Р Е Ш Е Н И
Е № 260502
гр. Пловдив, 18.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4395 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. Позитано № 5 против ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ *********, гр.
Пловдив, ул. „СофронийВрачански“№ 1а, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 , КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 304,51 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения л.а. марка „***“ с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско Стандарт” по застрахователен договор № ***/
09.07.2018 г.за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на 17.12.2018 г.,
когато при движение по междуселищен път от ***, в участъка до местността ***,
л.а. марка „***“ с рег. № ***, преминава през необезопасена
и необозначена голяма дупка на пътното платно в резултат, на което са се
увредили задната дясна гума и джанта на автомобила, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.04.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че на 17.12.2018
г., при движение по междуселищен път от ***, в участъка до местността ***, л.а. марка „***“ с рег. №***, преминава през необезопасена и необозначена голяма дупка на пътното платно в резултат, на което са се увредили задната дясна гума и джанта на автомобила. При настъпване на произшествието се сочи, че
увреденият автомобил е имал валидна застраховка „КаскоСтандарт” по застрахователен договор № ***/ 09.07.2018 г., със срок на
покритие от 11.07.2018 г. до 11.07.2019
г. В тази връзка на 08.01.2019 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за
изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил и е образувана
щета. Извършен е оглед и опис на
вредите, като са констатирани щети по задна дясна гума ГудИър, с размери
225х55х18, ДОТ 2715, с 80 % остатъчна стойност и задна дясна лята джанта.
Според заключението на оценител от застрахователното дружество сумата,
необходима за възстановяване на увредената гума и джанта е била в размер на
304,51 лв., от която сумата от 240,65 лв. за увредена гума (съобразно
остатъчната стойност), 2,80 лв.- труд за разоборудване на джантата, 8,26 лв. за
труд за боядисване на джантата и 36 лв. за боя и допълнителни материали. С
доклад по щета *** от 14.01.2019 г., застрахователното дружество е определило
обезщетение в размер от 304,51 лв., което е изплатено на 16.01.2019 г. по
банков път. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът
встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата –
ответната община, тъй като тя е длъжна да упражнява непосредствен и постоянен
контрол спрямо своите служители, на които е възложила дейността по поддържане
на пътната мрежа в изправност, както и да стопанисва пътя.
Посочва, че на 04.09.2019 г. е
депозирал пред ответната община заявление за заплащане на сумата, но до момента
искането не е удовлетворено. Претендира се законна лихва върху главницата и
разноски по делото.
Във връзка с изложеното се моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
304,51 лв. - главница, представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.04.2020
г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор от ответника. Твърди се, че исковата молба е допустима,
но исковата претенция енеоснователна и
недоказана. Ответникът смята за недоказани настъпването на ПТП, мястото на
същото, наличие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,
механизма на ПТП и настъпилите вреди по автомобила, както и наличието на
причинно- следствена връзка между вредоносните последните и процесното ПТП.
Твърди се, че липсва конкретизация на местоположението на произшествието,
климатичните условия, скоростта и
поведението на водача и дали тя е съобразена с пътната обстановка и законовите
изисквания.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като сочи, че дори ПТП-то да е настъпило, то причината и
вината за това е изцяло следствие на поведението на водача – участник в ПТП
-то. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетото по
делото писмено доказателство застрахователна полица № застрахователна
полица № *** от 09.07.2018 г. за лек автомобил марка л.а. марка „***“ с рег. № *** се установява,
че по отношение на автомобила е била налице имуществена застраховка – „Каско
Стандарт“, валидна за периода от със срок на покритие от 11.07.2018 г. до 11.07.2019
г. г. с основно покритие – „пълно каско“. Приети са като писмени доказателства и
приложимите общи условия, като сред покритите рискове е и настъпване на ПТП –
събитие, възникнало в хода на движението на пътно превозно средство и
предизвикало повреда на ППС или други материални щети. Не се спори и се установява, че е налице покрит от
застраховката застрахователен риск.
С декларация за настъпване на застрахователно
събитие управляващият автомобила и негов
собственик И.Д.В. е декларирал настъпило на 17.12.2018 г.
на пътя ***, при което по време на движение попаднал в голяма и необезопасена дупка,
вследствие на което били причинени материални щети на джанта и гума.
На 08.01.2019 г.е
подадено и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, като е описано ПТП- то и е посочено, че вследствие попадането в
дупка е повредена джантата и гумата на
автомобила. Представени са документите, необходими във връзка със заявеното
застрахователно събитие. На същата дата е изготвено опис по образуваната
претенция № *** г., като са отразени следните щети по застрахованото МПС -
увреждане на гума, задна дясна гума Гуд Иър 80 % 255/55/18 R и лята джанта задна дясна. Дадено е становище
за подмяна на гумата и лека деформация на джантата. Съгласно заключението на оценител от
застрахователното дружество стойността на
щетите е в размер от 304,51 лв.
На 16.01.2019 г. ищцовото дружество – застраховател е изплатило
стойността на определеното
застрахователно обезщетение в размер от 304,51 лв. по сметка на собственика И.В..
Приет е като писмено
доказателство и хартиен носител на изпратен имейл от С.В., към който се сочи,
че са прикачени снимки на дупката, в който е попаднал процесния автомобил и
разстоянието на дупката до най – близкия обект, който е бензиностанция до
табелата на с. К..
На 04.09.2019г. на ответника е връчено заявление,
съдържащо и регресна покана за заплащане на сумата от 304,51 лв. т.е. за
възстановяване на заплатеното на застрахования застрахователно обезщетение на
основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ. В писмото се сочи, че съгласно чл. 31 от ЗП общината е отговорна
за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища и в случай, че
посоченото място – междуселищен път, свързващ с. К. с А. в близост до
местността „***” е в границите на община ***, то следва да се възстанови
изплатеното в полза на застрахования застрахователно обезщетение. Към заявлението са приложени пълномощно,
декларации за настъпилото събитие, доклад по щета, преводно нареждане и снимки.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на св. И.В., който е управлявал процесното МПС, негова собственост, когато
е настъпило ПТП-то. Посочва, че се е случило 2018 г. на пътя от К. към А., като
имало дупка на самия завой наляво по посока на движението. Спомня си много
добре дупката, защото минава често от там – по пет пъти на ден, като дупката е
преди завоя на десния край, като може да се избегне само когато не идва кола
отсреща. Много често се случвало да се влиза в тази дупка. В конкретни ден през
2018 г. обаче управляваният от св. В. автомобил така е влязъл в дупката, че на
слоят на гумата се нарушил, като гумата започнала да спада и не могла да бъде
възстановена на вулканизатор. Св. В. посочва, че се е придвижил на собствен ход
след попадането в дупката. Този път свидетелят минавал всеки ден, тъй живее със
семейството си в с. К., като сутрин води децата на училище в *** в гр. П., а
всяка вечер ги връща. Забелязал, че гумата спада, когато пристигнал в П.,
напомпил я, отишъл на вулканизатор и му казали, че гумата не може да се
възстанови и има опасност да се пръсне, защото е нарушена отстрани. Преди да
тръгне този ден гумата била в изправност, като същият ден не е минавал през
други дупки, освен процесната. Не се установява дупката да е била обозначена по
някакъв начин или обезопасена. Към настоящия момент св. В. посочва, че дупката
е асфалтирана, но пак може да се види колко е била голяма. Относно процесния
случай посочва, че веднага се обадил на застрахователя, а той поискал
информация за местонахождението на дупката. Св.В. се обадил на жена му, която
измерила разстоянието от дупката до бензиностанцията и е направила снимки, като
потвърждава, че имейлът, от който са изпратени снимките е на жена му. При
предявяване на снимките посочва, че именно това е дупката, в която е попаднал. Относно скоростта, с която се е движил
посочва, че се е движил с не повече от 60 км/ч, тъй като току що е излязъл от
селата – дупката е на 500-600 м. Още веднъж посочва, че дупката се намира в
десния край на платното и ако искаш да я заобиколиш отдясно излизаш извън шосето,
а ако искаш да я заобиколиш отляво – влизаш в насрещното, което е невъзможно
при идваща отсреща кола.
От разпита на свидетеля
на ответника Р. С. *** се установява, че заснетия участък с дупката е част от
участъка с. К. – А., като посочва, че местността се нарича ***, а не ***.
Посочва, че като дължина целият участък е ремонтиран 50 %, а там където е имало
участъци от мрежовидна настилка, целите участъци в едната и другата посока са
фрезовани и асфалтирани. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на св. В.,
който посочва, че към настоящия момент дупката е отремонтирана. При разпита си
св. С. посочва, че въпросният участък се
поддържа в добро състояние, като в края на първия й мандат 2014 г. -2015 г.
участъкът е напълно отремонтиран, на 50 % от участъка е положена нова пътна
настилка – асфалтова. Посочва, че през летния сезон се закърпва пътната мрежа,
където е необходимо и ако има отворили се дупки след зимния сезон. Посочва, че
август 2020 г. пътят отново е бил реновиран.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания, като безпротиворечиви, последователни и обективни.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена
връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите, като потвърждава
своето заключение и след изслушване на разпита на свидетелите. Вещото лице е
отразило, че посочените повреди в опис – заключение по щета съответстват по
характер и големина на механизма на
произшествието, описан в исковата молба
и Декларация за настъпване на застрахователното събитие, както и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Установява се стойността на щетите по автомобила, като вещото
лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване /ремонтирането на
процесния автомобил възлиза на 347,94 лв.
с ДДС. Вещото лице посочва, че увреда на автомобилна пневматична гума в степен
за подмяна и автомобилна джанта в степен за ремонт е технически възможно да
настъпят при попадане на автомобила в негативната неравност, съгласно описаното
от свидетеля и отразено в снимковия материал с удар в изходния ръб на
неравността при скорост на автомобила над 40 км/ч. При удар в изходния ръб на неравността е
напълно възможно да настъпят увреди по лагер и главина, тампон на
стабилизиращата щанга и други части по ходовата част на автомобила, като
индикациите за тези увреди се проявяват в един по – късен период. Съдът
кредитира изцяло заключението, като обосновано, пълно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
На първо място, от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение
между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена
застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е
покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП.
Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото
гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго и с оглед на писмените
доказателства се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по
делото писмени и гласни доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена
връзка между
механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за
точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението
за шета е деклариран точно такъв механизъм на събитието - дупка на пътното платно. В същото време ответникът не установява
различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което
да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване.
От разпита на св. С., която дава показания за
различно наименование на този участък от пътя, се потвърждава, че за този
участък от пътя отговаря община ***, в чийто граници е и с. К.. Като стопанин на пътя по силата на
чл. 3, ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е длъжна го поддържа изправен с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
"Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната
дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла
на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът
не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, (което обстоятелство се установи от разпита на
св. В.), който да указва на
водачите да го заобиколят, за да
продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е
изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно
оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен
собственикът му - в случая ответната
община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението
да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува
разпоредба, която да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други
неравности по пътното платно и съответно да носи отговорност за нанесени
повреди по управлявания от него лек автомобил, причинени от попадането му в
такъв участък. Още повече, че от разпита на св. В. се установява, че
единственият начин дупката да се избегне е да се отклони в насрещното платно,
което е невъзможно при наличието на превозно средство в същото и би застрашило
живота и здравето на водача и на намиращите се в автомобила пътници.
Не се установи нито от
разпита на св. С., нито от събраните по делото писмени доказателства на
процесната дата 17.12.2018 г., дупката, намираща се на пътя от с. К. към А., в
която е попаднал управлявания от св. В. автомобил да е била отремонтирана. Св. С.
посочва, че през лятото се отремонтират отворилите се дупки през зимния сезон,
но доколкото ПТП –то се е случило през зимния сезон, то не се установява към
този момент да са извършени необходимите СМР по поддръжка на пътната мрежа. Св.
С. посочва, че 50 % от пътната мрежа са отремонтирани през първия мандат 2014 - 2015 г., но
процесното събитие се е случило три години след това. Липсват доказателства за
отремонтиране на пътя непосредствено преди процесната дата 17.12.2018 г.
С оглед горното, съдът
счита, че са
налице всички предпоставки
за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената
имуществена застраховка, чийто размер се установява от неоспореното експертно заключение. С изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на кредитора
(застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка
предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до предявения размер, с оглед диспозитивното
начало и доколкото същият е по – малък от посочения от вещото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази
насока в общ размер от 465 лв., от които сумата от 50 лв.- държавна такса, 300
лв. – адвокатски хонорар, 150 лв. – депозит за вещо лице. Доколкото не е
изплатено възнаграждение за явяването на св. В., то в полза на ищеца не следва
да се присъжда сумата от 15 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ *********, гр. Пловдив, ул. „СофронийВрачански“№ 1а да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5 сумата от 304,51 лв. – главница,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за
увредения л.а. марка „***“ с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско Стандарт” по застрахователен договор № ***/ 09.07.2018 г.за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на 17.12.2018 г.,
когато при движение по междуселищен път от с. К., Община *** към А.,
в участъка до местността ***, л.а. марка „***“ с рег. №***, преминава през
необезопасена и необозначена голяма дупка на пътното платно в резултат, на
което са се увредили задната дясна гума и джанта на автомобила, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 08.04.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 500 лв. – разноски по делото, от които
сумата от 50 лв.- държавна такса, 300 лв. – адвокатски хонорар, 150 лв. –
депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ