№ /03.10.2019 год., гр.
Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Г.ева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1653 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба
от „КК Електроникс 2012“ ЕООД – Варна, ЕИК202214510, представлявано от
управителя Р. Г. К. чрез пълномощника й адв.Б.Р. ***, против Заповед №209-ФК/07.06.2019г
на началник Отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ
на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена
принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от
дружеството търговски обект – магазин „Техно свят“ в гр.Варна, ул***, и забрана
на достъпа до него за 10 (десет) дни.
Жалбоподателите
поддържат няколко основания за незаконосъобразност на оспорения акт – липса на
осъществено административно нарушение на първо място; съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на мотиви относно продължителността на срока
на ПАМ; и несъответствие с целта на закона, конкретно – противоречие с принципа
за съразмерност по чл.6 от АПК. С тези съображения настояват за отмяна на
оспорената заповед, както и за присъждане на разноски.
В съдебно
заседание адв.Р. поддържа жалбата, като в допълнение ангажира доказателства в
подкрепа на възраженията в нея; навежда и факта, че заповедта за ПАМ е издадена
преди НП, което ги лишава от възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС като още едно
основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответната страна
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП-Варна чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Е.А. е депозирала молба
с.д.№13061/26.08.2019г, с която оспорва жалбата, счита, че противна на
поддържаното с нея по делото са налични достатъчно доказателства за осъществено
административно нарушение, и настоява за оставяне в сила на заповедта за ПАМ
като издадена от компетентен орган, мотивирана – вкл. и относно срока на ПАМ, при
спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и
съответствие с целта му. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 06.06.2019г
около 14:40ч инспектори по приходите в ГД „ФК” – ОД Варна – П.Б.и В.И.,
извършили проверка в магазин „Техно свят“, стопанисван от „КК Електроникс” ЕООД
на бул*** в гр.Варна относно спазване на данъчното законодателство. Инспектор Б.
извършила контролна покупка на преса за коса на ст-ст 30лв. – тази сума (1
банкнота от 20 лв. и 2 банкноти по 5 лв.) била заплатена във брой на продавача Г.И.М.,
който приел плащането, но не го регистрирал с издаване на касов бон, нито с
бележка от кочан. След легитимирането на проверяващите, покупката била
сторнирана и сумата била върната на П. Б.. В хода на проверката било
установено, че две дружества имат свои обекти на посочения адрес – „Аси 23“
ООД, което има договор с Двореца на културата и спорта -Варна за наем за
помещението, и отдава част от него на „КК Електроникс“ ЕООД срещу месечен наем.
Установено било, че двете дружества имат отделни ЕКАФП, въведени в експлоатация
и работещи в обекта, както и че продавачът Г.М.– единственото лице, присъстващо
в магазина по време на проверката, който приел плащането без да го отчете, е
служител на „Аси 23“ ООД със сключен трудов договор според саморъчната му
декларация (в съдебно заседание като доказателства да приобщени трудовият му
договор от 01.06.2012г и споразумение към него от 01.06.2019г). Според
изведения междинен отчет от ЕКАФП на „КК Електроникс“ ЕООД реализираният оборот
до 15:03ч бил в размер на 00.00лв, а според описа на паричните средства,
изготвен от продавача М., касовата наличност била в размер на 30лв. след
възстановяването на сумата на проверяващата (предвид липсата на банкноти от по
5лв, с каквито тя заплатила), т.е. установена била положителна разлика в размер
на 30лв. От приобщените в хода на съдебното дирене доказателства се установява,
че средномесечният оборот на дружеството за 2019г е около 20 – 25 000 лв.
Тези
свои констатации проверяващите обективирали в съставения на осн.чл.50 ал.1 от ДОПК ПИП от 06.06.2019г, към който като доказателства приложили горецитираните
писмени документи, предоставени им от единственият присъстващ в обекта продавач
Г. М..
При
така установената фактология административният орган приел, че нерегистрирането
на продажбата на ст-ст 30.00лв. на 06.06.2019г, заплатена във брой от органите
по приходите, чрез наличното и функциониращо в обекта ФУ осъществява състав на
административно нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ
вр.чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, което се явява основание по см.чл.186 ал.1 т.1
б.”а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на осн.чл.186
ал.3 от ЗДДС, и с оспорената си понастоящем заповед наложил такава –
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 10
(десет) дни. Като мотиви за продължителността на ПАМ органът посочил стойността
на неотчетената продажба – 30 лв.; нулевия оборот на магазина към часа на
проверката – 15:03 ч; местоположението на търговския обект – на главен булевард
в гр.Варна, в Двореца на културата и спорта. Органът се е позовал и на
необходимостта от защита на обществения интерес чрез предотвратяване
възможността за извършване на нови нарушения, от които за фиска ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди поради неотразяване на реално извършените
продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, като приел, че
поведението на дружеството с оглед наличните доказателства е насочено срещу
установената фискална дисциплина и няма за цел спазване на данъчното
законодателство. По отношение на срока на ПАМ органът е посочил, че същият е
съобразен с целената превенция и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца и промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект, с цел правилно отразяване на оборота и
недопускане вреда за фиска.
За
установеното нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ вр.чл.118
ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН от 12.06.2019г.
Горната
фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства по
административната преписка, както и тези, приобщени в хода на съдебното дирене,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА,
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Съгласно
чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна
административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на установения
законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон или
бележка от кочан, което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При това, противно на
поддържаното от дружеството-жалбоподател, осъщественото от тях административно
нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ е доказано по изискуемия
от закона несъмнен и категоричен начин – и то въз основа на събраните още в
хода на проверката писмени доказателства (междинен отчет и опис на паричните
средства); впрочем възражението в този смисъл е изцяло декларативно и
принципно, без да е мотивирано с жалбата, и без да е поддържано в съдебно
заседание.
Обстоятелството,
че продавачът, приел плащането, който не го е отчел по установения ред, е
служител на различно дружество – „Аси 23“ ООД, не променя този извод. От всички
събрани доказателства е видно, а и не се твърди друго, че Г.М.е единственото
лице, присъствало в момента на проверката в търговския обект, стопанисван от
„КК Електроникс“ ЕООД – находящ се в общо помещение с този, стопанисван от „Аси
23“ ООД; че той е имал достъп до ФУ на дружеството-жалбоподател, обслужил е
потенциалните купувачи, приел е плащането, в хода на проверката е изготвил опис
на касовата наличност на „КК Електроникс“ ЕООД. С оглед предоставения му от
дружеството-жалбоподател достъп до стоките им и фискалното устройство,
независимо от липсата на сключен трудов договор с „КК Електроникс“ ЕООД, Г.М.е действал
като техен служител и е извършил действия, пряко обвързващи именно това
дружество – продажба на тяхна стока и приемане на заплатена в тяхна полза цена.
Извършените от него конкретни действия, и то при липса на друг продавач в
обекта, безспорно налага извод, че макар де юре да е служител на друго
дружество, де факто той работи за „КК Електроникс“ ЕООД. Освен това платената и
неотчетена цена е постъпила пряко в патримониума на дружеството-жалбоподател,
което е длъжно да организира дейността си по начин, недопускащ и изключващ
осъществяване на административни нарушения, съответно то следва да понесе
обективната отговорност и последиците от осъщественото административно
нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ, една от които - прилагане
на ПАМ.
Неоснователно
е и възражението за липса на мотиви на оспорената заповед – в цялост и
конкретно по отношение продължителността на срока на ПАМ, и то се опровергава с
простия прочит на заповедта, където са изложени мотивирани съображения,
конкретно касаещи характера на установеното нарушение с оглед индивидуалните
особености и на обекта, и на неотчетената продажба, и на
дружеството-жалбоподател. Доколкото определянето продължителността на ПАМ е в
правомощията на административния орган, с оглед изложените мотиви съдът в
настоящия си състав споделя становището му, че този срок на ПАМ – в размер на
1/3 от предвидения от законодателя максимален срок, е мотивиран и е съобразен с
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, поради което в случая не се констатира
липса на мотиви (било относно срока на ПАМ, или относно основанията за
налагането й), нито несъразмерност по см.чл.6 от АПК като самостоятелно
основание за отмяна на оспорената заповед.
Не
могат да бъдат споделени и твърденията за противоречие на оспорената заповед за
прилагане на ПАМ с целта на закона, конкретно – на специалния чл.22 от ЗНН – в
случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
прилагайки ПАМ по силата на изричното законодателно предвиждане за установено
нарушение измежду изброените в чл.186 ал.1 от ЗДДС, а след като прилагането на
ПАМ е предвидено eх lege, липсват основания да се обсъжда противоречието й с
целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК
Не
на последно място – в никой от приложимите специални закони – ЗДДС и ЗАНН, а
също и в АПК издаването на АУАН и/или НП не е предвидено като положителна
процесуална предпоставка за издаване на заповед за ПАМ, понеже производствата
по ЗАНН и по АПК са самостоятелни, отделни и никое от тях не е преюдициално
спрямо другото. Поради това издаване на оспорената заповед за ПАМ преди
издаване на АУАН или НП против дружеството не представлява процесуално
нарушение, съотв. и основание за отмяна на заповедта само на това основание.
Възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС за преустановяване на ПАМ след заплащане на
определената с НП санкция е приложима в различна фаза на производството – при
изпълнение на влязлата в сила заповед за прилагане на мярката, а не в тази по
оспорването на нейната законосъобразност преди влизането й в сила, поради което
и възражението в този смисъл е неоснователно. При евентуално заплащане на
определената с НП имуществена санкция, в правомощията на административния орган
е да прецени ефективното изпълнение на ПАМ след влизане в сила на настоящата
заповед.
В заключение настоящият съдебен състав счита,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгл.Заповед
№ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г на Изп.директор на НАП, в производството по издаването
й не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
отменителни основания, тя съдържа всички минималноизискуеми за редовността й реквизити
по чл.59 от АПК, и материалният закон е приложен правилно при издаването й,
поради което липсват основания за ревизия или отмяна на същата.
При
този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в
минималния размер от 100лв. по чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КК
Електроникс“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, против Заповед №209-ФК/07.06.2019г на
началник Отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена
принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от
дружеството търговски обект – магазин „Техно свят“ в гр.Варна, бул***, и
забрана на достъпа до него за 10 (десет) дни.
ОСЪЖДА „КК Електроникс“ ЕООД – Варна, ЕИК
*********, представлявано от Р.О. Киркова, да заплати в полза на НАП - София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: