Присъда по дело №57/2017 на Окръжен съд - Пазарджик

П Р И С Ъ Д А

   № ….

        

16.06.2017 г.                                                                     гр. Пазарджик

        

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА   ШЕСТНАДЕСЕТИ ЮНИ             ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА                                 

В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                        ЧЛЕН:  К. ПУНТЕВА

                            СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: С.П.

                                                                С.Г.

                                                                 Х.Д.

 

                                                                   

Секретар: ПЕТЯ Б.

Прокурор: В. МАЛИНОВ

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ПУНТЕВА

НОХД  №   57  по описа за  2017 година 

                 

               

                                                               П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Г.Я., роден на *** ***, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, не работи, с ЕГН-********** за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2015 година в гр.В., на ул."Ц.Ц." № * чрез използване на двуцевно огнестрелно оръжие - пушка марка „SABATT", калибър 12, произведена в Р Италия, собственост на баща му Г.Н.Я., ЕГН-**********,***, е направил опит умишлено да умъртви Х.Г.П., ЕГН-**********, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и деянието е извършено при условията на „опасен рецидив", поради което и на основание чл.116, ал.1, т. 12 , пр. 1-во от НК, във връзка с чл. 115 от НК, във връзка с чл. 29, ал.1, буква „а“ и „б“ от НК и във връзка с чл.18 от НК, във връзка с чл.54 и чл.36 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.57, ал.1, т.2 буква „а“ от ЗИНЗС определя на подсъдимия Н.Г.Я. първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия Я. времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР – 1 ден, времето през което е бил задържан от прокурора – 3 дни, както и времето, през което спрямо същия е взета мярка за неотклонение  „Задържане под стража“ - считано от 16.07.2015г. – до настоящия момент.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Г. ***, с ЕГН **********,***,   да заплати на Х.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 40 000/четиридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за причинените на Х.П. от горепосоченото престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 12.07.2015г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лева до 65 000 лева, както и за законната лихва върху  тази разлика, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Г. ***, с ЕГН **********,***,   да заплати на Х.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4500/четири хиляди и петстотин/лв. – сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение от частния обвинител и граждански  ищец Х.П..

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Г. ***, с ЕГН **********,***,   да заплати ДТ върху уважения размер на гражданския иск в размер на 1600/хиляда и шестстотин/лв. – по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

 

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства: пушка марка „SABATTI", калибър 12, произведена в Р Италия и 134 броя патрони, както и четки за шомпол, намиращи се на съхранение в Служба „КОС" при РУП В., да се върнат на собственика им Г.  Н.Я. ***, след влизане на присъдата в законна сила.

 

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 40 броя гилзи, намиращи се на съхранение в служба „КОС“ при РУП В., да се унищожат, след влизане на присъдата в законна сила.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Г. ***, с ЕГН **********,***,   да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер общо на 669.82лв., от които 408.40лв. - по сметка на ОД на МВР Пазарджик, а 261.42лв. - по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

 

ПРИСЪДАТА  подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Пловдивски апелативен съд.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕН:

 

                                                   СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                       2.

                                                                 

                                                                                       3.

 

         МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия Н.Г.Я. с ЕГН ********** - по чл.116, ал.1,  т. 12 , пр. 1-во от НК във връзка с чл. 115 от  НК и във връзка с чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и във връзка с чл.18 от НК. Подсъдимият се обвинява в това,че на 12.07.2015 година в град В., на ул.“Ц.Ц.“ № 2 чрез използване на двуцевно огнестрелно оръжие - пушка марка „S****“, калибър 12, произведена в РИ., собственост на баща му Г.Н.Я., ЕГН-********** ***, е направил опит умишлено да умъртви Х.Г.П. ЕГН-********** ***, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“.

Подсъдимият Я. обяснява,че е прострелял Х.П. в крака с пушката на баща си,но не е искал нито да наранява някого,нито да у..Излизайки на козирката на блока,в който живее,бил взел пушката „за респект“,тъй като преди това твърди,че се е тропало и блъксало на вратата и е бил заплашван от непознат мъж по телефона,че ще бъде и., п., у.и з.Твърди,че е стрелял неволно,когато Х.П. е бил на разстояние 5-6 метра от него,по средата на улицата,срещу козирката, където се бил намирал подс.Я..Подс.Я. твърди,че възпроизвел изстрел,когато П. замахнал към него с брадва.Подс.Я. не знае къде е паднала брадвата,като твърди,че не е падала при него на козирката,не го е ударила,нито е минала непосредствено до него.Твърди,че когато П. замахнал към него с брадвата,подс.Я. се опитал да мръдне надясно,стресирал се,уплашил се и натиснал спусъка на пушката неволно,като разбрал,че прострелял човек в левия крак.Заявява,че съжалява за станалото и не го е искал.

Защитата на подсъдимия пледира,че не е налице опит за убийство,че произведеният изстрел от подс.Я. е един,а не два и не е налице пряк умисъл за убийство у подсъдимия.Твърди се,че подсъдимият е произвел изстрел,когато П. е замахнал срещу него с брадва.Относно наличието на брадва се твърди,че разследването не е било проведено всестранно и пълно.Твърди се,че снимката,която подс.Я. изпратил по Ф.,държейки заредена пушка,е била видяна едва в полицията.Твърди се,че би следвало да се изследва от гледна точка на виктимологията и поведението на пострадалия П..

Защитата,след като в началото на пледоарията изразява несъгласие с правната квалификация,посочена в обвинителния акт,пледира в хода на съдебните прения,че в поведението на подсъдимия няма умисъл-нито пряк,нито евентуален и че се касае за случайно деяние/стр.26 по средата от последния съдебен протокол/.

Впоследствие в пледоарията си адв.Е. счита,че извършеното от подс.Я. деяние следва да бъде преквалифицирано като причиняване на средна телесна повреда при условията на опасен рецидив-по чл.131а от НК,като иска в заключение подсъдимият да бъде оправдан по първоначалната квалификация по чл.116 от НК,посочена в обвинителния акт.Твърди,че не е имало конкретна закана с убийство от страна на подс.Я. към пострадалия преди подсъдимия да възпроизведе изстрела.

Поддържа се също становище от защитата,че при индивидуализация на наказанието следва да се отчете обстоятелството,че подсъдимият е бил предизвикан от пострадалия.

Относно предявения граждански иск се пледира,че същият е абсурдно завишен и че следва да се присъди обезщетение за причинена средна телесна повреда,като сумата бъде значително снижена.Твърди се,че не следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за претърпени болки и страдания представените в последното съдебно заседание от адв.Х.-повереник на частния обвинител и граждански ищец, документи за здравословното състояние на пострадалия,тъй като те не са били обект на експертиза и не е доказана причинно-следствената връзка между причинената средна телесна повреда на пострадалия П. и описаните в тях заболявания,в това число и на нерв.

По делото е конституиран като частен обвинител и граждански ищец пострадалият Х.Г.П.,като е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от него граждански иск против подс.Я. за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от деянието по чл.116 във връзка с чл.18,ал.1 от ,изразяващи се в претърпени болки и страдания-в размер на 65000 лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането-12.07.2015 година до окончателното й изплащане.Претендират се и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебните прения обвинението се поддържа от частния обвинител и неговия повереник,като се иска осъждане на подс.Я. по чл.116, ал.1,  т. 12 , пр. 1-во от НК във връзка с чл. 115 от  НК и във връзка с чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и във връзка с чл.18 от НК.Твърди се,че деянието е извършено и предумишлено от подсъдимия,което следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието на подс.Я..Твърди се,че няма никакви доказателства пострадалият да е атакувал по някакъв начин подсъдимия преди възпроизвеждането на изстрела-не е имало нито нож,нито брадва на мястото на извършването на деянието,нито е имало следи от удари с такива предмети по входната врата.Иска се на подс.Я. да бъде наложено наказание към максималния размер,като се уважи изцяло предявения граждански иск,тъй като на пострадалия се е налагало след прострелването му да постъпва 6 пъти на лечение в медицинско заведение,като се твърди,че е засегнат централен нерв за движение на левия му долен крайник,което е увреждане за цял живот и не може да бъде оперативно поправено.Твърди се също,че пострадалият е претърпял освен физически и психически травми.Претендират се и разноските,направени от пострадалия в досъдебната и съдебната фаза пред първата инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд,като обсъди всички събрани по делото доказателства и при съобразяване с  разпоредбата на чл. 301 от НПК,прие за установено следното:

Подсъдимият Н.Я. в момента е на 24 години,като е осъждан  многократно – 26 пъти,видно от Справка за съдимост,находяща се от л.209 до л.224 вкл. от ДП. 22 пъти е осъждан за престъпления,които е извършил като непълнолетен – за множество кражби,повечето от тях квалифицирани,за престъпления по чл.346,ал.2,т.3 от НК,за престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК,като е изтърпял за тях включително и наказание „лишаване от свобода“- и в Поправителен дом в Б.,и в затворническо общежитие от закрит тип.

Последните  4-ри осъждания на подс.Я. - за извършени от него престъпления като пълнолетен са,както следва:

1. по НОХД №494/2012 година по описа на РС-Велинград – за престъпление по чл.354а,ал.5 от НК – наложено наказание глоба в размер на 400 лева;

2. по НОХД №493/2012 година по описа на РС-Велинград – за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 във връзка с чл.195,ал.1,т.3 във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.“а“ от НК – наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; наказанието е изтърпяно до 30.06.2013 година;

3. по НОХД №29/2014 година по описа на РС-Велинград - за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.“а“ от НК – наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; наказанието е изтърпяно до 10.03.2015 година;

4. по НОХД №5194 /2013 година по описа на РС-Пловдив – за престъпление по чл.144,ал.3 от НК - наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; наказанието е изтърпяно до 30.06.2013 година;

Подсъдимият Я. и св.К.К. от м.март 2015 година до около месец преди 12.07.2015 година/приблизително 3 месеца/ били в близки отношения,като св.К. през този период от време живеела и в дома на подс.Я. заедно с неговите родители-в град В.,на ул.“Ц.Ц.“№2.През този период от време подс.Я. постоянно нанасял побой на св.К.,включително й бил причинил травма на главата,както и синини по тялото и наранявания, и непрекъснато употребявал наркотични вещества.За тези побои знаели и родителите на подсъдимия,като св.К. била подала и жалба в полицията.По тези причини  тя сложила край на тяхната връзка.След като преустановила връзката си с подсъдимия, тя започнала нова връзка - с пострадалия Х.П..Въпреки преустановената връзка подсъдимият продължил да я търси по телефона и да я притеснява.

Тези обаждания продължават и понастоящем-дори и сега,когато подс.Я. ***,като св.К. установява,че два дни преди съдебното заседание на 06.06.2017 година,в неделя подсъдимият й се е обадил по телефона,за да й каже,че животът й струвал 20 стотинки и след като той излезел от затвора,тя рано или късно щяла да се срещне с него и тогава щяла да види колко й струва живота „на стойност 20 стотинки“.

             На 10.07.2015 година свидетелите К. и П. *** при свидетеля Г.К..На 11.07.2015 година вечерта тримата седнали в къщата на К.,вечеряли,като двамата мъже употребили алкохол/бира/-1 литър.Преди това били в заведение,където пострадалият П. изпил две бири от по 500 милилитра,а свидетелите К. и К. пили безалкохолни напитки и кафе.

             В един момент и тримата заспали.След полунощ около 00,30 часа на 12.07.2015 година подс.Я. започнал да пише на св.К. във Фейсбук,след което започнал да й звъни многократно.Св.К. вдигнала телефона при първото позвъняване на подс.Я.,което подсъдимият обяснява,че било около 00,45 часа,като свидетелката казала на подсъдимия да не й се обажда повече и че не иска да контактува с него.Подс.Я. обаче продължил да звъни по телефона и да пише по Ф. на св.К.,като отправял към нея п. и обидни думи,наричал я „к.“ и че така, както се е празнил на нейното лице,така ще се празни и на лицето на нейния приятел.

             Тези  думи на подс.Я. били  чути и от свидетеля П.,а част от обидните изрази били възприети и от св.К..Тогава св.П. взел телефона от св.К. и започнал да провежда разговор с подсъдимия,като му казал да престане да звъни и да си ляга.Тогава подс.Я. започнал да п. и да заплашва св.П.,че щял да го намери,като му казал по телефона: “Ей сега ще ви намеря,сега ще видите какво съм ви подготвил“.Освен това подс.Я. заплашил св.П., че ще го .,че ще го „ч.“.Св.П. се ядосал и казал на подсъдимия,че може да заплашва само жени,като го нарекъл “п****“ и му затворил телефона.След като приключил разговора, подсъдимият не преставал да праща съобщения на св.К. в нейния профил във Ф.В тях той псувал и отправял нецензурни изрази спрямо св.К. и приятеля й,като им писал,че няма къде да се скрият от него и чака приятеля й с нетърпение,като на нея бил приготвил подарък.

             На л.22-ри от ДП е приложена разпечатка на кореспонденцията между св.К. и подс.Я. чрез социалната мрежа „Ф.“,която е приета като доказателство по делото.В тази разпечатка е отразена кореспонденция за времевия диапазон от 1,41 часа на 12.07.2015 година до 04,21 часа на 12.07.2015 година.

             Междувременно подс.Я. продължил да звъни по телефона на св.К.,като на неговите обаждания  отговарял св.П.. Подс.Я. продължил с обидите,п. пострадалия и го заплашвал ,че ще го у.,като св.П. се афектирал и решил,че трябва да потърси подс.Я. и да разговаря с него,за да види,дали той ще си изпълни тези закани,когато подс.Я. го напсувал и с думите: “Да го т. на д. ти в ч.“.Св.К. установява,че подс.Я. звънял повече от 40 пъти,като през цялото време повтарял,че ще ги убие,като и ги псувал-„Ще ви у.,ще ви е. м.“.

             Подс.Я. пък в 2,59 часа изпратил съобщение на Ф.-профила на св.К.-„М. е са ако не ревете нема кога“,като от 03,04 часа започнал да изпраща съобщения до нея,че ги чака,че няма търпение,да пита къде са,че са парцали,че им е подготвил изненада,която щяла да им хареса,които съобщения продължили с подобно съдържание до 03,52 часа.

             Тъй като св.П. има дете,след последната горецитирана псувня от страна на подс.Я. решил,че ще отиде да намери подс.Я.,като първоначално свидетелите К. и К. не искали да тръгват с него,но после решили да тръгнат заедно.Св.К. също решила,че ще разговаря с подс.Я.,за да престане да я тормози,а св.К. тръгнал с тях,тъй като св.П. е негов приятел,а с подс.Я. се познават от затвора,като смятал,в случай,че подсъдимият и св.П. се сбият и стане по-сериозна ситуацията,да ги разтърве.

             Свидетелите П.,К. и К. се качили на автомобила на св.П.-марка „С. И.“,тъмносин на цвят,като тръгнали за В. около 03.45 часа.Автомобила управлявала св.К.,като до нея седял св.П.,а отзад седял св.К..По време на пътуването подсъдимият продължил да звъни на телефона на св.К.,като свидетелят П.  го вдигал.Подс.Я. продължавал със заканите и обидите спрямо свидетелите К. и П.,като им обяснявал какво щяло да им се случи-„Сега ще видите какво ще стане,ще ви и****“.В един момент по време на пътуването, след поредното позвъняване на подс.Я., св.П. се ядосал и счупил дисплея на телефона на св.К..След това се изтощила и батерията на телефона на св.К. и той се изключил.

             В изпратено в 04.19 часа съобщение по Ф. подс.Я. е попитал св.К.,защо си е изключила телефона,наричайки я отново „п.“ и отправяйки заплахи към нея и св.П.,пишейки,че и за двама им ще стане страшно.

             Подс.Я. изпратил също така снимка във Ф. към профила на св.К.,на която се виждала пушка/ловната пушка на бащата на подсъдимия/,заредена с патрони и част от ръката на подсъдимия, включително и татуировката на ръката му.За да направи снимката, подс.Я. взел тайно ключовете за касата,където баща му държи пушката незаредена и патроните,отключил касата,взел пушката,извадил я от калъфа и я заредил с патрони,направил снимката,след което прибрал пушката отново в калъфа и в касата-по обратния ред.

             Видно от разпечатката от Ф.,в 04.21 чака подс.Я. е изпратил съобщение до св.К. със съдържание: „Е тва ви бях приготвил С. Н. беше голям мъж нещо се насра А“.

             Тази снимка обаче не била видяна нито от св.П.,нито от св.К.,докато пътували към В.,а едва в един по-късен момент през деня,вече в полицията,когато снимката била свалена от телефона на подсъдимия.

Около 04,30 - 5 часа свидетелите П.,К. и К. пристигнали във В. и се отправили към дома на подс.Я.,***.Подсъдимият живеел заедно с родителите си в жилище на първия жилищен етаж,над супермаркет,като по протежението на цялата сграда над супермаркета имало козирка.На всеки жилищен етаж от сградата има три апартамента,като жилището на семейство Я. няма изглед към улица „Ц.Ц.“,където е входа на сградата.

Когато пристигнали пред дома на подс.Я.,св.К. паркирала колата на св.П. на около десетина метра преди входа на сградата на ул.“Ц.Ц.“№2,като в колата останал св.К..От колата слезли свидетелите К. и П..*** нямало улично осветление и било все още тъмно.

При слизането от колата св.П. взел със себе си цигари и запалка и телефона си.Не носел със себе си нито брадва,каквато имало по това време в колата под шофьорската седалка,останала там от ходене предишния ден на пикник,нито нож.

Св.К. знаела наизуст телефонния номер на подс.Я. и го казала на св.П.,който позвънил на подсъдимия,като му казал,че са пред дома му „и да слезе да се  разберат и да приключи спора“.Подс.Я. не слязъл веднага,а се забавил около 5 минути,през които св.П. запалил цигара.Междувременно покрай свидетелите П. и К. минал св.Е.Х.,който си поискал цигара от св.П.,който му дал такава,след което св.Х. продължил в посока от площада надолу.

След около 5 минути след обаждането на св.П. подс.Я. излязъл през прозорец на апартамента,в който живеел,на козирката над супермаркета и тръгнал по нея в посока ул.“Ц.Ц.“.Бил взел със себе си и ловната пушка на баща си,която отново бил извадил от касата,като пушката била заредена.Св.П. по това време се намирал на ул.Ц.Ц.“,на самата улица по средата,срещу входа на сградата на подсъдимия,на разстояние около 5-6 метра от козирката.

Св.П. чул шум от тичане по козирката и тъй като било все още тъмно и имало и две дървета пред козирката на ул.“Ц.Ц.“,той се ориентирал по-скоро по шума,къде точно се намира подс.Я..Когато подсъдимият се намирал горе на козирката над входа на жилищната сграда,в която живеел, фронтално срещу св.П. и имал пряка видимост към него, изпсувал свидетеля и казал: “Ей сега ще видиш“,започнал да крещи : “Сега ще ви у.“,след което насочил пушката към св.П. и стрелял един път.Св.К. в този момент се намирала на разстояние около 1-1,5 метра отляво на св.П..

Изстрелът попаднал в левия крак на св.П.,който паднал на земята.Първоначално св.К. помислила,че св.П. е мъртъв,като после свалила тениската си и вързала крака на пострадалия,за да не губи кръв.Св.К. също чул заканите,отправени непосредствено преди изстрела от подс.Я. и самия изстрел,видял,че св.П. е паднал на земята,като веднага излязъл от колата и отишъл при свидетелите П. и К..

В това време подс.Я. се върнал обратно по козирката в апартамента си,почистил пушката след стрелбата с протривател,сложил я в калъф и я върнал обратно в касата,която заключил и оставил ключовете на тоалетка в спалнята,където спели родителите му.По този начин намерил в касата пушката св.Г.Я.-баща на подсъдимия,като този свидетел намерил след случилото се и ключовете на касата на тоалетката.

След като прибрал пушката,подс.Я. тръгнал да слиза към улицата.Когато подсъдимият отворил входната врата,се събудил баща му-св.Г.Я. и впоследствие също тръгнал да слиза надолу.

Св.К. чул,че се тича надолу по стълбите на входа,като тръгнал към входната врата и застанал отстрани на същата,за да бутне подсъдимия-в случай,че същият бил с оръжие.Подсъдимият излязъл от входа след около 5 минути,но бил без оръжие,като започнал да псува свидетелите с думите: „Ето видяхте ли,казах ли ви,че ще ви и..М. ви ще е.,казах,че ще ви и.,ще ви г. като к.,видяхте ли какво стана?“,след което започнал да бяга.Свидетелите К. и К. подгонили подсъдимия. Подсъдимият започнал да бяга по площада,като свидетелите К. и К. бягали около 2-3 минути след него,но не успели да го стигнат.В това време дошъл и бащата на подсъдимия-св.Г.Я.,който видял,че гонят сина му и че св.К. взима едно паве,за да го удари,като той й казал да го остави и да не прави глупости.

В това време на площада в кв.Ч. дошла полицейска кола-с автопатрули при РУ-В. свидетелите Т.М. и С.П..Полицаите видели,че по площада се гонят четири лица /подсъдимият,свидетелите К.,К. и Г.Я./,като до този момент не знаели причината за това.Спрели лицата,като св.К. им казала,че има ранен човек на ул.“Ц.Ц.“.Тогава полицаите М. и П. отишли в тъмната уличка,осветили човека и видели,че има прострелна рана-имал „дупка в крака“ и крещял „от ужасна болка“.Тогава двамата полицаи се обадили на дежурния в полицията,за да изпратят още полицаи на място, и се обадили за линейка.

Подсъдимият отишъл също заедно със свидетелите К., К., М. и П. при пострадалия,който лежал на земята неподвижно,от раната на крака му течала кръв,той бил неадекватен и не можел да говори.Пред полицаите свидетелите К. и К. и подсъдимия се карали,като подсъдимият се държал агресивно,през цялото време посягал да удря пострадалия,като в един момент го изритал в лицето и му причинил травма на носа.През това време подсъдимият също крещял към пострадалия и свидетелите К. и К.: “Видя ли какво ти направих“,“Аз казах ли ви,че ще ви у..М. ви ще е.,видяхте ли какво стана?“/според показанията на свидетелите П.,К. и К./.

Св.П.-*** също установява в показанията си пред съда,че подсъдимият в негово присъствие псувал и се заканвал,посягал да удря пострадалия,като казвал,“че ще го у.,ще го б.,ще го смачка и ще му счупи главата“.

Полицаите П. и М. също така успели да разберат от свидетелите К. и К.,както и от самия подсъдим,че подс.Я. е прострелял пострадалия.В един момент подсъдимият тръгнал да влиза в сградата,където живее,като с него отишъл св.П..След малко излезли заедно,като излязъл и бащата на подсъдимия-св.Г.Я.,като подсъдимият се бил обул,тъй като до тогава бил необут/по чорапи/.

След като излязъл на улицата,подс.Я. продължил да се заканва на св.К.,като св.М. многократно му разпоредил на престане да се заканва,но подсъдимият отказал да изпълни тези разпореждания,като казал на св.М.,“че имал адвокати и нищо не могат да му направят“.Тогава св.М. поканил подсъдимия до служебния автомобил,като подсъдимият отказал да изпълни и това разпореждане и започнал да крещи,че св.М. го бие,което наложило да бъдат използвани от полицаите спрямо подсъдимия, а и с оглед агресивното му поведение в момента, белезници,като подсъдимият бил задържан и качен в патрулния автомобил.

Полицаите М. и П. останали да запазят местопроизшествието-до идването на дежурния по криминална инсп.Б. и св.Г.,след което откарали подс.Я. ***.

Свидетелите М. и П. установяват,че наблизо до простреляния П. не е имало паркиран автомобил.Св.М. установява,че са огледали около мястото,като с колегата му П. не са намирали нито брадва,нито нож.

При предявяване на Албум,приет като доказателство по делото,и находящ се от л.76 до л.95 на ДП св.П. конкретно посочва мястото,където се е намирал пострадалия П.-***,в близост до отсрещния тротоар,срещу №2-сградата,в която живее подс.Я..От показанията на този свидетел се установява също така,че на няколко метра от пострадалия е имало пластмасов носач,който представлява част от ловен куршум,сплескани сачми от ловни патрони,кръв,както и пластмасова тапа от ловен куршум.Св.П. посочи и видените от него следи и предмети на конкретни снимки от този албум.

От показанията пък на св.К. се установява,че подс.Я.,докато е бягал,гонен от свидетелите К. и К.,е успял да изхвърли „някъде там гилзата“ от куршум,което свидетелката разбрала,когато давала показания в полицията от следователите и полицаите.

Междувременно пристигнала Спешна медицинска помощ,като пострадалият бил откаран с линейка в болницата,където му била направена спешна операция.

За болницата след линейката тръгнали с автомобила на пострадалия свидетелите К. и К.,за да разберат какво е състоянието му.

Междувременно след обаждане от свидетелите М. и П. ***,че има прострелян човек в квартал Ч.,със служебен автомобил към мястото се насочили свидетелите Б. и Г..По това време св.Б. бил дежурен за 24 часа по криминална линия,а св.Г. изпълнявал длъжността младши полицейски инспектор по КОС в РУ-В.Св.Г. установява,че го извикали,въпреки че било почивен ден/неделя/-във връзка с обаждането за прострелване.Отивайки на място,свидетелите Б. и Г. заварили колегите си М. и П.,както и подс.Я.,който бил задържан и се намирал в полицейския автомобил.Пострадалият вече бил закаран в болницата.На място се намирал и бащата на подс.Я.-св.Г.Я..

Свидетелите Г. и Б. извършили проверка на района,като обходили около 100 метра в диаметър.По време на този обход не са намирали брадва или нож,като колегите им М. и П. също нищо не са им казвали за някаква брадва или нож.По паветата на улица „Ц.Ц.“ видели подобно и на св.П. следи от сачми,капки кръв и парчета месо,както и пластмасова тапа от ловен патрон,заснета на л.82/долната снимка/ от цитирания по-горе фотоалбум.На свидетелите Б. и Г. се предяви в съдебно заседание фотоалбума,като същите посочиха конкретно тези следи и предмети.

Двамата свидетели Б. и Г. се качили заедно със св.Г.Я. в жилището му.Когато полицейските служители влизали във входа на сградата на ул.“Ц.Ц.“№2 нищо не им направило впечатление по входната врата,като не са забелязали каквито и да било следи по тази врата.Пред св.Б. св.Г.-като служител по КОС в жилището на подс.Я. и неговите родители извършил проверка на ловната пушка на св.Г.Я..Св.Я. извадил пушката за проверка от метална каса,която отключил пред двамата свидетели.Пушката се намирала в калъф.Св.Г. установява,че извършил проверка на пушката,като цевите според него на пушката били почистени.

След това свидетелите Б. и Г. оградили с лента местопроизшествието,като после дошла дежурна оперативна група,която извършила оглед.На място тези двама свидетели останали до около 9-10 часа.

Видно от Протокол за оглед на местопроизшествие/на л.74 и 75 от ДП/ оглед е бил направен на улица „Ц.Ц.“ пред №2 от 08,30 часа до 09,30 часа на 12.07.2015 година,иззети за две пластмасови тапи,като е изготвен и фотоалбум,находящ се от л.76 до л.95 по ДП.

На л.110 и 111 от ДП се намира Протокол за изземване в неотложни случаи,одобрен надлежно с Определение №351 от 13.07.2015 година  на Пазарджишкия окръжен съд.Видно е,че това процесуално-следствено действие е извършено от 10 до 11 часа на 12.07.2015 година,като освен че е била намерена в металната каса и иззета процесната ловна пушка марка „S****“,калибър 12,са били намерени пред касата два протривателя за ловна гладкостенна пушка/каквато е иззетата/,като в касата са намерени още един протривател и един шомпол,които са били също иззети.

В показанията си св.Г.Я. установява,че при проверката на пушката се установило,че в цевите й няма патрони.

Когато свидетелите Б. и Г. били на място,известно време след тях дошъл и св.С.,който според св.Б. *** и бил изпратен да помага.Свидетелите Б. и Г. не са ходили до болницата и не познават пострадалия.

Местопроизшествието посетили и свидетелите Г. и С.. Св.Г. бил на работа заедно с колегата му М Д.,като отишли за съдействие в квартал Ч.,тъй като чули по радиостанцията,че има простреляно лице в крака.Когато св.Г. пристигнал,видял простреляният, който лежал на земята и едно момиче държало главата му на коленете си.После дошла линейката,в която бил качен пострадалият и след линейката тръгнало момичето с автомобил „С.“,като дежурният разпоредил на св.Г. да тръгне след линейката,за да разбере какво е състоянието на пострадалия,както и да огледа лицата в автомобила и самия автомобил.Св.Г. тръгнал за болницата заедно с колегата си Д.,като това било на сутринта на развиделяване.Преди да тръгне за болницата,никой,включително и св.М. не му бил казвал нещо за някакъв нож или брадва.Установява също,че когато е отишъл на местопроизшествието,процесният „С.“ не се е намирал наблизо паркиран.

Св.Г. твърди,че видял в този автомобил,оглеждайки го тогава при болницата през заден десен прозорец,дръжка,която според него била в червено или оранжево,като не разбрал дали това е тръба,брадва или нещо друго,възприемайки предмета под задна дясна седалка или в багажника на колата,като впоследствие от колеги бил разбрал че тази дръжка била на брадва,като не си спомня от кого точно го е чул това: „възприех дръжка на този предмет,не съм възприел на този предмет острие.“ Твърди,че заедно със св.С. били оглеждали колата през прозорците,като там по това време не е бил колегата му Д.,нито са били свидетелите К. и К.,нито пък някой им е отварял автомобила.

Св.Г. не е докладвал за видяната от него дръжка или за видяно от него нещо друго в автомобила - на началниците си,което са му били възложили да огледа автомобила „С.“.

Св.Г. установява,че до болницата е ходил патрул,като не установява до болницата да е ходил св.С.,който също бил дошъл на местопроизшествието.

Св.П. установява,че в автомобила му е имало брадвичка,която се е намирала под шофьорската седалка,била е жълта на цвят и той не я е използвал през процесната нощ,като не я е хвърлял нито нея,нито нож по подс.Я..

Наличието и местоположението на брадвичката се потвърждава и от св.К.,която също установява,че не е била изваждана от колата от св.П. през процесната нощ.Св.К. установява,че тази брадвичка е била видяна от двама униформени патрулни полицаи пред болницата сутринта,когато тя лично им е отворила колата на св.П.,като им е обяснила,че е брадвичка за пикник.Имала е и нейно сгъваемо ножче,което все още пази,и което тези полицаи също видели.Те й казали : „Добре,добре“- и това беше.“.

Св.С. заявява,че е отишъл на местопроизшествието,когато нито подсъдимият е бил там,нито пострадалият,нито свидетелите,тъй като преди това била дошла по думите му линейка и била взела пострадалия,като този свидетел разбрал от свидетелите М. и П.,които били единствено там,че хората,които са били с пострадалия,били отишли с техен автомобил в болницата.Твърди,че свидетелите М. и П. му били казали за наличието на малка брадва с червена дръжка в колата на пострадалия.

Св.С. заявява също,че когато пристигнал там,било вече светло,раненият го нямало,като той не бил присъствал на огледа,който видно от Протокола за оглед е започнал в 08,30 часа,като бил отишъл в болницата към 9 часа.Твърди,че отишъл до болницата със св.Г. и заедно с него оглеждали автомобила „С.“,в който бил видял малка брадва с червена дръжка.Този свидетел заявява също,че когато видял брадвичката в колата,не знаел „че тази брадва ще има отношение във връзка с инцидента,който е станал.Впоследствие вече,когато водих беседите в управлението,разбрах,че брадвата ще е част от цялото това нещо.Това го разбрах,когато водих беседите с К. и с Н.Я.“.

Същевременно заявява в разпита си,че изобщо в беседата си със св.К. не й е задавал въпроси,“дали има нож или брадва в колата“.

В беседата си с подс.Я.,той пък му е споменал за нож-„Докато аз не го попитах,дали този предмет може да е брадва,той казваше,че е нож“.

След тази беседа с подс.Я.,в която той твърдял пред св.С.,че пострадалият е хвърлил към него нож,въпреки че автомобилът „С.“ се е намирал под прозорците на кабинета на св.С. същият не е отишъл да провери дали в автомобила има нож,а е попитал,осигурявайки храна на подс.Я.,в „неволен разговор между хора,които си говорят неформално,което не се документира,дали подсъдимият е сигурен,че е видял нож и че „може да е нещо друго,да е различно,например да е брадва“,като тогава подсъдимият му бил казал,че може и да не е нож,може и да е брадва,“но е с червена дръжка“,каквато бил видял св.С. в автомобила на пострадалия.

Съдът не кредитира показанията на св.С. в частта,в която заявява,че заедно със св.Г. са видели малка брадва с червена дръжка,както и в частта,в която св.С. твърди,че за тази брадва му били казали свидетелите М. и П..Св.Г. заявява,че е отишъл в болницата веднага след линейката и автомобила „С.“ на развиделяване,а св.С. заявява,че е отишъл в болницата около 9 часа,по светло.Св.С. заявява,че е отишъл на местопроизшествието, когато там са били само свидетелите М. и П.,като линейката е била заминала преди пристигането му и там изобщо не са били нито автомобила „С.“,нито свидетелката К..Липсва каквато и да било логика св.М. да каже на св.С. за брадва в колата-при положение,че свидетелите М. и П. не са видели изобщо такава,както не са и казвали за наличието на такава и на св.Г.,а да кажат само на св.С./при положение,че не знаят за такава,нито за нож/.

Съдът не кредитира показанията на св.С. в тази им част и поради формираното у него убеждение, „че тази брадва ще има отношение във връзка с инцидента,който е станал… разбрах,че брадвата ще е част от цялото това нещо“, както и наличието на неформален и недокументиран разговор между св.С. с подс.Я. след задържането му,в който св.С.,въпреки твърдението на подс.Я.,че по него е бил хвърлен нож,го питал дали това не е било всъщност брадва.

Следва да се отбележи,че в прочетените и приобщени по съответния процесуален ред обяснения на подс.Я.,дадени от него пред орган на досъдебното производство в присъствието на защитник - на 13.07.2015 година и на 06.04.2016 година,подс.Я. на другия ден след беседата си и след неформалния си разговор със св.С.,в първия си разпит на 13.07.2015 година, отново е заявил,че мисли,че предметът,който е бил хвърлен по него,е бил нож,но не бил видял много добре в тъмното,като не споменава нито за брадва,нито за предмет с червена дръжка.Тези си обяснения от 13.07.2015 година потвърждава при разпита си на 06.04.2016 година/л.103,106 и 107 от ДП/.

С оглед гореизложеното съдът кредитира показанията на свидетелите К.,П. и К.,които са непротиворечиви,че в автомобила на пострадалия е имало брадвичка,тя е била зад шофьорската седалка,била е с жълта дръжка и не е била използвана по никакъв начин от пострадалия или от някой друг от двамата свидетели спрямо подс.Я. в нощта на 12.07.2015 година.Св.П. не отрича наличието на тази брадва,като св.К. добросъвестно обясни,че брадвата е била видяна и проверена в автомобила от двама полицаи на 12.07.2015 година сутринта,пред които тя е съобщила и за нейно джобно ножче,което те също са видели.

Липсват и каквито и да било гласни и веществени доказателства,освен противоречивите обяснения на подс.Я.,че по него пострадалият или някой друг бил хвърлил преди изстрела нож.Свидетелите К.,К. и П. установяват,че когато св.П. е слязъл от колата на улицата на подс.Я.,той не е имал в себе си нито нож,нито брадва,а само телефон,цигари и запалка.

Свидетелите М. и П.,които почти непосредствено след прострелването на пострадалия са се оказали на улица „Ц.Ц.“ също не са намерили на място нито нож,нито брадва.Такива не са били намерени и от свидетелите Б. и Г.,които са оглеждали.Такива не са били намерени и при направения оглед от 08,30 часа до 09.30 часа.

По делото е разпитан и св.Е.Х.,който твърди,че бил видял пострадалият с брадва в ръка,като пострадалият тропал и викал на входната врата на подс.Я.,държал е в лявата си ръка,като „м.“ с нея,след което бил паднал с брадвата на земята-„Той падна с брадвата,много добре си спомням.Когато той падна на земята,брадвата му беше в ръката.Тогава,когато той падна,момичето я взе и я сложи в колата“.Този свидетел твърди също,че пострадалият е чупил с тази брадва входната врата на Г. Я./бащата на подсъдимия/,като заявява: „С острото на брадвата чупеше.На други ден разбрах,че вратата е счупена.Имаше белези от ударите“.

Показанията на този свидетел не се подкрепят нито от показанията на свидетелите К.,П. и К.,нито дори от обясненията на самия подсъдим,който твърди,че брадвата била хвърлена по него и паднала някъде долу,а не на козирката,докато св.Х. твърди,че пострадалият я държал/а не я е хвърлял/ през цялото време в лявата си ръка и „м.“ и чупел с нея вратата,като после паднал с брадвата в ръка и момичето тогава му я взело от ръката и я прибрало в багажника на колата/която кола се установява,че изобщо не била в непосредствена близост до входа на подсъдимия/.

Нито един от свидетелите по делото,нито подсъдимият не установяват по входната врата на жилищната сграда на ул.“Ц.Ц.“№2 да е имало следи от удари с брадва,и то такива,които да са направени с острието й.Нито един от полицаите не е видял такива следи,бащата на подс.Я. също заявява,че имало проблем с петлето на вратата и че то стояло в заключено положение,но нямало нищо друго по вратата.Свидетелят Х. също твърди,че пострадалият удрял по вратата с лявата ръка-при положение,че пострадалият установи,че е десничар.

Съдът не кредитира показанията на св.Х. за наличието на брадва в ръцете на св.П. и поради признанието на самия св.Х.,че е бил пиян тогава.Освен това този свидетел,твърдейки,че е видял брадва,не е чул изстрел,какъвто безспорно е имало произведен.На свидетеля бяха прочетени и показанията му,дадени в хода на ДП-със съгласието на страните,където той в края им е заявил,че тогава е бил пиян и няма много точни спомени.

Показанията на св.Х. противоречат и на показанията на св.М..Св.Х. твърди в  показанията си в хода на ДП,че купил кисело мляко от денонощен магазин,като разговарял с магазинерката само за покупките си.В съдебно заседание заявява,че тази магазинерка в деня на заседанието не присъства-при положение,че в това заседание присъства св.М..Твърди също,че бил разговарял с друга магазинерка,че имало човек с брадва и тя му казала да върви и да бяга,като не бил влизал вътре в магазина,а си купил млякото през прозорец на външната врата,като магазинерката била вътре в магазина.Св.М. пък твърди,че е метяла отвън,разговаряла е със св.Х.,който й посочил подсъдимия,че ходи по козирката,чула е „нещо като пиратка“,гръм-само един,който св.Х. не е чул, и не е чула нито викове,нито разговори.Когато чула гръм,св.Х. й казал,че бил видял една брадва.Св.Х. не е пазарувал нищо от нея,като си тръгнал,а свидетелката видяла как след гърма подс.Я. се връща обратно по козирката.

Св.Х. твърди също така в показанията си,че когато той минал по улицата на подсъдимия,имало кола пред входа на подсъдимия/при положение,че автомобилът на пострадалия е бил на около 10 метра оттам/,като на улицата,докато пострадалият държал брадвата,бил той,момичето и още един мъж,като на улицата имало и младежи-двама,трима и седели по пейките.

Същевременно от показанията на свидетелите К.,К. и П. се установява,че на улицата са били само свидетелите П. и К. непосредствено преди изстрела,произведен от подсъдимия,като дори в обясненията си самият подсъдим твърди,че на улицата при изстрела бил само св.П..

В разпита си също така св.Х. заяви,че други хора също са му казали,че пострадалият е чупил вратата на Г./бащата на подсъдимия/,като заяви също:“Бай М. е отвънка,той е видял истината допълнително“,като същевременно от протокола от съдебното заседание на 17.05.2017 година се установява,че отвън са чакали,за да бъдат разпитани като свидетели П.Р. и Т.У./изявление в този смисъл е направено от адв.Е. на л.45 и 46 от съдебния протокол/.

С оглед гореизложеното съдът не кредитира показанията на св.Х.,че св.П. е държал в лявата си ръка брадва,че е удрял с нея по входната врата на подсъдимия и че я е размахвал,както и че е паднал с тази брадва на земята и тя е била взета от ръцете му и прибрана в багажника на кола от момиче,което е било с пострадалия,както и че на улицата са били пострадалият,едно момиче и още един мъж,както и че не е имало изстрел.

По делото е прието заключение по назначена балистична експертиза (л.168-170 от ДП),изготвено от вещото лице Б.,от което се установява,че с вещественото доказателство-двуцевна ловна пушка „S.“ е стреляно с долната цев,като пушката стреля нормално без засечки,годна е да произведе изстрел и да порази жива цел,като представлява огнестрелно оръжие съгласно ЗОБВВПИ.Съдът кредитира това заключение като компетентно и добросъвестно изготвено,като същото не е оспорено и от страните по делото.

В съдебно заседание вещото лице Б. обясни,че е трудно,но не е невъзможно с тази пушка да се произведе неволен изстрел,което е по-трудно,ако пръста е извън спусковата скоба.

Св.Г.Я.,който е собственик на пушката,установи,че последно е почиствал пушката в началото на м.януари 2015 година и че пушката е с твърд спусък и има известно напрежение преди да се произведе изстрел.

По делото е прието заключение по назначена съдебномедицинска експертиза (л.173-179 от ДП),изготвено от вещото лице д-р П.-съдебен лекар.От заключението на СМЕ се установява следното:

Съгласно Епикриза и История на заболяването №3466/2015 година на Отделението по ортопедия и травматоголия при МБАЛ „В.“,пострадалият П. е постъпил в 6,55 часа на 12.07.2015 година и е бил изписан на 29.07.2015 година,с окончателна диагноза: Счупване на тялото/диафизата/ на бедрената кост-открито/ляв крак/.Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник.

На пострадалия са направени рентгенографии-на ляво бедро и на нос,прегледан е в Спешното отделение на МБАЛ-В.,където е бил закаран с линейка,диагностициран е и е приет по спешност за оперативно лечение в горепосоченото отделение.

Непосредствено след нанесената травма Х.П. не е изпадал в безсъзнателно състояние, което се установява и от показанията на свидетелите.

В ОТО са му поставени следните диагнози: Счупване на тялото /диафизата/ на бедрена кост- открито /ляв крак/; Оперативни процедури са голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник. Записано е още: Огнестрелни рани по предна и задна повърхност наляво бедро с приблизителна големина, съответно предна 15-17 см и задна около 10-12 см. Счупване на носните костици.

Така констатираното счупване и на носните костици кореспондира с показанията на свидетелите К.,К. и П.-за механизма на счупването им/пострадалият е бил изритан с крак в носа от подсъдимия/.

На 12.07.2015 година от 09.00 до 13.00 часа Х.П. е опериран, като му е извършено – дебридман на меките тъкани; проследяване на раневия канал и извършване щателен лаваж/промиване/; почистване на фрагментите и въведен бедрен пирон за фиксация. Послойно възстановяване на меките тъкани.

На 29.07.2014 година Х.П. е бил изписан за вкъщи ,за да продължи лечението си при домашни условия.

Огнестрелните  рани на лявото бедро, в долната му трета са травматични увреждания, получени в резултат от действието на огнестрелно оръжие.

Видно от описанието на раните в областта на лявото бедро, тяхната форма и големина, както и рентгенологичното доказване на  сенки в меките тъкани на бедрото с метална плътност /сачми/, говори, че огнестрелното оръжие е ловно.

Видно от големината на раните на лявото бедро по предната и по задната повърхност, може да се предположи, че произведеният изстрел от ловното огнестрелно оръжие е от близко разстояние – 4-9 метра.

Посоката на раневите канали, които са завършили една част от тях глухо, а другите са преминали, той е отпред-назад, почти хоризонтално и  срединно.

Счупването на носните костици е травматично увреждане, в резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговаря според вещото лице д-р П. да се получи при нанесени удари с крак- ритник към момента на инкриминираната дата.

Откритото счупване на тялото /диафизата/  на лявата бедрена кост, наложило оперативна интервенция на наместването и имобилизация, е  причинило на пострадалия Х.Г.П. – ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК, по смисъл на чл. 129 от НК, за около 9-12 месеца от  датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.

Огнестрелните разкъсноконтузни рани на лявото бедро са причинили на пострадалия Х.Г.П. -  ВРЕМЕННО РАЗСТРВОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК за около 15-18 дни от датата на травмата.

Останалите увреждания,в това число и счупването на носните костици,охлузвания и кръвонасядания, са леки телесни повреди по смисъла на чл.130,ал.1 и 2 от НК.

В съдебно заседание вещото лице д-р П. обяснява,че по предновътрешната повърхност на всяко бедро преминават големите магистрални артериални съдове и вени,като в случая няма засягане на такива магистрални съдове.В противен случай много бързо е щяло да се получи масивна кръвозагуба,от която да настъпи смъртен изход.Обяснява,че в конкретния случай при нараняването на бедрото на пострадалия направената операция е била спешна,но не е била животоспасяваща.Обяснява,че при едно такова раздробено счупване на костта се удължава срока на възстановителния период.Разяснява,че изваждането на пирона представлява един следващ етап и налага нова оперативна намеса,каквато е медицинската практика.

Съдът кредитира това заключение като компетентно и добросъвестно изготвено,като същото не е оспорено и от страните по делото.

По делото е прието заключение по назначена Комплексната СМЕ и балистична експертиза (л.186-188 от ДП),изготвено от вещото лице д-р П.-съдебен лекар и вещото лице Б.-експерт в НТЛ.От заключението се установява следното:

Нараняването на Х.П. е причинено от един изстрел от ловно огнестрелно оръжие, като му е нанесена рана по предната и задна повърхност на лявото бедро, с приблизителна големина съответно предна - 15-17 см и задна около 10-12 см.

Заключението на експертите е,че нараняването може да е причинено от ловното оръжие, иззето по делото.

Разстоянието от което е стреляно, с оглед разсейването на снопа на сачмите е от 3 до 14 метра.

Пострадалият е бил прав и обърнат с лице към подсъдимия,като двамата са били фронтално един срещу друг в момента на изстрела.

Траекторията на изстрела, произведен от подс.Я., е права линия с конус, чиято основа е обърната към пострадалия с посока отгоре надолу.

          Използваният боеприпас е 12 калибър за гладкостенно огнестрелно оръжие,като според експертите с този вид боеприпас пострадалият Х.П. е могло да бъде умъртвен, ако сачмите са попаднали в главата, гърдите или корема му.

         По-голямата част от сачмите са счупили лявата бедрена кост на пострадалия и са преминали през задната част на лявото бедро,като са оформили изходна огнестрелна рана с големина 10-12 см.

Посоката на раневия канал е отпред назад, леко отгоре надолу и почти успоредно на срединната ос на тялото /бедрото/.

Вещите лица са посочили,че при условие, че на П. не му е била оказана първа помощ и своевременна медицинска помощ, резултатите от прострелването би бил неблагоприятен.

В съдебно заседание д-р П. обяснява,че неблагоприятен изход не означава непременно смърт.Неблагоприятен изход би означавало да възникне възпалителна компонента,да възникне обилно кървене в ранния постоперативен период,да настъпи некротичен процес и да доведе до ампутация на крака над нивото на нараняването.Обяснява също,че конкретното нараняване не е в жизненоважна област,като глава,гръден кош и корем,като също така не е засегнат и магистрален кръвоносен съд,какъвто има във всяко бедро.Обяснява,че раната на бедрото на пострадалия се намира на около 50-60 см от големите кръвоносни съдове в корема и от коремните органи черва,черен дроб и други.

Съдът кредитира това заключение като компетентно и добросъвестно изготвено,като същото не е оспорено и от страните по делото.

От приет по делото Фиш за спешна медицинска помощ/л.50 от ДП/ е видно,че П. е бил приет в отделението на 12.07.2015 година в 06,30 часа.

От История на заболяване/л.43 и следващите от ДП/ е видно,че има пролежани дни в МБАЛ-В. 18 дни.

Видно е от Трансфузионен лист/л.54 от ДП/,че на 14.07.2015 година на П. е била прелята плазма и еритроцитна маса,като видно от л.48 от История на заболяването на датите 14 и 15.07.2015 година същият е бил с хемоглобин 92 и 84 съответно-при първоначален хемоглобин 170 при приемането му на 12.07.2015 година.

В Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на л.71 от ДП е записано от анестезиолога,че пострадалият кърви от носа и огнестрелната рана на лявото бедро.

По делото са приети като писмени доказателства още 5 епикризи и едно експертно решение на Телк,както следва:

1.Епикриза от УМБАЛСМ“Н.И.П.“-С.,1-ва Клиника по ортопедия и травматология.

В тази епикриза е посочено,че пострадалият П. е постъпил в болницата на 19.08.2015 година,като е изписан на 25.08.2015 година.Диагнозата,която е посочена,е:Последици от счупване на ляво бедро.Инфекция и възпалителна реакция,дължащи се на вътрешно фиксиращо устройство.В обективно състояние е посочено,че е налице наличие на остеосинтезен метал след огнестрелна фрактура на ляво бедро-вследствие на прострелване на 12.07.2015 година.От епикризата е видно,че по отношение на П. е била предприета оперативна намеса на 20.08.2015 година със спинална упойка-етапно оперативно лечение при усложнение от механичен произход и инфекция и възпалителна реакция-през постоперативния цикатрикс се е достигнало до остеосинтезния метал,като е последвала ревизия със смяна на 2 винтове и дебридман,обратен послоен шев и поставяне на суха стерилна превръзка.

2.Епикриза от УМБАЛСМ“Н.И.П.“-С.,1-ва Клиника по ортопедия и травматология.

В тази епикриза е посочено,че пострадалият П. е постъпил в болницата на 26.08.2015 година,като е изписан на 03.09.2015 година.Проведени са рехабилитационни процедури-по повод счупване на бедрена кост след огнестрелно нараняване,като в Анамнезата е отбелязано,че е бил опериран по спешност на 20.08.2015 година.Проведена е кинезитерапевтична програма,като пострадалият е изписан с подобрение.

3. Епикриза от УМБАЛСМ“Н.И.П.“-С.,1-ва Клиника по ортопедия и травматология.

В тази епикриза е посочено,че пострадалият П. е постъпил в болницата на 07.10.2015 година,като е изписан на 13.10.2015 година.

Диагнозата,която е посочена,е: Инфекция и възпалителна реакция,дължащи се на вътрешно фиксиращо устройство - ляво.Наличие на имплантати на други кости и сухожилия-ляво.Последици от счупване на бедро-ляво.В Анамнезата е посочено,че счупването на лявото бедро е вследствие на огнестрелно нараняване през м.юли 2015 година,като е опериран във Велинград,където е поставен метал.

В обективно състояние е посочено,че е налице наличие на остеосинтезен метал след фрактура на ляво бедро,като в областите на входното и изходното отвърстия на огнестрелната рана има наличие на фистули с гноевидна секреция/рани,от които изтича гной-виж изречение последно на Анамнеза/.

От епикризата е видно,че по отношение на П. е била предприета оперативна намеса на 09.10.2015 година със спинална упойка-били са отстранени двете фистули в областта на цикатрикса на лявото бедро,достигнало се е до гнойната колекция,като се е евакуирала и е бил взет материал за микробиологично изследване.Направен е дебридман и лаваж/обяснени като процедури от д-р П. по повод приетите заключения/,поставен е дрен,обратен шев,йодиране и суха стерилна превръзка.

4. Епикриза от УМБАЛ“С.“-С.,Клиника по ортопедия и травматология,хирургия на ръка и реконструктивна хирургия.

В тази епикриза е посочено,че пострадалият П. е постъпил в болницата на 20.11.2015 година,като е изписан на 26.11.2015 година.

В Анамнезата е посочено,че П. е постъпил в болницата по повод застаряло разкъсване на ляв седалищен нерв,датиращо от 12.07.2015 година,когато е получил огнестрелно счупване на лява бедрена кост,като в момента липсва чувствителност и е налице невъзможност за движения на лява подбедрица.

В Локален статус е посочено,че е налице цикатрикс от огнестрелна рана по задната повърхност на лявото бедро и постоперативни цикатрикси по латералната повърхност на лявото бедро.Отпадна сетивна и моторна симптоматика в зоната на инервация на ляв седалищен нерв,дисдтално от увредата  с изразена мускулна хипотрофия на лява подбедрица;положителен синдром на Т. в областта на цикатрикса на инцидентната рана.

В Предоперативната епикриза е посочено,че се касае за пациент със застаряло смазване на ляв седалищен нерв в дистална трета на ляво бедро,с давност 4 месеца,получено след огнестрелна рана със счупване на лява бедрена кост в дистална трета.

Предприето е оперативно лечение на левия ишиадикусен нерв,който е бил намерен с прекъснат невром.Посочено е,че е изписан с гладък постоперативен период.

5.Експертно решение на ТЕЛК от 11.10.2016 година,в което е посочено,че П. е с 60 процента трайно намалена работоспособност-поради увреждане на седалищен нерв.Тежка посттравматична увреда на н.ишиадикус в ляво,като е противопоказно натоварване на долните му крайници.Обективно е посочено,че Походката му с ляв крак е вало-паретична и не може да ходи на пръсти и пети.

6. Епикриза от УМБАЛСМ“Н.И.П.“-С.,1-ва Клиника по ортопедия и травматология.

В тази епикриза е посочено,че пострадалият П. е постъпил в болницата на 20.10.2016 година,като е изписан на 26.10.2016 година.

Постъпва за пореден път в клиниката поради счупване на  лявото бедро през м.юли 2015 година.Диагнозата,която е посочен,е :Последици от счупване на ляво бедро.Последици от открита рана на долен крайник-ляво.Видно от епикризата П. е бил операриран на 20.10.2016 година при поставена спинална анестезия.Достигнато е до поставените импланти и е последвала тяхната екстракция/изваждане/.Направен е шев и превръзка.Посочено е,че П. е изписан в подобрено общо и локално състояние.

В съдебно заседание св.П. установява,че функционалността на левия му крайник вследствие на огнестрелната рана не е възстановена на 100 процента,което кореспондира с цитираните по-горе епикризи и Експертно решение на Т.,където срокът на увреждане от 60 процента на крайника е посочен за три години-до 01.10.2019 година.

Така установената фактическа обстановка съдът прие въз основа отчасти на обясненията на подс.Я.,дадени в хода на съдебното следствие,както отчасти въз основа на обясненията му,дадени пред орган на ДП в присъствието на защитник,прочетени от съда и приобщени към доказателствата по делото по съответния процесуален ред.

Съдът кредитира отчасти показанията на св.К.,дадени в хода на съдебното следствие,като кредитира изцяло частта от дадените от нея в хода на ДП показания,които бяха прочетени в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателствения материал по делото по съответния процесуален ред.След прочитането на тази част от показанията й св.К. заяви,че ги поддържа изцяло.Показанията на свидетелката К. са последователни и непротиворечиви,като кореспондират с част от обясненията на подс.Я. и кореспондират изцяло с показанията на свидетелите П., К., П., Б., Г., М., М.,касаещи  относимите факти и обстоятелства във връзка с обвинението.В показанията си тази свидетелка не спестява информация за наличието на брадва в автомобила на пострадалия,както и че след изстрела е гонила подс.Я.,като е държала паве,който факт се установява и от св.Г.Я.,като същевременно въпреки заявеното от нея,че подсъдимият й е нанасял побои,заявява,че многократно св.Г.Я. я е спасявал от тормоза на подсъдимия,като родителите на подсъдимия са имали много добро отношение към нея,когато тя е живяла около 3 месеца в дома им.Тази свидетелка също така установява,че снимката с пушката,изпратена й от подс.Я. по Ф.,е видяла едва в полицията,а не по време на пътуването до В.,преди изстрела.

С оглед горното съдът счита,че нейните показания следва да се кредитират като обективни и безпристрастни/въпреки че по това време е била приятелка на пострадалия П./ и като основен източник на информация по делото за случилото се.Показанията на св.К. се подкрепят и от приетите по делото експертни заключения,както и от приетите писмени доказателства,в това число медицинска документация,веществени доказателства-в това число пушка,фотоалбуми, диск,снимка,изпратена във Ф. и разпечатка от кореспонденция във Ф.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.П.,с изключение на показанията му,че е видял снимката с пушката,изпратена от подс.Я., преди произвеждането на изстрела.В тази част показанията му се опровергават както от показанията на св.К.,така и от показанията на св.С..

Съдът кредитира изцяло показанията на св.К.,дадени в хода на съдебното следствие,както и показанията му,дадени в хода на ДП,които бяха прочетени и приобщени по съответния процесуален ред,тъй като св.К. заяви в залата,че не си спомня част от обстоятелствата.След прочитането на тези показания св.К. заяви,че ги поддържа изцяло,като те в основната си част кореспондират изцяло и с показанията на свидетелите К. и П.,както и с приетите по делото експертизи,писмени и веществени доказателства.Показанията на този свидетел кореспондират и с част от обясненията на самия подсъдим.Съдът кредитира показанията на този свидетел,тъй като същият не е заинтересован по никакъв начин от изхода на делото.Той познава и подсъдимия,и пострадалия-като пострадалият му е приятел,а с подсъдимия е познат,без да е имал каквито и да било конфликти и лоши отношения.Отишъл е до В. с цел да предотврати някакъв евентуален по-тежък конфликт между подсъдимия и пострадалия,без да има предварително каквото и да било отрицателно отношение спрямо подсъдимия.Намесил се е ,едва когато е видял,че П. е прострелян от подсъдимия,и то за да предотврати евентуално продължаващо нападение от страна на подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ч.,Б. и Г..Показанията на свидетелите Б. и Г. изцяло си кореспондират и не си противоречат,като кореспондират и с приетите по делото Протоколи за оглед и изземване и фотоалбумите към тях.

Показанията на св.Ч.,въпреки че този свидетел заяви,че няма никакво участие като полицай по процесния случай,са източник също на информация по делото.Той заявява,че тогава,ден неделя на 12.07.2015 година е почивал,не е викан във връзка със случая,пред него подсъдимият не е давал обяснения,нито е провеждана т.нар.беседа.Същевременно в обясненията си подс.Я. твърди,че бил казал и на св.Ч.,че по него били хвърлили брадва преди изстрела.

Показанията на св.Ч. опровергават тези обяснения на подсъдимия.Освен това липсва каквато и да било логика подс.Я. да е казал на св.Ч. на 12.07.2015 година/както твърди подсъдимият/,че по него е била хвърлена брадва,а в обясненията си пред орган на ДП един ден по-късно,на 13.07.2015 година,в присъствието на защитник, да обяснява,че „някой“ хвърли някакъв предмет по него,който подсъдимият си мисли,че е „нож“.Че по него бил хвърлен нож,подсъдимият бил казал и на св.С.-по думите на последния свидетел на 12.07.2015 година.

При това положение излиза,че на 12.07.2015 година подсъдимият по думите му е казал на св.С.,че по него е бил хвърлен нож;същевременно същия ден-на 12.07.2015 година е казал на св.Ч.,че това не е било нож,а брадва, а на следващия ден-на 13.07.2015 година е заявил,че е някакъв предмет,който си мисли,че е нож,като не споменава нищо за брадва/при положение,че вече е бил провел неформален разговор със св.С.,при който св.С. го бил попитал, дали пък не става въпрос за брадва,като според свидетелят С. подсъдимият му казал,че била с червена дръжка/.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.П.,с изключение на заявеното от него,че подсъдимият не е успял да удари в негово присъствие пострадалия.Показанията на св.П. в тази им част се опровергават както от показанията на свидетелите К.,К. и П.,така и от СМЕ на д-р П. и наличната медицинска документация,подробно цитирана по-горе,от която се установява,че П. е бил със счупени носни костици и кървящ нос.

Съдът кредитира отчасти показанията на св.М.,дадени в хода на съдебното следствие,като изцяло кредитира показанията му,дадени в хода на ДП и прочетени със съгласието на страните в съдебно заседание-поради констатирани противоречия и изявление от свидетеля,че не си спомня част от обстоятелствата за случилото се.Показанията на св.М.,дадени в хода на ДП,кореспондират с показанията на св.П..Тези показания са били дадени по-малко от месец след процесната дата 12.07.2015 година и са по-конкретни,логични и последователни,като кореспондират на показанията,дадени и от пострадалия,св.К. и св.К.,както и кореспондират с приетите по делото писмени и веществени доказателства-в това число и изготвените фотоалбуми.В тези показания св.М. конкретно е описал и агресивното поведение на подс.Я. по отношение на пострадалия П.,който е лежал на земята с кървяща огнестрелна рана,както и отправяните от подсъдимия закани,отказ да изпълни полицейските разпореждания,крясъците,че го бият полицаите/при липса на каквито и да било данни за такова поведение от тяхна страна/,изявлението пред полицаите,че има адвокати и нищо не могат да му направят.

Вярно е,че св.М. заявява в показанията си,че подсъдимият е налитал да удря пред него пострадалия на улицата,като също като св.П. не установява пострадалият да е бил изритан от подсъдимия в носа.От друга страна обаче в съдебно заседание св.М. установява,че е говорил междувременно по телефона,за да даде сведения на дежурния в РУ-В. какво е станало,викал е линейка,обаждал се е на телефон ***,оглеждал е местопроизшествието,като е възможно той лично да не е присъствал в момента,когато подсъдимият е нанесъл удар с крак в лицето на пострадалия,като му е счупил носни костици.Че такъв удар е имало се установява и от показанията на св.М.,дадени след прочитане на показанията му,дадени в хода на ДП-св.М. заяви,че от устата и носа на пострадалия е течала кръв и е бил ударен.

Съдът кредитира показанията на св.М.,дадени в съдебно заседание и в частта,в която този свидетел заявява,че с колегата му П. не са намирали брадви и ножове,като не е разбрал там да има автомобил,използван от пострадалия и свидетелите К. и К..Тази част от показанията му изцяло кореспондират с показанията на св.П.,с когото са се оказали първите полицейски служители на мястото на стрелбата.

Съдът кредитира показанията на св.К.,дадени както в съдебно заседание,така и в хода на ДП,прочетени със съгласието на страните в хода на съдебното следствие.В показанията си,дадени в хода на ДП осем дни след процесната дата 12.07.2015 година св.К. е била по-точна и конкретна,като е заявила,че е чула два или три изстрела от огнестрелно оръжие около 04,50 часа,по което време е била на работа като рецепционист в хотел наблизо.След това е видяла лица,които се гонят.

В съдебно заседание вече св.К. заяви,че е възможно от наличието на ехо изстрелите да са по-малко,а не два-три.

В този смисъл показанията на св.К. в тази част отразяват нейни лични слухови възприятия,които сама тя заяви,че е възможно да не отговарят на действителността-още повече,че свидетелите К., К.,П. и подс.Я. говорят непротиворечиво само за един изстрел.

Съдът кредитира показанията на свидетелката М.,дадени в хода на съдебното следствие,както и показанията й,дадени в хода на ДП,прочетени със съгласието на страните.Тази свидетелка след прочитане на показанията й,дадени в хода на ДП,заяви,че ги поддържа изцяло,като изясни,че към момента,когато подс.Я. е бягал по козирката,свидетелката била разговаряла със св.Х.,който обаче нищо не е пазарувал от нея8противно на показанията на св.Х.,който заявява,че не бил разговарял със св.М./.Този свидетел й бил споменал,че видял някаква брадва,но тя установява,че такава не е виждала,нито знае къде е имало такава.Установява,че е било тъмно по това време-около 05,00 часа и е чула само един гръм,като от пиратка,след което подсъдимият се е върнал обратно в апартамента си по козирката.Тази свидетелка установява също така,че по това време е била извън магазина,в който е работела нощна смяна,като е метяла отвън тротоара.От показанията на свидетелката,която е била отвън на тротоара, не се установява тя да е чула някакво тропане,блъскане или къртене-каквото се твърди от подс.Я. и от свидетелите Х.,У. и Р.,че имало по входната врата на улица „Ц.Ц.“№2.

Съдът кредитира отчасти показанията на св.Г.Я.,дадени в хода на съдебното следствие,както и отчасти показанията му,дадени в хода на ДП и прочетени със съгласието на страните.

Съдът кредитира показанията на този свидетел,че е собственик на пушка „S.“ и че я съхранява заключена в метален шкаф,като ключът винаги през нощта го оставя на тоалетка в спалнята,където е спял със съпругата си и през процесната нощ.

Съдът кредитира показанията му,че държи пушката незаредена и че последно е почиствал пушката си около 2-4 януари 2015 година.Установява също,че в металната каса държи и заключени боеприпаси-за пернат дивеч и за едър дивеч.Установява също,че зареждането на пушката с патрони става ръчно,а не автоматично и пушката има предпазител.Установява също,че синът му му бил казал,че били дошли лица да го заплашват и да го трепят,както и му бил казал,че се тропало долу много силно по входната врата,но не му бил споделил да е използвал оръжието му.

Установява,че спусъкът на процесната пушка е твърд и има известно напрежение преди да се произведе изстрел.

Установява,че петлето на входната врата стояло,както когато вратата е заключена,като според него била изкъртена,но не е забелязал нещо друго по тази врата.

След прочитане на показанията му,дадени в хода на ДП,където е заявил,че се е събудил от“ трясък-тропане или силно бутане на входната врата на жилищната сграда“,уточни в съдебно заседание – „относно тропането-събудих се от отварянето на сина ми на входната врата и се чуваше и долния тропот“.

Следователно св.Г.Я. се е събудил едва,когато подсъдимият след изстрела е тръгнал да слиза надолу,не е чул самия изстрел,защото както обяснява:“Къщата ми е добре изолирана,с хубава дограма и не се чува“,още повече,че спалнята,в която се е намирал и спял този свидетел,не гледа към улица „Ц.Ц.“.Тези показания на свидетеля кореспондират и с казаното от него и цитирано по-горе,че синът му му е казал,че лица са блъскали по входната врата.

Установи се обаче от показанията на свидетелите П.,К.,К. и косвено от показанията на св.М., че такова тропане и блъскане не е имало.Не е имало и удари с брадва, и то с острието й, по входната врата,както твърди св.Х.,чиито показния съдът е коментирал и анализирал по-горе.Че такива удари с острие на брадва по входната врата не е имало се установява и от разпита на св.Г.Я.,както и от разпита на свидетелите М.,П., Б., Г.,У. и Р.,тъй като никой от тези свидетели не установява да е имало такива следи по входната врата.

От показанията на свидетелите П.,К. и К. се установява,че блъскане и тропане по входната врата не е имало от тяхна страна и след произведения изстрел от подсъдимия.След изстрела св.П. е лежал неподвижно на земята,а свидетелите К. и К. са били при него и са се опитвали да спрат кръвотечението от крака му,като са го вързали с тениската на св.К..

Съдът не кредитира показанията на св.Я.,дадени в съдебно заседание,че не бил имал възможност да провери след инцидента какво е станало с пушката му.

Тези показания противоречат на заявеното от него пред орган на ДП.След прочитането им св.Я. заяви,че ги поддържа тях.В тези показания,дадени пред орган на ДП,св.Я. подробно е обяснил,как е проверил касата - дали е заключена след инцидента,като е установил,че касата е заключена,намерил е ключовете за нея на обичайното им място-на тоалетката в спалнята,където е спял тази нощ.След идването на св.Г. е отключил в негово присъствие касата и са видели,че пушката е вътре в касата,поставена в калъфа си,разглобили са я и са видели,че в цевта й няма патрони.

При тези показания на бащата на подс.Я. съдът приема,че преди 04,21 часа/когато подс.Я. е изпратил снимката с пушката по Ф. на св.К./ подс.Я. е взел от спалнята на спящите си родители ключа за металната каса,където е стояла процесната ловна пушка и патрони.Отключил е касата и е заредил лично ръчно пушката с два патрона/преди това пушката е била незаредена според показанията на св.Г.Я./.Направил си е снимка с пушката,на която ясно се виждат двата патрона/виж разпечатката на снимката,съдържанието на компакт-диска,приет като веществено доказателство по делото и показанията на св.С. относно снимката/,като я е изпратил в 04,21 часа на св.К.,пишейки „Е тва ви бях приготвил“.

Скоро след това,след пристигането на свидетелите П.,К. и К. подсъдимият е взел отново пушката ,която е била заредена поне с един ловен патрон лично от подсъдимия /“След като изстрелях единия патрон,оставих пушката в килера…Другия патрон си остана вътре в пушката“/,излязъл е от апартамента си на козирката над магазина,придвижил се е към мястото,където се е намирал пострадалият,махнал е предпазителя на пушката, произвел е един изстрел,ранявайки св.П.,който се е намирал фронтално срещу него и подсъдимият е имал „пряка видимост“/според обясненията на подсъдимия/ към него.

След това подсъдимият се е върнал обратно по козирката в жилището.Използвал е протривател за почистване на пушката/виж показанията на св.С. и Протокол за изземване относно намерените протриватели/,взел е гилзата със себе си,която впоследствие,докато са го гонели,е изхвърлил навън/виж показанията на св.К./,прибрал е пушката в калъфа й,след което е прибрал и самата пушка на мястото й в металната каса.Влязъл е отново в спалнята на спящите си родители и е оставил ключовете за касата на тоалетка,където ги е намерил св.Г.Я.,на когото синът му не му е казал,че е използвал оръжието му.

От показанията на св.Я.,че пушката е с твърд спусък,както и от разпита на вещото лице Б. съдът приема,че поначало един неволен изстрел с тази пушка е малко вероятен/както се твърди от подс.Я./,още повече,че подсъдимият сам заяви в съдебно заседание пред съда: “С дясната ми ръка аз държех пушката.Вие не знаете ли как се държи пушка?“.Както се прие по-горе,подсъдимият,държейки пушката така,както трябва да се държи,я е бил заредил и е бил свалил предпазителя й - преди да произведе твърдения неволен изстрел с нея,като в момента на изстрела е имал пряка видимост към пострадалия.Преди този изстрел подсъдимият е изпратил снимка със заредена пушка на св.К.,като многократно преди това по телефона е отправял закани,че ще ги убие/нея и св.П./,като непосредствено преди изстрела отново е отправил такава закана.Дори и след идването на полицаите подс.Я. не е престанал да отправя закани към св.П. и към св.К.,че ще ги убие,като е изритал св.П.,който е лежал ранен и неадекватен неподвижно на земята,в носа.

Съдът не кредитира обясненията на подс.Я.,че не бил той зареждал пушката,не бил боравил с нея и не бил вдигал предпазителя й,тъй като тези му обяснения противоречат на показанията на неговия баща,посочени по-горе.

Съдът не кредитира показанията на св.Е.Х.-по съображенията,изложени по-горе.Те,освен,че са изключително вътрешно противоречиви,се компроментират от изявлението на самия свидетел,че бил пиян и не помнел какво точно е станало.Показанията на свидетеля се опровергават отчасти от обясненията на самия подсъдим,че на улицата е бил само пострадалия,от показанията на свидетелите К.,П. и К.,от показанията на разпитаните полицейски служители,които не са възприели никакви следи от удари с острие на брадва по входната врата на сградата,в която живее подсъдимият.Такива следи не са констатирани и от бащата на подсъдимия,както и от свидетелите У. и Р..Твърдените удари и тропане не са били чути и от св.М.,докато тя е чула изстрел,който не е бил чут от св.Х..

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т.У. и П.Р..Поначало св.У. твърди,че разказва за събития на 12.07.2015 година,като неясно защо си спомня точно този ден след почти две години,твърдейки,че денят също така не бил почивен,а бил делничен ден/при положение,че 12 юли 2015 година е бил ден неделя/.Твърди,че видял вратата на входа сутринта към 8 часа разбита,когато бил тръгнал на работа,но установява също,че поначало не работи през почивните дни,като  не установява и през тази неделя да е бил дежурен.Установява,че живее два етажа по-нагоре от семейство Я.,като няма прозорци откъм улица „Ц.Ц.“,като бил чул между 04,30 и 05,00 часа на 12 юли 2015 година силен шум и един изстрел-при положение,че бащата на подс.Я.,спейки от същата страна два етажа по-надолу не е чул нищо.Св.У. след това твърди в показанията си,че бил чул тропане и блъскане/каквото съдът приема по-горе,че не е имало-по съображенията,изложени по-горе/,като от слухове бил разбрал,че вратата е изкъртена от тези хора,които били търсили подсъдимия.Това си го били говорили полицаите,които били отпред пред входа,когато излизал св.У..Установи се обаче,че никой от разпитаните полицейски служители не е установил нещо необичайно по входната врата на жилищната сграда.Никой от тях не е и заявил в показанията си нито в хода на ДП,нито пред съда,че вратата е била разбита,че това е било забелязано от тях и коментирано,включително и със св.У..

В крайна сметка след тези чути слухове от св.У.,той заяви пред съда,че подробно не бил оглеждал бравата и предполагал,че езика и патронника са разбити;само бил установил,че не може да затвори вратата,като не бил установил по-подробно,“ дали там,където влиза езика,е разбито“.От друга страна този свидетел заявява,че отвън на вратата не бил забелязал някакви видими следи,което опровергава отново показанията на св.Х. за къртене на вратата в острото на брадва.

Показанията на св.Р. относно входната врата също са противоречиви.Същият първоначално твърди,че е чул тропане по входната врата и после един изстрел.После заявява,че всичко било станало много бързо и не бил разбрал откъде идва шума/вече не говори за тропане/.След това заявява,че на сутринта видял,че бравата на външната врата е разбита и затова решил,че „шума е идвал оттам“,като за изстрела заявява: „За изстрела после разбрах“,твърдейки първоначално,че той лично го е чул.Този свидетел,твърдейки,че е излязъл почти по същото време със св.У. този ден за работа,не бил видял полиция-за разлика от св.У.,който твърди,че имало полиция.Този свидетел обаче също заявява,че нищо не му е направило впечатление да има отвън по вратата-противно на твърдяното от св.Х..

В края на разпита си св.Р. заяви,че след тропането и изстрела не бил чул викове или някой да приказва високо,което се опровергава както от показанията на св.К.,така и от показанията на свидетелите М. и П..

Съдът кредитира отчасти показанията на св.Г..Съдът не кредитира показанията му,че заедно със св.С. били оглеждали автомобила на пострадалия пред болницата-поради противоречията в техните показания,посочени подробно по-горе.Съдът кредитира показанията на този свидетел в останалата им част,включително и в частта,в която заявява,че св.М. не му е казвал за никаква брадва или нож/така,както твърди св.С./.

Съдът кредитира отчасти показанията на св.С.,дадени в съдебно заседание,тъй като същите са отчасти нелогични,противоречат отчасти на показанията на свидетелите М. ,П. и Г.,за които противоречия съдът е изложил съображения по-горе.Освен това тези показания са частично компроментирани и от заявеното от самия св.С. за проведен между него и подс.Я. неформален разговор извън РУ-В. относно твърдението на подсъдимия,че по него преди изстрела бил хвърлен предмет.Тези показания са компроментирани и поради факта,че св.С. сам заяви,че по време на разпита си пред орган на ДП не е разказал цялата информация,която твърди,че му е била известна към този момент по процесния случай-при положение,че е работил по него  и е бил разузнавач в РУ-В. към този момент,като е я изнася почти две години по-късно пред съда.Дава нелогичното обяснение,че не бил попитан при разпита от органа на ДП конкретно за брадва,затова не бил казал,че бил видял такава с червена дръжка,а и нямало указания от наблюдаващия прокурор да го разпитат втори път „за хвърлен предмет“.Същевременно заявява,че имало по време на огледа на местопроизшествието допуснати „някои процесуални неточности“,като веднага след това заявява,че всъщност не е присъствал на този оглед.Няма логично обяснение и в поведението на св.С.,което той сам описва по време на разпита си пред съда-че когато подс.Я. му казал при беседата,че е бил хвърлен по него нож,като автомобилът на пострадалия е бил на паркинга под кабинета на свидетеля,той не е отишъл да провери за наличието на такъв,но е отишъл да констатира брадвичка с червена дръжка преди това в този автомобил-при положение,че никой от колегите му полицаи не му е казал за такава.

Съдът кредитира показанията на св.С.,дадени пред съда относно снимката,изпратена от подс.Я. на св.К. по Ф. със заредена пушка,както и че св.К. я е видяла тази снимка едва в полицията.Съдът кредитира и показанията му,че подс.Я. при проведената с него беседа му е казал,че след изстрела е чистил пушката с протривател и я е прибрал обратно в касата.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.,дадени и пред орган на ДП и прочетени със съгласието на страните по делото в съдебно заседание.Тези показания св.С. заяви също,че поддържа,като в тях подробно е обяснил за изпратената от подс.Я. снимка-че тя е на заредена с два патрона ловна пушка,че е изпратена на св.К. в 04,21 часа,както и че при проведената беседа с подс.Я. същият е признал пред св.С.,“че е стрелял с пушката на баща му по лицето Х.П.“.Това било станало,като Я. взел заредената преди това пушка от касата,качил се на козирката и след хвърлен по него предмет бил произвел неволен изстрел,като след това се върнал обратно в апартамента,почистил пушката и я прибрал обратно в касата.

От тези показания и на св.С. може да се направи изводът за поведението на подс.Я. преди,по време и след стрелбата.Поначало такова обяснение за произведен „неволен“ изстрел по никакъв начин не кореспондира с обяснението,че подсъдимият е стрелял по лицето П..

Няма как стрелянето по едно конкретно лице да е неволно,още повече,че преди стрелбата подс.Я. е отправил вербално многократно закани с убийство,включително и спрямо пострадалия,изпратил е снимка със заредена пушка,пишейки на св.К.,че това е изненадата, която ги чака,преди да стреля е насочил пушката към св.П./а не някъде другаде-виж показанията на св.П./,бил е застанал на козирката на кооперацията с пряка видимост към пострадалия,фронтално срещу него,със заредена пушка и свален предпазител.

И от показанията на св.С.,както и от показанията на св.Г.Я. се установява,че след произведения изстрел подс.Я. е имал едно много хладнокръвно,подредено и организирано поведение-прибрал се е в жилището си,като е почистил пушката и я е прибрал в калъф и в метална каса,заключил е касата и е оставил ключовете там,откъдето ги е взел-в спалнята на родителите си,като е взел със себе си и гилзата/последното се установява от показанията на св.К./.

За да възприеме горната фактическа обстановка съдът кредитира и приетите по делото писмени и веществени доказателства,подробно посочени по-горе - в това число и ловна пушка,компакт диск,снимка от Ф.,разпечатка на кореспонденция от Ф.,фотоалбуми,медицинска документация,протоколи за оглед,за изземване.

За да възприеме горната фактическа обстановка съдът кредитира изцяло и приетите по делото заключения по изготвените експертизи,цитирани по-горе.

Съдът не кредитира обясненията на подс.Я. в частта,в която обяснява,че се е тропало на входната врата на сградата,в която живее; че пострадалият или някой друг е хвърлил по него предмет - нож или брадва, с червена дръжка преди изстрела,като тогава подсъдимият се уплашил и е произвел неволен изстрел; че не е имал намерение да убива никого и че бил взел пушката „за респект,просто за сплашване“; че когато свидетелите П.,К. и К. са дошли,са започнали да разбиват външната врата и да крещят; че не знае дали ловната пушка на баща му е огнестрелно оръжие; че не е зареждал той пушката през процесната нощ; че бил оставил пушката пред килера след изстрела и слязъл една минута след изстрела на улицата,като бил „супер изплашен“;че не е свалил предпазителя на пушката преди изстрела; че пострадалият го е п. и му се е заканвал пред полицаите; че е казал на полицаите/М. или П./ още в началото,когато са го гонели свидетелите К. и К.,че по него е била метната брадва,която преди това едно момче държало прикрита отляво на крака си; че не е чистил пушката след изстрела; че е казал на полицаите за хвърлена по него брадва на 12.07.2015 година,включително и на св.Ч..

Обясненията на подсъдимия в горепосочените части се опровергават по категоричен и непротиворечив начин от показанията на свидетелите К.,К. и П.-относно твърденията му,че са тропали по вратата и че са я къртили; че пострадалият или някой друг от тях е хвърлил нож или брадва по подсъдимия преди изстрела; че подсъдимият не е бил демонстрирал явното си и ясно намерение да убива/по отношение на свидетелите К. и П./;че е бил изплашен след изстрела;че П. го е псувал и заплашвал след като е бил прострелян-в присъствието на полицаите;че П. е държал брадва в себе си преди изстрела.

Част от горните обясненията на подсъдимия,които съдът не кредитира,се опровергават по категоричен начин и от показанията на свидетелите П.,М.,Б.,Г.,Г.Я.,Ч. и С. – по-голямата част от тези свидетели установяват,че не е имало никакви следи отвън по входната врата;че пушката е била заредена от самия подсъдим/виж показанията на неговия баща/;че пушката не е била почистена и е била оставена пред килера,а не в калъф и заключена в касата;че бил споделил за хвърлена по него брадва-в противоречие с показанията на свидетелите П. и М.,Ч. и С./пред него е говорил за нож/;че е бил много изплашен,когато е слязъл на улицата и че пострадалият го е заплашвал/в тотално противоречие с показанията на свидетелите М. и П.,които установяват отправените заплахи за убийство от подсъдимия към пострадалия и св.К. и агресивното му и арогантно поведение в тяхно присъствие - в това число отказ да изпълни полицейски разпореждания,ритане на пострадалия с крак в носа и парадиране с адвокати/.

С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Я. умишлено е стрелял по пострадалия П. на 12.07.2015 година с ловната пушка на баща си,като е целял да го умъртви.Произведеният един изстрел от подсъдимия не е бил неволен,а е бил произведен от подсъдимия,след като е той е насочил пушката към пострадалия,избирайки от козирката на кооперацията,в който живее, такава позиция,че пострадалият се е намирал срещу него фронтално и подсъдимият е имал пряка видимост към него.Преди изстрела пострадалият или друго лице не е хвърляло по подсъдимия нито нож,нито брадва,нито някакъв друг метален предмет.

В обясненията си подс.Я. заяви пред съда: „Когато излязох на козирката,Х./св.П./ ме видя,че излязох с пушка.“

Св.П. пък установява,че е погледнал към терасата и е видял,че подс.Я. държи нещо,видял е,че е насочил нещо към него и след п. от страна на подсъдимия и отправена закана е последвал изстрела в посока на пострадалия.

Подс.Я. е излязъл на козирката не просто за сплашване,както той твърди,а е излязъл с намерението да убива,тъй като е носел със себе си заредена от него пушка с ловен патрон,годна да причини смърт, със свален предпазител,прицелил се е в пострадалия,като преди това е избрал подходящата позиция.Следва това поведение на подсъдимия да се преценява и в контекста на изпратената преди това снимка с пушка и текст,че ги чака изненада,и отправените преди това заплахи за у*** по телефона,както и на продължилите след изстрела закани с убийство,и то в присъствието на двама полицаи.Това поведение на подсъдимия и каква е била неговата цел следва да се преценява,като се вземат предвид и действията му след изстрела,подробно  описани по-горе,които съдът оценява като хладнокръвни и добре организирани,а не като действия на уплашен човек.Действията на подс.Я. и дръзкото му и арогантно поведение в присъствието на полицаите М. и П. по никакъв начин не говорят за един уплашен човек,съжаляващ за това,че бил прострелял друг човек при неволен изстрел.

Деянието е останало недовършено поради независещи от подс.Я. причини.При излизането на подс.Я. на улицата след изстрела,същият е бил подгонен от свидетелите К. и К.,които са се намесили,а и освен това се е появил полицейски автомобил на място,в който са били свидетелите М. и П..

Деянието е останало недовършено и поради обстоятелството,че,въпреки че подс.Я. е насочил оръжието си към св.П. и е стрелял по него с цел да го убие,изстреляният ловен патрон е попаднал в лявото бедро на пострадалия така,че въпреки големите огнестрелни рани по предна и задна повърхност на бедрото/съответно около 15-17 см и 10-12 см/ не е успял да засегне голям магистрален кръвоносен съд/какъвто д-р П. обясни,че има във всяко бедро/,което би довело до масивна кръвозагуба,от която да настъпи смърт,нито е попаднал в други жизненоважни области като глава,гръден кош и корем.

С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Я. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.116, ал.1,  т. 12 , пр. 1-во от НК във връзка с чл. 115 от  НК и във връзка с чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и във връзка с чл.18 от НК,като на 12.07.2015 година в град В., на ул.“Ц.Ц.“ № 2 чрез използване на двуцевно огнестрелно оръжие - пушка марка „S.“, калибър 12, произведена в РИталия, собственост на баща му Г.Н.Я., ЕГН-********** ***, е направил опит умишлено да умъртви Х.Г.П. ЕГН-**********, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“.

От обективна страна на 12.07.2015 година в град Велинград подсъдимият Я. е направил опит да умъртви Х.Г.П. с двуцевно огнестрелно оръжие - пушка марка „S.“, калибър 12, произведена в РИ., собственост на баща му Г.Я..

Подсъдимият ясно е съзнавал,че заредената от него ловна пушка с ловен патрон представлява огнестрелно оръжие,годно да причини смърт.Въпреки твърденията на подсъдимия и баща му,че не бил боравил с пушката,се установи от обясненията и на самия подсъдим,че същият добре знае как се държи пушка,знае как да зареди същата/баща му-св.Г.Я. е категоричен,че е оставил пушката преди процесния изстрел в касата незаредена/ и да свали предпазителя й,както и да я почисти/подсъдимият е обяснил пред св.С.,че я е почистил с протривател,а св.Г.Я. установява,че той  я е чистил за последно около 2-4 януари 2015 година/.

Подсъдимият ясно е съзнавал,че насочвайки така заредената от него пушка към Х.П./според показанията на св.П./ от сравнително близко разстояние,ще причини смъртта на П. - в случай,че вследствие на изстрела му бъдат засегнати жизненоважни области и органи от тялото на П./глава,корем,гръден кош и/или големи магистрални кръвоносни съдове/каквито има също на бедрата/.

Самият подсъдим обяснява,че е бил държал пушката насочена надолу,докато е била заредена.От показанията пък на св.П. се установи,че преди подс.Я. да произведе изстрела,той я е насочил към него.В този смисъл са неоснователни доводите на защитата,че подс.Я. е произвел неволен изстрел и че бил излязъл с пушката на козирката,за да сплаши дошлите.Ако целта на подсъдимия би била единствено твърдяното от него сплашване,то би било достатъчно да се демонстрира наличието на пушка,без тя да бъде зареждана,както и без да бъде насочвана към пострадалия.

С оглед гореизложеното и по изложените и по-горе съображения съдът приема,че действителното намерение на подс.Я. е било да убие пострадалия,а не му причинява само телесна повреда/в случая доводите на защитата са за средна такава/,или пък да се касае за неволно произведен изстрел след хвърляне на предмет по подсъдимия от страна на пострадалия или на някой друг.

Исканите и целени обаче от подс.Я. общественоопасни последици/смъртта на пострадалия/ не са настъпили по независещи от подсъдимия причини,посочени по-горе.Смъртта на пострадалия не е настъпила и поради степента на нанесените му вследствие на изстрела телесни увреждания на лявото бедро,като незасягането на голям магистрален кръвоносен съд на това бедро е дало шанс за физическото оцеляване на пострадалия и липсата на тежки увреждания,както и на животозастрашаващо състояние.

Въпреки характера на така причинените реално увреждания на пострадалия,представляващи средна телесна повреда, съдът приема,че деянието,извършено от подсъдимия,е опит за убийство,а не причиняване на средна телесна повреда.

Този извод съдът прави от характера на действията на подсъдимия,подробно анализирани по-горе - преди,по време и след произвеждане на изстрела по посока на пострадали,в това число и от телефонните му обаждания преди изстрела,съдържащи закани с убийство,от изпратените съобщения по Ф. и снимка със заредена с два патрона пушка на св.К.,от заканите за убийство,отправени от подсъдимия непосредствено преди произвеждането на изстрела,от заканите с убийство пред полицаите след прострелването на пострадалия и ритането му в главата/в областта на носа/.

От субективна страна е налице пряк умисъл в действията на подс.Я..Същият ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал,целял е неговите общественоопасни последици.За това говори фактът, че предварително е взел пушката, насочил е пряко към пострадалия П./спрямо когото е бил застанал фронтално и е имал пряка видимост от сравнително близко разстояние/ и е възпроизвел изстрел към него с ловен патрон,годен да причини смърт. Преди да възпроизведе изстрела,подсъдимият ясно е афиширал намерението си с думи – казал е, че сега ще го убие.

Предвид предишните осъждания на подсъдимия като пълнолетен,подробно посочени и по-горе:

1. по НОХД №493/2012 година по описа на РС-В. – за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 във връзка с чл.195,ал.1,т.3 във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.“а“ от НК – наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; наказанието е изтърпяно до 30.06.2013 година;

2. по НОХД №29/2014 година по описа на РС-В. - за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.“а“ от НК – наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; наказанието е изтърпяно до 10.03.2015 година;

3. по НОХД №5194 /2013 година по описа на РС-П. – за престъпление по чл.144,ал.3 от НК - наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; наказанието е изтърпяно до 30.06.2013 година,

деянието се явява извършено при „опасен рецидив“ – съобразно чл.29 ал.1, б.“а“ и “4б“ от НК.Настоящето престъпление  е извършено, след като подс.Я. е  бил осъждан  на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление не по - малко от 1 година/по НОХД №29/2014 година/, както и след като е бил осъждан  повече от 2 пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления/по трите дела,посочени по-горе/ ,като изпълнението на наказанието лишаване от свобода  не е било отложено по чл.66 от НК.

От изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по посочените предишни присъди  не са изтекли 5 години - тоест правилата на чл.29 от НК се прилагат и не е налице хипотезата на чл.30,ал.1,изр.1-во от НК.

          Неоснователни са доводите на защитата,че е налице случайно деяние и че изстрелът,произведен от подсъдимия,е неволен.Съдът е изложил съображения по-горе защо не приема тази защитна теза.

          Съдът приема,че не е налице хипотезата и на чл.118 или чл.119 от НК,нито са налице доказателства за приложението на чл.12,ал.1 или чл.12,ал.4 от НК.

          Поначало нормата на чл.118 от НК не би могла да намери приложение при наличието на квалифициращия елемент „опасен рецидив“,какъвто в случая е налице.От друга страна се установи,че пострадалият е отправил обидната дума „п***“ и е н**** подсъдимия часове преди да пристигне пред дома му във В.,като обидните думи,отправени от пострадалия към подсъдимия са били казани от него,когато още се е намирал в град Р./виж показанията на св.К./,като те са били в отговор на отправени обиди и закани с убийство от страна на подсъдимия.

От друга страна,както съдът прие по-горе,липсват доказателства пострадалият след пристигането си във В. да е отправял обидни думи към подсъдимия,да му се е заканвал с убийство,да е повреждал или унищожавал негово или на негови ближни имущество или да е хвърлял по него предмет/брадва,нож или нещо друго/.

          Самото поведение на подсъдимия не е поведение на човек,който към момента на произвеждането на изстрела да е бил в състояние на силно раздразнение-напротив,установи се,че същият преди,по време и след изстрела е имал едно целенасочено,последователно,добре осмислено и хладнокръвно поведение.Демонстрираната от него арогантност след изстрела,включително и пред полицаите,не е израз на силно раздразнение,а на убеденост,че нищо не може да му бъде направено/ за това говори и парадирането му с адвокати пред полицаите/.

Това  поведение в никакъв случай не говори и за наличие било на уплаха или на някакво смущение у подсъдимия-както по време на изстрела,така и след това.

Относно вида и размера на наказанието:

При определяне на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия Я. за извършеното от него деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието,като взе предвид и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът счита,че обществената опасност на извършеното от подс.Я. деяние е много висока-същият умишлено се е опитал да умъртви човек в активна и млада възраст - на 36 години,без да е бил провокиран от пострадалия към такова деяние.Следва да се отчете и обстоятелството,че веднага след извършване на опита за убийство подс.Я. е продължил да отправя закани с убийство спрямо пострадалия и св.К.,като е нанесъл допълнително и лека телесна повреда на пострадалия,ритайки го в главата и чупейки носните му костици.

          Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са множеството предишни осъждания-26 на брой.Вярно е,че 22 от осъжданията на подсъдимия са за извършени от него престъпления като непълнолетен,но техният брой и обстоятелството,че същият е осъждан за различни престъпления/множество кражби,повечето от тях квалифицирани,за престъпления по чл.346,ал.2,т.3 от НК,за престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК/,показва една трайна престъпна нагласа и противоправна тенденция в поведението му.Подсъдимият е търпял вече за извършените от него престъпления включително и наказание „лишаване от свобода“ - и в Поправителен дом в Б.,и в затворническо общежитие от закрит тип.

          Следва да се отбележи,че за да е налице квалифициращият елемент „опасен рецидив“ по отношение на подс.Я.-и то в двете хипотези на чл.29/по ал.1,б.“а“ и б.“б“/ от НК,са достатъчни две от последните три осъждания,посочени по-горе.

Отегчаващо отговорността обстоятелство е и фактът,че подс.Я. е търпял наказание „Лишаване от свобода“ до 10.03.2015 година-по НОХД №29/2014 година,като настоящият опит за убийство е извършен кратко време след излизането му от затвора-на 12.07.2015 година/тоест само 4 месеца след това/.

          Приетата по делото Полицейска справка/л.225-244 от ДП/ охарактеризира подс.Я. също изключително негативно,като от нея е видно,че по отношения на същия има данни за 44 броя заявителски материали.

Подсъдимият е охарактеризиран негативно и от свидетелката К.-като човек,упражнил насилие по отношение на нея самата,както и упражняващ такова в семейството си/по отношение на собствената си майка/.От показанията на св.К. се установява,че и в момента подс.Я. й отправя закани по телефона,намирайки се в Затвора-П. по взета спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Отегчаващо отговорността обстоятелство са и тежките последици за здравето на св.П.,които се установяват от приетата по делото СМЕ и от приетата медицинска документация.

Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са направените от него частични самопризнания,младата му възраст-същият към момента на извършване на деянието е бил на 22 години,а в момента е на 24 години.В известна степен като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и поведението на пострадалия П.,който е решил да изяснява отношенията между него,подсъдимия и св.К. през нощта,след употреба на алкохол,в чужд град - при положение,че е могъл да уведоми надлежните органи на полицията за отправените към него и св.К. обидни думи и закани с физическа саморазправа и убийство от страна на подсъдимия.

Следва да се отчете и обстоятелството,че престъплението убийство е останало във фазата на опита,като не са настъпили общественоопасните последици/смъртта на пострадалия/,макар и това да е така по независещи от подсъдимия причини.

С оглед гореизложеното съдът счита,че на подс.Я. следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Алтернативните наказания доживотен затвор и доживотен затвор без замяна,предвидени в чл.116 от НК,са прекомерно тежки за извършеното от подсъдимия престъпление-предвид младата му възраст,това,че се касае за опит,както и предвид останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства,посочени по-горе.

Съдът счита,отчитайки всички горепосочени отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства,че едно наказание 16 /шестнадесет/ години лишаване от свобода би изпълнило по отношение на подс.Я. целите по чл.36 от НК в достатъчна степен.Основният мотив на съда да наложи наказание лишаване от свобода на подс.Я. в размер,близък до минимума,е младата му възраст.

Тази млада възраст обаче сама по себе си не може да бъде аргумент за приложението на чл.55 от НК,тъй като са налице и немалко отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,посочени по-горе.

Съдът не обсъжда приложението на чл.66,ал.1 от НК,тъй като определеното наказание на подс.Я. от 16 години лишаване от свобода не предполага приложението на този законов текст.

На основание чл.57, ал.1, т.2 буква „а“ от ЗИНЗС на подс.Я. следва да се определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Ще следва на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК да се приспадне при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от подсъдимия Я. времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР – 1 ден, времето през което е бил задържан от прокурора – 3 дни, както и времето, през което спрямо същия е взета мярка за неотклонение  „Задържане под стража“ - считано от 16.07.2015г. – до настоящия момент.

По предявения граждански иск:

С оглед осъждането на подс.Я. за извършения от него опит за убийство, предявеният против него граждански иск от пострадалия Х. П.-за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл.116 във връзка с чл.18,ал.1 от НК,изразяващи се в претърпени болки и страдания,се явява доказан по своето основание.

Безспорно е,че пострадалият е претърпял болки и страдания от опита за убийство по отношение на него,като освен това са му нанесени и телесни увреждания,изразяващи се в средна телесна повреда,подробно описана по-горе, и леки телесни повреди по смисъла на чл.130,ал.1 и 2 от ,подробно посочени по-горе.

Откритото счупване на тялото/диафизата/ на лявата бедрена кост на пострадалия,причинено от изстрела,е наложило оперативна интервенция по наместване и имобилизация на пострадалия на 12.07.2015 година в болницата във В.,където същият е бил на лечение в продължение на 18 дни.Това счупване на костта е причинило на пострадалия трайно затрудняване движението на левия долен крайник за един период според д-р П. за около 9 месеца до 1 година от датата на травмата,и то при правилно и обичайно протичане на оздравителния процес.

От приетите по делото обаче още 5 епикризи и 1 експертно решение на ТЕЛК,подробно цитирани и коментирани по-горе от съда,се установява,че след изписването си от болницата във В. на 29 юли 2015 година,пострадалият П. е трябвало да постъпва на болнично лечение от 19.08.2015 година до 26.10.2016 година още 5 пъти – 4 пъти в Болница «П.» е един път в Болница «С.»,като във всички тези епикризи е посочено,че постъпването на болнично лечение е именно във връзка с усложнения,настъпили като последица от счупването на лявото бедро,възникване на инфекции и възпалителни реакции от поставен имплант,образуване на фистули с изтичане на гной в областта на входното и изходното отверстия на огнестрелната рана,необходимост от провеждане на рехабилитационни процедури,опиративно лечение на левия ишиадикусен нерв-поради наличие на смазване на левия седалищен нерв на лявото бедро на пострадалия,получено също вследствие на огнестрелната рана на 12.07.2015 година-със счупване на лявата бедрена кост.Последната епикриза е във връзка с постъпване в болница за изваждане на поставения имплант по оперативен път,което бе обяснено като практика и от д-р П. в съдебно заседание.

В съдебно заседание св.П. установява,че функционалността на левия му крайник вследствие на огнестрелната рана не е възстановена на 100 процента,което кореспондира с цитираните по-горе епикризи и Експертно решение на ТЕЛК,където срокът на увреждане от 60 процента на крайника е посочен за три години-до 01.10.2019 година.

Така цитираната медицинска документация по-горе съдът приема,че е безспорно относима към причиненото увреждане на пострадалия - вследствие на опита за убийството му и прострелването му от подсъдимия на 12.07.2015 година.Налице е ясна причинно-следствена връзка между описаните допълнителни медицински процедури,които са били предприети по отношение на пострадалия в болнични условия,и счупването на лявата бедрена кост вследствие на произведения от подсъдимия изстрел.За установяването на тази връзка не е необходима и СМЕ,тъй като от всичките епикризи и експертно решение става ясно кое е наложило допълнителното лечение и освидетелстване на работоспособността на пострадалия.

От тази медицинска документация става ясно,че оздравителният процес при пострадалия не е приключил,настъпили са и усложнения,като последно същият е бил на болнично лечение и е била предприета оперативна интервенция повече от 1 година и 3 месеца от процесния опит за убийство.Установи се също,че и в момента функционалността на левия му крайник не е възстановена на 100 процента-същият е увреден на 60 процента и това е постановено от ТЕЛК,че е срок на увреждане засега до 01.10.2019 година,тоест повече от 4 години след 12.07.2015 година.

Съдът,като съобрази обема на тези болки и страдания и продължителността им,приема,че предявеният от пострадалия П. против подсъдимия Я. граждански иск следва да бъде уважен частично,като подсъдимият бъде осъден да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лева.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,като приема че над размера от 40000 лева до размера от 65000 лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен,като прекомерно завишен,както и искът за законната лихва върху тази разлика.Съдът счита,че едно обезщетение от 40000 лева в достатъчна степен би репарирало претърпените от пострадалия болки и страдания.

Подс.Я. дължи и законната лихва на гражданския ищец върху сумата 40000 лева,считано от датата на увреждането-12.07.2015 година,до окончателното изплащане на тази сума.

Подс.Я. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Х.П. сумата от 4500/четири хиляди и петстотин/лв. – сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Подс.Я. следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважения размер на гражданския иск в размер на 1600/хиляда и шестстотин/лв. – по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

Ще следва веществените доказателства: пушка марка „S.", калибър 12, произведена в Р И. и 134 броя патрони, както и четки за шомпол, намиращи се на съхранение в Служба „КОС" при РУП В., да се върнат на собственика им Г.  Н.Я. ***, след влизане на присъдата в законна сила.

Ще следва веществените доказателства – 40 броя гилзи, намиращи се на съхранение в служба „КОС“ при РУП В., да се унищожат, след влизане на присъдата в законна сила.

Подс.Я. следва да бъде осъден да заплати и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер общо на 669.82лв., от които 408.40лв. - по сметка на ОД на МВР П., а 261.42лв. - по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

Причина за извършване на престъплението от подс.Я. е незачитането на телесната неприкосновеност на другите.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                     

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  

 

                                                                            ЧЛЕН: