РЕШЕНИЕ
№1079/27.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Антон Стоянов….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1329 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба от С.С.Р. - гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 569/19.11.2019г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и нищожно. Решението било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като мотивите на решението били съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И.ски К., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия, с изключение на справки, изходящи от самия него, а именно справка с вх. № МД-296/13.05.2019г. и справка с вх. №МД-593/29.10.2019г., която изцяло потвърждавала казаното от жалбоподателя, а именно, че „й. все още са изправени пред „сериозни трудности“ и като заключение можело да се каже, че й. били дискриминирани в И.ското общество и представлявали най-бедната общност в И.. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно от мотивите на решението, административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., и предвид факта, че изследвал обстоятелствата, че оспорващия бил к. и съответно – положението му там, възможността да потърси помощ и защита и др., възниквал въпросът защо е приел, че изложеното от жалбоподателя излиза извън предмета на закона. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. В проведените интервюта подробно изложил причините, поради които изпитва основателен страх от преследване в страната си на произход. Обстановката в страната му се влошавала ежедневно. Напуснал И., защото й. в И. нямали никакви права, живеели в постоянен страх поради присъствието на ислямската групировка „ДАЕШ“, нямало изгледи да се подобри обстановката в И. и по-специално в И.ски К.. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност, поради преследването спрямо й., к.и от страна на „Ислямска държава“. Навежда доводи, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в И.. Неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Следвало да вземе предвид тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, направено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07 г. В жалбата се посочва, че поради неправилното тълкуване на приложената материална норма, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ - Харманли, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-2920/29.10.2019г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името С. С. Р. от И., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1322 от 06.11.2019г., с рег. №УП 15362/06.11.2019г. на ДАБ, подадена с името С.С.Р.. На същата дата лицето е регистрирано с имената С.С.Р., роден на ***г. в И., Д., със същия постоянен адрес, гражданин на И., етническа принадлежност – к., религия – й., без професия, образование - о., неженен, документи за самоличност – национален паспорт сер. А №1550****изд. от И. на 20.05.2019 валиден до 19.05.2027.
С писмо с рег.№УП 15362/07.11.2019г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето, същия се представил като С. С. Р., роден на ***г., от И.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 08.11.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15362/08.11.2019г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Заявил също, че представил по време на регистрация национален паспорт. В И. притежавал лична карта и удостоверение за гражданство. Посочил, че майка му, петимата му братя и двете му сестри били тук в България, в РПЦ – Харманли. Имал вуйчо и чичо в Германия. Посочил следното: 1. С. С. Х. – майка, в производство в РПЦ – Харманли; 2. Р.С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 3. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 4. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 5. Н. С.Р. – сестра, в производство в РПЦ – Харманли; 6. Х. С.Р. – сестра, в производство в РПЦ – Харманли; 7. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 8. Х. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли. Напуснал И. на 29.09.2019г. заедно със семейството си, легално, със самолет от гр. Арбил за Турция. Останали в гр. Истанбул около десет дни. На 23.10.2019г. влязъл в България нелегално заедно със семейството си през телена мрежа, вървели няколко часа пеша, през гората и били задържани от полицията. Живял в гр. Ш.и от там напуснал страната си. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила тук, в България. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е к.. Не е имал проблеми в И. заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е й.. Разказал, че се прекланяли пред Т.М.. Свещеният храм на й. се наричал „Лалеш“ и се намирал в гр. Синджар в И.. Имали два основни празника – през април месец празнували червената сряда. На този празник боядисвали яйца. През месец декември празнували пости, тогава постели три дни и това също бил голям празник за тях. Лично нямал проблеми в И. заради изповядваната религия, но всички й.и се страхували от ислямската групировка „ДАЕШ“. Целта на групировката „ДАЕШ“ била да избива всички й.и, отвличали жените, но той лично нямал проблеми. Не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозна организация, общност, секта. Всичките му близки били тук, в България, в РПЦ – Харманли. Баща му починал през месец март тази година, получил инфаркт. Заявил, че има о. образование. Работил като общ работник. Относно причините да напусне страната си разказал, че когато групировката „ДАЕШ“ нахлула в гр. Ш.през 2014г., цялото семейство избягали в гр. Д. и останали там около един месец, след което се върнали обратно в гр. Шихан. Когато се върнали, „ДАЕШ“ вече ги нямало, но те се страхували, че може да се върнат отново. След като баща му починал, животът за тях станал труден, нямали вече неговата подкрепа и поради това чичо му ги посъветвал да напуснат И. и да отидат при него в Германия. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не било заплашвано. Не било оказвано насилие върху него. Посочил, че не иска да се връща обратно в И., защото се страхувал, че ислямската групировка „ДАЕШ“ би могла да се върне обратно в техния град. Подал молба за закрила в Република България, защото била мирна и спокойна страна.
С Решение № УПХ 569/19.11.2019г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на С.С.Р. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 25.11.2019г., а жалбата е подадена на 25.11.2019г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. Ж. И., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-421/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 06.11.2019 г., а оспореният акт е издаден на 19.11.2019г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. Неоснователно е оплакването за нарушаване на чл.70 ал.2 от ЗУБ, тъй като разпоредбата е отменена.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на И., че всички в гр. Ш.живеели в страх заради ислямската групировка „ДАЕШ“. Те тормозили хората, избивали мъжете и отвличали жените. Баща му бил опората в семейството им и след като той починал през месец март, цялото семейство взели решението да напуснат И.. Нямало заплаха, отправена лично към него нито към семейството му. Съдът намира, че видно от изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 15362/08.11.2019г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в И., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която С.С.Р. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е била арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващата.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-593/29.10.2019г. относно
Република И. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21,
т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция
за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира
база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва
обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и
информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията
изготвя и
актуализира аналитични доклади и справки за
сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските
потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в тази страна и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в И., удостоверено в приложената по делото справка, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“, данните в която не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в И., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Р., гражданин на И., против Решение № УПХ 569/19.11.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: