РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Е.а
Радостина П. И.ова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500553 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е пред настоящата инстанция по повод постъпила въззивна жалба
от ищеца И. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес **** със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Шейново” № 116-118, ет.2, подадена чрез пълномощника му адвокат П.
Владикова - БАК против решение № 325 от 13.02.2025г. по гр.д. № 1691/2024г. по
описа на РС-Бургас, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му за осъждане на
ответника „ВАТ ГАЗПРОЕКТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух”, № 27, представлявано от управителя Тодор
Георгиев Градинаров, да заплати на ищеца сумата от 2780 лв. – дължими дневни
командировъчни пари, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на
иска на 15.03.2024г. до окончателното й изплащане, сумата от 365.75 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2780 лв. за
периода 09.03.2023г. - 14.03.2024г., и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество по предявения насрещен иск сумата от 1293.20 лв., получена по
трудовото правоотношение без основание, ведно със законната лихва върху тази сума
от предявяването на иска на 30.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 620.93 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлените искове.
1
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение в
атакуваната му част е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост. Възразява се против извода на районния съд, че ищецът, като носещ
доказателствената тежест не е установил валидно основание за получаване на сумата
от 1293.20 лв., съставляваща разликата между получените от него суми и дължимите
трудови възнаграждения и командировъчни. Въззивникът счита, че решението в тази
част, с която е отхвърлeн иска за сумата до размера от 2780 лв. – за заплащане на
командировъчни пари с мотив, че тези суми са му заплатени, е необосновано, тъй като
счита, че по делото няма доказателства за получени плащания от ищеца. Що се касае
до представените РКО се заявява, че за два от тях е установено, че не носят подписа на
ищеца, а останалите са изключени от доказателствената поради непредставяне на
оригиналите им от ответника. В тази връзка се твърди, че изводите в обжалваното
решение, че общата сума за командировъчни от 3260лв. е изцяло платена на ищеца се
явяват необосновани, като се сочи, че му е платена само сумата от 480лв., поради
което се счита, че иска е основателен за остатъка от 2780лв. Възразява се, че в
нарушение на процесуалните правила съдът е основал решението си на РКО от
23.12.2023г. за 800 лв., който също е изключен от доказателствения материал, като
същевременно неправилно е приел и ценил като доказателство РКО от 01.02.2023г. за
сумата от 2000 лв., въпреки, че ответникът не е представил изискания негов оригинал,
като по този начин неправилно е прието, че ищецът е получил от ответника по двата
РКО сумата от общо 2800лв. На следващо място се навеждат оплаквания, че
неправилно съдът е приел, че ищецът е получил от работодателя си суми без
основание, поради което дължи връщането им. В тази връзка се твърди, че всички
суми по неоспорените РКО ищецът е получавал от работодателя си като трудово
възнаграждение, което е видно от вписаните в тях основания за плащане- аванс и
заплата. Счита, че твърденията му, че е получавал по-голяма заплата от посочената в
трудовия договор се потвърждава от доказателствата по делото – преписка от
проверката от Дирекция “Инспекция по труда“, както и от писмените обяснения на
управителя на ответника. По подробно изложените в жалбата съображения се иска
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на
ново, с което исковите му претенции да бъдат уважени съобразно размерите, посочени
в жалбата, а същевременно да бъдат отхвърлени уважените от районния съд насрещни
искови претенции. Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции.
В съдебно заседание, въззивникът чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на разноските по делот и за двете инстанции.
В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „ВАТ ГАЗПРОЕКТ”
ЕООД, чрез упълномощения си процесуален представител адв. С. Евтимов е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че фактическата обстановка, свързана с
2
възникнало между страните трудово правоотношение, неговият срок, договорено трудово
възнаграждение и командироването на ищеца не е спорна между страните. Излага, че спорът
касае дали плащането, превишаващо размера на дължимото месечно трудово
възнаграждение на ищеца съставлява плащане на задължение на работодателя за
командировъчни пари. Счита за правилен и съобразен с доказателствата по делото извода на
районния съд за общия размер на платените на ищеца суми от 7328.17лв. Възразява, че по
делото не се твърди и не се установява уговорен между страните по-висок размер на
командировъчните пари от нормативно определения за исковия период. По тези
съображения счита, че в отхвърлителната част на иска по чл. 215, ал. 1 от КТ решението е
правилно и следва да бъде потвърдено. На следващо място сочи, че съгласно заключението
по ССЕ на ищеца не е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 389.97лв.,
поради което поради установеното от съда наплащане в размер на 1293.19лв. то може да се
приеме, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение сумата е изплатена
изцяло. Наред с това се излага,че поради неоснователност на главните искове на ищеца,
неоснователни са и акцесорните претенции за лихва. Що се касае до насрещния иск се сочи,
че същият се явява основателен за сумата от 903.22 лв. и моли за потвърждаване на
решението в тази част, представляваща недължимо платена сума, явяваща се разликата
между платените на ищеца общо 7328.17лв. и следващите му се трудово възнаграждение от
2774.98 лв. и дневни командировъчни пари от 3260лв., както и обезщетението по чл. 224, ал.
1 от КТ от 389.97лв. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, с мотив, че
районният съд е установил правилно фактическата обстановка и е приложил правилно
материалния закон, без да е допуснал сочените от въззивника процесуални нарушения.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание, въззиваемото дружество чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа отговора на въззивната си жалба и моли за потвърждаване на
решението в обжалваната му част. Не претендира разноски за въззивното производство.
Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред районният съд е образувано по искова молба на И. С. С. за
осъждане на „ВАТ ГАЗПРОЕКТ” ЕООД да му заплати сумата от общо 3260 лв.,
представляваща незплатени дневни командировъчни пари, както следва: сумата от 80 лв. - за
командировка от 20.12.2022г. до 23.12.2022г. на обект „Крумово градище“ - с. Крумово
градище, общ. Карнобат; сумата от 80 лв. - за командировка от 27.12.2022г. до 30.12.2022г.
на обект „Крумово градище“; сумата от 100 лв. - за командировка от 03.01.2023г. до
07.01.2023г. на обект „Крумово градище“; сумата от 120 лв. - за командировка от 09.01.2023г.
до 14.01.2023г. на обект „Крумово градище“; сумата от 120 лв. - за командировка от
16.01.2023г. до 21.01.2023г. на обект „Крумово градище“; - 120 лв. - за командировка от
23.01.2023г. до 28.01.2023г. на обект „Крумово градище“; сумата от 160 лв. - за
командировка от 08.02.2023г. до 11.02.2023г. на обект „Хрищени“ - с. Хрищени, община
Стара Загора; сумата от 240 лв. - за командировка от 13.02.2023г. до 18.02.2023г. на обект
„Хрищени“; сумата от 240 лв. - за командировка от 20.02.2023г. до 25.02.2023г. на обект
„Хрищени“;сумата от 160 лв. - за командировка от 27.02.2023г. до 02.03.2023г. на обект
„Хрищени“;сумата от 240 лв. - за командировка от 06.03.2023г. до 11.03.2023г. на обект
„Хрищени“;сумата от 240 лв. - за командировка от 13.03.2023г. до 18.03.2023г. на обект
„Хрищени“;сумата от 240 лв. - за командировка от 20.03.2023г. до 25.03.2023г. на обект
3
„Хрищени“;сумата от 120 лв. - за командировка от 27.03.2023г. до 29.03.2023г. на обект
„Хрищени“;сумата от 400 лв. - за командировка от 04.04.2023г. до 13.04.2023г. на обект
„Хрищени“;сумата от 200 лв. - за командировка от 18.04.2023г. до 22.04.2023г. на обект
„Хрищени“;сумата от 240 лв. - за командировка от 24.04.2023г. до 29.04.2023г. на обект
„Хрищени“;сумата от 160 лв. - за командировка от 02.05.2023г. до 05.05.2023г. на обект
„Хрищени“; сумата от 372,03 лв. – сборна мораторна лихва върху горната главница от общо
3260лв. за периода 09.03.2023г. - 14.03.2024г., сумата от 430,30 лв. - обезщетение за 10
работни дни неизползван платен годишен отпуск,сумата от 36,44 лв. - мораторна лихва
върху горната главница от 430.30 лв. за периода 01.08.2023г. - 14.03.2024г., ведно със
законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 15.03.2024г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че считано от 19.12.2022г. между страните е възникнало
трудово правоонотошение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „монтажник” в
предприятието на ответното дружество, като със заповед № 042/ 05.06.2023г. трудовото
правоотношение било прекратено. Ищецът сочи, че ответника не му е заплатил дължимите
дневни командъровъчни пари и обезщетение за неползван полагаем платен годишен отпуск,
посочени по –горе, чието присъждане претендира заедно с лихвите за забавеното им
плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
е оспорило исковете, с възражения, че на ищеца са изплатени всички дължими
командировъчни пари съгласно посочените в писмения отговор девет разходни касови
ордера, издадени за периода от 23.11.2022г. до 27.04.2023г. и едно плащане от 02.06.2023г.
през платежната система Easypay.bg. Посочено е, че периода на действие на трудовото
правотношение между страните на ищеца са били заплатени общо 7828.17лв., от които
2774.98 лв.- трудово възнаграждение и 5053.19лв – командировъчни дневни пари и аванси.
В срока по чл.211, ал.1 вр. чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество е предявило
срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 1793.19 лв. – платена на ищеца без
основание в срока на трудовия договор, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на този иск на 30.04.2024г. до окончателното й изплащане, който иск е приет
за съвместно разглеждане наред с първоначалните искове.
В насрещната искова молба дружеството- ищец по насрещния иск твърди, че е
изплатил на ищеца командировъчни дневни пари в размер на общо 5053,19 лв. вместо
дължимите 3260 лв., т.е. че са изплатени в повече сумата от 1793.19лв. Предвид това в
случай на уважаване на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ
прави евентуално искане за прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни
вземания.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск И. С. представя писмен
отговор, с който оспорва насрещния иск. Оспорва автентичността на четири от
представените от ответника РКО – от 23.11.2022г. за сумата от 800 лв. - аванс, от 03.01.2023г.
за сумата от 100 лв.- командировка, от 01.02.2023г.- за сумата от 2000 лв. заплата и от
04.04.2023г.- за сумата от 400 лв. командировка, всички на обща стойност 3300 лв., като
твърди, че подписите върху тях не са негови и, че не е получавал тези суми. Твърди, че е
получил сумите по останалите представени 5 ордера, но същите представляват заплати и
бонуси за периода декември 2022г. – април 2023г., а не командировъчни. Оспорва верността
на представените счетоводни документи – аналитичен регистър и хронологични регистри.
4
Признава, че на 02.06.2023г. е получил сумата от 638.17лв., заплатена му чрез Изипей, от
която 480лв. за командировъчни.
Районният съд е квалифицирал предявените първоначални искове с правно основание
чл. 215, ал. 1 и чл. 224 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД, а насрещния иск с правно основание 128 от
КТ и чл. 86 от ЗЗД.
С обжалваното решение, районният е приел, че на ищеца се дължат неплатените от
ответника сума за претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск и
обезщетенията за забавеното му плащане, поради което е уважил изцяло исковете по чл. 224,
ал. 1 от КТ и чл. 86 , ал. 1 от КТ. Съдът е отхвърлил изцяло исковете по чл. 215 от КТ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на командировъчни суми на стойност от 3260 лв. и обезщетенията за
забавеното им плащане. Приел е, че по делото е установено, че общия размер на получените
от ищеца плащания по трудовия договор са от 7328.17лв., като от дължимото му трудово
възнаграждение възлиза на сумата от 2774.97лв., поради което разликата от 4553.20 лв. е
счел, че погасява изцяло дължимите на ищеца и претендирани от него командировъчни пари
от 3260лв. Що се касае до насрещния иск съдът е посочил, че доколкото по делото ищецът не
е доказал основание за получаване на сумата от 1293.20лв., явяваща се разликата над
платената му от ответника 7328.17лв. и реално дължима на ищеца сума /2774лв. +3260лв. =
6034.97лв./, е уважил насрещния иск за сумата от 1293.20лв., като за разликата над тази сума
до претендираната от 1793.19лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Предмет на въззивното производство е решението, в частта, с която са отхвърлени
първоначалните исковете по чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като досежно главницата същият
се поддържа до размера от 2780 лв., ведно със законната лихва за забавено плащане върху
тази главница от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а досежно
мораторната лихва до размера от 365.75лв., както и в частта, с която са уважени насрещните
искове за сумата от 1293.20лв.- главница, ведно със законната лихва за забавено плащане от
подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, като и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 620.93лв. В останалите части
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от
ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените
в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че между страните е
възникнало на основание чл. 70, ал. 1 от КТ трудово правоотношение съгласно сключен
помежду им трудов договор № 17/19.12.2022г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „монтажник” в ищцовото дружество, за неопределено време, с основно месечно
трудово възнаграждение от 710 лв., което в срока за изпитване е прекратено от работодателя
съгласно заповед № 42/05.06.2023 г.
Страните не спорят, че дължимите на ищеца командировъчни пари съгласно
командировъчните заповеди, издадени от ответника през времетраенето на трудовото
правоотношение възлизат на обща стойност 3260 лв., от която му е изплатена само сумата от
480лв. чрез Изипей. Ответникът възразява, че всички дължими на ищеца суми за
командировъчни пари са изплатени на ищеца. Посочва, че за целия период на договора е
изплатил на ищеца сумата от общо 7828,17 лв., от която сумата от 2774,98 лв. – дължимо
трудово възнаграждение и сумата от 5053,19 лв. – дължими дневни командировъчни, вкл. и
аванси. Представя РКО, както следва: от 23.12.2022г. – за 800 лв. с основание „аванс“; - от
03.01.2023г. – за 100 лв. с основание „командировка“; - от 01.02.2023г. – за 2000 лв. с
5
основание „заплата“; - от 30.03.2023г. – за 1290 лв., без вписано основание; - от 04.04.2023г.
– за 400 лв. с основание „командировка“; - от 28.03.2023г. – за 400 лв. с основание „аванс“; -
от 29.04.2023г. – за 1000 лв. с основание „заплата“; - от 03.05.2023г. – за 700 лв. без вписано
основание; - от 27.04.2023г. – за 500 лв. с основание „аванс“, и една разписка от 02.06.2023г.
от Изипей, с която на ищеца е изплатена сумата от общо 645.57лв., от която 158.17лв-
заплата за м. май и сумата от 480 лв.- командировъчни.
Ищецът не е оспорил, че е получил сумата на обща стойност 3890 лв. по 5 от
представените РКО, а именно: от 30.03.2023г. – за 1290 лв., без вписано основание, от
28.03.2023г. – за 400 лв. с основание „аванс“; от 29.04.2023г. – за 1000 лв. с основание
„заплата“ от 03.05.2023г. – за 700 лв. без вписано основание; от 27.04.2023г. – за 500 лв. с
основание „аванс, но възразил, че същите представлява заплати и бонуси, а
командировъчни. Ищецът е признал и получаване на сумата от 638,17 лв. чрез паричен
превод чрез „Изипей“ от 02.06.2023г., платена му след прекратяването на трудовото
правоотношение, с вписано в разписката основание – сумата от 158,17 лв. – заплата и сумата
от 480 лв. – командировъчни.
Ищецът е оспорил автеничността на останалите четири РКО - РКО от 23.11.2022г. –
за сумата 800 лв. с основание „аванс“, РКО от 03.01.2023г. – за сумата от 100 лв. с основание
„командировка“, РКО от 01.02.2023г. – за сумата 2000 лв. с основание „заплата“ и РКО от
04.04.2023г. за сумата 400 лв. с основание „командировка, като в възразил, че положените в
тях подписи за получател не са негови. Във връзка с извършеното оспорване в първата
инстанция е открито производство по чл. 193 от ГПК, като е извършена съдебно-
графологична експертиза. Заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието
от съда е, че подписани от ищеца са само РКО от 23.12.2022г. за сумата от 800 лв. аванс и
РКО от 01.02.2023г. – за 2000 лв. заплата, като според експертизата в останалите два
оспорени ордери от 03.01.2023г. за 100 лв. и от 04.04.2023г. за 400 лв. с основание
„командировка“,подписите „за получател “не са положени от ищеца.
Що се касае до РКО от 01.02.2023г. за сумата 2000 лв. с основание „заплата“същата е
представена от ответника в индигиран вид, като районният съд приемайки, че
представеният документ съставлява втори оригинал на приложеното на л. 21 от делото
копие на същия документ е оставил без уважение искането на ищеца този индигиран РКО
да бъде изключен от доказателствения материал по делото на основание чл. 183 от ГПК.
Аргумент за това съдът е намерил в заключението на СГЕ, че представения на л. 259
документ съставлява вторият химизиран екземпляр на оригиналния РКО, който не е негов
препис по смисъла на чл.183 от ГПК и не е налице законово основание за изключването му
от доказателствата по делото.
Представена е преписката от извършена от Инспекция по трдуа- Бургас проверка във
връзка с подаден на 07.06.2023г. сигнал от ищеца срещу ответния работодател, в която се
съдържат и писмени обяснения от 20.07.2023г. от управителя на ответното дружество.
В първата инстанция е извършена и СИЕ, по която вещото лице е дало основно и
допълнително заключение. Посочило е, че след направени изчисления въз основа на
представените аналитични счетоводни справки дължимите на ищеца суми съгласно
представените заповеди за командироването му за периода м. декември 2022г. до м. май
6
2023г. възлизат в общ размер на сумата от 3260лв., което обстоятелство не се оспорва от
страните. Дадено е заключение при различни варианти на изчисления, като съдът е приел за
меродавен този вариант от експертизата при изключване на РКО от 03.01.2023г. и
04.04.2023г, за които СГЕ е дала заключение, че не са подписани от ищеца, който установява,
че ищецът е получил от работодателя си сума от общо 7328.17лв. /включващи неоспорените
5 РКО на обща стойност 3890 лв., паричния превод чрез „Изипей“ на обща стойност 638,17
лв. и оспорените 2 РКО на обща стойност 2800 лв., за които е установено, че са подписани
от ищеца/. Съобразявайки изчисленията на вещото лице, че общо дължимите на ищеца сума
за трудово възнаграждение възлизат на 2774,97 лв., съдът е приел, че платената сума над
договореното трудово възнаграждение сума от 4553,20 лв. погасява изцяло дължимите на
основание чл.215, ал.1 от КТ дневни командировъчни пари, възлизащи в общ размер на
общо 3260 лв., като за сумата от 1293,20 лв., съставляваща разликата между общо
получените суми от 7328,17 лв. и дължимите трудови възнаграждения и командировъчни от
общо 6034,97 лв. /2774,97 лв. + 3260 лв./ е уважил насрещния иск на ответника, поради
липса на доказано от ищеца основание за получаване на тази разлика.
Горната фактическа обстановка е установена правилно от районния съд и се
възприема от настоящата инстанция, като направени въз основа на нея фактически и правни
изводи се споделят от въззивния съд и той препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В
допълнение и с оглед оплакванията в жалбата съдът намира следното:
На първо място неоснователно се явява оплакването за необоснованост на решението,
с мотив, че съдът е направил изчисления, основавайки решението на доказателства, които са
изключени от доказателствения материал по делото- по специално копие от РКО от
23.12.2022г. /л. 21 от делото/. Действително посоченият РКО, представляващ фотокопие на
оригиналния документ е изключен от доказателствата съгласно протоколно определение от
12.11.2024г., но не поради санкцията по чл. 183 от ГПК /тъй като оригиналът на същия
документ е приложен по делото /л. 257/, а по искане на ответната страна, която в съдебно
заседание изрично е заявила, че няма да се ползва от копието, а от оригинала на документа.
Предвид това съдът е кредитирал приетия като доказателство РКО в оригинал, а не копието
му.
Неоснователни са и възраженията, че РКО от 01.02.2023г. за сумата 2000 лв. с
основание „заплата“, представен от ответника в индигиран вид е следвало да се изключи от
доказателствения материал на основание чл. 183 от ГПК поради непредставяне на
оригинала. Настоящата инстанция напълно споделя доводите на районният съд, основан на
заключението на СГЕ, че доколкото този документ съставлява вторият химизиран екземпляр
на оригиналния РКО той не съставлява негов препис по смисъла на чл.183 от ГПК. В случая
представеното химизирано копие от документа е създадено едновременно с оригинала чрез
изписване на текста върху химизирана повърхност /"под индиго"/, без използване на
опосредстващо техническо фотокопирно средство. Затова процесният РКО не представлява
препис от първия екземпляр, а е равностоен с него, т.е. съставлява втори оригинал, поради
което към него е неприложима нормата на чл. 183, ал. 1 от ГПК. /в т.см. определение № 880
от 17.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1051/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка
Недкова/.
Що се касае до възраженията, че нито един от представените РКО не съдържа
плащане на командировъчни пари и, че единственото доказателство за плащане на такива е
за сумата от 480 лв., получена на 02.06.2023г. чрез Изи пей, с твърдения, че дължимия
остатъка от сумата от общо 3260лв. за командировъчни възлиза на 2780лв., настоящата
7
инстанция намира следното:
Действително само в две от представените РКО от 03.01.2024г. и 04.04.2023г., които
са изключени от доказателствения материал, поради неавтеничност на подписа на ищеца, се
съдържа като основание за плащане „командировка“. Отделно от това в разписката от Изи
пей платената на 02.06.2023г. сума от 638.17лв. изрично е посочено, че включва сумата от
480 лв. за командировъчни пари и сумата от 158.17лв.- заплата за м. май, което не се оспорва
от ищеца. Що се касае до седемте приети като доказателство по делото РКО – в две от тях
като основание е посочена „заплата“ на обща стойност 3000 лв., три РКО са с основание
„аванс“ на стойност 1700 лв. и две РКО на обща стойност 1990лв. - без посочено основание
за плащане.
От горното следва, че общо платените на ищеца суми по трудовото правоотношение
възлизат на стойност 7328.17лв. В тази връзка настоящата инстанция споделя изложеното от
районния съд, че доколкото в трудовия договор е уговорено заплащане на месечно БТВ в
размер на 710 лв., а по делото не се доказа различен по-висок размер на трудовото
възнаграждение, то след извършени от вещото лице по ССЕ изчисления общия дължим
размер на следващото се на ищеца трудово възнаграждение по трудовия договор възлиза на
сумата от 2774.97лв. Това налага извода, до който е стигнала и първата инстанция, че след
приспадане на сумата от 2774.97лв. от общо платеното на ищеца на стойност 7328.17лв. се
получава остатък в размер на 4073.20 лв. Независимо, че ищецът в жалбата си изрично
признава, че сумата от 480лв. съставлява част от следващите му се командировъчните пари
от общо 3260лв., то за останалата част от платените му по трудово правоотношение суми
същият не е доказал друго, различно от твърдяното от ответника основание за получаването
им. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода в жалбата, че е налице признание
от управителя на ответника на неизгоден за него факт, че платените на 27.04.2023г. и на
29.04.2023г. суми от общо 1500лв. са дадени за аванс и заплата, доколкото в писмените си
обяснения, дадени пред Инспекцията по труда същият изрично е заявил, че тези пари са за
служебни разходи. По горните съображения правилно районният съд е приел, че с
получената от ищеца сума от 4073.20 лв. изцяло е погасено вземането му за командировъчни
пари от 3260лв, включващи признатото плащане от 480лв. Това означава, че исковата
претенция по чл. 215 от КТ се явява изцяло неоснователна, вкл. и за частично обжалвания
размер за сумата от 2780лв. от общото задължение за 3260лв., тъй като по делото е доказано,
че ответникът е заплатил на ищец всички дължими командировъчни суми съгласно
издадените командировъчни заповеди. Ето защо правилно този иск е отхвърлен, заедно с
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на насрещния иск, доколкото по делото се установява, че от общо
платената на ищеца сума от 7328.17лв. след приспадане на следващото му се трудово
възнаграждение от общо 2774.97лв. и дължимите му командировъчни пари от 3260 лв.
/6034.70лв./ се получава остатък от 1293.47лв., за който липсва доказано от ищеца основание
за получаването. Предвид това правилно насрещният иск е уважен за сумата в размер на
1293.47лв., представляваща неоснователно получена от ответника сума, ведно със законната
8
лихва върху нея от подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.
Поради пълно съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първата
инстанция, обжалваното решение,в атакуваните му в жалбата части следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските, които са разпределени
съобразно изхода на спора.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски в полза на въззивника не се
следват в настоящото производство. Такива не следва да се присъждат за въззивната
инстанция и в полза на въззиваемото дружество, въпреки изхода на спора, поради изрично
направено искане в този смисъл, изразено чрез процесуалния му представител в съдебно
заседание.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 325 от 13.02.2025г. по гр.д. № 1691/2024г. по
описа на РС-Бургас, в обжалваните му части.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9