№ 270
гр. Враца, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500344 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.***, представляван по пълномощие от адв. К. С. от САК, срещу Решение
№310/27.05.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№4354/2021г.,
с което е отхвърлен предявени от него срещу "ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** иск с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи
сумите по издадения по ч.гр.д.№9652/2009г. на СРС изпълнителен лист, за
събирането на които е образувано изп.д.№51/2016г. по описа на ЧСИ С. Я.,
поради изтекла петгодишна погасителна давност.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на
материалните и процесуалните правила и се прави искане същото да бъде
отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният
иск бъде уважен.
В жалбата се изразява несъгласие с приетото в обжалваното решение, че
1
ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е
отменено ППВС №2/18.11.1980г., поражда действие от датата на обявяването
му, както и че по време на действието на цитираното постановление
погасителна давност въобще не е текла. В тази връзка се подчертава, че
изпълнителният лист за процесните вземания е издаден при действието на
новия ГПК, и се развиват обстойни правни съображения във връзка с
приложението на чл.50, ал.1 ЗНА и се цитира практика на ВКС.
Въззивникът поддържа, че в конкретния случай погасителната давност е
започнала да тече от датата по последното изпълнително действие в
съответствие с постановките на тълкувателното решение и към датата на
завеждане на исковата молба вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност. Нататък в жалбата се развиват правни съображения във връзка с
теченето на погасителната давност при образуване на изпълнително дело, т.
нар. "перемция", предприетите изпълнителни действия и прекратяването на
изпълнителното производство, като се сочат обстоятелства относно
образуването, действията на принудително изпълнение и прекратяването на
основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК на изп.д.№270/2009г. на ЧСИ О. М..
Поддържа се, че от датата на образуване на това изпълнително дело е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която към момента
на образуване на изп.д.№51/2016г. на ЧСИ С. Я. е изтекла, и по тази причина
вземането по изпълнителния лист не е подлежало на принудително
изпълнение.
Въззивникът настоява, че последното валидно извършено действие по
изпълнителното на ЧСИ О. М. представлява самото му образуване на
29.07.2009г., след тази датата в течение на повече от две години не са били
извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на 29.07.2011г.
производството е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на
закона, с което е погасено правото да се искат и извършват изпълнителни
действия.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Претендират се разноски.
Чрез пълномощника си адв. А. К. от АК-Монтана въззиваемото
дружество е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, като развива правни съображения.
2
В отговора не се заявяват доказателствени искания. Прави се
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника
адвокатско възнаграждение.
Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и
допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което с писмена молба пълномощникът на въззивника я
поддържа. Като пълномощник на въззиваемото дружество адв. К. моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Д. Д. Б.
срещу "ЕОС Матрикс"ЕООД иск за признаване за установено, че не дължи на
ответника сумата 3 000лв. – главница по договор за издаване на кредитна
карта №32РКО-А-6798/16.02.2009г., сумата 692.84лв. – лихва за периода
11.04.2008г.-16.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.02.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата 324.65лв.
– разноски по делото по изпълнителен лист, издаден от СРС по ч.гр.д.
№9652/2009г., въз основа на който е образувано изп.д.№51/2016г. по описа на
ЧСИ С. Я..
В исковата молба се сочи, че изпълнителното дело е образувано по
молба на първоначалния взискател "Първа Инвестиционна Банка"АД и по
него на 07.16.2016г. е постъпила молба на ответното дружество за
конституиране като взискател на основание представен с молбата договор за
цесия.
Твърдението на ищеца е, че към датата на образуване на изпълнителното
производство е изтекла петгодишната давност, с която се погасяват
вземанията по изпълнителния лист.
Ищецът сочи, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК от 20.03.2009г. и оттогава кредиторът е имал
възможност да започне производство за принудително събиране на
вземанията си, което обаче се е случило едва на 12.01.2016г., когато е
подадена молбата за образуване на изпълнително дело и към който момент
погасителната давност е била изтекла.
3
Нататък в исковата молба се поддържа, че и към момента на
предявяване на иска на ищеца не е връчена покана за доброволно изпълнение,
както и самата заповед за изпълнение.
Чрез пълномощника си адв. К. ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск.
В отговора се твърди, че въз основа на издадения в полза на "Първа
Инвестиционна Банка"АД изпълнителен лист е образувано изп.д.№270/2009г.
по описа на ЧСИ О. М., по което са предприети изпълнителни действия,
последното от които е изпращането на запорно съобщение до работодателя
"РДР Транспорт"ЕООД. Твърди се, че на 06.01.2016г. е образувано ново
изп.д.№51/2016г. по описа на ЧСИ С. Я., по което на 30.11.2016г. ответникът
е конституиран като взискател на основание сключен с "Първа
Инвестиционна Банка"АД договор за цесия, като на съдебния изпълнител са
възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ. В отговора се изброяват извършени
по изпълнителното дело действия и се развиват обстойни правни
съображения, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност.
С исковата молба е представено копие от изпълнителен лист за исковите
суми, издаден от СРС по ч.гр.№9652/2009г. в полза на "Първа Инвестиционна
Банка"АД.
Представени са копия от материалите по изпълнителните дела,
образувани въз основа на изпълнителния лист, от които се установява
следното:
По молба на "Първа Инвестиционна Банка"АД и въз основа на
издадения изпълнителен лист на 29.07.2009г. е образувано изп.д.№270/2009г.
по описа на ЧСИ О. М., рег.№***. С молбата на взискателя е заявено искане
на основание чл.18 ЗЧСИ да бъде извършено цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да бъдат наложени запори и възбрани
и да бъде извършен опис на движими вещи в жилището на длъжника. Такова
проучване е извършено, но не са открити имущество или вземания на
длъжника, поради което с постановление от 29.05.2015г. изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради това, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. С молба от 10.12.2015г. взискателят е поискал
изпълнителния лист да му бъде върнат.
4
По молба на "Първа Инвестиционна банка"АД от 12.01.2016г. въз
основа на изпълнителния лист е образувано ново изп.д.№51/2016г. по описа
на ЧСИ С. Я., рег.№844, по което отново е извършено цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и са изпратени запорни съобщения до
различни банки. На 18.01.2016г. е наложен запор върху дружествените дялове
на длъжника от капитала на "Денисон Груп"ЕООД.
По молба на ответното дружество от 07.12.2016г. и въз основа на
представени от него договор за цесия от 14.11.2016г. и приложенията към
него същото е конституирано като взискател.
На 13.11.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в "РДР Транспорт"ЕООД, но управителят на дружеството е
уведомил писмено съдебния изпълнител, че на 06.11.2017г. лицето е
освободено от работа.
Съдебният изпълнител е продължил проучването си и е наложил запори
върху банкови сметки на длъжника в "Централна кооператива банка"АД и в
"ОББ"АД, от която е постъпил отговор, че длъжникът има открита сметка без
авоар и че сумите по нея са блокирани.
След извършена справка за актуално състояние на всички трудови
договори, сключвани с длъжника, на 23.08.3021г. е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение в "РДР Транспорт"ЕООД, като получаването на
запорното съобщение е потвърдено от работодателя. На 13.10.2021г. е
наложен нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
"Айкард"АД.
При така ангажираните доказателства районния съд е приел, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
В мотивите на решението е съобразено това, че от датата на
образуването на първото изпълнително дело през 2009г. до приемането на ТР
№2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС действащо е било
ППВС №3/18.11.1980г., според което образуването на изпълнителното дело
прекъсва започналата да тече от дата на изискуемостта на вземанията
погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност не тече, а
след датата на постановяване на тълкувателното решение давността тече по
време на изпълнителния процес, но се прекъсва с предприемането на кое и да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
5
Проследявайки хронологията на събитията след издаването на
изпълнителния лист и в светлината на тълкуването, дадено в споменатото
тълкувателно решение, районният съд е достигнал до извод, че в конкретния
случай давността е прекъсната с образуването на първото изпълнително дело
през 2009г., налагането на запори върху банкови сметки на ищеца, върху
трудовото му възнаграждение и върху дружествените му дялове в търговско
дружество, поради което вземането по изпълнителния лист не е погасено по
давност.
Обжалваното решение е правилно и въззивният съд споделя доводите на
първата инстанция за отхвърляне на иска.
В допълнение окръжният съд намира за необходимо да отбележи
следното:
С ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. е обявено за изгубило сила
ППВС №3/1980г., според което образуването на изпълнително производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителния процес давност не тече. С
Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г., ІV г.о. на ВКС и Решение
№51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г., V г.о. на ВКС е прието, че даденото с
тълкувателното решение тълкуване за период отпреди постановяването му би
имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период, по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване би се
стигнало до несъобразяване с действащото към този момент ППВС. Поради
това даденото с отмененото постановление на Пленума на ВС и с
тълкувателното решение тълкуване на правна норма следва да намери
приложение и след отмяната на постановлението, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за период преди
отмяната на тълкувателния акт на Пленума на ВС, като новото тълкувателно
решение ще се прилага от момента на постановяването му за в бъдеще. С
оглед на това извършената с т.10 от тълкувателното решение отмяна на
постановлението на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяване
на тълкувателното решение, като дадената в т.10 от същото разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
6
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.
По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№3/1980г., извършена с т.10 от коментираното тълкувателно решение, и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му, е образувано тълкувателно дело №3/2020г.
на ОСГТК на ВКС, по което към момента не е постановено тълкувателно
решение. Настоящият съдебен състав споделя разрешението на посочените
по-горе въпроси, дадено в цитираните решения на състави на ВКС, както и в
Решение №252/2020г. по гр.д.№1609/2019г., ІІІ г.о., Решение №37/2021г. по
гр.д.№7047/2020г., ІV г.о., като приема, че за периода до 26.06.2015г., към
която дата изпълнителното производство е било висящо, давност не е текла.
От тази дата насетне за процесните вземания е започнала да тече това
петгодишна давност, която е била прекъсната с налагането на запор върху
дружествените дялове на ищеца в "Денисон Груп"ЕООД на 18.01.2016г., на
запор върху трудовото му възнаграждение на 13.11.2017г., на запор върху
банкови сметки на 04.05.2018г. и на последващи запори върху трудово
възнаграждение в "РДР Транспорт"ЕООД и в "Айкарт"АД.
По изложение съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №310/27.05.2022г., поставено от Районен съд-
Враца по гр.д.№4354/2021г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8