б. и Б. при извършване на
възложени им от ищеца дейности в процесната сграда, че извън партера и
първия жилищен етаж, вторият и третият жилищни етажи са на дружеството
„Луков и сие“ /сега „Колев и сие“/. До лятото на 2011 год. сградата е била
изградена в груб вид – покрита с керемиди и измазана, а всички материали и
труд са били платени от предварителния купувач. Закупуването на материали
е било извършено по представените първични документи от ищцовото
дружество, а строителните работи са финансирани от него, като плащането за
труда е било както пряко на фактическите извършители на строителни и
монтажни работи, така и чрез предоставяне на парични средства на
ответниците, за разплащане с ангажираните, включително от тях лица за
осъществяване на строителството. Ответниците по делото, въпреки
направените от тях оспорвания, не са ангажирали никакви доказателства,
които да сочат нещо различно – а именно, че те са финансирали изграждането
и довършването на сградата. Показанията на свидетелите Балджиев и
Върбанов в този смисъл почиват на предположения, като не се подкрепят и се
опровергават от останалите доказателства по делото, още повече, че тези
свидетели имат преки впечатления и участие в строителството само до
плочата на първия етаж - т.е. преди сключване на процесния предварителен
договор.
Тъй като ищцовото дружество не е поело задължения за осигуряване на
строителни работници, е без значение както преди сключване на договора,
така и след това, кои лица фактически са извършвали строителните дейности –
т.е. дали това са били бригади и отделни физически лица пряко ангажирани от
ищцовото дружество, на които то, чрез представителя си Х. К. е плащало, в
какъвто смисъл са свидетелските показания на свидетелите Б., Б. и А. или са
13
били близки и приятели на ответниците, в какъвто смисъл са свидетелските
показания на свидетелите Б. и В., на които са заплащали ответниците, но със
средства предоставени от ищцовото дружество. Ето защо и поради липсата на
поето задължение от страна на ищцовото дружество по договор за изработка,
е без значение дали в периода на построяване на сградата дружеството е имало
назначени работници и служители.
След изграждане на сградата в груб вид, присъствието на ищцовото
дружество чрез неговия представител и неограничено отговорен съдружник
Х. К. в процесния имот лично или чрез държатели се установява и от
осчетоводените разходи за труд и материали за сградата след 2011 год., в
периода до 31.12.2020 год. В този период няма данни ответниците да са се
противопоставили на възможността Х. К. като представител и неограничено
отговорен съдружник в ищцовото дружество да посещава имота, да изпраща
хора в него, да извършва плащане на строителни работи или да са поискали
връщане на ключа осигуряващ достъп до горните етажи. Предвид показанията
на свидетеля А., че понякога и К. им е отключвал за да работят в сградата и на
свидетеля Б., който сочи, че К. им дал ключ на вратите на трети и четвърти
етажи, за да заключват оставените там строителни материали, съдът приема,
че независимо от това дали вратите монтирани в сградата са били фактически
отключени или заключени в периода след монтирането им К. е има ключ за тях
и достъпът му до имотите, които е своило дружеството чрез него, не е бил
препятстван.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС сочи, че владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя, а съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗС, който е владял в
различни времена, се предполага, че е владял в промеждутъка, ако не се
докаже противното. Владението се състои от два признака – обективен
/упражняването на фактическа власт/ и субективен /намерението за своене/.
Непротиворечиво в съдебната практика се приема, че фактическа власт,
упражнявана въз основа на сключен със собственика предварителен договор
за продажба на недвижим имот, съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал.
1 ЗС. Както е посочено в Решение № 83 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2978/2019 г., II г. о., ГК, определяйки купувача по предварителния договор
като владелец, законодателят е съобразил целта, с която се сключва такъв
договор - придобиването на собствеността. Предпоставка за реализирането на
тази цел е заплащането на цената на вещта. Постигането на съгласие относно
цената е съществен елемент от фактическия състав на предварителния
договор, който се реализира със самото сключване на договора по силата на
съвпадащите волеизявления на насрещните страни. Законосъобразното
развитие на правоотношението изисква купувачът да изпълни задължението
си. Когато признава на купувача по сключен със собственика предварителен
договор за продажба качеството „владелец“, едновременно с това
законодателят държи сметка за дължимото правомерно поведение на страните,
произтичащо от облигационно-правната им връзка.
14
След като е започнало изграждането на втори и трети жилищни етажи от
сградата, ответниците са допускали извършването на строителни дейности за
сметка на ищеца, включително от ангажирани пряко от него лица, като не
само не са се противопоставяли на осъществяваната фактическа власт от
страна на ищеца по отношение на втория и третия жилищни етажи, но и са
изразявали пред трети лица, на които ищецът е плащал лично чрез
представителя си, знанието си, че тези етажи са на фирмата „Луков и сие“.
Извършеното от страна на ищеца навлизане в недовършения строеж през 2010
година и финансиране на цялостния процес по завършване на сградата, е ярка
демонстрация на намерението му за своене на процесните обекти, на което
ответниците до 2022 година не са се противопоставяли. Показателно в това
отношение е и обстоятелството, че ответниците са извършили
довършителните работи само на обектите по предварителния договор, които
са считали за свои, не и на процесните втори и трети жилищни етажи, като са
допуснали по волята на ищцовото дружество на втори и трети жилищни етажи
да бъдат извършени и някои СМР в отклонение от архитектурните проекти.
Както вече беше посочено, след манифестираната от страните по делото
воля със сключения предварителен договор, относно разпределение на
правото на строеж и след реализирането му - за придобиване на отделни
имоти в сградата, следва да се счете, че със сключване на договора и
започналото изпълнение на насрещната престация от страна на
предварителния купувач, той лично и чрез посочените по-горе държатели е
установил владение с намерение за своене по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС,
първоначално на правото на строеж за процесните обекти, до построяване на
сградата през 2011 год., а след постояването й в груб вид – след 2011 год., до
момента на отстраняването му от имота през 2022 год. и на изградените
процесни обекти. За този период е изтекъл изискуемия десетгодишен
давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на процесните имоти
по давност от ищцовото дружество.
Неоснователно е възражението на ответниците, че с отстраняването на
ищеца от процесната сграда през 2022 год. владението му е било прекъснато,
поради което към момента на предявяване на иска не е придобил по давност
процесните имоти. Както е посочено в Решение № 92 от 25.04.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 6259/2015, по въпроса „дали позоваването на придобивна давност
е елемент от фактическия състав за придобиване на правото, или това е само
средство за процесуална защита“, с ТР 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема,
че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност,
а е процесуално средство за защита, от което следва, че с изтичане на
давностния срок, правото на собственост се придобива автоматично, дори
лицето да не се е позовало на този придобивен способ, който може да
релевира и по-късно. С тълкувателното решение е възприето становището за
автоматичното придобиване правото на собственост след изтичане на
давността при наличие и на двата елемента на владението, като прекъсването
след изтичане на давностния срок няма значение, защото правото на
15
собственост вече е придобито.
Предвид горното настоящият съд намира за доказано наличието на
твърдяното от ищеца оригинерно правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС,
което към момента на предявяване на иска на 12.10.2023 год. легитимира
ищцовото дружество като собственик на процесните имоти поради изтекла
придобивна давност в полза на дружеството. Не се оспорва, че към момента на
предявяване на иска процесните обекти са във владение на ответниците, които
след придобиването им по давност от ищеца през 2022 год., не притежават
валидно основание за владението си. Предявеният главен иск по чл.108 от
ЗС е основателен, поради което следва да бъде уважен.
Като е стигнал до различни правни изводи Бургаският окръжен съд е
постановил неправилно решение – постановено при неправилна
преценка на събраните доказателства, което следва да бъде отменено от
въззивния съд и спорът следва да бъде решен по същество с уважаване на
главния иск по чл. 108 от ЗС - на ищцовото дружество следва да бъде
призната собствеността на основание изтекла придобивна давност върху
процесните имоти, за периода от 2011 год. до 2022 год., а ответниците следва
да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху имотите.
Поради уважаване на главния иск, евентуалният иск не следва да
бъде разглеждан от съда.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции, както следва: за
първата инстанция по представения списък: 1484 лв. - заплатена държавна
такса, 8000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото, 30
лв. за съдебни удостоверения, 148,39 лв. - за вписване на исковата молба и
1344,50 лв. - за платени възнаграждения на вещи лица – общо 11 006,89 лв.
Останалите разходи включени в списъка нямат характера на съдебни
разноски, а второто вписване на исковата молба е поради недостатък на
първата, поради което тези разходи не се присъждат. За въззивната инстанция-
заплатена държавна такса в размер на 737,39 лв. Общият размер на съдебните
разноски на ищеца, които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците
е 11 744,28 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 105/17.02.2025 год. по гр.д.№ 1914/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, на което с решение по делото №
347/05.05.2025 год. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.108 от
ЗС предявен от „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
16
управление: гр. Бургас, ул. „Христо Фотев” № 26, ет. 2, представлявано от
управителя на дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо И.
Колев, срещу Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. П., ул. „С.” № *, че „Колев и Сие” СД е собственик
поради изтекла придобивна давност по давностно владение за периода от
2011 год. до 2022 год. на следните имоти, отразени в КК и КР:
самостоятелен обект на собственост на втори жилищен етаж с
идентификатор 58356.503.30.1.3, предназначение – жилище - апартамент 2 в
жилищна сграда на етаж 2 с площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект на
собственост с идентификатор 58356.503.30.1.4 на трети жилищен етаж
предназначение – жилище - апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ
от 146,37 кв.м. и 18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, които се намират в сграда в гр. П., отразена в КК и КР с
идентификатор 5856.503.30.1, изградена в общински поземлен имот с
идентификатор 58356.503.30, с площ на имота 784 кв.м., вид на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване от 10 до 15м.,
при граници на ПИ: улица „С.“- имот 58356.503.15; 58356.503.29; 58356.503.33
и 58356.503.31, КАТО ОСЪЖДА Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „С.” № * да предадат на „Колев и
Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Христо Фотев” № 26, ет. 2, представлявано от управителя на дружеството и
неограничен отговорен съдружник Христо И. Колев, владението върху
самостоятелен обект на собственост на втори жилищен етаж с
идентификатор 58356.503.30.1.3, предназначение – жилище - апартамент 2 в
жилищна сграда на етаж 2 с 9 площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект на
собственост с идентификатор 58356.503.30.1.4 на трети жилищен етаж
предназначение – жилище - апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ
от 146,37 кв.м. и 18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, които се намират в сграда в гр. П., отразена в КК и КР с
идентификатор 5856.503.30.1, изградена в общински поземлен имот с
идентификатор 58356.503.30, с площ на имота 784 кв.м., вид на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване от 10 до 15м.,
при граници на ПИ: улица „С.“- имот 58356.503.15; 58356.503.29; 58356.503.33
и 58356.503.31, владението върху описаните имоти.
ОСЪЖДА Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. П., ул. „С.” № * да заплатят на „Колев и Сие” СД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо
Фотев” № 26, ет. 2, представлявано от управителя на дружеството и
неограничен отговорен съдружник Христо И. Колев, направени по делото
разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 11 744,28 лв.
/единадесет хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки/.
17
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18