№ 1371
гр. Русе, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. А.сандрова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Надежда М. А.сандрова Гражданско дело №
20234520103277 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от А. К. К., действащ чрез своята
майка и законен представител В. Ц. С. против К. П. К. за увеличаване размера на
заплащаната от ответника издръжка.
Ищeцът твърди, че с решение № 546/08.12.2015 по гр.д. № 387/2015 год. по описа на
ОС- Русе ответникът бил признат за баща на детето и осъден да заплаща издръжка в размер
150.00 лева месечно на сина си чрез неговата майка и законен представител. Твърди, че
обстоятелствата, при които е било постановено съдебното решение, са се изменили, детето
пораснало, предстои му да бъде ученик в трети клас, посещава уроци по китара, тренира
***и*** През лятото на настоящата година посещава целодневна лятна спортна занималня
към спортен клуб „****“, като месечната такса в размер на 330.00 лева е заплатена от
майката. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на
заплащаната от бащата издръжка на 300.00 лева.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че има възможност да заплаща издръжка в размер
на 200.00 лева. Заявява, че заплаща издръжка в размер на 140.00 лева месечно на друго свое
дете- А.****, родено през 2018 год., както и че подпомага финансово своята съпруга, която
е с минимални доходи и нейната пълнолетна дъщеря, която е студентка.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда
на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ответникът е баща на А. К. К., ЕГН **********, както и че с
Решение № 546/08.12.2015 год. по гр.д. № 387/2015 год. по описа на ОС- Русе е признато за
установено, че К. П. К. е баща на А. в.с. роден на ****од. Впоследствие в акта за раждане на
1
детето е вписан неговият баща и то се казва А. К. К.. С горецитираното съдебно решение
родителските права са предоставени на майката, местоживеенето на детето е определено при
нея, на бащата е определен режим на родителски отношения и издръжка за детето в размер
на 150.00 лева месечно.
Ответникът е баща на още едно дете- А.**** К. К., ЕГН **********, което е
осиновил по време на брака си с ******б...и...в... и на което по силата на съдебно решение
№ 1353/01.08.2019 год. по гр.д. № 3736/2019 год. по описа на РРС дължи издръжка в размер
на 140.00 лева.
Ответникът, твърди, че е сключил брак с Олга К.а, която има дъщеря на 21 години и
която продължава да учи и има нужда от средства, каквито той, предвид отношенията
между съпрузите в брака предоставя, тъй като съпругата му работила само 3 месеца като
социален асистент и получавала минимално възнаграждение. За тези твърдения на
ответника не са представени доказателства, а и те биха били неотносими към спора, тъй
като и евентуалната съпруга на ответника, и нейната дъщеря са пълнолетни, и той няма
задължение да ги издържа.
Видно от справка рег. № 336р- 25911 от 28.08.2023 год., ответникът е получавал
основно възнаграждение за последната година в размер на 760.40 лева месечно. Към него се
прибавят 40 % за прослужено време месечно и 25 % допълнителни месечни
възнаграждения, полагал е извънреден труд и е получавал възнаграждение за това, като
средномесечният му доход е в размер на 2960.76 лева, в това число и извънредният труд,
който той, предвид професията си, обичайно полага. Ако извънредният труд не се вземе
предвид, средномесечното възнаграждение на ответника е 2769.10 лева. И в двата случая
ответникът разполага с достатъчно средства, за да заплаща такава и на двете си деца, както
ида издържа себе си. Отделно той притежава поземлен имот с площ 814 кв.м. с две сгради в
него от по 35 кв.м. и 42 кв.м., както и още един имот с площ 476 кв.м. в с. к.в., общ. д.м., обл.
Русе. Тези имоти е закупил на 22.11.2022 год.
Доходът на майката на детето е ирелевантен за спора, тъй като тя осъществява
фактическите грижи, които се вземат предвид и съответно тя дължи издръжка в по- малък
размер.
Детето е завършило втори клас от началния етап на основно образование в СУПНЕ
Фридрих Шилер- Русе през учебната 2022/2023 година, видно от удостоверение рег. № 25-
25/31.05.2023 год., издадено от директора на училището.
Към момента на определяне на предходната издръжка през 2015 год. размерът на
минималната такава е бил 95 лева, т.е. присъдена е издръжка с над 60 % повече от
минимално дължимата. Към настоящия момент минималната издръжка е в размер на 195
лева. Ако се приложи същото съотношение и тъй като няма данни бащата да е обеднял-
напротив, дължимата издръжка би била в размер на 320 лева. Действително, след раждането
на А.с той е осиновил дете, на което също заплаща издръжка, но въпреки това е успял да
спести средства за закупуване на два селски имота през 2022 год. Изложеното обуславя
извод за основателност на иска, още повече, че от определяне на предходната издръжка са
минали почти 8 години. Тогава А.с е бил бебе, а днес е ученик в трети клас.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:
Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат
такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съдът намира, че предвид възрастта на детето А., родено на ****од. (понастоящем на
9 години), за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни помагала и други
потребности във връзка с интересите му в спорта, за заплащане на потребяваните от него
електричество и вода, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е
необходима издръжка в размер, по- голям от определената с решение по гр.д. № 387/2015
год. по описа на РОС от 150.00 лева месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и
двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се
2
преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. От определяне на предишния
размер са изминали 8 години, през които съществено са се променили социално-
икономическите условия в страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като
за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал.
2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При
сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното, съдът приема, че е във възможностите на бащата да заплаща
издръжка в претендирания размер и съдът намира предявения иск за основателен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:
Ищецът е заявил претенция за разноски, представен е списък по чл. 80 от ГПК.
Адвокатската защита е предоставена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, поради което
адвокатско възнаграждение следва да се присъди на Адвокатско дружество „Милованови“
чрез адвокат Г. В. В.. Претендира се такова в размер на 600.00 лева с ДДС. Чл. 7, ал. 1, т. 7
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда такова в
размер на 500.00 лева, следователно претенцията за адвокатски хонорар е изцяло
основателна, предвид представеното доказателство за регистрация на адвокатското
дружество по ДДС.
Относно дължимата държавна такса.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на РРС за увеличената издръжка в размер на 216.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение по № 546/08.12.2015 по гр.д. №
387/2015 год. по описа на ОС- Русе издръжка, дължима от К. П. К., ЕГН **********, адрес:
гр. Русе, ул. г.д., бл. 32, вх. А, ет. 1 на А. К. К., ЕГН **********, платима чрез неговата
майка и законен представител В. Ц. С., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. ** № 15 от
150.00 лева на 300.00 лева, считано от предявяване на иска на 23.06.2023 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Русе сумата 216.00
лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** да заплати на Адвокатско дружество
3
„Милованови“ чрез адвокат Г. В. В. адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева с
ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от
обявяването му на 06.10.2023 год.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4