№ 304
гр. Благоевград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Членове:Петър Пандев
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно
дело № 20251200600776 по описа за 2025 година
Производството пред въззивната инстанция е по реда на чл.250,ал.3, във
връзка с чл.341,ал.1 НПК и е образувано по жалба на адв.З. С. като повереник
на Р. Е. против разпореждане № 130 от 05.03.2025г., постановено по НЧХД №
354/2024г. по описа на Районен съд- гр.Гоце Делчев.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение, като се твърди от жалбодателя,
че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 НПК и в нея подробно са
описани обстоятелствата, свързани с поведението на подсъдимия на
инкриминираната дата, което е неприемливо и е накърнило честта и
достойнството на въззивника. Сочи се още в жалбата, че в НПК липсва
изискване тъжителят да квалифицира правно деянието на Х. Б., а това е в
правомощията на съда. Ето защо се иска отмяната на обжалвания съдебен акт
от въззивната инстанция и връщане на делото на ГДРС за продължаване на
съдопроизводствените действия от друг състав на този съд.
Постъпило е и възражение/отговор срещу жалбата от Х. Б. чрез
защитника му –адв.И. П., с което се иска определението на първостепенния
1
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като се запозна с жалбата, разпореждането на съда и
материалите по делото, Благоевградският окръжен съд установи
следното:
Производството по делото е образувано по частна тъжба на Р. К. Е.
против Х. И. Б., подадена пред Софийски районен съд. С разпореждане на
съдия от този съд не е даден ход на тъжбата, като е указано на тъжителя да
конкретизира обстоятелствата по извършване на деянието. Впоследствие е
прекратено делото пред този съд и същото изпратено по подсъдност на РС-
Разлог. Със свое разпореждане от 20.11.2024г. състав на този съд е дал ход на
тъжбата и е насрочил делото за разглеждане за 06.12.2024г., в което с.з. обаче
не е даден ход на делото. В следващото такова, проведено на 09.01.25г. РРС е
оставил без движение тъжбата, като /макар и незаконосъобразно относно
срока/ е указал на тъжителя да конкретизира обстоятелствата по извършване
на твърдяното противоправно посегателство спрямо него от под.Б., както и че
в противен случа наказателното производство ще бъде прекратено. В
посочения срок съдът е дал възможност тъжителят да се снабди с
удостоверения от различни институции, което той е сторил. Въпреки това с
разпореждането –предмет на настоящата въззивна проверка- РРС е приел, че
тъжителят не е изпълнил указанията на съда и не е конкретизирал в какво се
изразяват противоправните действия на подсъдимия на инкриминираната
дата, освен, че се е обадил на тел.112, за да съобщи за възникнал скандал. В
разпореждането си съдът е посочил, че защитата на подсъдимия е немислима
без непълна и неясна обстоятелствена част в частната тъжба. Поради тези
съображения първостепенният съд е прекратил производството по делото.
Като подадена в срок и от заинтересовано лице, жалбата на Р. Е. е
допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.247а НПК, след като бъде определен съдия-
докладчик и той намери, че делото е подсъдно на съда, той- по дела от частен
характер /образувани по тъжба на пострадалия/- осъществява правомощията
по чл.250-252 НПК. Така, нормите на чл.250 и чл.251 НПК регламентират
условията за прекратяване, респ.- спиране на наказателното производство от
съда в хипотезите на чл.24 и чл.25 НПК. Несъмнено е, че –по аргумент от
2
ал.5,т.2 на чл.24 НПК –когато тъжбата не отговаря на изисквания на
чл.81 НПК, наказателното производство се прекратява. При прочита на
чл.81 НПК се установява, че тъжбата следва да бъде писмена, да съдържа
данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, за обстоятелствата на
престъплението, да бъде подписана от тъжителя, подадена в 6 месечен срок от
деня, когато тъжителят е узнал за извършване на престъплението срещу него,
както и към нея да има документ за внесена държавна такса.
Безспорно е, че съдът/съдията-докладчик е обвързан от разпоредбите
на НПК, който не предвижда норма –както ГПК- за оставяне без движение на
тъжбата за отстраняване на нередовности по нея. Същевременно се е
наложила съдебна практика, че съдът следва да даде възможност на тъжителя
да уточни факти по делото, вкл. и относно идентификацията на подсъдимия,
да прецизира квалификацията /макар съдът да не е обвързан със същата/ и да
му укаже /на тъжителя/ да внесе д.т. и/или подпише тъжбата, като му даде
срок за това. Това е така, тъй като тук – за разлика от делата, образувани с
обвинителен акт- не е предвидено прекратяване на съдебното производство за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения, вкл. и свързани с липсата
на описание на факти, непосочена правна квалификация или пълна
идентификация на подсъдимия. В този смисъл, както на прокурора се дава
възможност –като се върне от съда обвинителния акт- да отстрани
процесуалните нарушения, така и на тъжителя следва да се даде –поне
еднократно- възможност да санира съзряните от съда нередовности по
тъжбата. Противното се възприема от съдебната практика и доктрина като
отказ от правосъдие. В случая такава възможност първо от СРС, после и от
РРС е дадена на тъжителя, но той- макар че се е снабдил с нужните
удостоверения- не е изпълнил съдебните указания, като не е отстранил
нередовностите в тъжбата, изразяващи се в това да посочи с какви действия
под.Б. е накърнил законните му права и интереси на процесната дата.
Поради и това съдът в случая не се е занимал и с въпроса дали деянието,
описано в тъжбата въобще съставлява престъпление- по аргумент от т.2 на
чл.250,ал.1 НПК, а го е прекратил- на основание чл.250,ал.1,т.1 във връзка с
чл.24,ал.5 НПК, а именно- понеже тъжбата не отговаря на изискванията,
визирани в ал.1 на чл.81 НПК. Ето защо така атакуваното разпореждане на
РРС следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
3
Водим от горното и на посочените по-горе основания, Благоевградският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 130 от 05.03.2025г., постановено по
НЧХД №354/24г. по описа на РС-гр.Разлог.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4