№ 74
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. ИЛ. ИЛ. против Решение №
261017/ 22.12.2021 г. по гр. д. № 939/ 2020 г. на ОС – П., с което са
отхвърлени предявените против Г. Р. Р. искове за унищожаване поради
измама на следните договори, сключени с: НА №***, том **, рег. № ****, н.
д. № 307/2018 г. на нотариус Н.Б.; НА №***, том **, рег. № ****, н. д. № 308/
2018 г. на нотариус Н.Б.; НА №***, том **, рег. № ****, н. д. № 346/ 2018 г.
на нотариус С.К.; НА №***, том **, рег. – ****, н. д. № 347/ 2018 г. на
нотариус С.К..
Недоволна от така постановеното решение, ищцата М. ИЛ. ИЛ. го
обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане да се отмени, вместо
което се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемата Г. Р. Р. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
1
М. ИЛ. ИЛ. е предявила против Г.Р. Р. иск с правно основание чл. 29,
ал. 1 за унищожаване на следните договори:
1.Договор за дарение от 24.04.2018 г., обективиран в НА №***, том **,
рег. № ****, н. д. № 346/ 2018 г. на нотариус С.К., с който М. ИЛ. ИЛ. е
дарила на Г. Р. Р. 1/ 1006 ид. ч. от УПИ №*-*** в кв. 96 по ПУП на с. Ч. с
площ от 1006 кв. м.;
2.Договор за покупко - продажба от 24.04.2018 г., обективиран в НА
№***, том **, рег. – ****, н. д. № 347/ 2018 г. на нотариус С.К., с който М.
ИЛ. ИЛ. е продала на Г. Р. Р. 880/ 1006 ид. ч. от УПИ №*-*** в кв. 96 по
ПУП на с. Ч. с площ от 1006 кв. м. ведно с построените в него двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 82 кв. м., полумасивна
сграда със застроена площ от 26 кв. м., масивен гараж от 21 кв. м. и навес с
площ от 34 кв. м. за сумата от 5 916. 10 лв., както и УПИ №**-*** в кв. 122
по ПУП на с. Ч. с площ от 938 кв. м. за сумата от 3267. 10 лв.;
3.Договор за дарение от 24.08.2018 г., обективиран в НА №***, том **,
рег. № ****, н. д. № 307/2018 г. на нотариус Н.Б., с който М. ИЛ. ИЛ. е дарила
на Г.Р. 1% ид. ч. от 3/ 4 ид. ч. от СОС с идентификатор **************** по
КККР на гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.“ №*, вх-*, ет.*, ап.*, разположен в ПИ с
идентификатор *************, предназначение: жилище с площ от 98. 47 кв.
м. ведно с прилежащите части;
4.Договор за покупко – продажба, обективиран в НА №***, том **, рег.
№ ****, н. д. № 308/ 2018 г. на нотариус Н.Б., с който М. ИЛ. ИЛ. е продала
на Г.Р. 99% ид. ч. от 3/ 4 ид. ч. от СОС с идентификатор **************** по
КККР на гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.“ №*, вх-*, ет.*, ап.*, разположен в ПИ с
идентификатор *************, предназначение: жилище с площ от 98. 47 кв.
м. ведно с прилежащите части, за сумата от 9 500 лв.
Правните норми относно недействителността на правните сделки са
императивни, поради което дори и в случаите, когато във въззивната жалба в
отклонение на чл. 260, т. 3 ГПК не са посочени конкретните пороци на
решението, въззивният съд следва да прецени служебно правилно ли са
приложени (т. 1 ТР № 1 по т. д. № 1/ 2013 г. на ВКС). В настоящия случай,
въпреки че във въззивната жалба на М. ИЛ. ИЛ. не са посочени конкретни
пороци на решението, а единствено се твърди, че е незаконосъобразно, като
се има предвид, че искът се основава на императивна правна норма, каквато е
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд следва да провери правилно
ли е приложена, което означава да разгледа правния спор по същество.
Според правната теория и съдебната практика (Решение № 427 от
10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2014 г., IV г. о. ) фактическият състав на
основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 ЗЗД – измама, включва
следните елементи: 1. да е сключена сделка; 2. едната страна по сделката –
измамена, да е в заблуждение; 3. заблуждението да е предизвикано умишлено
от другата страна по сделката, а при едностранна сделка - от адресата на
2
едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за
сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката, съответно
адресатът на едностранната сделка трябва да е знаела или да не е могла да не
знае за това; 4. сделката да е сключена поради заблуждението. Въвеждането в
заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или
поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице
умишлено е изопачило, могат да са елементи от фактическия състав на
сделката и в този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието
на сделката, съответно вида и характера й. Тъй като измамената страна е
дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия
и може да ги ръководи, то обикновено и най-вече при формалните сделки е
наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено
в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след
сключването й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у
него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало – „подвело" да
сключи сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици
на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни
последици. Поради това неосъществените впоследствие правни очаквания,
представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са последица от
умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно
правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или
от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно
тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не
би била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката.
По настоящето дело се установи, че ищцата М. ИЛ. ИЛ. е вдовица,
чийто съпруг е починал на 07.04.2018 г. Има една дъщеря и една внучка – св.
В.Т.. В началото на 2018 г. съпругът й се почувствал зле, бил приет на
лечение в гр. П., където било установено, че страда от рак на стомаха.
Състоянието му постепенно се влошавало. Два дни преди да почине между
ищцата и дъщеря й възникнал спор къде да го гледат. Ищцата поискала да го
прибере в дома им в с. Ч., докато дъщеря й настоявала да остане в П., тъй
като здравословното му състояние не позволявало транспортирането му.
Спорът между тях завършил с физически контакт, по повод на който ищцата
подала молба за защита от домашно насилие срещу дъщеря си и внучката си.
Срещу дъщеря й молбата била уважена, като й била наложена забрана да се
приближава до нея за определен срок, а срещу внучката й била отхвърлена.
Ищцата и дъщеря й се отчуждили и прекъснали всякакви контакти (св. В.Т.).
След смъртта на съпруга си ищцата потърсила помощта и подкрепата на
ответницата Г. Р. Р. - дъщеря на нейна близка приятелка, която от 2010 г.
работи във ФРГ, където гледа възрастни хора, но се връща периодично в
страната за един – два месеца. Ответницата редовно я посещавала в къщата й
в с. Ч., вършила й определени услуги, карала я на лекар. Намерила майстор –
св. П.П., който да ремонтира апартамента на ищцата в П., през който период я
3
приела в своето жилище. Ищцата се привързала силно към нея и много й
вярвала (св. Д.М., В.Т., И.Д., П.П.). На 24.04.2018 г. ищцата прехвърлила на
ответницата с две последователни сделки собствените й идеални части имота
в с. Ч. – първо с договор за дарение 1 / 1006 ид. ч., а след това с договор за
покупко - продажба останалите 880/ 1006 ид. ч. Четири месеца по – късно – на
28.08.2018 г. по същия начин ищцата й прехвърлила собствените си 3/ 4 ид. ч.
от апартамента си в П.. Известно време след това ответницата заминала за
ФРГ, като от тогава спряла да отговаря телефонните повиквания на ищцата.
Ищцата приела тежко заминаването на ответницата и оставането й сама и без
подкрепа (св. Д.М.). След заминаването ответницата осигурила жена, която да
се грижи за ищцата, чиято помощ отказала, тъй като не искала чужди хора да
й помагат (св. В.Т.).
При тези данни изводът на окръжния съд за неоснователност на
предявеният иск е неправилен. Относно възможността на едно лице да бъде
въведено в заблуждение следва да се държи сметка за неговата възраст,
семейно и социално положение, интелектуален капацитет, психо –
емоционално състояние. В настоящия случай се установи, че след смъртта на
съпруга си ищцата останала сама и без подкрепа от най – близките си
роднини – дъщеря си и внучката си, поради настъпилото отчуждение между
тях. Това наложило да потърси помощта на ответницата, която познавала от
дълги години като дъщеря на нейна близка приятелка. Между тях се
установили близки отношения, ответницата започнала да й помага в
ежедневните й грижи, подслонила я в дома си, докато тече ремонта на
жилището й, тъй като я било страх да остане сама в с. Ч.. Поради полаганите
от ответницата ежедневни грижи за нея, оказваното внимание, материална и
морална подкрепа ищцата я считала като своя дъщеря и й вярвала безусловно.
Ищцата не е имала нужда от финансова помощ, тъй като освен пенсията си е
получавала наем от имот в С., а най – вече от близък човек до себе си, който
да полага грижи за нея, каквито е получавала от ответницата до заминаването
й за ФРГ. С извършените разпоредителни сделки ищцата е искала не толкова
да накаже дъщеря си, като я лиши от наследство, колкото да си гарантира
вниманието и грижите на ответницата и за вбъдеще. Очаквала е и се е
надявала, че като прехвърли имотите на ответницата, ще получи
необходимите й грижи и внимание, което е основен мотив за сключване на
договорите. От своя страна, възползвайки се от силно влошеното
емоционално състояние на ищцата след смъртта на съпруга й и настъпилото
между нея й дъщеря й неразбирателство, ответницата съзнателно и
целенасочено с действията си е създала у нея убеждение и увереност, че ще
продължи да се грижи за нея, с което я е мотивирала да извърши процесните
разпореждания. В тази връзка следва да се отбележи, че неверните представи
могат да бъдат формирани както с конкретни изявления на другата страна по
сделката, но така също и посредством поведението й, демонстриращо
намерението й да поеме определено желано от страната задължение, което не
е целяла да изпълни. Несъмнено е, ако ищцата е знаела за действителните
4
намерения на ответницата да придобие съответните части от имотите, без да
се грижи за нея, тя не би сключила процесните договори.
Въпреки че договорите са оформени като продажба, страните всъщност
не са имали намерение да се породят присъщите за тях правни последици и
най – вече плащането на покупна цена. Както се отбеляза по – горе, ищцата не
е изпитвала финансови затруднения и не е имала интерeс да прехвърли частта
си от двата имота срещу получаване на покупна цена, още повече че
уговорената цена от 9 500 лв. за апартамента в П. и 9 183. 20 лв. за двата
поземлени имота и къщата в с. Ч. се различава съществено от пазарните цени
на недвижимите имоти към онзи момент. Покупната цена я е уговорена под
10 000 лв., което не изисква плащане чрез банков превод. Начинът на
прехвърляне на собствеността – чрез комбинация от дарение и покупко –
продажба, сочи, че ответницата е целяла вбъдеще да парира всякакви
насрещни претенции, което е показателно за това, че е искала да придобие
частта на ищцата от имотите, без да има намерение да се грижи за нея.
Първоначалното дарение е последвано от договор, оформен като покупко –
продажба, тъй като развалянето му поради неизпълнение е трудно постижимо
за разлика от класическия договор за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане. С оглед обстоятелствата следва да се приеме, че
ищцата не е искала да продаде идеалните си части от процесните имоти, а да
ги прехвърли срещу задължението за издръжка и гледане, които очаквания са
били измамно подхранвани от ответницата. Този извод се потвърждава от
факта, че след заминаването си за ФРГ ответницата е осигурила жена, която
да се грижи за ищцата, но която тя отпратила, тъй като е сключила
договорите с убеждението и увереността, че ответницата лично ще полага
грижи за нея. Поради изложеното, независимо от отбелязването в договорите,
че уговорената продажна цена е платена в брой преди подписването им,
съдът намира материалната доказателствена сила на договора в тази част за
оборена. Показанията на св. И.Д., че е присъствала на предаването на парите
на ищцата за една от продажбите, съдът не кредитира, тъй като противоречат
на останалите доказателства по делото. От изложеното се налага извод, че в
случая ищцата е сключила процесните договори под влияние на създаденото
и поддържано от ответницата погрешно убеждение, че ще продължи да се
грижи за нея, поради което предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД за
унищожаването им е основателен и следва да се уважи. Като е приел
противното, окръжният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт,
който следва да се отмени, вместо който се постанови нов, с който договорите
се унищожат на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото ответницата Г. Р. Р. следва да заплати на
ищцата М. ИЛ. ИЛ. направените за двете инстанции разноски в размер на
1495. 68 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261017/ 22.12.2021 г. по гр. д. № 939/ 2020 г. на
ОС – П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА по предявения от М. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, гр. П.,
ул. „Г.“ №* против Г. Р. Р., ЕГН **********, гр. П., ул. „Р.“ №**, ет.*, ап.**
иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД следните договори:
1.Договор за дарение от 24.04.2018 г., обективиран в НА №***, том **,
рег. № ****, н. д. № 346/ 2018 г. на нотариус С.К., с който М. ИЛ. ИЛ. е
дарила на Г. Р. Р. 1/ 1006 ид. ч. от УПИ №*-*** в кв. 96 по ПУП на с. Ч. с
площ от 1006 кв. м.;
2.Договор за покупко - продажба от 24.04.2018 г., обективиран в НА
№***, том **, рег. – ****, н. д. № 347/ 2018 г. на нотариус С.К., с който М.
ИЛ. ИЛ. е продала на Г. Р. Р. 880/ 1006 ид. ч. от УПИ №*-*** в кв. 96 по
ПУП на с. Ч. с площ от 1006 кв. м. ведно с построените в него двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 82 кв. м., полумасивна
сграда със застроена площ от 26 кв. м., масивен гараж от 21 кв. м. и навес с
площ от 34 кв. м. за сумата от 5 916. 10 лв., както и УПИ №**-*** в кв. 122
по ПУП на с. Ч. с площ от 938 кв. м. за сумата от 3267. 10 лв.;
3.Договор за дарение от 24.08.2018 г., обективиран в НА №***, том **,
рег. № ****, н. д. № 307/2018 г. на нотариус Н.Б., с който М. ИЛ. ИЛ. е дарила
на Г.Р. 1% ид. ч. от 3/ 4 ид. ч. от СОС с идентификатор **************** по
КККР на гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.“ №*, вх-*, ет.*, ап.*, разположен в ПИ с
идентификатор *************, предназначение: жилище с площ от 98. 47 кв.
м. ведно с прилежащите части;
4.Договор за покупко – продажба, обективиран в НА №***, том **, рег.
№ ****, н. д. № 308/ 2018 г. на нотариус Н.Б., с който М. ИЛ. ИЛ. е продала
на Г.Р. 99% ид. ч. от 3/ 4 ид. ч. от СОС с идентификатор **************** по
КККР на гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.“ №*, вх-*, ет.*, ап.*, разположен в ПИ с
идентификатор *************, предназначение: жилище с площ от 98. 47 кв.
м. ведно с прилежащите части, за сумата от 9 500 лв.
ОСЪЖДА Г. Р. Р. да заплати на М. ИЛ. ИЛ. разноски в размер на 1495.
68 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7