Решение по дело №43359/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3949
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20211110143359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3949
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110143359 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответникът
претендира спрямо нея сумата от 2329.94 лв., от които 1274.08 лв. главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2008 г. до 30.04.2013 г., и законна лихва върху тази сума
в размер на 1055.86 лв. за периода 01.07.2008 г. до 06.10.2020 г. Ищцата претендира, че
същите са погасени поради изтичане на давност.
Ответното дружество оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

С определение от 17.01.2022 г., съдържащо проект за доклад по делото, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание на 04.04.2022 г., е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че за исковия период между ищцата и ответното дружество са
налице договорни отношения за доставяне на топлинна енергия, по силата на които
1
ответникът е предоставил такава, а е ползвала такива за следния недвижим имот с адрес: гр.
АДРЕС, абонатен номер ....., на посочената в исковата молба стойност.
Указано е на страните, че единственият спорен по делото въпрос е относно
погасяването на сумата за процесния период по давност.
Задължението на ищеца за заплащане на консумираната топлоенергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези
задължения се погасяват с тригодишна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.
Съгласно Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния период, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно погасени по давност са всички вземания за главница по всички
фактури досежно процесния период, включително за месец април 2013 г. /последният от
процесния период/, доколкото задължението за плащане е в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, станало е изискуемо след 30.05.2013 г. и е погасено по
давност.
С погасяване на главното задължение, се погасява и акцесорното такова / чл. 119
ЗЗД/.
Поради всичко това исковата претенция се явява изцяло основателна и като такава
следва да бъде уважена.

Относно разноските в производството:
При този изход на спора ответникът дължи на процесуалния представител на ищеца
394 лв., като съобрази възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския
хонорар.

При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от С. АСП. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. АДРЕС срещу ФИРМА, със седалище и адрес на управление – гр. АДРЕС искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД., че С. АСП. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС не дължи на ФИРМА
сумата от 2329.94 лв., от които 1274.08 лв. главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2008 г. до 30.04.2013 г., и законна лихва върху тази сума в размер на 1055.86
лв. за периода 01.07.2008 г. до 06.10.2020 г.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК – ....., със седалище и адрес на управление – гр. АДРЕС да
заплати на адв. Н.К. на основание чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 394 лв.
адвокатско възнаграждение.


Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3