О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 213/30.04.2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на 30.04.2020г, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия М.ДОНЧЕВА в.гр.д.154/2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена
е въззивна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област с адм. център
Варна, чрез пълномощника му Г.П.П. – юрисконсулт, срещу решение №
1545/20.12.2019 год по гр.д. № 547/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което
е признато за установено в отношенията между страните, че ищците Л.Д.Г. с ЕГН **********,
Р.П.Г. с ЕГН **********, К.С.Д. с ЕГН **********, М.Н.Д. с ЕГН **********, В.С.С.
с ЕГН **********, Ц.К.С. с ЕГН **********, са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.2567.12 по КК и КР на гр.Варна, намиращ се в гр. Варна,
местност „Долна трака” с прощ 3342 кв.м. , и същевременно Държавата е осъдена
да предаде владението върху имота на ищците.
По
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът
моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск с
правно осн. чл. 108 от ЗС бъде отхвърлен. Позовава се на допуснати от съда процесуални
нарушения, изразяващи се в недопускане на поискани от страната писмени
доказателства, и във връзка с това прави искане за тяхното допускане.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Изразено
е несъгласие с констатациите на вещото лице, върху които са изградени изводите
на съда, че имотът е предназначен почивна база на НСО. Като проследява
хронологията от момента на отчуждаването до днес, въззивникът изтъква, че този
имот попада в територията на стопанство „Евксиноград” и е включен в т.нар.
„охранителна зона”, поради което притежава особен статут, определящ го като
обект на публична държавна собственост. Като такъв той не е могъл да бъде придобит
от ищците по реституция. Развити са доводи, че имотът е бил отчужден по 35-то
ПМС по чл. 26 от ЗДИ, който закон не попада в приложното поле на чл. 3 от
ЗВСНОИ. На следващо място се твърди, че към влизане в сила на реституционния
закон имотът е бил застроен, което е съставлявало пречка за възстановяване
правото на собственост. Против решението на кмета на Община Варна за реституция
е била подадена жалба от НСО при Президента на РБ, но образуваното адм.д. №
241/1994 год на ВОС е било прекратено поради липса на процесуална
легитимация. Във връзка с установяване
на горните обстоятелства били представени писмени доказателства, но съдът
отказал да ги допусне.
Постъпил
е отговор от Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С., Ц.К.С. чрез процесуалните
им представители адв. П.С. и адв. С. ***, в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Претендират се разноските за настоящата инстанция.
В
отговора се акцентира върху обстоятелството, че във въззивната жалба се сочат
твърдения, които не са били своевременно въведени с отговора на исковата молба,
поради което и доказателствените искания във връзка с тях са недопустими. При
първоинстанционното разглеждане на спора ответникът е оспорил реституционното
решение на Кмета на Община Варна като нищожно поради обстоятелството, че имотът
е публична държавна собственост и е извън гражданския оборот. Не са правени
възражения по материално-правните предпоставки на реституцията, каквито се
повдигат за първи път с въззивната жалба. Поради това въззиваемите се
противопоставят на приемането на писмените доказателства, пришити към корицата
на делото и неприети от първоинстанционния съд.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Искането
за събиране на нови доказателства е неоснователно.
По
искане на процесуалния представител на ответника, направено в съдебното
заседание на 02.10.2019 год, е издадено съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди с друго такова от Националната служба по охрана дали имат
информация относно подадената от тях жалба с изх.№ 1375/24.08.1993 год до
Окръжен съд Варна чрез Кмета на Община Варна, образувано ли е адм. дело в съда
и какъв е изходът от него. Горното доказателство е било необходимо във връзка с
направеното с отговора на исковата молба оспорване на решение № 1982/24.06.1993
год на Кмета на Община Варна за реституция на имота, и с оглед допустимостта на
косвен съдебен контрол върху него по смисъла на чл. 17 ал.2 от ГПК. В
следващото съдебно заседание на 13.11.2019 год процесуалният представител на
ответника е заявил, че не е успял да се снабди с исканото доказателство от НСО,
но представя други документи, които моли да бъдат приети. Междувременно, по
делото е постъпила цялата преписка по реституцията, съхранявана в Община Варна,
включително жалбата на НСО срещу решение № 1982/24.06.1993 год на Кмета на
Община Варна, както и частната жалба срещу определението на съда, с което
производството по жалбата е прекратено. Тези доказателства са приети от съда.
Що
се отнася до документите, пришити към корицата на делото, те не се отнасят до
релевантни факти, нито са в подкрепа на твърденията в отговора на исковата
молба. Обстоятелствата относно обжалването на реституционното решение са
установени чрез други писмени доказателства, които се намират в кориците на
делото.
Съгласно
чл. 131 ал.2 т.5 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът трябва да
посочи възраженията срещу иска, както и обстоятелствата, на които се основават.
В
подадения отговор ответникът е оспорил издаденото реституционно решение на
Кмета на Община Варна като нищожно, поради това, че имотът представлява публична
държавна собственост и е извън гражданския оборот. Твърдения за
материално-правните предпоставки за законосъобразност на реституцията и в
частност - че имотът е бил застроен,
т.е. че е започнало осъществяване на мероприятието, за което е бил отчужден, не
се съдържат в отговора на исковата молба, затова и доказателствените искания в
тази насока са преклудирани. Поради това правилно първоинстанционният съд е
отказал тяхното приемане.
С оглед обявеното извънредно положение в
страната с Решение от 13.03.2020 год на Народното събрание на РБ, и Решение на
Съдийската колегия при ВСС от 15.03.2020 год, датата на съдебното заседание ще
бъде определена след отмяната на извънредното положение.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за допускане на писнмените доказателства, пришити към кориците на
делото.
Делото да се докладва за насрочване в
открито съдебно заседание след отмяната на извънредното положение, обявено
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.