РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ ¾
9 състав
в открито заседание на четиринадесети
февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от
съдия КОМИТОВА т.д. № 1578 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕН
Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 АЛ. 5 ОТ ЗБН, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН С ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 АЛ. 3 ОТ ЗБН, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН С ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 АЛ. 2 ОТ ЗБН.
Ищците А.Н.Д.и К.Х.М.,
в качеството им на постоянни синдици на „К.Т.Б.“ АД ¾
в несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния
съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с искова молба от 24.04.2017 г. молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 59 от Закона за банковата
несъстоятелност (ЗБН), да обяви за недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), описаното в настоящата искова
молба прихващане, извършено от ответника
„А.К.” ЕООД, на 05.11.2014 г. ¾
т.е. след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето
й под специален надзор, а при условия на евентуалност ¾ при знание за настъпилата
неплатежоспособност на банката. Твърдят, че с Решение
№ 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI¾4
състав, е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД, ЕИК ********, За начална дата на неплатежоспособността е определена 06.11.2014
г., открито е производство по несъстоятелност, както и е обявена в
несъстоятелност „К.т.б.“ АД. На основание чл.13 ал.2 ЗБН Решение №
664/22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, VI¾4
състав, подлежи на незабавно изпълнение. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г.,
постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на САС,
ТО, 3¾ти
състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по
описа за 2014 г. на СГС, VI¾4 състав, в частта, с която за начална
дата на неплатежоспособността на КТБ е посочена 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата ¾
20.06.2014 г.. След поредица от обжалвания пред ВКС, окончателно
е стабилизирана начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД (н.),
определена от САС, а именно ¾ 20.06.2014 г. Разпоредбата
на чл.62, ал.1 от ЗБН установява правото на синдиците на КТБ АД (н.) да
предявят исковете по чл.59 ЗБН в 2-годишен срок от откриване на производство по
несъстоятелност. Производството по несъстоятелност срещу КТБ е открито с
Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по описа за 2014 г.
на Софийски градски съд, VI ¾ 4
състав. По силата на чл. 62, ал. 2 от ЗБН иск с правно основание чл. 59 ал. 5
от ЗБН се предявява пред съда по несъстоятелността. С оглед на гореизложеното,
молят съда да приеме, че искът е предявен в определения от закона срок и от
активно легитимирана страна.
На
18.12.2013 г. е сключен Договор за банков кредит между „КТБ“ АД
(като
кредитор) и „А.К.”
ЕООД (като кредитополучател). Съгласно уговореното, банката
предоставя кредит в размер на 500 000 лева. Кредитът е предназначен за оборотни
средства ¾
целево за закупуване на стоки със специално предназначение от М.-АБ ЕООД.
Договорени са годишни лихви върху фактически ползваните средства по кредита в
размер на 10% ¾
чл. 8 от Договора; наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на
10 (десет) пункта годишно ¾
чл. 11 от Договора; неустойка в размер на 10 % (десет процента) годишно върху
начислената, но неплатена лихва ¾ т. 12 от
Договора. В чл. 19 от Договора е посочено, че кредитополучателят трябва да
погаси всички свои задължения в срок до 20.12.2014 г. На 05.11.2014 г. в деловодството на банката е постъпило Уведомление за извършена цесия с вх. № 11160/05.11.2014 г.,
съгласно което А.К.И.и „И.И.“ АД на основание чл.99, ал.З ЗЗД,
съобщават на „КТБ“ АД (н.), че с Договор за цесия А.К.И.е прехвърлил на „И.И.“ АД свое вземане в размер на 360 000 евро, произтичащо от
Анекс № 139393/18.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за
потребители. На 05.11.2014 г. в
деловодството на банката е постъпило Уведомление
за извършена цесия с вх. № 11161/05.11.2014 г., съгласно което
„И.И.“ АД, с ЕИК ******** и „А.К.“ ЕООД на основание
чл.99, ал.З ЗЗД, съобщават на „КТБ“ АД (н.), че с Договор за цесия „И.И.“
АД е прехвърлило на „А.К.“ ЕООД част
от своето вземане в размер на 335 000 лева. В Уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД е
инкорпорирано и Изявление за прихващане с вх. №
11161/05.11.2014 г., с което „А.К.“
ЕООД отправя изявление за прихващане на придобитото чрез Договор за
цесия вземане в размер на 335 000 лева срещу
свое задължение към КТБ, произтичащо от Договор за банков кредит от 18.12.2013
г.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за
частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното
имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете
насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след
началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на
банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета,
раздел VIII от ЗКИ, включващ наложена мярка по
чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.
Дори и да се приеме, че настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН няма
обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил
при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Независимо от изложеното, настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН следва
да се приложи с оглед обстоятелството, че искът по чл.59, ал.5 ЗБН е
конституитивен иск. Правото на иск
възниква за кредиторите на несъстоятелността и синдика на банката, като техен
процесуален субституент, едва в момента на обявяване на КТБ АД (н.) в
несъстоятелност. С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по
описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI ¾ 4 състав, е обявена
неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, както и е
обявена в несъстоятелност „К.т.б.“ АД, което означава, че приложимото
право към иска по чл.59, ал.5 ЗБН е нормата в редакцията й към тази дата. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г.,
постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III ¾ състав, срещу
което са оставени без разглеждане касационните жалби с Определение № 172 от
06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Първо
отделение, потвърдено с Определение № 583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д.№
1875/2016 г. ВКС, Търговска колегия. Второ отделение, за
начална дата на неплатежоспособността на КТБ е определена датата 20.06.2014 г.,
която съвпада и с датата на поставяне на банката под специален надзор. Същевременно
процесното прихващане е извършено на 05.11.2014 г., чрез представянето в
деловодството на банката на изявление за прихващане и именно тогава е
достигнало до знанието на ищеца. По смисъла на чл.104 от ЗЗД с получаване на
изявлението за прихващане от КТБ АД (н.) е реализиран сложният фактически
състав на института на компенсацията. В настоящия случай той е завършен в деня на депозиране на процесното изявление за
прихващане в деловодството на КТБ, а именно на 05.11.2014 г. От
горното следва, че процесното изявление за прихващане, направено от ответника,
е извършено след началната дата на неплатежоспособността на банката и след
поставянето на КТБ под специален надзор. Поради това извършеното прихващане е с
темпорален момент, който попада в приложното поле на чл.59, ал.5 ЗБН, с оглед
на което разпоредбата следва да бъде приложена и да се прогласи
недействителността му спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ.
В случай че съдът прецени, че предявеният иск с правно основание чл.59,
ал.5 от ЗБН е неоснователен, ищците считат, че са налице предпоставките за обявяване на
прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на основание чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН. Съгласно чл.
59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил
вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност. Знанието за неплатежоспособността
на банката датира от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален надзор
на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и
изискуеми влогове (чл. 115, ал.1, т. 1 от ЗКИ, направено с Решение № 73 от
20.06.2014 г. на УС на БНБ. В този смисъл
поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г. поради спирането на плащанията към клиенти, е ноторно известен
факт. Освен това, към момента на придобиване на вземането, предмет на
процесното прихващане, неплатежоспособността на банката е била обществено
известен факт предвид оповестяването от Българска народна банка (БНБ) на
22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД ¾ документ с
наименование “Информация за основните балансови позиции на “К.т.б.” АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката,
изготвени от одиторските фирми “Ъ.Е.Я.О.” ООД, “Д.Б.” ООД и “А.” ООД”. Резултатите от доклада показват, че банката е с
отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна, което има за неизбежна законова
последица отнемане на лиценза й за извършване на банкова дейност и подаване от
централната банка на молба за откриване на производство по несъстоятелност ¾ чл.36, ал.2 и
чл.37, ал.2 от ЗКИ. Придобиването на вземането от
ответника е извършено след 20.06.2014 г. ¾ датата на поставяне под специален
надзор на банката, с оглед на което по отношение
на ответника е налице знание за неплатежоспособност при придобиване на
вземанията, прихванати със задължения към банката, с което е изпълнено
изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл.
1 от ЗБН. С оглед на изложеното и при условията на
евентуалност разпоредбата следва да бъде приложена и да се прогласи
недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ на
прихващането, извършено с процесното изявление за прихващане.
В случай че съдът прецени, че
предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН е неоснователен, ищците
считат, че са налице предпоставките за
обявяване на нищожност на процесното прихващане на основание чл. 59, ал. 2, от
ЗБН. Съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗБН изявлението за прихващане се отправя до
синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на
подписа. Достигналото до Банката изявление за прихващане не отговаря на
изискването за форма съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Същото няма нотариална заверка на подписа на лицето,
представляващо лицето, от което произлиза изявлението.
В качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД (н) несъстоятелност, ищците
молят съда да постанови решение, с което на основание чл.59, ал.5 ЗБН, а при условие на евентуалност - на
основание чл.59, ал.З ЗБН, да обяви за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (и.) прихващане, извършено с Изявление за прихващане с вх. № 11161/05.11.2014 г., по регистъра
на банката, отправено от „А.К.” ЕООД до
КТБ АД (н.), с вземане по изявлението за прихващане в размер на 335 000 лева, придобито от
ответника чрез договор за цесия, съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.
№ 11161/05.11.2014 г., според което „И.И.“ АД е
прехвърлило на „А.К.” ЕООД свое вземане в размер на 335 000 лева, произтичащо
от сключен Договор за цесия между А.К.И.и „И.И.“ АД. Прихващането е извършено
срещу задължения на ответника към КТБ АД (н.) по Договор за банков кредит от
18.12.2013 г. В условията на евентуалност по отношение на горните два иска,
молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН да
прогласи за нищожно гореописаното прихващане. Претендират разноски.
Ответникът „А.К.“
ЕООД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.А.Б., с отговор на искова молба от 15.05.2017
г. оспорва
изцяло и в срок така предявените претенции на ищеца, посочени в исковата молба,
както по отношение на главния иск по реда на чл.59, ал.5 от ЗБН, така и по
отношение на евентуалните искове по чл.59, ал.3 от ЗБН и по чл.59,
ал.2 от ЗБН. Видно от Писмо Изх. №
69/16.06.2015г. на КТБ /в несъст./ до ФГФБ ¾ по отношение на уведомления
за цесии и пирхващания, постъпили в деловодството на банката след отнемане на
лиценза (06.11.2014 г.) и до приемане
на измененията на чл.59 от ЗБН и влизането им в сила ¾ 28.11.2014 г.,се прилага
старата редакция на чл.59, ал.З вр. с ал.4 от ЗБН. Няма изрична
разпоредба за прилагане на новата редакция със стара дата. Но дори и да не бъде
уважено това му становище, то при действието на новата редакция законът установява
не само относителна недействителност ¾ по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, но и висяща недействителност. Съгласно
новата разпоредба на чл. 59, ал. 6 от ЗБН в случаите на прихващане,
извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на банката под специален надзор, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, ако тази дата предшества началната дата на
неплатежоспособността, действието
на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 от ЗБН. При продажба
на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3 от ЗБН. Последното е пропуснато
от ищеца при предявяване на исковата претенция. Дори и след промените, законът
не обявява прихващането за недействително и негодно да породи правното си
действие и последици във всички случаи, както заявява ищецът в исковата си
претенция. Принципно няма установена законова
забрана за извършването на прихващания след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, ако тази дата
предшества началната дата на неплатежоспособността. Те остават
законово допустими и могат валидно да се извършват независимо от момента на
извършването им, стига да не нарушават правата на останалите кредитори на масата на несъстоятелността. Доказателства в тази
насока за увредени кредитори от масата на несъстоятелността ищецът не представя,
нито твърди подобен факт да е налице. Ако в резултат на извършеното прихващане останалите кредитори получават
толкова, колкото биха получили и ако нямаше прихващане, то прихващането ще бъде
законосъобразно. И това е така, тъй като кредиторът, извършил
прихващането, на практика е заменил дължимото от него на масата на несъстоятелността с онова, което законът предвижда,
че му се дължи от масата на несъстоятелността в изплащане на приетото му
вземане, и нищо в повече. Един такъв
кредитор плаща на себе си частта, която би получил при
разпределението на осребреното имущество. Тази част обаче не е известна
до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 от ЗБН, а при продажба
на банката като предприятие ¾ до датата на
одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал.
3 от същия закон. Затова
и законодателят стабилизира едно такова прихващане с настъпване на посочения
момент, в който в зависимост от развитието на производството по несъстоятелност
ще настъпи безспорност на частта от вземането на кредитора, извършил
прихващането, което следва да бъде удовлетворено от масата на
несъстоятелността. Ако в резултат на прихващането кредиторът би получил в
повече от онова, което му се полага, то за разликата прихващането е
недействително, тъй като ощетява други кредитори на масата на
несъстоятелността, които биха получили по-малко, отколкото им се полага. И
обратното ¾ ако кредиторът
в резултат на прихващането получава по-малко, отколкото му се полага, за
разликата той запазва качеството си на кредитор и следва да получи плащане от
масата на несъстоятелността съобразно правата си. Към настоящия момент и към датата на завеждане на
иска не е налице изготвена окончателна сметка за разпределение по реда на
чл.104 от ЗБН, така че би следвало да се приложи и
действието на ал.6 от чл.59 от ЗБН, поради което счита,
че претенцията по главния иск е неоснователна. Съгласно параграф 12 от ЗИД на
ЗДБ измененията влизат в сила от деня на обнародването ¾ 28.11.2014 г.
Оспорва като неоснователни твърдените от ищеца факти,
относно: кога конкретното вземане на кредитора е станало изискуемо и съответно
кога съответното прихващане е било възможно да породи действие според
разпоредбите на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, чл. 59, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗБН; кога
кредиторът е придобил конкретното вземане и кога е извършил прихващане; дали и
откога кредиторът е имал знание за конкретни обстоятелства; коя редакция на
закона ще се прилага за конкретните случаи и в крайна сметка дали конкретното
прихващане е недействително или ще се обяви за такова. Това са факти и
обстоятелства, които подлежат на доказване от страна на този, който ги твърди.
Нормите на чл.59, ал.5 и ал.6 от ЗБН уреждат относителна
недействителност ех lege на прихващане, под условие, че то касае част, която не
е получена от прихващащия кредитор при разпределението на имуществото на
банката. Те също така отлагат действието на прихващанията до изпълнението на
окончателната сметка за разпределение.
Член 59, ал. 3 от ЗБН урежда две изисквания
за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите от
съда ¾ датата на
придобиване на вземането и недобросъвестността на кредитора към момента на
придобиването на вземането. А чл. 59, ал. 4 от ЗБН урежда една необорима
презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност, след датата на вписване
на решение на БНБ за отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност. Тази
необорима презумпция обаче не ограничава доказването на знание за настъпила
неплатежоспособност и преди датата на вписване на решението на БНБ. Няма изрична
разпоредба, а и няма логика, едно лице да е знаело за настъпилата
неплатежоспособност и законът да забранява доказването на този факт за знание,
въпреки че няма вписано решение на БНБ за отнемане на лиценз. Да се приеме
обратното, би означавало да се позволи определени кредитори недобросъвестно да
се удовлетворяват и да се нарушат императивни разпоредби и основни принципи в
производството по несъстоятелност. Ако кредитор е придобил вземане чрез договор
за прехвърляне на вземане (договор за цесия), то чл. 59, ал. 3 от ЗБН въвежда
критерий кога е придобито вземането. ЗЗД или друг закон не изискват нотариална
заверка на подписа по договор за цесия. Установяването и доказването пред съда
на достоверната дата на сключване на договора за цесия и респективно
доказването на датата на придобиване на вземането може да се осъществи чрез
действието на други правни норми, а и самият ищец вече е приел датата
05.11.2014 г. Затова претенцията му по реда на чл.59, ал.2 е неоснователна. В
теорията и практиката съществуват достатъчно правни възможности за
непризнаването на вземания по договори, при които липсва достоверна дата,
липсват счетоводни документи или липсват други доказателства за
действителността на вземането на съответния кредитор. В случая ¾ с процесния договор за
цесия и прихващане като индикатор за датата на придобиването на вземането, може
да служи датата на уведомяване на длъжника (банката) за извършеното прехвърляне
на вземане, както е приел и самият ищец. В този смисъл твърдението му е
неоснователно. Аргумент за това може да бъде разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, съгласно
която прехвърлянето на вземане има действие за длъжника и третите лица от
момента на уведомяването на длъжника от стария кредитор. Друг аргумент е
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, която
определя, че частният документ (какъвто е и договорът за цесия) има достоверна
дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или
от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. Такъв друг факт
(последната хипотеза на чл. 181, ал. 1 от ГПК може да се приеме, че
е подаването с входящ номер на уведомление до банката за извършеното
прехвърляне на вземане. По
отношение на факта дали кредиторът е знаел за настъпила неплатежоспособност към
момента на придобиване на вземането ¾ легална
дефиниция за „неплатежоспособност“ в ЗБН няма, но я има в
Търговския закон. В чл. 608, ал. 2 от ТЗ е уредена и оборима презумпция ¾ неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В чл. 36, ал. 2 от ЗКИ се
определя, че БНБ задължително отнема издадения лиценз на банка поради
неплатежоспособност, когато: 1. не изпълнява повече от 7 работни дни свое
изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние
на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите
парични задължения в приемлив период от време, или 2. собственият й капитал е
отрицателна величина. Следователно, задължение на ищеца е да докаже знанието,
след като твърди, че такова е налице.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА:
С Договор за банков кредит от
18.12.2013 г., сключен между „К.Т.Б.“
АД и „А.К.“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, Банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на
500 000 лв. Съгласно чл. 2 от Договора средствата от разрешения кредит се
отпускат за оборотни средства ¾ целево за закупуване на стоки със специално предназначение от „М. ¾ АБ“ ЕООД с ЕИК *******, съгласно сключения
между „М. ¾ АБ“ ЕООД като продавач и кредитополучателя
като купувач Договор от 10.12.2013 г. Крайният срок за усвояване на кредита е
30.12.2013 г. (чл. 5 от Договора). В чл. 8 от Договора е уговорено, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва върху фактически
ползваните суми по кредита в размер на 10 % . Лихвата се начислява ежедневно
върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на датата на олихвяване на Банката
за съответния месец. Към датата на сключване на настоящия Договор датата на
олихвяване на Банката е 25 ¾ то число на съответния месец. Когато 25 ¾ то число
на съответния месец е неработен ден, лихвата се начислява към и е дължима на
първия следващ работен ден. Банката има право едностранно да променя датата за
олихвяване, за която промяна кредитополучателят следва да бъде уведомен по обичайните приети между
страните способи за уведомяване, с поне 5 работни дни предварително. Лихвите се
начисляват върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване.
Лихвата е изискуема от датата на начисляването й (чл. 10). При нарушаване на
сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна
изискуемост на кредита на основанията, посочени в настоящия договор Банката
начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от кредитополучателя освен договорената
лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта (чл. 11 от Договора). Начислените,
но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този
случай кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 10 % годишно
върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване (чл. 12
от Договора). Крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми
(главница, лихви, евентуално наказателни лихви, комисиони, неустойки и
разноски) е 20.12.2014 г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем, а ако тази дата е неработен ден, в първия следващ работен ден за Банката
(чл. 19 от Договора).
С Анекс № 139393
от 18.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „Е.” с валутна клауза, сключен между „К.Т.Б.“ АД и А.К.И., ЕГН ********** като депозант, по възлагане на
депозанта, Банката открива на негово име банкова сметка ***срочен депозит „Е.”
с валутна клауза. Откритата на името на депозанта банкова сметка ***кова сметка
(IBAN) ***, BIC ***.
С Уведомление по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № на „КТБ“ АД 11160/05.11.2014 г. А.К.И., ЕГН **********
като цедент и „И.И.” АД, ЕИК ******** като цесионер, са уведомили квесторитена
„КТБ“ АД ¾ Е.К.и С.Л., че на 04.11.2014 г. е
сключен Договор за прехвърляне на
вземане (цесия)между А.К.И., в качеството му на ЦЕДЕНТ и „И.И.” АД, в качеството му на ЦЕСИОНЕР, съгласно който ЦЕДЕНТЪТ е
прехвърлил на ЦЕСИОНЕРА свое парично вземане в размер на 360 000 лв. (триста и
шестдесет хиляди лева), произтичащо
от Анекс № 139393 от 18.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка *** „Е.” с валутна клауза, сключен
между Цедента и „К.т.б.” АД, за сметка с IBAN: ***, BIC: ***.
С
Уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № на „КТБ“ АД 11161/05.11.2014 г. „И.И.” АД, ЕИК ******** като цедент и „А.К.” ЕООД, ЕИК******** като цесионер, са уведомили
квесторитена „КТБ“ АД ¾ Е.К.и С.Л., че на 05.11.2014 г. е
сключен Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) между „И.И.” АД, в качеството му на ЦЕДЕНТ и „А.К.” ЕООД, в
качеството му на ЦЕСИОНЕР, съгласно който ЦЕДЕНТЪТ е прехвърлил на ЦЕСИОНЕРА
част от вземането си от „К.т.б.“ АД, която част е в размер на 335 000 лева (триста тридесет и пет хиляди
лева), придобито съгласно договор за прехвърляне на вземане от 04.11.2014 г.
с А.К.И.и произтича от сключения между А.К.И.и „К.т.б.“ АД Анекс № 139393 от
18.03.2014 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване
на банкова сметка *** „Е.” с валутна клауза, с IBAN: ***, BIC: ***. Разликата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева),
която надвишава прехвърленото вземане, остава в собственост на „И.И.” АД. В
уведомлението е инкорпорино и ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ по чл. 104 от ЗЗД, което новият кредитор на „К.т.б.“ АД по
прехвърленото вземане в размер на 335 000 лева ¾ „А.К.” ЕООД отправя към Квесторите на „К.т.б.“
АД.
С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ „К.Т.Б.“ АД е поставена
под специален надзор за срок от три месеца.
С Решение № 664 от 22.04.2015 г.,
постановено по т.д. №
7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VI ¾ 4 състав, е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД, за начална дата на
неплатежоспособността е определена 06.11.2014
г., открито е производство по несъстоятелност,
обявена е в несъстоятелност „К.т.б.“ АД,
прекратена е дейнастта на предприятието, прекратени са правомощията на органите, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „КТБ“ АД и е
постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
С Решение №
1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 ¾ ти състав, е отменено Решение № 664 от
22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по описа за 2014 г. на Софийски
градски съд, VI ¾ 4
състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е
посочена 06.11.2014 г., като е определена друга
начална дата ¾ 20.06.2014 г.
Срещу Решение № 1443 от 03.07.2015 г. постановено по т.д.№
2216/2015 т. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III-ти състав, в частта
имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане въззивните жалби
на „Б.А.К.II“ С.а.р.л, „Бромак“ ЕООД и бившите изпълнителни директори на КТБ АД,
срещу решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, TO, VI ¾ 4 състав и е
прекратено въззивното производство по тях, са подадени частни касационни жалби,
както и касационни жалби срещу самото решение. По жалбите е образувано т.д. № 3343/2015 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение,
по което с Определение № 172 от
06.07.2016 г. са оставени без разглеждане касационните жалби срещу Решение
№ 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на САС.
С Определение
№ 583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д. №
1875/2016 г. ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е
потвърдил Определение № 172 от 06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. на ВКС,
Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която
са оставени без разглеждане подадените касационни жалби срещу решение № 1443 от
03.07.2015 г. по т.д.н. № 2216/2015 г. на САС, ТО, VI ¾ 4 състав.
За установяване
размера на усвоения кредит, съответно ¾ непогасените задължения на ответника по
договор за банков кредит от 18.12.2013г. преди дадата на входиране на
изявлението за прихващане, както размера на вземането, с което е извършено
прихващане и отразяването му в счетоводството на „КТБ“ АД /н./, по делото е допусната, излушана и приета съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение като неоспоренo,
обективно и компетентно даденo се възприема изцяло от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, а при условие на евентуалност ¾
иск с основание чл.59, ал.З ЗБН, за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н) прихващане,
извършено с Изявление с вх. № 11161/05.11.2014 г., по регистъра на
банката, отправено от „А.К.” ЕООД до КТБ АД (н), с вземане в
размер на 335 000
лева, придобито
от ответника чрез договор за цесия, срещу задължения на ответника към ищеца по
Договор за банков кредит от 18.12.2013 г. В условията на евентуалност по
отношение на посочените два иска, на
основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН е заявена и нищожност процесното прихващане.
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни
задължения до размера на по-малкото от тях. То позволява на прихващания да се
удовлетвори с вземането на насрещната страна срещу себе си и е заместител на
реалното изпълнение. Упражняването на правото възниква по силата на закона при
осъществяване на фактически състав включващ следните елементи: две задължения (вземания),
вземанията да са насрещни, двете задължения да имат за предмет или пари или
еднородни и заместими вещи, активното вземане /вземането на страната, която
прихваща/ да е изискуемо, ликвидност на вземанията и действителност на
вземанията (чл. 103, ал. 1 ЗЗД).
В
производството не се спори между страните, а и с Определение от 14.02.2018 г., постановено в публично съдебно
заседание, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че задълженията на „А.К.” ЕООД към „КТБ” АД произтичат от договор за банков
кредит от 18.12.2013 г.; че на 05.11.2014 г. в деловодството на банката в
несъстоятелност е постъпило изявление за прихващане срещу задължения на
ответника „А.К.” ЕООД към „КТБ” АД по договор за банков кредит от 18.12.2013
г., а именно изявление за прихващане № 11161 от 05.11.2014 г. по регистъра на
банката, отправено от „А.К.” ЕООД до „КТБ”АД, със вземане по изявлението за
прихващане в размер на 335 000 лв., придобито от ответника чрез договор за
цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 11161 от 05.11.2014 г.,
според което „И.И.” АД е прехвърлило на „А.К.” ЕООД свое вземане в размер на
335 000 лв., произтичащо от сключен договор за цесия между А.К.И.и „И.И.” АД.
ПО ГЛАВНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 59, АЛ.5 от ЗБН.
Цитираната
разпоредба предвижда
потестативното право да се иска обявяване на извършени прихващания за
относително недействителни по отношение на всички кредитори на
несъстоятелността. Доколкото елементите от фактическия състав на конкретната
норма са различни и се явяват предмет на законодателни промени, то с оглед
обсотятелствата по делото, изявленията на страните и за произнасяне по
основателностността на претенцията, от значение е установявяне на приложимия
закон.
Няма
спор, че по същността си конкретната норма е материалноправна. В тази връзка,
на основание чл. 14 ал.1 от ЗНА и липсата на разпоредба, с която изрично да е
придадено обратно действие на изменението, както и с оглед обстоятелството, че
процесното прихващане е направено с Изявление вх.№ на КТБ АД 11161/05.11.2014
г., т.е. преди изм. въведени с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от
28.11.2014 г., то, решаващият състав приема, че преценката за неговите правни последици и действителност следва да се извърши съобразно
разпоредбата на чл. 59 от ЗБН в
редакцията й преди изменението с ДВ бр. 98/2014 г.
Предвид горното, не могат да бъдат споделени аргументите
на ищцовата страна, че при липсва изрична разпоредба, която да придава обратно
действие на измененията обнародвани в ДВ бр. 98 от 2014 г., то следва да се
съобрази текста на § 6, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗБН, доколкото същият
касае единствено прилагане на закона към заварени и неприключили производства
по несъстоятелност, но не и други
материални правоотношения, каквото е извършеното прихващане.
Ирелевантен
за спора е и моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да
подаде иска, досежно обстоятелството, че предпоставките за действителност или
недействителност на процесното прихващането, следва да са налице и се
преценяват към момента на завършване на фактическия му състав.
Неоснователен е и
допълнителния довод на ищцовата страна, че независимо от приложимата редакция,
то прихващането се явява недействително и при приложимост на предходната редакция
на чл. 59 ал. 5 от ЗБН, а именно преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в
сила от 28.11.2014 г. Съгласно, ал. 5 на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди
изменението, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното
имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Видно от текста й, нормата е
относима единствено до прихващания извършени от длъжника, като същата не
засяга действия, реализирани от кредитор на банката. Следва да се отбележи също
така, че с изменението законодателят не е придал обратна сила ¾
съгласно § 12 от ПЗР към ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г., с която са въведени измененията в
чл.59 от ЗБН, е установено единствено, че законът влиза в сила от деня на
обнародването му в "Държавен вестник".
Предвид
горното съдът намира, че предявеният иск с основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С
отхвърлянето на главния иск, настъпва процесуалното условие за разглеждането на
евентуалните искове относно прогласяването за недействителни или за нищожни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на процесното прихващане, заявени в
условията чл.59, ал.3, или ал.2 от ЗБН, като поредността за разглеждането им е
определена в исковата молба.
ПО ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.59 АЛ. 3 ОТ ЗБН.
Фактическият
състав на тази норма изисква наличието от фактическа страна на следните
елементи: 1.) да е осъществено прихващане чрез изрично изявление; 2.)
кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност на банката, 3.) но към момента
на придобиване на вземането или на задължението да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
В случая, страните не спорят за обстоятелството, а и от
доказателствата по делото се установява, че процесните вземания са придобити
преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Недобросъвестност
у приобретателя на вземането и/или задължението с разпоредбата на чл.59 ал.4 от
ЗБН, законодателят е презюмирал в хипотези, когато придобиването е реализирано
след настъпването на определен обективен момент, а именно ¾ след датата на вписване на
решението на Централната банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова
дейност. От данните по делото, а по конкретно процесните договори за цесия, е видно, че вземанията
са придобити преди 07.11.2014 г., когато е вписано в ТР решението на БНБ за
отнемане на лиценза на КТБ АД (н), поради което не е налице, въведената по
смисъла на чл. 59, ал.4 от ЗБН необоримата презумпция за знание за настъпила
неплатежоспособност. Т.е ¾ като елемент от фактическия състав на чл. 59,
ал.3 от ЗБН същото подлежи на установяване, като доказателствената тежест е за
страната, която го твърди.
В чл.59 ал.3 от ЗБН са установени две отделни хипотези: кредиторът да е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането или
задължението или кредиторът да е знаел,
че е поискано откриване на производство по несъстоятелност към момента на придобиване на вземането
или задължението.
За да прецени дали при поставянето на една банка под специален
надзор съставлява основание да се счита, че третите лица са узнали за нейната
неплатежоспособност,
съдът взе предвид следното:
Към момента на придобиване
на вземането от „А.К." ЕООД (05.11.2014 г.) съгласно решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС
на БНБ банката
е била поставена под специален надзор. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗКИ банката се поставя под
специален надзор, за да бъде оздравена, когато е налице опасност от
неплатежоспособност. В чл. 115, ал. 2 от ЗКИ (в
редакцията към м.юни 2014 г.), е установено легалното
определение на понятието „опасност от неплатежоспособност". Такава опасност е налице,
когато: 1. отношението й на общата капиталова адекватност е под определеното
минимално равнище, или 2. ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма
да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на
тяхната изискуемост, или 3. банката не е изпълнила в срок едно или повече
изискуеми задължения към своите кредитори. Специалният надзор върху търговска
банка е надзорна мярка, част от надзорната дейност на централната банка,
предвидена от законодателя в чл. 103, ал. 2, т. 20 от ЗКИ като система от
принудителни административни мерки, която се прилага от управителния съвет на
БНБ. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗКИ целите
на тази надзорна мярка са да се оздрави банката, при която е налице опасност от неплатежоспособност. Налице са три
алтернативни хипотези, като целта
специалния надзор е да се избегне неплатежоспособността:
1.
Отношението на общата капиталова адекватност е под определеното
минимално равнище. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗКИ банките по всяко време
поддържат собствен капитал, който превишава или е равен на сумата от
капиталовите изисквания, които до 16.05.2014 г. са се уреждали в Наредба № 8 за
капиталовата адекватност на кредитните институции на УС на БНБ, а след това,
т.е. и към деня на поставяне на „КТБ" АД под специален надзор се уреждат
в Наредба № 8 за капиталовите буфери на банките (ДВ, бр. 40 от 2014 г.). Новата
подзаконова нормативна рамка е основана на общите изисквания за капиталова
адекватност в ЕС, съгласно чл. 92, пap. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 575 от
2013 ¾ 8% (чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8 за
капиталовите буфери на банките) като към него се добавят предпазен капиталов
буфер в размер на 2,5% (чл. 3, ал. 1 от Наредбата) и буфер за системен риск,
определен от БНБ в размер до 3% ¾ чл. 12, ал. 7 от
Наредбата. При това основание за поставяне под специален надзор става въпрос
единствено за опасност от
неплатежоспособност, предвидена с оглед на специфичната банкова дейност, при което
от значение е балансовата стойност на активите на банката, т.е., предвиденият
от правния ред буфер е намален. Следователно, състоянието,
при което капиталовата адекватност на банката спадне под минималното равнище
не е равнозначно на неплатежоспособност, а създава опасност от
неплатежоспособност.
2.
Недостатъчност на
ликвидните активи. Следващото алтернативно
основание е уредено в чл. 115, ал. 2, т. 2 от ЗКИ. Банката се поставя под
специален надзор, когато ликвидните активи на банката, по преценка на БНБ, няма
да бъдат достатъчни, за да може тя да изпълнява задълженията си в деня на
тяхната изискуемост. В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 2007 г. на БНБ за
управлението и надзора върху ликвидността на банките, в осем последователни
точки са изредени изчерпателно ликвидните активи. Според чл. 8, ал. 2 от
Наредбата, ликвидността на банката се следи въз основа на коефициент на
ликвидните активи, който е равен на съотношението между сумата на ликвидните
активи на разположение и сумата на депозитите и другите задължения на банката ¾
чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 11 от 2007 г. на БНБ за управлението и надзора
върху ликвидността на банките, и коефициент за ликвидност по падежни интервали,
който се образува по реда на чл. 8, ал. 2, т, 1 от Наредбата.
3.
Неизпълнение
в срок на изискуемо задължение към кредитор. Последното основание в
чл. 115, ал. 1 от ЗКИ се отнася до неизпълнение от страна на банката на нейно изискуемо
задължение в срок. Тъй като става дума за неизпълнение на изискуемо парично
задължение, относно срока за изпълнение приложение намират приложение
разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и
Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти. Единствено
преценката на БНБ за съответното неизпълнение в срок на изискуемо задължение
към кредитор обуславя констатацията й за наличие на опасност от
неплатежоспособност и вземане на решение да постави банка под специален надзор
с цел нейното оздравяване. С поставянето на банка под специален надзор, БНБ е
оправомощена да наложи надзорни мерки, изчерпателно описани в чл. 116, ал. 2 от
ЗКИ. Нарушението на надзорните мерки е скрепено с неблагоприятни
гражданскоправни последици ¾ сделките и действията,
извършени от банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 ¾
4 от ЗКИ, след обявяването на решението на БНБ в ТР, са нищожни ¾
чл. 119, ал. 1 от ЗКИ. С решение № 73 на УС на БНБ от 20.06.2014 г. , наред с
другите мерки, се спира изпълнението на задълженията на „КТБ" АД поради
преценката на управителния съвет на БНБ, че наличните ликвидни активи на
банката няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията
си в деня на тяхната изискуемост. Срокът е тримесечен, като впоследствие той е
удължен.
Изложеното обуславя извода, че
поставянето на банка под особен надзор поради опасност от неплатежоспособност
не е равнозначен на констатация за обективно състояние на неплатежоспособност
(както е уредено в ЗБН), нито за знание от страна на кредитораите за настъпила
неплатежоспособност. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже този
субективен елемент от фактическия състав на чл. 59 ал. 3 от ЗБН, за което са
били дадени и изрични указания проекто ¾ доклада по
делото. Знанието
е психическо състояние, свързано с придобиване на информация. Презумпцията за
знание, установена в чл. 59 ал. 4 от ЗБН, в случая е неприложима, понеже
активното вземане е придобито преди, а не след датата на вписване на решението
на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ. Нещо повече, банката длъжник е била
уведомена за цесията също преди тази дата. От обявяването на решение
№ 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ в Търговския регистър става публично
известна информацията за опасност от неплатежоспособност, а не за настъпила
такава. Нормата на чл. 59, ал. 4 от ЗБН установява необрима презумпция за знание
за неплатежоспособност едва след вписване на искането за отнемане на лиценза на
банката, но не установява или презюмира знание за обстоятелството, че
поставената под особен надзор банка е неплатежоспособна. Обявяването в
търговския регистър на поставянето на банката под специален надзор и
разгласяване на това обстоятелство в медиите не прави информацията за
неплатежоспособността общоизвестна по смисъла на чл. 155 от ГПК, нито е
доказателство за наличие на такава. Въпросът за
неплатежоспособността не може да се разглежда изолирано и от въпроса за
началната й дата. По отношение на началната дата е налице влязло в сила съдебно
решение. В решението на СГС е посочена датата 06.11.2014 г., а в решението на
въззивната инстанция ¾ 20.06.2014 г. В чл. 36, ал. 3 от ЗБН е
установено задължение за БНБ в срок от пет работни дни да поиска отнемане на
лиценза, ако установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 36, ал. 2 от
ЗБН. След като искането за отнемане на лиценза е направено на 06.11.2014 г.,
ако БНБ е спазила законовите си задължения, тя е установила наличието на
неплатежоспособност най-рано на 01.11.2014 г., което обаче не обосновава знание
за ответника или за останалите гражданско ¾ правни субекти. Подобни сведения представляват във
всички случаи и банкова тайна ¾ арг. от чл. 62, ал. 2 от ЗКИ и няма как да
бъдат публични разгласявани, респ. достъпни на трети лице, в частност ¾
на ответника по настоящото дело.
От друга страна легална
дефиниция за неплатежоспособност на банка е дадена в чл. 36 ал. 2 от ЗКИ. В случая, по отношение на „КТБ“ АД, приложима следва да
бъде редакцията на закона съобразно ДВ, бр. 44 от 2009 г., доп. с ДВ, бр.
94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г. Съгласно
тази норма БНБ задължително отнема издадения лиценз на банка поради
неплатежоспособност, когато банаката : 1. не изпълнява повече от 7 работни дни свое
изискуемо парично задължение, ако това е
пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може
да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от
време, или 2. собственият
й капитал е отрицателна величина.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че нормата на чл. 36 от ЗКИ има специален характер по
отношение на общото понятие за неплатежоспособност установено в чл. 608 от ТЗ. Съгласно чл. 612 от ТЗ банковата
несъстоятелност се извършва по ред, определен в отделен
закон. Разпоредбите на ТЗ в Част
Четвърта ¾
„Несъстоятелност“, се
прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго. Този извод
следва и от историческото тълкуване на нормата. В
Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД) от 1997 г. е била създадена първата
уредба на банковата несъстоятелност. Легалното определение на понятието за
несъстоятелност на банка се е съдържало в чл. 70, ал. 2 от ЗБКД (отм.). В
отменения Закон за банките законодателят е дал легално определение за
неплатежоспособността на банка, съществено различаващо се от
общата дефиниция по чл. 608 от ТЗ. С приемането
на ЗКИ дефиницията за наплатежоспособност също е значително различна от тази по
ТЗ. Липсвата и установени презумпции за неплатежоспособност ¾ както в ЗБН, така
и в ЗКИ.
Предвид
изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че са налице значителни разлики
между легалното определение на неплатежоспособността по чл.
36 ал. 2 от ЗКИ и легалното определение на
опасност от неплатежоспособност съгласно чл. 115 от ЗКИ. Както се констатира, в настоящия случай първоначално „КТБ“
АД е била поставена под специален надзор ¾ с Решение № 73/20.06.2014 г. на
УС на БНБ, като БНБ е отнела лиценза й едва с Решение № 63
от 06.11.2014 г.
Анализът
на понятието „неплатежоспособност“ изисква осъществяването на определени
релевантни факти, регламентирани законодателно ¾ чл.36, ал.2 от ЗКИ. Тези факти и
наличието на доказателства за тяхното реализиране или нереализиране, с оглед
спецификата на банковата дейност могат и следва да бъдат достояние единствено
на БНБ, квесторите и управляващите банката. Сам по себе се фактът на спирането
на плащанията към вложители, вписването в ТР на Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на
БНБ за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца, не е равнозначно на констатация за неплатежоспособност.
Тези факти биха могли да бъдат тълкувани и интерпретирани свободно от всички,
но не обуславят знание за конкретния кредитор в рамките на настоящото дело.
Поради това не могат да бъдат споделени доводите на
ищеца, че неплатежособността е общоизвестен факт само поради това, че в
публичното пространство е циркулирал голям поток от информация след
20.06.2014 г. От една страна, през период 20.06.2014 г. до 06.11.2014 г. предоставената обществена
информация е непълна, частична и противоречива. Правно значимо с оглед
приложението на нормата на чл.59 ал.3 от ЗБН е единствено обстоятелството за знанието за настъпила неплатежоспособност и то за
конкретния кредитор. Т. е. законодателното изискване е кредиторът да е
знаел и да му е била известна настъпилата неплатежоспособност, а не да е предполагал, да е бил длъжен, да
е могъл да предположи или да е допускал настъпването на
неплатежоспособност или на вероятност или опасност от такава на база на медийни
публикации и на изяви на длъжностни лица и специалисти.
Не се
установява по делото също така, че към момента на придобиване на вземането
прихващащият („А.К." ЕООД) е знаел, че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност. Искането до СГС за откриване на производство
по несъстоятелност е направено по-късно ¾ на 06.11.2014 г. от
момента на придобиване на вземането ¾
05.11.2014
г., както и от извършване на изявлението за прихващане и уведомлението за
прехвърляне на вземането.
Предвид изложеното искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
ПО ЕВЕВТУАЛНИЯ
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.59, АЛ. 2 ОТ ЗБН.
Нормата на чл.59 ал.2 от ЗБН определя
изискуемата форма на изявленията за прихващане, като при неспазването й, исковата
претенция за прогласяване на нищожността на сделката има основанието си в чл.
26 от ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 З.БН. Искът е допустим, като специфично в случая
е обстоятелството, че поради липсата в ЗБН на възможност аналогична с тази, посочено
разпоредбата на чл. 635 ал.3 от ТЗ,
процесуалната легитимация на
синдиците на ищцовото дружество се извежда от качеството им на
представляващи обявената в несъстоятелност банка, по смисъла на чл. 31, ал.1 т.1 ЗБН, а не на процесуален
субституент на длъжника с правата по чл.3, ал.3 ЗБН, чл.22, ал.2 ЗБН, чл.59,
ал.3 и 5 ЗБН, чл. 60 и чл.60а ЗБН, както и чл. 135 ЗЗД ( така изрично чл.62 вр.
с чл. 60, ал.3 ЗБН).
Разгледан по
същество, искът е неоснователен по
следните съображения:
Разпоредбата на
чл.59, ал.2 от ЗБН въвежда специално изискване за форма за извършване на
прихващане на вземания, които кредитор има срещу банка в несъстоятелност, в
допълнение към условията за валидност на такова прихващане, изброени в ал.1 на
същата норма. Смисловото съдържание на
правилата, разкрива приложимостта им към започнало производството по
несъстоятелност и назначен синдик. В случая, видно от материалите по делото, процесното
прихващане е реализирано с изявление вх.
№ 11161/05.11.2014 г. до
квесторите на банката, преди подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност и откриване на такова производство. Доколкото специален надзор
и отриване на производството по несъстятелност, съответно ¾
квестор и синдик, не са равнозначни по правно
положение, респективно ¾ по правомощия и статут, то специалните
изизсквания, предвидени за действия на синдика по запазване, управление и
попълване на масата на несъстоятелността не биха могли да бъдат отнесени към
предходен период. В този смисъл, прихващания,
реализирани преди започнало произвоството по несъстоятелност и назначаването на
синдик, не попадат в приложното поле на чл. 59, ал.2 ЗБН, като за тях не е
налице изискване да бъдат направени в писмена форма с нотариална заверка.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО:
При този изход
на спора с оглед правилото на чл.62, ал.2, изр. последно от ЗБН „КТБ“ АД (н)
следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса върху отхвърлените
искове в размер 13
400,00 лв.
В полза на
ищците разноски не следва да се присъждат, предвид изхода на спора, а в полза
на ответника разноски също не следва да се присъждат поради липса на такова
искане.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на
постоянни синдици на „К.Т.Б.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, назначени с Решение № 196 от
13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките против „А.К.“ ЕООД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.А.Б. главен иск с правно основание чл. 59 ал.5 от ЗБН
за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н) на Изявление с вх. № 11161/05.11.2014 г., по
регистъра на банката за сумата 335 000
(триста
тридесет и пет хиляди) лева, отправено от „А.К.” ЕООД до „КТБ АД (н.), придобито от ответника
чрез Договор за цесия, съгласно Уведомление за извършена
цесия с вх. № 11161/05.11.2014 г., според което „И.И.“ АД е
прехвърлило на „А.К.” ЕООД свое вземане в размер на 335 000 лева, произтичащо
от сключен Договор за цесия между А.К.И.и „И.И.“ АД срещу
задължения на ответника към КТБ АД (н.) по Договор за банков кредит от
18.12.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на постоянни синдици на „К.Т.Б.“
АД (в
несъстоятелност), ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, назначени с Решение № 196 от
13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките против „А.К.“ ЕООД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
В.А.Б. евентуален иск с правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН
за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н) на прихващане извършено от ответника на Изявление с вх.
№ 11161/05.11.2014 г., по регистъра на банката
за сумата 335 000 (триста
тридесет и пет хиляди) лева,
отправено
от „А.К.” ЕООД до
„КТБ АД (н.), придобито от ответника
чрез Договор за цесия, съгласно Уведомление за извършена
цесия с вх. № 11161/05.11.2014 г., според което „И.И.“ АД е
прехвърлило на „А.К.” ЕООД свое вземане в размер на 335 000 лева, произтичащо
от сключен Договор за цесия между А.К.И.и „И.И.“ АД срещу
задължения на ответника към КТБ АД (н.) по Договор за банков кредит от
18.12.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на постоянни синдици на „К.Т.Б.“
АД (в
несъстоятелност), ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, назначени с Решение № 196 от
13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките против „А.К.“ ЕООД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.А.Б. евевнтуален иск
с правно основание чл. 59 ал.2 от ЗБН за прогласяване
нищожността на прихващане извършено от
ответника с Изявление с вх. №
11161/05.11.2014 г., по регистъра на банката
за сумата 335 000 (триста
тридесет и пет хиляди) лева,
отправено
от „А.К.” ЕООД до
„КТБ АД (н.), придобито от ответника
чрез Договор за цесия, съгласно Уведомление за извършена
цесия с вх. № 11161/05.11.2014 г., според което „И.И.“ АД е
прехвърлило на „А.К.” ЕООД свое вземане в размер на 335 000 лева, произтичащо
от сключен Договор за цесия между А.К.И.и „И.И.“ АД срещу
задължения на ответника към КТБ АД (н.) по Договор за банков кредит от
18.12.2013 г.
ОСЪЖДА
„К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на постоянни синдици, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на
Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да заплати на Софийски градски съд на
основание чл.62 ал.2 от ЗБН сумата 13 400 (тринадесет хиляди и четиристотин) лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: