Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр.
Кюстендил, 11.02.2020
год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия , в
открито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : А. РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д. № 1330/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД,ЕИК *********, съдебен адрес *** Д, е предявило против А.Д.А., ЕГН **********,***,
искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи
сумата от 1450.74 лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0902-5060-15-301676, в
т.ч. и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от деня на депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното му изплащане.
В срока за отговор на ИМ
ответникът изразява становище за
допустимост на иска, но
оспорва същия и моли за отхвърлянето му като неоснователен поради това, че на
процесната дата ответникът не е управлявал моторното превозно средство.
Ангажира и събирането на доказателства.
КРС,
след като обсъди при усл. на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Вечерта на
09.04.2015 г. ответникът А. отишъл заедно със свидетеля Б. в кафене „Енигма“, в
кв. „Запад“, на гр. Кюстендил, за да играят карти. Ответникът употребил
алкохол, поради което, към 22:30, 23:00 часа св. Б. го откарал до дома му в гр.
Кюстендил, кв. „Герена“, бл. 155 със собствения на ответника лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ******. Свидетелят предал
ключовете от автомобила на ответника, който ги взел и се прибрал в дома си, а Б.
бил взет от „Пламен с Мицубишито“ и се върнал в гореупоменатото кафене. Горното
се установява от показнията на св. Б..
Около 00:10 часа на 10.04.2015
г. било установено ПТП с участници – собствения на ответника лек авотмобил
марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ****** и два други леки
автомобила, които били паркирани, единият от които - лек автомобил марка „АУДИ“ с
рег******- собственост на И.Л.Н.. От пристигналите на място полицейски
служители били установени щетите по автомобила на Н. като бил изготвен Протокол за ПТП №
1509730 от 10.04.2015 г. /л. 6 от делото/, видно от който на същата дата около
00:10 часа в гр. Кюстендил, на ул. „Синчец“ било реализирано ПТП от Участник 1,
а именно лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Витара“, с рег******, собственост на А.Д.А. /ответник в производството/, който движейки
се в посока от 7-мо ОУ към бл. №184, поради употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, губи
управление над МПС и блъска Участник № 2 - лек автомобил марка „АУДИ“ с рег******, собственост на И.Л.Н., както и Участник 3, които
били паркирани, в резултат на което настъпили материални щети за Участник № 2.
Издаден бил АУАН № 947317/10.04.2015 г., а въз основа на него - НП №
15-1139-000265/08.05.2019 г., връчено на ответника на 25.06.2015 г., видно от
което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, както и заверено
копие на АУАН № 726424/10.04.2015 г., без въз основа на него да е издавано
наказателно постановление срещу ответника.
Срещу А. било образувано досъдебно
производство № 375/2015 г. по описа на КРП за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, същото прекратено, поради липса на доказателства за извършването на
съставомерното деяние, а именно – че на 10.04.2015 г. обвиняемия А. /и настоящ
ответник в производството/ е управлявал МПС след употреба на алкохол. В тази
връзка изискано и приложено е по делото и цялото ДП № 375/15 по описа на КРП,
същото с № 380/15 г. по описа на РУ ‚“П“ Кюстендил, в съвкупната преценка на
материалите по което е изготвено и Постановление
Вх. № 759/2015 г. на Районна прокуратура – гр. Кюстендил за прекратяване на
наказателното производство на осн. чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК.
От представените на л. 16 и 19 от делото
писмени доказателства, се установява, че ищецът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ и застрахователна полица № BG22114001242432/29.04.2014 год., сключена за лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рег******, собственост на ответника, и валидна за времето от 30.04.2014 год. до 29.04.2015 год
/т.е. същата е валидна през времето на настъпване на процесното ПТП/. Представени са и заверени
копия на Експертиза по щета № 0902-5060-15-301676 /л. 12/ и сравнителна
експертиза по щета № 0902-5060-15-301676 /л.13/, както и заверени копия на 2 бр.
описи-заключения с детайлно описани щети на лек автомобил марка „АУДИ“ с рег.№ КН 2216 ВМ
с посочване на разходите за тяхното възстановяване, чийто общ размер е 1220,74
лв., както и сумата от 210.00 лева, представляваща репатрирани покрити разходи.
Представено и прието като доказателство е и
заверено копие на Доклад по щета № 0902-5060-15-301676/1 /л.11 от делото/ за
изплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на И.Л.Н.,
собственик на лек автомобил марка „АУДИ“ с
рег******, в размер на 1430,74 лева, както и сумата от 20.00
лева, представляваща ликвидационни разходи, които суми са заявени като предмет
на регресната претенция на ищеца срещу ответника.
Извършеното плащане на застрахователното
обезщетение от ищцовото дружество на И.Л.Н. се установява и от представеното на
л. 8 от делото заверено копие на преводно нареждане за сумата от 1430,74 лева,
което обстоятелство освен това съдът е обявил и за ненуждаещо се от доказване с
протоколно определение от 09.10.2019 г.
От приетата по делото САТЕ се установяват
механизмът на настъпване на процесното ПТП от 10.04.2015г., размерът на
причинената щета, а така също и на ликвидационните разноски, които съвпадат с
изложеното в исковата молба и наличието на причинно-следствена връзка между
механизма на ПТП и настъпилата щета.
По делото е представена регресна покана,
адресирана до ответника относно изплащането на застрахователното обезщетение в
размер на 1430,74 лева и правото на регрес към застрахования във връзка с чл. 274 от КЗ (отм.), без приложени
към същата доказателства за връчването й на ответника.
От материалите по ч.гр.д. № 635/2019 г.
на КРС /прието като доказателство в цялост/ се установява това, че за
исковите суми и основание ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, което било
уважено с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение №
378/25.03.2019 год. и при усл.на чл.415, ал.1, т.1 ГПК е предявен иск за установяване съществуване
на вземането.
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от цитираните доказателства. Съобразявайки установеното съдът счита, че
предявеният иск е допустим и
основателен, поради което ще се уважи в пълния му размер. Мотивите на съда са
следните:
Ищецът претендира установяване на вземане по заповедно
производство, основавайки се на регресна отговорност на виновен за настъпило
ПТП водач на МПС, на основание разпоредбата на чл. 274 от Кодекса за застраховането (отм.).
Фактическият състав на чл. 274, ал.1 от КЗ (отм.) включва три елемента
– 1/валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
застрахования, 2/изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице и
3/ деликт – противоправно деяние, изразяващо се в управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма,
имуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
В конкретиката на казуса, страните не
оспорват факта за наличие на сключен валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" от ответника, която е валидна към датата на
процесното ПТП. Не е спорен и факта на изплащане на застрахователно обезщетение
от ищеца ЗК "Лев Инс"-АД на И.Л.Н., собственик на лек автомобил марка „АУДИ“ с рег******, което
обстоятелство съдът освен това е обявил и за ненуждаещо се от доказване с оглед
изявлението на ответната страна.
Спори се по останалите елементи от
фактическия състав на чл. 274 от КЗ (отм.), а именно участието на ответника в
произшествието.
За доказване на претенцията си ищецът се позовава на
Протокол за ПТП № 1509730 от 10.04.2015 г. В трайната
практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/
2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012 г. по т.д. № 423/ 2011 г. на
ВКС, I ТО. Посочената практика е относима към
т.нар. „констативни протоколи за ПТП“, какъвто е настоящият, доколкото е
издаден от органите на полицията при посещението на мястото на процесното ПТП. Това по безспорен начин
се установява от бланковата форма на протокола, където в графа "посетено
на място", при възможни два отговора - "да" или "не",
е указано, че с "х" се зачертава ненужният отговор, като в конкретния
случай е отбелязано, че това е отговор "не". В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Отделно от това, ищецът, за
установяване на обстоятелствата по Протокола, а именно – механизъм на
настъпване на ПТП, настъпили вреди, както и причинната връзка между тях, е
ангажирал и други доказателства, а именно назначената по делото техническа
експертиза, която ги установява в съответствие с изложеното в протокола.
Относно установената концентрация на алкохол в кръвта на ответника, съдът
намира следното: в съдебната практика е изяснено, че надлежният ред, по който се установява употреба на алкохол или друго упойващо вещество, е
регламентиран в действалата към момента на настъпване на процесното
произшествие Наредба № 30 от 27.06.2001 г. В
Наредбата е посочено, че употребата на алкохол
или друго упойващо вещество се установява посредством използването на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Право на
водача е да прецени дали да извърши или не медицинско изследване, но за да може
да обори показателите, установени с техническо средство, той трябва да се яви в
указаното му лечебно заведение в указания му срок. В случая, в съответствие с изискването на чл.
3, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (отм.), действаща към датата на ПТП, е
попълнен талон за медицинско изследване № 0174599/ същият приобщен към
материалите в ДП № 380/2015г. по описа на РУ Кюстендил и ДП № 375/2015 г. по
описа на КРП/ за МБАЛ Кюстендил, в който е посочено, че водачът следва да се
яви в медицинското заведение до 01: 40 ч., т. е. в срока, посочен в чл. 3, ал. 3,
т. 2 от посочената Наредбата, което няма данни същият да е сторил. В същия
талон е посочено, че отчетените алкохолни изпарения в издишания от ответника
въздух, при извършена с дрегер 7510 проба, възлизат на 2,26 промила. Ето защо
релевантен показател за отчетената алкохолна проба на ответника отново е
протоколът за ПТП /с показания над 1,2 промила/ в съвкупната му преценка с
посочения талон за медицинско изследване, чието връчване на ответника е
удостоверено с подписа му. Така, протоколът, като официален документ, при липса на
оспорване на истинността му по реда на
чл. 193 от ГПК следва да се приеме, че отразеното
в него е вярно, тъй като не е отречена неговата материална доказателствена сила.
Освен това не се установи да е била нарушена процедурата за вземане на
проба и изследването й, уредена в Наредба № 30 от 2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС, поради което
същият следва да бъде ценен с оглед обвързващата сила на изложените в него обстоятелства.
Така, при неоспорване на автентичността
на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на
удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа, каквото ответната страна не успя да проведе.
В настоящия случай ответникът оспорва
удостоверените в протокола за ПТП факти досежно авторство на деянието. Същият
твърди, че не той е управлявал лекия автомобил, довел до причиняването на
материални щети.
От показанията на свидетеля Б., не можа по
несъмнен начин да се установи неучастието на ответника в процесното ПТП.
Показанията на Б. установяват на първо място, че ответникът е употребил алкохол
на 09.04.2015 г., както и че последният не е шофирал собствения си лек
автомобил, а бил закаран до дома си от Б., който му дал ключовете от автомобила
му, а ответникът се прибрал в дома си. Това станало около 22:30
часа, 23:00 часа, „може и по-рано да е било“, като след този час, до настъпване
на произшествието /около полунощ/, свидетелят не е имал непосредствени, а и не
само, възприятия относно местонахождението и поведението на ответника. По същият начин свидетелят Н. не е бил свидетел на процесното ПТП, като сам
сочи, че “тогава вечерта не разбрах кой е ударил автомобила ми“. Тоест,
свидетелските показания не изключват въобще вероятността ответникът да е
управлявал процесното МПС, което с оглед необходимостта от пълно обратно
доказване, за оборяване материалната доказателствена сила на проткола за ПТП,
ответникът следваше да проведе.
На следващо място, вярно е, че по делото е приложено Постановление Вх. № 759/2015 г. на Районна
пркуратура – гр. Кюстендил, видно от което срещу ответника било образувано
досъдебно производство № 375/2015 г. по описа на КРП за престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, същото прекратено, поради липса на доказателства за
извършването на съставомерното деяние, а именно – че на 10.04.2015 г.
обвиняемия А. /и настоящ ответник в производството/ е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Същото обаче не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, макар и акт по същество, който е задължителен се
различава съществено от присъдата, с постановеното в която гражданският съд е
длъжен да се съобразява по см. на чл. 300 от ГПК. Съществената разлика се
изразява в това, че постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, макар и да не е било обжалвано пред съд и да е
влязло в сила, същото не е окончателно, доколкото може да бъде отменено от
прокурор от по-горестояща приокуратура по см. на чл. 243 от НПК в определени
срокове, а така също и от главния прокурор след изтичането на същите. Нещо
повече, цитираното постановление отразява
единствено мнението на
съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно
преследване на определено лице. Същото обаче няма
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието. Съгласно императивната разпоредба на
чл. 300 от ГПК, такава е придадена единствено на влязлата в сила присъда и то
за изрично посочени в разпоредбата обстоятелства –в този см. е и практиката на
ВКС – Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. по описа на II т.о. на ВКС.
Отделно, за виновното си поведение
ответникът е санкциониран по административен ред с налагането на
административно наказание с влязло в сила Наказателно постановление №
15-1139-000265/08.05, издадено на основание АУАН № 947317/10.04.2015, и връчено
на ответника на 25.06.2015 г., а причинно-следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат се установи от приетото като неоспорено експертно
заключение на в.л. В., което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено.
Така, при съвкупната преценка на доказателствата, в това число отчитайки
формалната и материална доказателствена сила на
протокола за ПТП - чл. 180 от ГПК, удостоверените данни, в който са
подкрепени и от останалите ангажирани от ищеца доказателства по делото
/експертиза, талон за медицинско изследване и др./ съдът приема, че на 10.04.2015 г., в гр. Кюстендил е настъпило
ПТП, същото е причинено от виновното и противоправно поведение на ответника, който в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, изгубил контрол върху
МПС и последователно блъснал други два леки автомобила, които били паркирани,
единия от които е лек автомобил марка „АУДИ“ с рег******, собственост на И.Л.Н., като извършил това
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
промила и причинил вреди на горепосочения лек автомобил. Безспорно е, че
ищецът - застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" е заплатил на
увредения шофьор, застрахователно обезщетение в размер на 1430,74 лева, което обстоятелство е обявено за ненуждаещо се
от доказване с оглед изявлението на ответника.
Назначената техническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло, установява механизма на настъпване на процесното
ПТП, размера на настъпилите щети, причинната връзка между деянието и
настъпилата вреда съобразно отразеното в протокола за ПТП, а така също и
размерът на ликвидационните разноски, съобразно изложеното в исковата молба.
Предвид горното искът се явява
основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен.
Обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху признатото главно задължение следва да се присъди от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019 г. до
окончателното му погасяване.
По
разноските:
Съгласно разрешението възприетото в т. 12
на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска
по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното производство
разноски в размер на 30.00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в. вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В производството по установителната
претенция, на ищеца се следват сторени по делото разноски в размер на 330,00
лв. (30 лв. – държавна такса; 200 лв. – възнаграждение по САТЕ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в. вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес).
Водим от горното и на осн.чл. 415, ал.1,т.1
ГПК във вр. с чл. 213, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, съдебен адрес *** Д и А.Д.А.,***,
че последният й дължи сумата от 1450,74-хиляда четиристотин и петдесет
лева и седемдесет и четири стотинки, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № 22114001242432 със срок на валиност от
30.04.2014 г. до 29.04.2015 г. с включени в посочената сума 20,00 лева,
представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 25.03.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Д.А.,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК *********, адрес-град София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, сумата от 80.00-осемдесет
лева, представляваща сторените разноски по ч.гр.д.№ 635/2019 г. на КРС, както и
сумата от 330.00-триста и тридесет лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: