№ 357
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100501911 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. П. В. срещу решение №
20000746/05.01.2022г., постановено по гр.дело № 15565/2021г. по описа на СРС, 126-и
състав, в частта, в която са уважени предявените от Етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. „******* действащи чрез управителя П.Д.
П., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл.
6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, за признаване на установено, че жалбоподателят дължи на
етажните собственици суми, съгласно решение на общото събрание на ЕС от
04.10.2017г., а именно: 216 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за
поддръжка и управление на общите части за периода декември 2017г. - ноември 2020г.
и сумата 72 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода декември 2017г. - ноември 2020г., ведно със законната лихва
от 17.12.2020г. до погасяване на задълженията и на ищеца са присъдени разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част. Неправилно СРС подложил на анализ единствено
доказателствата, които били в подкрепа на ищцовата теза, като оставил без коментар
жалбата на ответника срещу решенията на общото събрание, проведено на 12.04.2017г.
Оспорва представителната власт на управителя П.Д. П.. Позовава се на
1
незаконосъобразно свикване и провеждане на общото събрание съгласно чл. 16, ал. 7
ЗУЕС. СРС не съобразил и изтеклата погасителна давност за вземанията. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу него
искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Етажните собственици на
сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. „******* депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ответникът присъствал
на общото събрание на етажните собственици на 04.10.2017г., с решение на което бил
определен размерът на дължимите месечни вноски и не обжалвал същото в
законовоустановения срок. Решенията влезли в сила и правилно СРС зачел същия
факт, както и правилно съобразил, че исковете се считали предявени от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК при обсъждането на възражението на ответника за
давност. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му, настоящият въззивен състав, намира въведените от
въззивника доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно съдебно
решение за неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 40 ЗУЕС законосъобразността на решенията на общото събрание
на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с
конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално
по възражение на ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост за
изпълнение на взетите решения.
По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за обжалването по чл.
40 ЗУЕС на решенията на общото събрание, проведено на 04.10.2017г., с което е
определен размерът на дължимите от обитателите месечни вноски за управление и
поддържане на общите части в размер на 6 лева месечно и на дължимите от
собствениците вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 2 лева месечно за
собствения на ответника ап. 23.
Напълно неоснователни са възраженията на ответника досежно
представителната власт на избрания на общото събрание от 12.04.2017г. управител на
етажната собственост. В проведеното пред СРС о.с.з. на 26.10.2021г. са приети
писмени доказателства, неоспорени от страните, от които се установява, че
производството по предявения от ответника Г. П. В. иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на
2
решенията по протокол от общото събрание на етажните собственици от 12.04.2017г.
било прекратено поради неизпълнение на дадени му от съда указания за отстраняване
на нередовностите на исковата му молба, а образуваното гр.д. № 25596/2017г. по описа
на СРС, 35-и състав, като приключило, било архивирано. Правните последици на
прекратяването на производството са, че извършените процесуални действия се
заличават с обратна сила, предвид на което жалбата на ответника срещу решенията на
общото събрание на ЕС, взети на 12.04.2017г., се счита неподадена.
По изложените мотиви представените решения на общото събрание на етажната
собственост са влезли в сила като необжалвани от заинтересованите лица в указаните
от закона срокове, предвид на което с решението си СРС правилно е приложил /зачел/
последиците им в отношенията между страните.
Предвид нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид на което и СРС
правилно е съобразил именно датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 17.12.2020г.
В случая с процесните решения на общото събрание не е определен срок за
тяхното изпълнение. При приложение на нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, погасени по
давност са всички вземания, възникнали преди повече от три години назад, считано от
датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК в съда, т.е. преди 17.12.2017г. Това са
вноските до месец ноември 2017г., като предявените по делото вземания не са
обхванати от погасителна давност и са дължими от ответника Г. П. В..
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма
настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемата
страна – ищец. Етажните собственици претендират и доказват такива за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 300 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да им бъдат присъдени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20000746/05.01.2022г., постановено по гр.дело №
3
15565/2021г. по описа на СРС, 126-и състав, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗУЕС, че Г. П. В., ЕГН **********, дължи на Етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. „******* действащи чрез управителя П.Д.
П., сумата 216 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за поддръжка и
управление на общите части за периода декември 2017г. - ноември 2020г., съгласно
решение на общото събрание на ЕС от 04.10.2017г., и сумата 72 лева, представляваща
незаплатени месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода декември
2017г. - ноември 2020г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до погасяване на
задълженията, за които вземания на 06.01.2021г. по ч.гр.д. № 63706/2020г. по описа на
СРС, 126-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. П. В., ЕГН **********, да заплати
на Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“, ул.
„******* действащи чрез управителя П.Д. П., сумата 300 лева, представляваща
разноски по делото, сторени пред СГС.
В останалата необжалвана част, в която СРС е отхвърлил установителните
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно
решение е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4