МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 1621 по описа на Пловдивски
Районен съд, двадесет и първи наказателен състав за 2012 година.
Подсъдимият Н.Х.Г. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна
прокуратура - гр. П. за извършено престъпление както следва:
За
това, че на неустановена дата през периода от
01.12.2011 г. до 14.12.2011 г. в гр. П. е извършил действия по притискане на
половия си орган, към половия орган на пострадалата Д., поставил е половия си
орган в устата на пострадалата Д. и опипване с ръце на влагалището на Д., с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст – М.Р.Д.,***, чрез използване на положение на
зависимост и надзор, което е престъпление по чл. 149, ал. 2, пр. ІІІ, вр. ал. 1
от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така
предявените обвинения и взе становище, че те са доказани по несъмнен начин, за
което и следва да се наложат съответните наказания на подсъдимия при спазване
на изискванията на чл. 373 ал.2 от НПК. Според неговото становище, следва да се
определи наказание при условията на чл. 58а ал.1 от НК като се вземат в предвид
наличието на минали осъждания на подсъдимия, степента му на обществена опасност. Затова предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години,
който да бъде редуциран съгласно предвидения в закона размер до “лишаване от
свобода за срок от 4 години”, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Счита, че това наказание е най- съответно на извършеното от подсъдимия.
Предлага на подсъдимия да се възложат разноските по делото.
Подсъдимият Н.Г. се явява в съдебно
заседание и се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. Той изцяло
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като се ползват тези от
досъдебното производство. Спрямо него производството е по реда на чл.371 т.2,
във вр. чл. 372, ал.4 от НПК. Моли за минимални наказания “лишаване от свобода”
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които релевира, като
бъде отложено изпълнението му при предпоставките на чл.66 ал.1 от НК.
Служебният защитник на подсъдимия, адв. Н. взе
становище, че фактическата обстановка е доказана и по това обстоятелство е
съгласен с държавното обвинение. Относно размера на наказанието, моли то да
бъде определено към минимума, предвиден за това престъпление в НК и след
възможната редукция съгласно чл.58а от НК, като се отложи изпълнението
съобразно наличието на обективните предпоставки на разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК. Излага становище, че е налице значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства, които обосновава с трудовата ангажираност, грижите
за пострадалата и счита, че това е най- адекватно с оглед изпълнение на целите
на наказанието по смисъла на чл.36 от НК.
Пловдивският Районен съд, като взе предвид изискванията
на чл.373, ал.3 от НПК за приемане в мотивите за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт и като се позовава на направеното самопризнание от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство по делото, които го
подкрепят, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Н.Х.Г. е роден на *** ***. Той по произход е
българин и е български гражданин. Семейното му положение е разведен. Осъждан е
с наложено наказание “пробация”. Има образователна степен “средно образование”,
като по професия е електротехник. Живее постоянно на адрес в гр. П., ул. „Б.” №
** ет.*, ап.*. Има ЕГН **********. Подсъдимият живеел на адрес гр. П., ул.”К.”
№** ет.* ап.** при условията на фактическо съжителство със свидетеля Р.Д.. Заедно с тях в
апартамента живеели и децата на р.Д.- свидетеля Д.Д., нейния брат М.Д. и
малолетната М.Р.Д.. По време на това съжителство Г. упражнявал надзор по отношение
на малолетната М.Д.., който се изразявали в това, че я водел на училище, взимал
я и се грижел за нея след приключване на учебните занятия, защото при нея били
налице дисфункции по отношение на всички когнитивни сфери, а в интелектуално
отношение тя била със забавено развитие и отговаряла на по-ниска календарна
възраст от реалната, без да е установено конкретно психично заболяване. Детето
има тежки говорни нарушения, които по принцип са преодолими и при правилно
поведение корегируеми. По същество подсъдимият изпълнявал родителски функции
спрямо М.Д. и същата се намирала в положение на зависимост спрямо него. На
неустановена дата в периода от 01.12.2011 год. до 14.12.2011 год. Г. и малолетния
свидетел останали сами в жилището. Тогава подсъдимият събул панталона и
слиповете си и накарал М.Д. да осъществи блудствени действия, като използувал
израза „***". С това той визирал половия си член, но пред пострадалата го
наричал „***". Свидетелят М.Д. се смутила, но тъй като се страхувала от реакцията
на подсъдимия, изпълнила желанието му. Първоначално половият член на Г. не бил
в еректирало състояние. Тя го хванала с ръка, отворила устата си и го поставила
в нея. След това пострадалата извършила възвратно-постъпателни движения с уста върху
половия член на Г., в резултат на които той еякулирал и семенната течност се
изляла в устата и. Тези нейни действия продължили няколко минути. След като се изпълнило желанието му,
подсъдимият отишъл в банята, за да се измие. Малко по-късно същия ден подсъдимия
поискал от малолетната М.Д. отново „***". Въпреки категоричното си
нежелание да извършва тези действия, под влияние на зависимостта си и страха от
нея, свидетеля хванала с ръка половия му член и го поставила в устата си, след
което извършила възвратно-постъпателни действия с уста. В резултат на тези
действия половият член на подсъдимият еякулирал. След няколко минути Г. накарал
малолетния свидетел да свали дрехите и гащите си и да легне на леглото, като
използувал за това нейната зависимост от него. Страхувайки се от него, тя легнала
в леглото, след което той легнал върху нея и поставил еякулиралия си полов член
върху влагалището й и започнал да го търка и притиска към половия орган на
пострадалата. Детето изпитало болка и казала на подсъдимия да спре с тези
действия. Тогава Г. хванал с едната си ръка половия си член и мастурбирал, а с
другата опипвал влагалището на пострадалата. Няколко минути по-късно половият
член на подсъдимия еякулирал и му семенната течност, която излязла от него се
изляла върху корема на малолетния свидетел. М.Д. не споделила с никой от
близките си, тъй като изпитвала срам от преживяното, както и поради изпитван
страх от Г.. На 15.12.2011 год. тя споделила с класната си ръководителка в ОУ „Н.Г."
гр. П., че й се повръща. Затова свидетеля Г. провела разговор с нея, който бил
затруднен от физическите особености на детето. След като се уверила, че то не е
болно, го попитала дали има проблеми в къщи. Тогава малолетната М.Д. споделила пред
нея за извършените сексуални действия с подсъдимият, като посочила че това е
станало няколко дни по-рано. Веднага Г. провела разговор с майката на детето -
свидетеля Р.Д.. Научавайки за случилото се, веднага същият ден тя поразпитала М.Д..
Пред нея и пред сестра си- свидетеля Д.Д. детето споделило с майка си и сестра
си за действията на Н.Г.. В предвид на наученото, свид. Д.Д. подала жалба до Ш.
РУП на МВР - гр. П..
Установило се в последствие, че по М.Р.Д. няма видими травматични увреждания в
областта на главата, шията, гръдния кош, горните и долни крайници, външните
полови органи и видимата анална лигавица, а девствената ципа е със запазена
цялост.
Така изяснената фактическа обстановка се извлича
по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, направено по
реда на съдебното следствие с признаване на фактите и обстоятелствата от
обвинителния акт, което се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства
от досъдебното производство. На първо място, самопризнанието му се подкрепя от показанията
на малолетния пострадал М.Д.., които в
пълнота разкриват фактите и обстоятелствата, касаещи осъществените действия от
страна на подсъдимия по извършените от него деяния, разкриват обективната
истина. Показанията на този свидетел са правдиви, логични, последователни и
непротиворечиви, безпристрастни и най- вече непредубедени. В тях несъмнено личи
стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били обективно съществуващи. Поднорменото интелектуално
развитие на детето не нарушава като цяло годността и да дава достоверни
показания независимо от ниската му възраст и психологичните особености. Д. може
да пресъздаде по правдив начин възприятията си, като възпроизвеждането на
информацията става бавно и с насочващи въпроси поради нарушението на говора и
поради забавените психични функции, без това да води до деформация на
показанията. Налице
е непоколебимост на нейния разказ. Затова
съдът изцяло кредитира тези свидетелски показания по отношение на всички
обстоятелства, изразени чрез тях и касаещи действията и неправомерните постъпки
на подсъдимия. Те се подкрепят и от показанията на свидетелите Д.Д.Г., Е.Г.З., Р.Н.Д., Д.З.П.. Тях съдът изцяло ги кредитира като достоверни, обективни, правдиви,
последователни и взаимодопълващи се. Възприетите от съда свидетелски показания
са подкрепени и от останалите събрани и приети по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства: заключение на проведената комплексна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза на малолетната М.Д.., което съдът възприема като логично,
методологически и научно издържано, без възникнали съмнения в неговата
правилност. Установява се и от приобщените писмени доказателства: копия от медицинска
документация относно здравословното състояние на малолетния пострадал и за обучението
му, свидетелство за съдимост и характеристична
справка, приложени от разследващ полицай. Всички тези възприети доказателства
по един непротиворечив и взаимно подкрепящ се начин описват фактическата
обстановка, приета в обвинителния акт и от съда. Следва да се посочи, че самопризнанието
на подсъдимия изцяло кореспондира с другите доказателства: гласни показания на
свидетелите и приложените писмени доказателства. Същите изясняват механизма на
извършените престъпления, характерът и размера на причинените неимуществени
вреди и телесни увреждания. Признанието на подсъдимия е подкрепено от всички
доказателства по делото. Тези съвпадения между показанията на горните свидетели
и самопризнанието на Н.Г. води съда до извода, че неговите обяснения са напълно
достоверни и може да им се има доверие за всички факти, съобщени в тях. Ето
защо, съдът изцяло приема фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт,
каквото е изискването на чл.373, ал.3 от НПК.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Н.Г. е годен субект на
вменените му обвинения, защото към момента на извършването им е бил пълнолетен
и в състояние на вменяемост. Той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От обективна
страна, действията на подс. Н.Г. са
съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъплението по чл. 149, ал. 2,
пр. трето, вр. ал. 1 от НК, защото на неустановена дата през периода от
01.12.2011 г. до 14.12.2011 г. в гр. П. е извършил действия по притискане на
половия си орган към половия орган на пострадалата Д., поставил е половия си
орган в устата на пострадалата Д. и опипване с ръце на влагалището на Д., с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст – М.Р.Д.,***, чрез използване на положение на
зависимост и надзор. Налице е проявление на обективните признаците на състава. Изпълнителното
деяние се е проявило на първо място като действия от страна на подсъдимия,
насочени към противоправно удовлетворяване на полово желание, което е
осъществил с лице, което не е навършило към този момент 14-годишна възраст, и
което се е намирало под негова зависимост и надзор в предвид възрастовите си
особености. Цялостната характеристика на случая, методите използувани от
подсъдимия, за да достигне до удовлетворяване на сексуалните си желания и касаят
проявление на обективните елементи от състава. Налице е причинно следствена
връзка между неправомерното поведение на подсъдимия и установените
обстоятелства, касаещи личността на пострадалото дете. Това му поведение пък се
характеризира с по- висока степен на обществена опасност, като цялостната
характеристика на случая, касаят проявление на обективните елементи от състава
и определят личността на подсъдимия.
От субективна
страна подс. Н.Г. е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на
вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал
обществено опасните последици и е търсил настъпването на техния резултат,
свързан с действията по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, с
които е целял противоправното удовлетворяване на половото си желание без съвкупление. Той е бил съгласен с общественоопасния характер на поведението си и е
целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление
на съставомерни признаци за осъществено
от него деяние от субективна страна.
При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства,
подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимия Н.Г..
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него
престъпление по чл.149,
ал.2, предл.3-то, вр. ал. 1 от НК, съдът взе предвид, че съгласно разпоредбите на
чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК. Предвиденото наказание е “лишаване от свобода” в
размер от две до осем години. Отчетоха се следните смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия: трайната му трудова ангажираност,
проявеното от него критично отношение към деянието, сравнително добрите му
характеристични данни. Отчетоха се и отегчаващи отговорността обстоятелства
извън тези, които характеризират самото деяние, а именно наличието на минали
осъждания за престъпление по транспорта. Не са налице съществени обстоятелства,
които да определят подсъдимия като личност с по-висока степен на обществена
опасност от други подобни случай. Затова при превес на смекчаващи над
отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието
по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимия, степента на
засегнатост на пострадалото дете и на обществото, мотивите за извършване на
настоящото престъпление, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго
престъпление, съдът прецени, че най- съответно се явява да се определи по реда
на чл. 54 от НК наказание “лишаване от свобода” към предвидения минимум, а именно за срок от 3 /три/ години, за
което, след като се приложи редукцията съобразно изискванията на разпоредбата
на чл.58а ал.1 от НК се определи и наложи наказание “лишаване от свобода за
срок от 2 години”, което се определи съобразно изискванията на чл.59 ал.1 и
чл.61 т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. По този начин определеното наказание ще изиграе
максимално добре своята предупредителна и възпираща роля в конкретния случай и
ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия с
цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да
извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и
предупредително и върху други членове от
обществото.
Като признат за виновен, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Г. се
осъди да се заплати и направените в наказателно производство разноски в размер
на 210,00 лева за проведената експертиза.
По горните съображения, съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н.К.
