Определение по дело №10195/2019 на Софийски градски съд

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N …….

гр. София, ..........2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,   в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                                                  ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Янева в.ч.гр.д № 10195 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр.чл.577, ал.1 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „З.Г.“ ЕООД против определение от 24.06.2019г. на съдия по вписванията при СРС по заявление вх.№ 39446/24.06.2019г., с което е отказано вписване на учредителен акт на „З.Г.“ ЕООД.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че учредителният акт, с който бил извършен апорт на недвижим имот, бил съставен в изискуемата от чл.73, ал.1 от ТЗ  форма – обикновена писмена форма без нотариална заверка на подписите. Неправилно съдията повписвания се позовал на чл.3, ал.1 от Правилника за вписванията. В конкретния случай заявителят направил искане за вписване на акт, попадащ в приложното поле на чл.4, б.“а“ от Правилника за вписванията, съгласно чл.73, ал.5 от ТЗ. Твърди, че представил всички необходими документи за вписване на апорта -  дружествения договор на търговеца, писмено съгласие на вносителя с описание на вноската с нотарилана заверка на подписа, данъчна оценка на имотите, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, скица или кадастрална схема и документ за правата на вносителя. Позовава се на формирана практика на Службите по вписвания в страната, които изисквали при вписване на учредителен акт да бъдат представени два броя официално заверени преписи от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ или два броя нотариално заверени извлечения от дружествения договор/учредителния акт. Службата по вписвания в гр.София изисквала преписи от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Това ставало ясно от разлепени в офисите на службата „Примерни препоръчителни указания за вписване на актове“. Поддържа становището, че не било необходимо да се представят удостоверения за вещни тежести върху имотите, предмет на вноската, тъй като проверката, която следвало да извърши съдията по вписвания, касаела  притежаваното от вносителя право на собственост върху имота, предмет на вноската, като в тази насока се позовава на практика на ВКС – определение № 99/16.02.2016г. по чтд. № 3410/2015г. ТК, първо ТО. Твърди, че  представил декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и удостоверение за данъчна оценка на апортираните имоти, от които ставало ясно, че собственикът няма непогасени задължения за тях. Моли съда да отмени обжалваното определение и да разпореди вписване на учредителния акт на „З.Г.“ ЕООД, с който се извършва внасяне в капитала на дружеството на непарична вноска, имаща за предмет недвижими имоти.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

С оглед на определение от 19.12.2019г. по чгр.д. № 6116/2019г. на САС, който е разгледал новопредставени пред него доказателства, частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:

С определение от 24.06.2019г. съдия по вписванията при СРС по заявелние № 39446/24.06.2019г. е отказал вписване на учредителния акт на „З.Г.“ ЕООД. В мотивите към определението е приел, че учредителният акт, чието вписване се иска, е без нотарилна заверка на подпис, а съгласно чл.3, ал.1 от ПВ, подлежат на вписване само актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис. На следващо място е посочил, че липсва удостоверение за наличие на вписвания на ИМ и възбрани върху имотите, а това поставя под съмнение възможността за разпореждане, както и дали „собствеността е действителна“. Приел е, че от данъчна оценка  изх. № **********/01.02.2019г. на СО, ДОП, отдел ОП - Нови искър не може да се установи идентичност между декларираните и апортираните недвижими имоти,  респ. не може да се установи  дали има наличие или липса на данъчни задължения за тях, поради което, съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК, апортирането им в капитала на дружеството е недопустимо.

            Настоящият състав намира, че определението следва да бъде потвърдено, но мотивите за това са различни от мотивите на съдията по вписванията.

            Неправилен е изводът на съдията по вписвания, че учредителният акт, с който се прави непарична вноска в капитала на дружество, следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Такова изискване за форма не съществува в закона. Съгласно чл.73, ал.1 от ТЗ, вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в капиталово дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.

            В този смисъл изискуемата по чл.73, ал.1 от ТЗ форма на учредителния акт е обикновена писмена форма, като към учредителния акт следва да се приложи и съгласие на вносителя, изразено от законния представител в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

          Съгласно чл.73, ал.5 от ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му е длъжен да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя.

            В конкретния случай не е спазено изискването на чл.73, ал.5 от ТЗ. Молителят е представил препис на учредителния акт на „З.Г.“ ЕООД, който е заверен от Агенция по вписванията, но липсва нотариална заверка на копието за вярност с оригинала на документа, извършена от нотариус по реда на чл.591 от ГПК. /л.20 - 26 от делото/ 

            Съдията по вписванията може да откаже вписване, ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма/т.6 от ТР № 7/25.04.2013г. по т.д. № 7/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС/. Изискването, установено в чл.73, ал.5 от ТЗ, за представяне на нотариално заверено извлечение от учредителния акт, е изискване за форма, което видно от приложените по делото  документи не е спазено, поради което не може да бъде удовлетворена подадената молба за вписване.                                                                                                                                                              Мотивиран така, съдът

 

                                                                              О П Р Е Д Е Л И :

           

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.№ 95639/24.07.2019г. по описа на СГС /вх. № 18-00-119 от 12.07.2019г. по описа на Служба по вписванията – гр.София/, подадена от „З.Г.“ ЕООД  със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е. С., потив отказ № 788/24.06.2019г. по преписка № 39446/24.06.2019г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд.

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

       2.