№ 4343
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. М.а
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. М.а Въззивно гражданско дело №
20241100513517 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13982 от 16.07.2024 г, постановено по гр. д. № 71337/2023 г. по описа
на СРС, 55- ти състав, е признато за установено, че И. Г. М. дължи на „Топлофикация
Перник“ АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 26149/01.09.2023 г. по ч. гр. д. № 47403/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, а
именно: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от Закона за енергетиката
сумата от 1354.18 лева – незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот – апартамент № 41, находящ се в гр. Перник, ул. „Кирил и Методий“, бл. 16, за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 19.07.2023 г., до окончателното плащане; на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 193.45 лева – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 08.07.2021 г. – 04.07.2023 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника И. Г. М., в
която се посочва, че първоинстанционното решение е необосновано и незаконосъобразно.
Моли се съдът да го отмени и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация Перник“ АД.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
В разглеждания случай е депозирана бланкета въззивна жалба, в която не са изложени
конкретни пороци на първоинстанционното решение, освен общо наведени доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на същото.
В разпоредбата на чл. 260, т. 3 ГПК е предвидено изискване към съдържанието на
въззивната жалба, а именно – да съдържа указание в какво се състои порочността на
решението. Липсата на същото обаче не води до нередовност на жалбата и съответно не е
основание за оставянето й без движение, респ. за връщането й /арг. от чл. 262, ал. 1 ГПК/.
Следователно бланкетната въззивна жалба е допустима и редовна, като съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
В случаите на подадена бланкетна въззивна жалба, какъвто се явява и процесният,
въззивният съд следва да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, като въззивната инстанция
не е ограничена от посоченото във въззивната жалба и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън посочените
хипотези и при липсата на конкретно и изрично посочени пороци е недопустимо въззивният
съд да извършва цялостна проверка на правилността на обжалваното решение.
С оглед на изложените дотук принципни съображения и доколкото е подадена
бланкетна въззивна жалба, в която не са изложени конкретни оплаквания относно
правилността на първоинстанционното решение, а и доколкото районният съд не е нарушил
императивни материалноправни норми нито е налице случай, при който съдът има
задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните по делото, и при
съобразяване с ограниченията по чл. 269 ГПК, въззивната инстанция счита, че решението на
2
СРС следва да се потвърди като правилно.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, но такива не следва да й бъдат присъждани, тъй като по делото няма
данни за извършени процесуални действия от процесуален представител на въззиваемата
страна – не е подаден писмен отговор на въззивната жалба и не е осъществено процесуално
представително в съдебно заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в
случая в полза на въззиваемата страна не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13982 от 16.07.2024 г, постановено по гр. д. №
71337/2023 г. по описа на СРС, 55- ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3