№ 720
гр. Казанлък, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20255510100350 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК. Производството е образувано по искова молба на
“П.” ЕООД против Д. А. Д..
Ищецът „П.” ЕООД ***, ЕИК ***, чрез юриск. Г.П.А., моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Д. А. Д., ЕГН ********** и адрес: п.к. 6100 ***, че дължи да
заплати на „П.” ЕООД – сума в общ размер на 6190.94 лева, от които: 1640.23
лева - главница -; - 575.11 лева - договорно възнаграждение за периода от
26.11.2019 г. до 03.12.2020 г.; 1800.71 лева - неплатено възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги; 353.90 лева - лихва за забава за периода от
27.07.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 03.12.2020 г. - дата на
предсрочната изискуемост, 1820.99 лева- законна лихва дължима от
03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г. Претендира и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Твърди, че на 27.12.2018 г. длъжникът Д. А. Д. е сключил договор за
потребителски кредит с „П.” ЕООД, по силата на който е получил сумата от
2000 лв., срещу което се съгласил да върне 24 месечни вноски в размер на
123,64 всяка. Уговорен бил фиксиран годишен процент на разходите в размер
на 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Длъжникът Д. А. Д. не
изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит до
1
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Твърди, че длъжникът е
заплатил по кредита сума в общ размер на 1427.90 лева. С него била погасена
сума в размер на 1342.09 лева, съгласно задължението по погасителен план. В
общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план - 0.81 лв. Заплатена била частично законната лихва, като по нея били
постъпили 45.00 лв. С плащанията си клиентът е заплатил и 40.00 лева
начислени такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите
условия към ДПК, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР
ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение
за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно
събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските
за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени
задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа.
Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения, според
приложеното Извлечение по сметка към ДПК №**********, като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит на 03,12,2020 г
Договор № ********** бил обявен за предсрочно изискуем от страна на „П.“
ЕООД. На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил
информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Предсрочната изискуемост била настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.
Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план към ДПК, изтичал на дата 26.04.2021 г., с изтичането на
който срок настъпвала и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен
размер. След обявяването на предсрочна изискуемост (03.12.2020 г.) било
започнало начисляване на обезщетение за забава. Същото било начислено
съгласно уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ, а именно: Обезщетение за забава
ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница,
договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги). Дължимото до датата на входирането на Заявлението
по чл. 410 от ГПК в Съда - 1820.99 лева, дължима от 03,12,2020 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г. Предвид изложеното, към днешна
дата Д. А. Д. дължал на „П.“ ЕООД сума в общ размер на 6190.94 лева.
Ищецът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/,
представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски
кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и
проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора.
Ако били изпълнени всички изброени условия, Кредиторът се задължавал да
отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри
на договора за потребителски кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл
2
да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и
да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е
усвоил предоставената в заем сума, което ищецът счита за показателно
относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри. Ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със сключването
на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да
върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с
погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П." ЕООД подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 3117/2024 г. по описа
на Районен съд - Казанлък. След като на дружеството било дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
13.01.2025 г. Съдът бил отхвърлил частично заявлението на дружеството, като
на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК на „П.“ ЕООД подава настоящия
осъдителен иск относно отхвърленото възнаграждение за пакет от
допълнитлни услуги.
Моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземане в полза на „П.“ ЕООД срещу длъжника Д. А. Д. с ЕГН: **********,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит
№ ********** в общ размер на 4390.23 лв., от които : Главница - 1640.23 лева;
Договорно възнаграждение - 575.11 лева за периода от 26.11.2019 г. до
03.12.2020 г.; Лихва за забава в размер на 353.90 лева за периода от 27.07.2019
г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 03,12,2020 г. - дата на
предсрочната изискуемост, Законна лихва в размер на 1820.99 лева, дължима
от 03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г.;
Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. А. Д. с ЕГН:
********** да заплати задължението, възникнало на основание неизпълнение
на Договор за потребителски кредит № **********, в общ размер на 1800.71
лв., представляващо възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Моли
да му бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство и
в исковото производство.
Представя банкова сметка, по които длъжникът би могъл да върне
дължимите суми -***;
Ответникът Д. А. Д. е получил исковата молбата на ищеца и
приложенията към нея, но в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не
депозира отговор.
В съдебно заседание ответникът оспорва размера на задълженията.
Счита, че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит и моли съда да
го обяви за недействителен, като му присъди да заплати само чистата
стойност на кредита по чл. 23 ЗПК. Не оспорва, че е усвоил сумата по
3
кредита. Потвърждава, че е извършил плащания по кредита в размер на
1427,90 лв.
С молба ищецът заявява, че поддържа исковата молба и направените с
нея искания.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д №3117/2024 г. по описа на Районен съд -
Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК
е издадена Заповед №1923/02.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. А. Д., ЕГН **********, адрес: п.к. 6100
***, за сумите: 1640,23 лева /хиляда шестстотин и четиридесет лева и 23 ст./
главница; 575,11 лева договорно възнаграждение за периода от 26.11.2019 г. до
03.12.2020 г.; 353,90 лева – лихва за забава от 27.07.2019 г. до 03.12.2020 г.;
1820,99 лева законна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 27.11.2024 г.;
законната лихва върху главницата от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането;
разноски по производството: 87,80 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №
********** от 27.12.2018 г. на ищеца е предоставен паричен заем в размер на
2000,00 лв., като срокът за погасяване на кредита е 24 месечни вноски от
датата на сключване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент –
41,17 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,89 %, като към договора са
начислени и възнаграждения за закупени допълнителни услуги на обща
стойност 2501,00 лв.
По делото е допусната съдебносчетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло. На
27.12.2018 г. ответникът е усвоил сумата от 2000 лв. по банков път. Видно от
заключението по отпуснатият кредит са извършени погасявания на обща
стойност от 1427,90 лв. От заключението се установя, че общо дължимото по
договора за кредит е 5368,32 лв. като при условие, че допълнителните услуги
бъдат включени при изчисляване на ГПР възлиза на 216,05 %, а годишния
лихвен процент е 120,77 %.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. Същият извод се налага и за предявеният
осъдителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му.
Предвид представените по делото доказателства съдът намира, че между
4
страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит № ********** от 27.12.2018 г., като на ответника е
отпуснат паричен заем в размер на 2000,00 лв., като същият усвоен от
ответника при подписване на договора за кредит по банков път. Този извод се
подкрепя от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Не спорно
между страните, че ответникът е извършил плащаният по кредита общо в
размер на 1427,90лв.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно
нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за
кредит.
Съдът намира, че направеното възражение за недействителност на
договора е основателно. От анализа на съдържанието на процесния договор
става ясно, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази
разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения начин. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият
размер на ГПР 49,89 %/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина,
представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които
заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези
5
обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща
изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена
дължимост и на такси за допълнителни услуги. Липсва яснота дали тези
разходи са включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема.
От заключението съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
разходът, включен при определяне на ГПР, е единствено възнаградителната
лихва. Не е включен в ГПК размерът на начислените такси за допълнителни
услуги, които възлизат на 2501,00 лв. и чиито размер надвишава размера на
отпуснатия паричен заем. По този начин се нарушава и императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по
потребителски кредити, който в случая надхвърля допустимия петкратен
размер на законната лихва.
Клаузата в Раздел VI от договора, предвиждаща годишен лихвен
процент в размер на 41,17% (възнаградителната лихва) е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Това е така, защото в размера на
възнаградителната лихва не са включени таксите за закупен пакет
допълнителни услуги, което е довело до неточно посочване на действителния
размер на лихвата и така ищецът-потребител не е могъл да прецени реалните
икономическите последици от сключването на договора за потребителски
кредит. Вземането за възнаграждение за допълнителни услуги е следвало да
бъде включено при изчисляването на възнаградителната лихва в Раздел VI от
договора, тъй като по своята същност представлява допълнително
възнаграждение на кредитодателя. Основното задължение на
кредитополучателя по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства и да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им, а не да заплаща такси за допълнителни
услуги, невключени в ГПР. Така уговорената клауза за допълнителни услуги
само товари длъжника с допълнителни парични задължения, независимо от
изпълнението на основните задължения по договора, които допълнителни
парични задължения представляват скрито начисляване на допълнително
възнаграждение за кредитодателя. Уговорената такса за допълнителни услуги
6
всъщност представлява разход по кредита.
По аналогични съображения е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора, и клаузата в Раздел VI от договора от договора,
посочваща ГПР в размер на 49,89 %. Това е така, защото в размера на ГПР не е
включено вземането за начислени допълнителни услуги по договора, което е
довело до неточно посочване на действителния размер на ГПР и така ищецът-
потребител не е могъл да прецени реалните икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Вземането по закупен
пакет от допълнителни услуги е следвало да бъде включено при
изчисляването на ГПР по в Раздел VI от договора, тъй като по своята същност
представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Клаузата в Раздел VI от договора, посочваща ГПР в размер на 49,89 %е
нищожна и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като е сключена с цел заобикаляне
на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С непосочването на
действителния ГПР ответното дружество е целяло да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Експертизата е
изчислила, че при условие, че допълнителните услуги бъдат включени при
изчисляване на ГПР възлиза на 216,05 %.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая чистата стойност на кредита е в размер на 2000,00 лв. В този смисъл
Решение № 349 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6636/2022 г., решение №
7
50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, решение №
50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО.
От заключението на съдебносчетоводната експертиза по делото се
установява, че кредитополучателят е заплатил 1427,90 лв. по процесния
договор за кредит, като дължимата главница е в размер на 2000,00 лв.
При тези обстоятелства се налага изводът, че чистата стойност на
кредита в размер на 2000,00 лв. е реално получена от ответника, като същата
следва да се намали с платената от ответника сума в размер на 1427,90 лв.
Поради това следва да приеме, че ответникът дължи връщането на сумата
572,10 лв. на основание чл. 23 ЗПК.
Поради всичко изложено, се налага извод, че в случая в полза на
кредитора следва да се присъжда, на осн. чл. 86 ЗЗД, законната лихва върху
чистата стойност на главницата, считано от подаване на заявлението.
Съответно искането за присъждане на законната лихва следва да бъде
уважено.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен до размера на 572,10 лева за
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №
********** от 27.12.2018 г. В останалата част установителните исковете се
явяват неоснователени и следва да бъде отхвърлени.
По същите съображения предявеният осъдителен иск на стойност
1800,71 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Начислените суми
за закупен пакет от допълнителни услуги е отхвърлен от заповедния съд със
Заповед №1923/02.12.2024 г., постановена по ч.гр.д №3117/2024 г. по описа на
Районен съд – Казанлък. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
съображенията на заповедния съд.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство с оглед на т.12
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК се явява основателна.
В исковото производство ищецът е претендирал, че е направил следните
разноски: 220,68 лв. за държавна такса, 341,56 лв. за съдебносчетоводна
експертиза, 360,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заповедното
производство по реда на чл. 410 от ГПК е направил разноски в размер на
137,80 лв., от които 87,80 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът определи, че за процесуалното представителство в исковото
производство на ищеца извършено от юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8 от
8
ГПК се дължи възнаграждение в размер на 100,00 лв. Делото не представлява
правна и фактическа сложност и е решено в две съдебни заседания, при което
страните не са изпратили представител.
Ответникът не е претендирал разноски в настоящото производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото
исковото производство в размер на 71,65 лв., а в заповедното производство по
ч.гр.д.№3117/2024 г. по описа на РС-Казанлък – 14,90 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. А. Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: обл. С.З., общ. Казанлък, ***, ет.7, ап.24, че
съществува вземане на „П.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. Н.М.Л., на основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 ЗПК, за сумата 572,10 лв., представляваща главница, получена на
основание нищожен Договор за потребителски кредит № ********** от
27.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед №1923/02.12.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д №3117/2024 г. по описа на Районен съд
- Казанлък, като ОТХВЪРЛЯ в останалата им част предявените от „П.“
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
С.Н.Н., Я.К.Ч. Н.М.Л., против Д. А. Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: обл. С.З., общ. Казанлък, ***, ет.7, ап.24, искове за
установяване съществуването на вземания по Заповед №1923/02.12.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д №3117/2024 г.
по описа на Районен съд - Казанлък.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от „П.“ ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч.
Н.М.Л., против Д. А. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл.
С.З., общ. Казанлък, ***, ет.7, ап.24, с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, за сумата от 1800.71 лева - неплатено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № ********** от 27.12.2018 г.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл.
С.З., общ. Казанлък, ***, ет.7, ап.24, да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч.
Н.М.Л., сумата от 14,90 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 71,65 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
9
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. Н.М.Л., да заплати по сметка на
Районен съд – Казанлък сумата от 9,30 лв., представляваща такса за
възпроизвеждане на електронни изявления по реда на чл. 102з ГПК, както и
5,00 лв. (пет лева), представляваща държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д №3117/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10