№ 312
гр. Варна, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно
търговско дело № 20223001000226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 407 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5481/07.03.2022 г. на Т. Г. П., чрез адв.
Г.А., имаща харакер на частна жалба против разпореждане № 961 от
22.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2722/2021 г. на Варненския окръжен
съд в частта, в която са отхвърлени молбите на Т. Г. П. за издаване на
изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 от ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че въззивното решение
на Варненския окръжен съд е влязло в законна сила. Сочи се, че съгласно
предмета на материалноправния спор, делото е търговско и като такова
съобразно цената на иска, то не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в частта, в която са
отхвърлени молби вх. № 3767/15.02.2022 г. и вх. № 4347/21.02.2022 г., с които
е поискано издаването на изпълнителен лист.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „БГ Строителство“ ООД, чрез адв. Р.Д., в който се излагат доводи за
неоснователност на частната жалба. Моли се за оставянето й без уважение.
Настоящият състав, намира, че частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
1
Варненският районен съд, във връзка с подадено заявление по реда на
чл. 410 и сл. от ГПК, е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2659/15.06.2020 г. по ч. гр. д. № 6297/2020 г., като впоследствие „БГ
Строителство“ ООД е възразило срещу издадената заповед. Пред същия съд е
предявен иск от Т. Г. П., чрез адв. Г.А., с правно основание чл. 422 от ГПК,
за установяване по отношение на „БГ Строителство“ ООД, че съществува
вземането на Т. Г. П. по заповед за изпълнение № 2659/15.06.2020г. С
решение № 262439 от 06.08.2021 г., постановено по гр. д. № 11685/2020 г.,
Варненският районен съд е признал за установено съществуването на горното
вземане и е присъдил сумата от 2627.40 лева, разноски за заповедното
производство в полза на ищеца. Решението е потвърдено с решение № 123
от 31.01.2022 г. по в. гр. д. № 2722/2021 г. по описа на Варненския окръжен
съд.
С молби вх. № 3767/15.02.2022 г. и вх. № 4347/21.02.2022 г., Т.Г. П.,
чрез адв. Г.А. е поискал от въззивния съд издаване на изпълнителен лист въз
основа на горното решение. С обжалваното разпореждане Варненският
окръжен съд е отхвърлил изцяло молбите като е приел, че постановеното по
делото решение не е влязло в законна сила.
Настоящият състав намира, че производството е започнало като
заповедно по чл. 410 от ГПК, а впоследствие е предявен установителен иск по
чл. 422 от ГПК. Изложеното дава основание за приложението на чл. 416 от
ГПК.
Съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист
въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 ГПК се подава до първоинстанционния
съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за
изпълнение. Постановено решение по установителен иск по чл. 422 ГПК не
подлежи на принудително изпълнение, освен в частта за разноските. Въз
основа на заповедта за изпълнение, която се явява изпълнителното основание
по чл. 404, т. 1 ГПК, подлежащо за принудително изпълнение, заповедният
съд издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта - чл. 416, изр.
2 ГПК.
Съобразно т. 12 и т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013г., ОСГТК, съдът в исковото производство е компетентен да издаде
изпълнителен лист за разноски за заповедно производство, присъдени с
2
решението по чл. 422 ГПК / тъй като, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК, изпълнителната сила на заповедта за
незабавно изпълнение в частта за разноските отпада/, както и обратен
изпълнителен лист в полза на длъжниците по заповедта за изпълнение срещу
заявителя, по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК при отхвърляне на иска по чл.
422 ГПК. Посочените в ТР мотиви за съответните разрешения по поставените
въпроси изключват извод за компетентност на исковия съд по чл. 404, т. 1
ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу
длъжниците, за други суми, освен за разноски, при уважен иск по чл. 422
ГПК.
В случая, тъй като с молбите по чл. 404, т. 1 ГПК е поискано издаване
на изпълнителен лист за сумите, за които е уважен установителният иск,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, компетентен да се произнесе по тях е
заповедният съд, а това е Районен съд - гр. Варна.
Ето защо, макар и на различно основание, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 961 от 22.02.2022 г., постановено
по в. гр. д. № 2722/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която са
отхвърлени молбите на Т. Г. П. за издаване на изпълнителен лист на
основание чл. 404, т. 1 от ГПК.
В останалата си част разпореждането не подлежи на обжалване и е
влязло в законна сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3