О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1404
Гр.Пловдив, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ИВАНОВА
Членове: БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като
изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N 1332/2019 г., констатира следното:
Производство по чл.577 ГПК.
Постъпила
е жалба
вх.№18733/18.06.2019 г. от „Македон 2011“ЕООД–гр.Хисаря, ул.“П.Каравелов“10, ЕИК
********* чрез пълн. си адв.М.Л.-З. против определение №184/05.06.2019 г. на
съдия по вписванията в ПРС по
преписка с вх.№ 15637/05.06.2019 г., с което се отказва заличаване на възбраната, наложена от
ЧСИ Петко Илиев, рег..№821 по ИД №1251/2013 г. вписана в СВ като Акт №244 том
10/2013 г. върху имот, представляващ втори етаж от триетажна сграда в ***.
Изложени са конкретни
доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ, иска се
отмяната му и указване на съдията по вписванията да впише заличаването на възбраната.
Съдията по
вписванията е сезиран с молба на настоящия жалбоподател за заличаване
вписването на възбрана, наложена по изп.дело №
1251/2013г. по описа на ЧСИ Петко Илиев. Молителят е изложил твърдения, че е
купувач на публична продан на процесния имот, като е направил искане за вдигане
и заличаване на вписаната по искане на частен съдебен изпълнител възбрана.
Съдията по вписванията се е позовал на разпоредбата на чл.
31 от Правилника за вписванията, съгласно която вписването на възбраните
се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е
наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението,
като е постановен изричен отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложената
възбрана. Изложени са и съображения, че публичната продан не заличава
възбраните, а единствено ипотеките и другите вещни права, позовава се на ТР
№1/10.07.2018 г. по т.д.№1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгл. което вписаната
възбрана по реда на чл.397, ал.1,т.1 от ГПК или наложена ва ИД по чл.451 и
чл.452, ал.2 ГПК не се заличава след провеждане на ПП на възбранения имот,
освен в изрично предвидените в закона хипотези – ако не е противопоставима на
купувача и не брани права, Съдията по вписванията излага мотиви, че няма
правомощия в охранителното производство по реда на чл.569 ГПК да събира
доказателства дали кредиторните, за чиито вземания е наложена възбраната, са се
присъединили към ИД, по което е извършена ПП, поради което не може да направи
извод за отпадане на нуждата от обезпечението.
В жалбата си жалбоподателят излага доводи, че е
заинтересовано лице-приобретател на имота, за което е представя Постановление за възлагане на
недвижим имот, влязло в законна сила на 18.11.2016 г., съответно вписано в СВ Пловдив- имотен регистър на
19.12.2016 г.; че след ПП наложената от ЧСИ Петко Илиев
възбрана не е противопоставима на купувача, нито има данни да брани някакви
други права – имотът вече е продаден на ПП и не може да има повторно изпълнение
върху него, нито взискателят по ИД може да търси плащане от купувача на имота,
тъй като не е длъжник по ИД – в този см.ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е
казано, че когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по
права са тези взискатели, чиято възбрана е вписана преди насочване на
изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписване на възбрана,
защото само тези възбрани стават известни на конкуриращият взискател и само тях
СИ е длъжен да установи, а съгл. ТР №1/10.07.2018 г. по т.д.№1/2015
г. на ОСГТК на ВКС след като ПП на имота е успешно приключила и липсва
основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача и няма данни възбраната да брани някакви други права, то
следва да се признае интересът на купувача от ПП от заличаване на възбраната.
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК; изхожда от заинтересувано лице; касае обжалваем,
съгласно чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 577, ал.1 от ГПК, акт - отказ на
съдия по вписванията за извършване на заличаване вписването на възбрана, и откъм съдържание
и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят е купувач от публична продан на процесния недвижим имот, като постановлението на ЧСИ, с което имотът му е възложен, е влязло в сила на 18.11.2016г. и е вписано в СВ-Пловдив, имотен регистър под акт № 118 том 121/19.12.2016г.
От справка на СВ за периода 01.01.1992 г.- 04.06.2019 г. по партидата на длъжника П. В. М. е видно, че на 22.11.2018 г. е вписано заличаване на договорната ипотека №186,т.16/2005 г. и договорна ипотека №115,т.10/2007 г. в полза на кредитора Райфайзенбанк България ЕАД върху процесния имот, закупен на ПП, частично е заличена наложената в полза на същия кредитор възбрана върху процесния имот.
ПОС констатира, че в справката на СВ, както и по делото, няма данни процесната възбрана да брани други права и да е противопоставима спрямо купувача на недвижимия имот; няма данни купувачът на недвижимия имот да е поел някакви задължения спрямо взискатели на длъжника.
Този извод се потвърждава от приложените по делото доказателства: искане от ЧСИ Петко Илиев по ИД 1251/2013 г. за вписване на възбрана на имота, от което е видно, че възбраната е наложена за обезпечение взеванията на взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; протокол за предявяване на разпределение на събраната сума от публичната продан на имота от 11.11.2016 г. по ИД 1393/2014 г. на ЧСИ Константин Павлов,рег.№824, от който е видно, че взискателят „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е участвувал в разпределението; молба от същият взискател до ЧСИ П.Илиев по ИД 1251/2013 г. за вдигане на възбраната върху имота, която е оставена без уважение от ЧСИ.
При тези данни въззивният съд намира, че няма данни възбраната да брани други права освен на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, който обаче е участвувал в разпределението на сумите от ПП и сам е поискал ЧСИ да вдигне възбраната – налице е правен интерес на купувача от публична продан да иска заличаване на процесната вписана възбрана. В тази насока, цитираното ТР №1 от 10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3 посочва, че вписаните възбрани по реда на чл. 397 ал. 1т. 1 от ГПК или наложени в производство по принудителното изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези, но в мотивната част на същото ТР е прието и че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права, както е в настоящият случай.
Възбраната е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан. След като тя успешно е приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната срещу купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на жалбоподателят като заинтерисовано лице по смисъла на чл.31, ал.2 от ПВ да иска заличаване на вписаната възбрана без да е необходимо представяне на нареждане на органа, наложил възбраната така, че придобитият имот да бъде „изчистен“ от всякакви тежести.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение
№184/05.06.2019 г. на съдия по вписванията в ПРС по преписка с вх.№ 15637/05.06.2019 г., с което се отказва
заличаване на възбраната, наложена от ЧСИ Петко Илиев, рег..№821 по ИД
№1251/2013 г. вписана в СВ като Акт №244 том 10/2013 г. върху имот,
представляващ втори етаж от триетажна сграда в ***и вместо него
постановява:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната по молба на „Македон 2011“ЕООД–гр.Хисаря,
ул.“П.Каравелов“10, ЕИК ********* чрез пълн. си адв.М.Л.-З., постъпила в
АВ-Служба по вписванията гр. Пловдив с вх. рег.№ вх.№
15637/05.06.2019 г.
ВРЪЩА делото на Съдията по вписванията при Пловдивски районен съд за извършване на действия по заличаване на възбраната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/