Решение по дело №2687/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260037
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20181100902687
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.01.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното  от съдията т.д. № 2687 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Ищецът „К.т.б.” АД – в несъстоятелност твърди, че е кредитор на ответника „С.С.Х.Х.” АД, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност. Посочва, че на 25.02.2016 г. длъжникът учредил договорна ипотека върху собствените му недвижими имоти, представляващи четиринадесет апартамента, находящи се във вход № D1 на сграда с идентификатор 10135.2569.19.9 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, район „Приморски“, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, за обезпечаване на чужд дълг, а именно на задължението, което е възникнало за ответника „Л.С.“ ЕООД към „Л.К.“ АД да върне получените в заем парични средства в размер на 600 000 лв. съгласно сключен между тези юридически лица договор за паричен заем. Тази договорна ипотека е учредена от „С.С.Х.Х.” АД след началната дата на неплатежоспособността на дружеството, която съгласно влязлото в сила съдебно решение е 31.12.2015 г. Ищецът счита, че с оглед на тези факти трябва да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, при който възниква правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването на договора за учредяване на ипотека за чужд дълг върху собствените на „С.С.Х.Х.” АД недвижими имоти, сключен на 25.02.2016 г. за относително недействителен по отношение на тях. Поради изложеното, ищецът моли съдът на основание чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ да обяви този договор за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

            Съищецът В.П.М. поддържа предявения отменителен иск и моли съдът да постанови решение, с което да обяви договора за учредяване на ипотека за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност.

            Ответникът по иска - „Л.С.“ ЕООД, го оспорва. Твърди, че при учредяване на ипотеката той не е  знаел, че с това се увреждат кредиторите на дружеството, което е собственик на недвижимите имоти, дадени като обезпечение. Посочва, че паричните средства, които са предоставени в заем по договора, сключен между „Л.С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД, всъщност са послужили за заплащане на задължения на самия ипотекарен длъжник „С.С.Х.Х.” АД, включително такива, които дружеството е имало към държавата. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск.

            Ответникът по иска - „С.С.Х.Х.” АД, го оспорва. Твърди, че паричните средства, които са предоставени в заем по договора, сключен между „Л.С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД, всъщност са послужили за заплащане на негови задължения, включително такива, които дружеството е имало към държавата, поради което и договорната ипотека, с която се обезпечава изпълнението на задължението, което възниква за заемателя по този договор, не би могла да се характеризира като такава за обезпечаване на чужд дълг. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск.

Ответникът по иска - „Л.К.“ АД, го оспорва. Твърди, че ищецът няма качеството кредитор на „С.С.Х.Х.” АД. Посочва, че „Л.К.“ АД има качеството на добросъвестно лице, тъй като не е знаело за съществуващи финансови задължения на „С.С.Х.Х.” АД и за неплатежоспособността му. С оглед на това счита, че е недопустимо да бъдат засягани правата, които възникват за това дружество от учредената в негова полза ипотека. Твърди, че паричните средства, които са предоставени в заем по договора, сключен между него и „Л.С.“ ЕООД, всъщност са послужили за заплащане на задължения на ипотекарния длъжник, включително такива, които този субект е имал към държавата. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с предявен конститутивен иск, с който е упражнено едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.” АД - в несъстоятелност да обявят за относително недействителен по отношение на тях на договор за учредяване на ипотека за обезпечаване на чужд дълг върху недвижими имоти, собственост на несъстоятелното дружество, представляващи четиринадесет апартамента, находящи се във вход № D1 на сграда с идентификатор 10135.2569.19.9 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, район „Приморски“, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. Доколкото ищецът твърди, че ипотеката е учредена от несъстоятелния длъжник върху негови собствени недвижими имоти и с нея се обезпечава не негов дълг, а задължение, което е възникнало в тежест на дружеството „Л.С.“ ЕООД към „Л.К.“ АД, то трябва да се приеме, че с предявения в настоящия процес конститутивен иск се упражнява потестативното право, уредено в чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Носители на потестативните права, уредени с нормата на чл. 647 ТЗ, са кредиторите на несъстоятелния длъжник. В чл. 649, ал. 1 ТЗ е предвидено, че всеки един от отделните искове, които са уредени в чл. 647, ал. 1 ТЗ се предявяват от лице, различно от носителите на материалното право, което се упражнява с тях, което е синдикът, а при негово бездействие те могат да бъдат предявени от всеки кредитор на несъстоятелността. При тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбите на чл. 649, ал. 1 ТЗ, чл. 649, ал. 3, изр. 2 ТЗ и чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ се налага извода, че когато конститутивният иск по чл. 647 ТЗ е предявен от кредитор на несъстоятелността той също упражнява освен свое потестативно право, но също така и чуждо право, което е възникнало и за останалите лица, които имат качеството на кредитори на несъстоятелния длъжник. Това следва от това, че с чл. 649, ал. 3, изр. 2 ТЗ законът забранява когато от един от кредиторите е предявен конститутивен иск, с който е упражнено някое от потестативните права по чл. 647, ал. 1 ТЗ, такова право да може да се упражни отделно и от друг кредитор на несъстоятелността. Посоченото законодателно разрешение е свързано именно с факта, че при вече предявен от синдика или кредитора конститутивен иск се упражнява правото, което възниква по силата на закона в полза на всички кредитори на несъстоятелността, поради което и всеки от носителите на това материално право, което вече е упражнено от процесуален субституент, може единствено да бъде конституиран по вече предявения иск като съищец, но не и да го упражни отново пред съда. Именно защото с предявения иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ от посочените в закона лица винаги се упражнява материалното право, което е възникнало за всички кредитори на несъстоятелността, а не само за един от тях, в чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ е предвидено, че независимо от това кой правен субект е сезирал съда решението, което ще бъде постановено по делото, има действие по отношение на всички кредитори на несъстоятелността.

В случая искът по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ е предявен от дружеството „К.т.б.” АД – в несъстоятелност, което се установява, че има качеството на кредитор на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.” АД, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 21.12.2017 г., постановено по т.д. № 7226/ 2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав. Кредитор на несъстоятелността е всеки един правен субект, който е титуляр на вземане срещу длъжника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ или което е признато за съществуващо от съда със съдебно решение, постановено по установителни искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ и чл. 637, ал. 3 ТЗ. От представените в производството писмени доказателства и актовете, обявени в търговския регистър по партидата на дружеството „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност се установява, че „К.т.б.” АД – в несъстоятелност е включено като кредитор в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник, който е одобрен от съда, със свои вземания към „С.С.Х.Х.” АД за получаване на суми за главници, лихви, неустойки, такси и разноски, които са възникнали по договор за инвестиционен банков кредит от 31.05.2012 г. По делото не се установява тези вземания да са прехвърлени към момента в патримониума на друг правен субект, доколкото не са описани сред вземанията, които са предмет на постановление за възлагане, издадено на 24.09.2020 г. в производството по несъстоятелност, открито по отношение на „К.т.б.” АД – в несъстоятелност. В производството не се доказва и към момента тези вземания да са изцяло погасени. Това не е станало в резултат на сумите, които са разпределени с представената по делото частична сметка за разпределение, изготвена от синдика в производството по несъстоятелност „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност и одобрена от съда, с която тези вземания се погасяват частично, а не в пълен размер /този извод съдът прави при съпоставка на размера на вземанията по описания договор за кредит, за който те са приети в производството по несъстоятелност и размера на сумата, която е разпределена за тяхното погасяване, която е по-малка/. Следователно дружеството „К.т.б.” АД – в несъстоятелност е процесуалноправно легитимирано да предяви пред съда конститутивния иск по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, който е допустим и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност, като отговори на въпроса дали предвиденото в тази правна норма потестативно право е възникнало в полза на кредиторите на „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност по отношение на описания в исковата молба договор за учредяване на ипотека.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ в редакция й към момента на предявяване на иска и на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, т.е. след изменението с ДВ. бр. 20 от 28.02.2013г., се установява, че предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи от фактическия състав, а именно: 1) извършване от несъстоятелния длъжник на действия по учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение; 2) учреденото обезпечение да обезпечава задължения на лице, различно от длъжника; 3) действието по учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение да е извършена в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

В случая, както беше посочено, с предявения конститутивен иск се атакува извършеното от „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност действие по учредяване на договорна ипотека върху собствени на това дружество недвижими имоти.

В чл. 166 ЗЗД е предвидено, че ипотеката се учредява с вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. От тази норма се извеждат задължителните елементи от фактическия състав, при който се учредява договорната ипотека, които са следните два: - първият от тях е сключване на договор за учредяване на ипотека, който съгласно чл. 167, ал. 2 ЗЗД се сключва между собственика на имотите, кредитора и длъжника, когато той е различно от собственика на имотите лице и в предвидената в чл. 167, ал. 1 ЗЗД форма за действителност, която е във формата на нотариален акт; - вторият елемент е вписването на ипотеката в имотния регистър.

От съдържанието на нотариален акт № 10, том I, рег. № 228, дело № 8/ 24.02.2016 г. се установява, че с него е сключен договор, с който дружеството „С.С.Х.Х.” АД е учредило ипотека върху собствените си недвижими имоти, представляващи четиринадесет апартамента, находящи се във вход № D1 на сграда с идентификатор 10135.2569.19.9 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, район „Приморски“, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. Нотариалният акт е подписан от представители на всички страни, които са участвали при сключване на тази сделка, които са „С.С.Х.Х.” АД, „Л.С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД, и следователно обективира тяхното съгласие за сключването й. Договорът за учредяване на ипотека е сключен и в предвидената в закона форма за неговата действителност, а именно с нотариален акт. От направеното върху нотариалния акт удостоверяване се доказва, че договорът за учредяване на ипотеката е вписан в имотния регистър на 25.02.2016 г., на която дата е осъществен и вторият елемент от фактическия състав, при който ипотеката се счита учредена.

Предвид изложеното трябва да се обобщи, че по делото се доказа, че описаната в исковата молба ипотека върху недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, район „Приморски“, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, е учредена от несъстоятелния длъжник „С.С.Х.Х.” АД.

Както беше посочено, за да бъде направен извод, че сделката по учредяване на договорна ипотека попада в приложното поле на чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ съдът трябва да се произнесе по това какво задължение обезпечава тя – дали задължение, което е възникнало в тежест на длъжника, който е и собственик на имотите, върху които е учредена ипотеката, както твърдят ответниците, или на задължение, което е възникнало за правен субект, различен от длъжника и собственика на недвижимите имоти, дадени като обезпечение.

От съдържанието на нотариалния акт за сключване на договора за ипотека се установява, че тя е учредена от собственика на описаните недвижими имоти „С.С.Х.Х.” АД за обезпечаване на задълженията, които са възникнали за дружество, различно от този правен субект, което е „Л.С.“ ЕООД към „Л.К.“ АД по сключен на 23.02.2016 г. договор за заем, като обезпечените задължения са тези за връщане на предоставената в заем сума в размер на 600 000 лв., за заплащане на годишна възнаградителна лихва в размер на 5 % от паричната сума, която е предоставена за ползване на заемателя и не е върната, както и за заплащане на всички лихви, такси, комисионни, неустойки и разноски по събирането на посочените задължения. По делото не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че „С.С.Х.Х.” АД е встъпило в някое или във всички задължения на „Л.С.“ ЕООД към „Л.К.“ АД по договора за заем от 23.02.2016 г., които са обезпечени с учредената ипотека, нито че е заместило длъжника по реда на чл. 102 ЗЗД в дълга му, възникнал по силата на заемната сделка. Ето защо трябва да се приеме, че ипотеката, учредена от „С.С.Х.Х.” АД обезпечава не лично задължение на това дружество, а чужд за него дълг, по който задължено лице е „Л.С.“ ЕООД.

В производството от ответниците са направени твърдения, че въпреки че това не е посочено в договора за учредяване на ипотека, тя обезпечава задължение на собственика на ипотекираните имоти „С.С.Х.Х.” АД, което е възникнало за него към кредитора „Л.С.“ ЕООД по сключен между тези две дружества договор за заем, тъй като паричните средства, които „Л.К.“ АД е предоставило на „Л.С.“ ЕООД по договора за заем от 23.02.2016 г. всъщност са предоставени на „С.С.Х.Х.” АД по сключен с „Л.С.“ ЕООД друг договор за заем и са използвани за погасяване на задължения на „С.С.Х.Х.” АД, включително такива, които то е имало към държавата.

В тази връзка трябва да се посочи, че след анализ в тяхната съвкупност на всички събрани в производството доказателства, сред които са както всички приети писмени доказателства, така и заключенията на извършените по делото съдебно-счетоводни експертизи, съдът намира, че от тях не се установява осъществяването на твърдения от ответниците факт, че паричните средства, които са предмет на сключения на 23.02.2016 г. между „Л.К.“ АД и „Л.С.“ ЕООД договор за заем са предоставени на собственика на ипотекираните имоти „С.С.Х.Х.” АД по сключен друг договор за заем и че те са послужили за заплащане на задължения на това дружество към трети лица. На първо място съдът констатира, че в съдържанието на договора за заем от 23.02.2016 г., който е сключен между „Л.К.“ АД и „Л.С.“ ЕООД и е обективиран в нотариален акт № 10, том I, рег. № 228, дело № 8/ 24.02.2016 г. липсва клауза за постигнато между страните по тази сделка съгласие относно целта, за която ще бъдат използвани паричните средства, които се предоставят за възмездно ползване. В съдържанието на този договор липсва и направено изявление от съдоговорителите за наличие на други договорни отношения, които да са възникнали между заемателя и дружеството „С.С.Х.Х.” АД, което е предоставило собствени имоти за обезпечаване на дълговете на заемателя, както и за съществуване на връзка между тези правоотношения и договора за заем. Ето защо и от съдържанието на сделката, изпълнението на която се обезпечава с учредената ипотека, която е предмет на предявения в процеса конститутивен иск, не може да се направи извод за това, че парите, които са предоставени по нея от „Л.К.“ АД на „Л.С.“ ЕООД за временно ползване реално са предадени на правен субект, който е трето за заемния договор лице, какъвто е ответникът „С.С.Х.Х.” АД.

Като доказателство по делото е приет писмен договор за паричен заем от 10.02.2016 г., който е сключен между „Л.С.“ ЕООД, като заемодател, и „С.С.Х.Х.” АД, като заемател. В съдържанието на този договор също липсва клауза, от която да може да се заключи, че е налице някаква връзка между тази сделка и договора за заем от 23.02.2016 г., сключен между „Л.К.“ АД, като заемодател, и „Л.С.“ ЕООД, като заемател, включително не е уговорено, че изпълнението на задължението на заемодателя „Л.С.“ ЕООД по този договор ще бъде изпълнено чрез получаване на парични средства по друга заемна сделка, която това дружество ще сключи с трети правен субект.

Твърдяната връзка между описаните два договора за заем и сумите, които са техен предмет не може да се изведе и при съобразяване на датите на тяхното сключване. Договорът за заем, по който страна е „С.С.Х.Х.” АД и за изпълнение на който се сочи, че са използвани паричните средства, получени от „Л.С.“ ЕООД, която дата предхожда тази на договора за заем, чрез който се твърди да са осигурени паричните суми, който е от 23.02.2016 г. Ето защо и само от датите на сключване на тези сделки, без наличието на каквито и да е други доказателства, не може да се направи никакво заключение за това, че е налице зависимост между факта на изпълнение на единия и факта на изпълнение на другия договор, а още по-малко пък такава, каквато ответниците твърдят. Житейската логика е, че такива отношения се развиват в обратна поредност - първо се сключва договора, с който се осигуряват от едно лице паричните средства и едва след него се сключва договора, с който тези средства се предоставят на трето лице.

От изводите, направени в заключенията на допуснатите по делото съдебно-счетоводни експертизи /ССЕ/, се установяват факти, които опровергават осъществяване на твърдените от ответниците обстоятелства, че средствата, получени от „Л.С.“ ЕООД по договора за заем от 23.02.2016 г. са получени от ипотекарния длъжник „С.С.Х.Х.” АД по договор за заем от 10.02.2016 г. като с тях са заплатени задължения на последното дружество към трети лица. В заключението на извършената основна ССЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 16.12.2020 г., вещото лице след преглед на всички относими документи е констатирано, че паричната сума, която е уговорено да се предостави в заем по сключения на 10.02.2016 г. между „Л.С.“ ЕООД и „С.С.Х.Х.” АД договор за заем е получена от последното дружество като от негово име и за негова сметка са погасени възникнали за него задължения към трети лица в общ размер от 85 364, 30 лв. Преводите на парични суми, чрез които са заплатени задълженията на „С.С.Х.Х.” АД, са направени  от „Л.С.“ ЕООД в периода от 11.02.2016 г. до 24.02.2016 г. Същевременно от приетите като доказателства по делото два броя преводни нареждания, намиращи се на л. 131 и л. 132 от делото на СГС, се установява, че в изпълнение на договора за заем от 23.02.2016 г. „Л.К.“ АД е предал част от уговорената с него парична сума в размер на 500 000 лв. на „Л.С.“ ЕООД на дати, следващи тези на погасяване на задълженията на „С.С.Х.Х.” АД, а именно на 22.03.2016 г. и на 11.05.2016 г. След като дружеството „Л.С.“ ЕООД е получило предоставените за ползване парични средства по договора за заем от 23.02.2016 г. след момента, в който то е изпълнило задължението си да предостави определени по размер парични средства в заем на „С.С.Х.Х.” АД съгласно договора от 10.02.2016 г., то трябва да се приеме, че паричните средства, получени по сделката от 23.02.2016 г., не са послужили за изпълнение на основното задължение на заемодателя по тази от 10.02.2016 г. и между тези два договора не се доказва да е налице каквато и да било връзка, а още по-малко пък сочената от ответниците такава.

Освен горното, трябва да се посочи, че в допълнителното заключение на извършената ССЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 15.12.2021 г., вещото лице е посочило как „Л.С.“ ЕООД е използвало сумата от 500 000 лв., която е получило от „Л.К.“ АД по договора за заем от 23.02.2016 г. съгласно проверените от него банкови документи. От направените от експерта изводи в тази връзка е видно, че тази парична сума е послужило за заплащане на задължения на това дружество към правни субекти, сред които обаче не е посочено юридическото лице „С.С.Х.Х.” АД, което не е получила никаква част от паричните средства от 500 000 лв., които са предмет на договора за заем от 23.02.2016 г.

Предвид изложеното трябва да се обобщи, че по делото не се доказа, че паричните средства, които „Л.К.“ АД е предоставило на „Л.С.“ ЕООД по договора за заем от 23.02.2016 г. са предоставени на „С.С.Х.Х.” АД по сключен с „Л.С.“ ЕООД договор за заем и са използвани за погасяване на задължения „С.С.Х.Х.” АД. На осъществяването единствено на този факт ответниците основават твърдението си, че учредената от „С.С.Х.Х.” АД договорна ипотека обезпечава задължения на това дружество. Ето защо и доколкото неговото настъпване не е доказано в процеса, то направеното възражение за това, че ипотеката, която е предмет на предявения конститутивен иск, обезпечава парични задължения на несъстоятелния длъжник „С.С.Х.Х.” АД, който я е учредил, са напълно неоснователни.

Следователно в производството се доказа, че твърдяната в исковата молба обезпечителна сделка с имуществени права на несъстоятелния длъжник е извършена, както и че с нея се обезпечават не задължения на несъстоятелния длъжник, а на трето лице. Това означава, че тази сделка може да бъде предмет на потестативното право, което е уредено да възниква в полза на кредиторите на несъстоятелността с чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Възможността да се атакуват определени действия и сделки чрез специалните отменителни искове възниква само по отношение на такива действия и сделки, които са извършени от несъстоятелния длъжник в определен период, който е посочен поотделно във всеки един фактически състав, предвиден в отделните шест точки на чл. 647, ал. 1 ТЗ – т.нар. подозрителен период. Това е период преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в който законодателят е счел, че длъжникът може да извърши с имуществото си разпоредителни действия и сделки, с които ще затрудни удовлетворяването на своите кредитори, поради което и за да бъдат охранени техните интереси, в закона е предвидено правото им да поискат от съда да обяви за относително недействителни спрямо тях на тези действия и сделки, което да даде възможност за удовлетворяването им в хода на производството по несъстоятелност от имуществото, което е преминало валидно в патримониума на трето лице. Сделките, извършени извън подозрителния период, определен в отделните фактически състави на чл. 647, ал. 1, т. 1- 6 ТЗ, не могат да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността. Ето защо и за да се приеме, че е налице фактическият състав на чл. 647, ал. 1 , т. 4 ТЗ в производството трябва да се докаже, че сделката, която се иска да бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност, е извършена в предвидения в тази правна норма подозрителен период, който е в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, определена в решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност.

Началната дата на неплатежоспособността на „С.С.Х.Х.” АД е определена с влязло в сила съдебно решение по чл. 630 ТЗ – решение от 21.12.2017 г., постановено по т.д. № 7226/ 2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, и тя е 31.12.2015 г. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, която е счетена за основателна с цитираното съдебно решение, е тази на кредитора „КТБ“ АД /н/. Тя е подадена на 10.10.2016 г. Следователно подозрителният период по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ  в конкретния случай е от 31.12.2015 г. до 10.10.2016 г. За дата на учредяване на ипотеката, която е предмет на предявения в процеса конститутивен иск, трябва да се приеме момента, в който е завършен фактическия състав, при който в закона е предвидено, че това вещно обезпечение се счита учредено и който съгласно чл. 166 ЗЗД е този на вписване на ипотеката в имотния регистър. Както беше посочено договорът за ипотека, сключен с нотариален акт № 10, том I, рег. № 228, дело № 8/ 24.02.2016 г., е вписан в имотния регистър на 25.02.2016 г. Тази дата е в рамките на подозрителния период по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, което означава, че по отношение на учредената от несъстоятелния длъжник ипотека в полза на кредиторите на „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност възниква потестативното право по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ да поискат от съд да обяви тази сделка за относителна недействителна по отношение на тях.

Общия принцип, на който са подчинени всички фактически състави на уредените в чл. 647 ТЗ специални преобразуващи права, възникващи за кредиторите на несъстоятелността, които се упражняват чрез специалните отменителни искове, е, че действията и сделките, които са техен предмет, са противоправни, тъй като с тях се увреждат кредиторите на несъстоятелността. Ето защо и увреждането на кредиторите на несъстоятелността в резултат на извършената от длъжника сделка или действие е елемент от фактическия състав на всяко едно потестативно право уредено в нормите на чл. 647, ал. 1 ТЗ. Увреждането може да се изразява или в намаляване на имуществените права, включени в масата на несъстоятелността, което да е пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или в създаване на опасност от такова увреждане, каквато е налице при извършени от длъжника сделки и действия по учредяване на обезпечение за чужди задължения. В част от уредените в чл. 647, ал. 1 ТЗ фактически състави /всички, без този по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ/ са посочени изрично сделките и действията, които с оглед естеството си се счита, че винаги са увреждащи за кредиторите на несъстоятелността, поради което и наличието на увреждащия характер на този вид сделки и действия се извежда от това, че те са регламентирани изрично като такива в цитираната правна разпоредба. Такива са и сделките и действията, с които несъстоятелният длъжник учредява вещни и лични обезпечения за чужди задължения, посочени в чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ. След като такъв вид сделка е извършена в предвидения в закона подозрителен период, то се приема, че тя винаги има характер на увреждаща масата на несъстоятелността и съответно кредиторите на несъстоятелния длъжник като създава опасност те да не могат да получат пълно удовлетворяване от включеното в масата на несъстоятелността имущество. Следователно и доколкото ипотеката, учредена с договор, сключен с нотариален акт № 10, том I, рег. № 228, дело № 8/ 24.02.2016 г., представлява сделка от вида на тези, описани в чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, то тя е увреждаща за кредиторите на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.” АД – в несъстоятелност.

Съставите по чл. 647 ТЗ, за разлика от този по чл. 135 ЗЗД, не включват във фактическия си състав субективните елементите знание и/или намерение за увреждане на кредиторите на несъстоятелността у третото лице, което е страна по сключената от длъжника сделка. В тези фактически състави на искове за попълване на масата на несъстоятелността противоправността на извършените от длъжника действия и сделки се свързва с обективни признаци - вида на правното действие, времето на неговото извършване, качеството на третото лице, с което длъжникът е договарял. Ето защо и възраженията на ответниците „Л.С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД, че при сключване на договора за ипотека не са знаели за съществуващи финансови задължения на „С.С.Х.Х.” АД, за неплатежоспособността му и за това, че ипотеката уврежда кредиторите на несъстоятелността, дори и да се счетат за доказани, са напълно ирелевантни за извода дали предявеното в процеса потестативно право по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ е възникнало.

С оглед всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, което прави предявеният в процеса конститутивен иск основателен.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

Предвид крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в размер от 434, 34 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба.

На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответниците „Л.С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС сума в размер на 17 373, 34 лв., представляваща държавна такса по предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, която държавна такса на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ не се внася предварително.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, предявен от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** и от съищеца В.П.М. - синдик на „С.С.Х.Х.” АД - в несъстоятелност, срещу „С.С.Х.Х.” АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, „Л.С.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, и „Л.К.“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда Литекс Тауър, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.” АД - в несъстоятелност договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 10, том I, рег. № 228, дело № 8/ 24.02.2016 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 3654/ 25.02.2016 г., акт № 20, том II, дело № 1832/2016 г., между „Л.К.“ АД, като ипотекарен кредитор, „С.С.Х.Х.” АД, като ипотекарен длъжник и „Л.С.“ ЕООД, като заемополучател и длъжник по обезпечените с ипотеката задължения, която ипотека е учредена за обезпечаване на задълженията на „Л.С.“ ЕООД към „Л.К.“ АД за връщане на предоставената в заем сума в размер на 600 000 лв., за заплащане на годишна възнаградителна лихва в размер на 5 %, за заплащане на всички лихви, такси, комисионни, неустойки и разноски по събирането им, възникнали по сключен на 23.02.2016 г., между тези дружества договор за заем, върху недвижими имоти, собственост на „С.С.Х.Х.” АД, представляващи четиринадесет апартамента, находящи се във вход № D1 на сграда с идентификатор 10135.2569.19.9 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, район „Приморски“, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, както следва: 1) АПАРТАМЕНТ № D1-01 (D едно-нула едно), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.376 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста седемдесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 2 (две), кота +3,90 (плюс три цяло и деветдесет стотни) м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, п.к.9000 (девет хиляди), к.к. „Св.Св.Константин и Елена”, . D1 (D едно), ет. 2 (две), aп. D1-01 (D едно-нула едно), със застроена площ на апартамента 48,11 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, баня с тоалетна, входно антре, тераса, при граници- съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.377, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.438, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.380, стар идентификатор 10135.2569.19.9.167, заедно с 3,0870 % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 5,86 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 3,0870 % идеални части от припадащите се по закон за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 2) АПАРТАМЕНТ № D1-02 (D едно-нула две), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.377 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста седемдесет и седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 2 (две), кота +3,90 м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, BX.D1 (D едно), ет. 2 (две), aп. D1-02 (D едно-нула две), със застроена площ на апартамента 61,91 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, тераса, пои граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на съшия етаж обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.378 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.376, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.438, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.381, стар идентификатор: 10135.2569.19.9.167           , заедно с 3,9725 % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 7,55 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 3,9725 % идеални части от припадащите се по закон за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляваш ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 3) АПАРТАМЕНТ № D1-03 (D едно-нула три), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.378 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста седемдесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 2 (две), кота + 3,90 (плюс три цяло и деветдесет стотни) м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена”, вх. D1 (D едно), ет. 2 (две), aп. D1-03 (D едно-нула три), със застроена площ на апартамента 73,57 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, две тераси, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.392, обект с пъпен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.391, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9 379 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.377, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.438, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.403 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.382, стар идентификатор: няма, заедно с 4, 7206        % идеални части от общите блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 8,97 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 4,7206% идеални части от припадащите се по закон за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляваш ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 4) АПАРТАМЕНТ № D1-04 (D едно-нула четири), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.379 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста седемдесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 2 (две), кота + 3,90 м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, вх. D1 (D едно)), ет.2 (две), aп. D1-04 (D едно-нула четири), със застроена площ на апартамента 56,46 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.378, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.392 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.391, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.438, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.383, стар идентификатор: няма, заедно с 3,6228 % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 6,88 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 3,6228 % идеални части от припадащите се по закон за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 5) АПАРТАМЕНТ № D1-05 (D едно-нула пет), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.380 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста и осемдесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 3 (три), кота + 6,90 (плюс шест цяло и деветдесет стотни) м., във вход № D1 (D едно), на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена”, вх. D1 (D едно), ет. 3 (три), aп. D1-05 (D едно-нула пет), със застроена площ на апартамента 48,11 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, баня с тоалетна, входно антре, тераса, при граници- съседни самостоятелни обекти по схема: на съшия стаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.381, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.376      , над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.384, стар идентификатор: 10135.2569.19.9.176, заедно с 3,0870 % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 5,86 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 3,0870 % идеални части от припадащите се по закон за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 6) АПАРТАМЕНТ № D1-06 (D едно-нула шест), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.381 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, на етаж 3 (три), кота + 6,90 (плюс шест цяло и деветдесет стотни) м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена”, вх. D1 (D едно), ет. 3 (три), aп. D1-06 (D едно-нула шест), със застроена площ на апартамента 61,91 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, тераса, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.382 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.380        , под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.377, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.385, стар идентификатор: 10135.2569.19.9.176, заедно с 3,9725 % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 7,55 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 3,9725 % идеални части от припадащите се по закон за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляваш ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 7) АПАРТАМЕНТ № D1-07 (D едно-нула седем), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.382 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 3 (три), кота + 6,90 м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к.”Св,Св.Константин и Елена”, . D1 (D едно), ет. 3 (три), aп. D1-07 (D едно-нула седем), със застроена плот на апартамента 73,57 (седемдесет и три цяло и петдесет и седем стотни) квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от дневна, трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, .две тераси, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.403, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.402, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.383 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.381, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.378, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.386, стар идентификатор: няма, заедно с 4,7206      % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 8,97 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 4,7206 % идеални части от припадащите се по закон за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 8) АПАРТАМЕНТА D1-08 (D едно-нула осем), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.383 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 3 (три), кота + 6,90 м., във вх. № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, вх. D1 (D едно), ет. 3 (три), aп. D1-08 (D едно-нула осем), със застроена площ на апартамента 56,46 кв.м., брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.382, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.403 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.402, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.379, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.387, стар идентификатор: няма, заедно с 3,6228 % и части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 6,88 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 3,6228 % идеални части от припадащите се по закон за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 9) АПАРТАМЕНТ № D1-09 (D едно-нула девет), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.384 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 4 (четири), кота + 9,90 м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, вх. D1 (D едно), ет. 4 (четири), aп. D1-09 (D едно-нула девет), със застроена площ на апартамента 48,11 (четиридесет и осем цяло и единадесет стотни) квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, баня с тоалетна, входно антре, тераса, с граници- съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.385, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.380, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.388, стар идентификатор: 10135.2569.19.9.185, заедно с 3,0870 % идеални части от общите части на блок/вход D1(D едно), съответствуващи на 5,86 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1(D едно), ведно с 3,0870% идеални части от припадащите се по закон за блок за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 10) АПАРТАМЕНТ D1-10 (D едно-десет). представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.385 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 4 (четири), кота + 9,90 (плюс девет цяло и деветдесет стотни) м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена”, . D1 (D едно), ет. 4 (четири), ап. D1-10 (D едно-десет), със застроена площ на апартамента 61,91 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, тераса, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.386 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.384, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.381, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.388, стар идентификатор: 10135.2569.19.9.185, заедно с 3,9725 % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 7,55 (седем цяло и петдесет и пет стотни) квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 3.9725 % идеални части от припадащите се по закон за блок за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 11) АПАРТАМЕНТ № D1-11 (D едно-единадесет), представляващ самостоятелен обект е пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.386 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 4 (четири), кота + 9,90 м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, вх. D1 (D едно), ет. 4 (четири), aп. D1-11 (D едно-единадесет), със застроена площ на апартамента 73,57 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, две тераси, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.414, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.413, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.387 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.385, под обекта пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.382, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.423, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.389 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.388, стар идентификатор: няма, заедно с 4,7206 % идеални части на блок/вход D1 (D едно), съотвстствуващи на 8,97 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 4,7206 % идеални части от припадащите се по закон за блок за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 12) АПАРТАМЕНТ № D1-12 (D едно-дванадесет), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.387 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 4 (четири), кота + 9,90 м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, вх. D1 (D едно), ет. 4 (четири), aп. D1-12 (D едно-дванадесет), със застроена площ на апартамента 49,86 (четиридесет и девет цяло и осемдесет и шест стотни) квадратни метра, брой нива на обекта 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, входно антре, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.386, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.414 и обект с пълен номер (идентификатор) 10133.2569.19.9.413, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.383, над обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.389, стар идентификатор: няма, заедно с 3,1993 % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 6,08 (шест цяло и осем стотни) квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 3,1993 % идеални части от припадащите се по закон за блок за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 13) АПАРТАМЕНТ № D1-13 (D едно-тринадесет). представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.388 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище. апартамент, находящ се на етаж 5 (пет), кота + 12,90 (плюс дванадесет цяло и деветдесет стотни) м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена”, . D1 (D едно), ет. 5 (пет), aп. D1-13 (D едно-тринадесет). със застроена площ на апартамента 102,46 (сто и две цяло и четиридесет и шест стотни) квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани тоалетни, входно антре, тераса, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект е пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.389, под обекта: с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.385, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.386 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.384, над обекта: няма, стар идентификатор: 10135.2569.19.9.194 и 10135.2569.19.9.195, заедно с 6,5744 % идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), съответствуващи на 12,49 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 6,5744 % идеални части от припадащите се по закон за блок за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19; 14) АПАРТАМЕНТ № D1-14 (D едно-четиринадесет), представляващ самостоятелен обект с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9.389 (десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин шестдесет и девет точка деветнадесет точка девет точка триста осемдесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, Варненска област, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение със Заповед № КД-14-03-959/11.04.2012 год. на Началник на СГКК Варна, с предназначение-жилище, апартамент, находящ се на етаж 5 (пет), кота + 12,90 м., във вход № D1 (D едно), (блок D1 /D едно/) на сграда с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.9, с адрес на апартамента по схема: град Варна, община Варна, Варненска област, к.к. „Св.Св.Константин и Елена”, . D1 (D едно), ет. 5 (пет), aп. D1-14 (D едно-четиринадесет), със застроена площ на апартамента 80,02 квадратни метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, състоящ се от: дневна с трапезария, кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, дрешник, входно антре, коридор, тераса, при граници-съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.388 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.423, под обекта: обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.386, обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.414 и обект с пълен номер (идентификатор) 10135.2569.19.9.387, над обекта: няма, стар идентификатор: 10135.2569.19.9.196, заедно с 5,1345 % идеални части от общите части на блок/вход D1. (D едно), съответстващи на 9,75 квадратни метра в идеални части от общите части на блок/вход D1 (D едно), ведно с 5,1345 % идеални части от припадащите се по закон за блок за блок D1 (D едно) идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с пълен номер /идентификатор/ 10135.2569.19.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Л.С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД ДА ЗАПЛАТЯТ на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 434, 34 лв. /четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Л.С.“ ЕООД и „Л.К.“ АД ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 17 373, 34 лв. /седемнадесет хиляди триста седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, която не се внася предварително на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ.

                                           

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: