Определение по дело №1874/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№             /          .08.2018г.,  гр. Варна

     ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в закрито заседание, проведено на 16.08.2018г.,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ТАТЯНА МАКАРИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова

ч. гр. дело №1874 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „НИК И ДОБ" ООД, ЕИК: ********* гр. Варна, ул. „Дабко Дабков" № 17, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя П.Н.Н., срещу определение  № 194/27.07.2018 год., получено на 30.07.2018 год. на Съдия по вписванията при Районен съд - Варна, с което е постановен отказ. Жалбоподателят счита, че отказът е  неправилен и необоснован, и като такъв моли да бъде отменен, като се уважи исканото отбелязване в регистъра на СВ-Варна. Твърди, че Дружество има действащи договори за аренда, които са вписани в СВ-Варна и влизат в сила от 01.10.2008 год., между които и процесният. Излага, че при справка в Имотния регистър по партидата на собственика се установява, че за имота има вписан договор за аренда, като срокът на действие е десет години, а именно до 30.09.2018 год. Позовава се на чл.9 от договора, според който „В случай, че нито една от страните не уведоми писмено другата до изтичането на осмата година, то срокът на договора се продължава автоматично след изтичането му за същия период от десет години, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение между договарящите се страни.". Счита, че именно защото собственикът и арендаторът не са предприели действия по прекратяване на договора в срок до 30.09.2016год., то действието на настоящия валиден договор за аренда се продължава автоматично за нов десетгодишен срок, или до 30.09.2028 год. съгласно уговореното между страните. Счита, че при наличие на валиден, вписан договор за аренда, който предвижда автоматично продължаване на действието си при настъпване на определени обстоятелства, изискуемата от закона форма е спазена и не е необходимо ново споразумение между страните. Излага, че клаузата на чл.9 от договора е действителна и не противоречи на закона- нито по време на сключване на договора, нито към настоящия момент. Твърди, че в качеството си на арендатор продължава да обработва земите, а арендодателите знаят, че техните земи продължават да се обработват съгласно сключения договор за аренда. В същото време, след като СВ-Варна отказва да извърши отбелязването в регистъра, то той няма да има правото да обработва земите от 01.10.2018 год., но ще дължи рентата за тях. По изложените съображения  моли жалбата му да бъде уважена като бъде отменен отказът.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното от фактическа страна:

Видно от писмените доказателства по делото, с определение от 27.07.2017г., по заявление вх. №20055, подадено от П.Н.Н., в качеството ѝ на управител на „Ник и Доб“ ООД, съдията по вписванията при Варненски Районен съд е отказал вписване на декларацията, на осн. чл. 2 и съгл.чл.48 ПВ и чл.32 от ПВ, тъй като  тъй като в закона не е предвидено вписване на искане за едностранно удължаване на срока за аренда с декларация. Споразуменията за изменение на договора за аренда се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, като към него се прикрепят скици на имотите и се описват данните на договора, каквите в случая не са представени.

Видно от отбелязването, извършено на молбата, жалбоподателят е получил препис от определението за отказ на 30.07.2018г., с оглед на което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, и е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл. 32а, ал.4 ПВп.

За да се произнесе по нейната основателност, съставът на ВОС съобрази следното:

Според разпоредбата на чл.18, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 61 от 5.08.2016г., продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие

В т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, се възприема, че  проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Предвид изложеното, извън всякакво съмнение е, че съдията по вписванията следва да извърши вписване на продължаването на арендния договор, тъй като то подлежи на вписване съгласно цитираната по-горе разпоредба от ЗАЗ, но само ако актът предоставен за вписване е съставен съобразно изискванията за форма и има необходимото съдържание. С оглед основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт.

След като в ЗАЗ изрично е посочено, че продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, то законосъобразен е отказът на съдията по вписванията да извърши отбелязване на продължаването само въз основа на декларация, подписана  от управителя на „Ник и Доб“ ООД.

     Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че клаузата на чл.9 от договора е действителна и не противоречи на закона- нито по време на сключване на договора, нито към настоящия момент.

Възможността договорът за аренда се счита продължен при същите условия е съществувала в разпоредбата на чл. 18, ал.1 ЗАЗ само в първоначалната му редакция. Още с изменението, обнародвано в ДВ бр. 35 от 1999г., законодателят е постановил, че „Продължаването на договора се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите“.

Следователно, както към дата на подписване на процесния договор- 25.09.2008г., така и към настоящия момент съществува императивна разпоредба относно условията при които договорът за аренда може да бъде продължен.

     Предвидената в чл. 9 от договора за аренда възможност е в противоречие с тази императивна норма, поради което не може да предизвика желания от жалбоподателя резултат, и не може да послужи като основание за извършване на вписване, което би било в противоречие с изискванията относно акта, подлежащ на вписване, посочен в чл. 18, ал.1 ЗАЗ

С оглед изложеното, съставът при ВОС намира за правилен и законосъобразен отказът на съдията по вписванията да извърши вписване на продължаване на договора за аренда до 30.09.2028г.

По тези съображения ВОС намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без уважение жалба на „НИК И ДОБ" ООД, ЕИК: ********* гр. Варна, ул. „Дабко Дабков" № 17, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя П.Н.Н., срещу определение  № 194/27.07.2018 год. на Съдия по вписванията при Районен съд - Варна, с което е постановен отказ за  вписване на продължаването на договор за аренда на земеделски земи до 30.09.2028г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от връчването му.

След влизането му в сила, препис от определението да се изпрати на Служба по вписванията -Варна.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: