№ 209
гр. Разград, 28.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.
СъдебниГЮЛСЕВЕР ЕЛИМАНОВА
заседатели:МУСТАФА
СТОЯН ШИШЕВ ШИШЕВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.
и прокурора Н. П. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И. Наказателно дело
от общ характер № 20213330200403 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Районна прокуратура – Разград се явява прокурор П..
ПОДСЪДИМИТЕ ПРИЗОВАНИ явяват се лично и със защитници за
подс. Й.Й. - адв. М., за подс. Ю. Х. – адв. П., за подс. П.Т. - адв. Й., за подс.
Е.Е.- адв. П., за подс. Н.Н. – адв. Б., за подс. С.Й. адв. М. и адв. И. от преди.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ уведомени явяват се лично и с повереник
адв. В..
СВИДЕТЕЛИТЕ призовани явяват се лично с изключение на свид. В.Н.,
Т.Г., Р.М., Д.Д..
ПО ОТНОШЕНИЕ на св.В.Н. и Р.М. свидетелката И.Д. заявява, че
същите са болни. По отношение на св. Д.Д. заявява, че същият учи във ФРГ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да не се дава ход на делото, не се явяват голяма част от
свидетелите.
АДВ. П.: Предоставям на съда.
АДВ. Й.: Предвид отсъствието на лицата моля да не давате ход на
делото.
АДВ. Б.: Споделям становището на адв. М..
АДВ. И.: Споделям становището на адв. М.
СЪДЪТ намира, че не са налице проц. пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание предвид обема на обвинението и разпита на
значителен брой свидетели и вещи лица, както и наличието на шестима
подсъдими в разпоредителното заседание съдът изрично е определил и
насрочил делото в 3 отделни заседания, като е разпределил свидетелите и
вещите лица за явяване в тези дати. В случая се явяват както подсъдимите,
техните защитници, частните обвинители и голяма част от призованите за
днешното съдебно заседание свидетели. По отношение на св. В.Н., Р.М. и
Диб Даушише са налице уважителни причини за неявяването им предвид
1
твърдяните факти за заболяване по отношение на двете свидетелки, а по
отношение на свидетелят Д.Д., че учи в чужбина и не може да се яви. Без
уважителни причини не се явява само един свидетел. Ето защо съдът намира,
че не са налице проц. пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, а неявилите се свидетели могат да бъдат разпитани в следващите
заседания, които съдът е насрочил, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ се самоличността на подсъдимите.
Й. Д. Й. – роден на *** в гр. Разград, живущ в същия град, български
гражданин, образование средно, неженен, неосъждан, работя, **********.
Получил съм препис от обв. акт. Разяснени са ми правата по НПК.
АЛК. ЮКС. Х. – роден на *** в гр. Шумен, живущ в гр. Разград,
български гражданин, образование средно специално, неженен, работя в
Англия, неосъждан, ЕГН **********. Получил съм препис от обвинителния
акт. Разяснени са ми правата по НПК.
П. Н. Т. – роден на *** в гр. Разград, живущ в същия град, български
гражданин, образование средно, неженен, работя, ЕГН **********. Получил
съм препис от обв. акт. Разяснени са ми правата по НПК.
ЕД. КР. ЕН. – роден на *** в гр. Разград, живущ в същия град,
български гражданин, образование средно, неженен, неосъждан,
самоосигуряващ се, ЕГН **********. Получил съм препис от обв. акт.
Разяснени са ми правата по НПК.
Н. ПЛ. Н. – роден на *** в гр. Разград, живущ в същия град, български
гражданин ,образование средно, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН
**********. Получил съм препис от обв. акт. Разяснени са ми правата по
НПК.
СТ. Й. Й. – роден на *** в гр. Разград, живущ в същия град, български
гражданин, образование средно специално, неженен, неосъждан, работя, ЕГН
**********. Получил съм препис от обв. акт. Разяснени са ми правата по
НПК.
СНЕ СЕ самоличността на свидетелите.
ДЖ. М. АД. – 19 г., български гражданин, образование средно, неженен,
неосъждан, б.р.
Д.А. Д. – 21 г., български гражданин, образование средно, неженен,
неосъждан, б.р.
Д. Й. Й. – 19 г., български гражданин, образование средно, неженен,
неосъждан, б.р.
ЗВ. Д. Н. – 19 г., български гражданин, образование средно, неженен,
осъждан, б.р.
ИСКР. М. Д. – 48 г., български гражданин ,образование висше,
омъжена, неосъждана, б.р.
П. М. М. – 54 г., български гражданин, образование висше, женен,
неосъждан, б.р.
С. Н. ИВ. – 30 г., български гражданин, образование висше, неомъжена,
неосъждана, б.р.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от
съдебната зала с изключение Д.А. и Д.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, по доказателствата и по реда
на съдебното следствие.
2
АДВ. В.: Нямам искания за отводи, по доказателствата и по реда на
съдебното следствие.
АДВ. М.: Нямам искания за отводи, по доказателствата. Моля
подзащитния ми да даде обяснения след разпита на всички свидетели и
вещите лица.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи и по доказателствата. Моля подс.
А.Х. да даде показания днес след разпита на свидетелите, понеже живее в
чужбина и може да не присъства на другото заседание.
АДВ. Й.: Нямам искания за отводи и по доказателствата. Моля
подзащитния ми П.Т. да даде обяснения сега.
АДВ. Б.: Нямам искания за отводи, по доказателствата. Подзащитния
ми ще даде обяснения след разпита на свидетелите и вещите лица.
АДВ. И.: Нямам искания за отводи и по доказателствата. Предоставям
на Вашето внимание да прецените доколко е целесъобразно днес пострадалия
Д.А. да дава показания с оглед отсъствието днес на вещото лице Д-р В.а
дотолкова доколкото спрямо моя подзащитен е повдигнато обвинение за
средна телесна повреда, а докторката ще даде заключение относно
механизма на причиняването.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА внесеният в съда обвинителен акт, с който срещу подс.
П.Т. са повдигнати обвинения за деяния по чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от
НК и по чл.197, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК извършени
на 16.09.2019 г. в гр. Разград, срещу подс. Н.Н. – чл.325, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 от НК извършено на 16.09. 2019 г. в гр. Разград, срещу подс. А.Х. –
чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК извършено на 16.09.2019 г. в гр.
Разград, срещу подс. Е.Е. по чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, по чл.144,
ал.3 във вр.с ал.1 от НК и по чл.197, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 от НК извършени на 16.09.2019 г. в гр. Разград, срещу подс. С.Й. по
чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК и по
чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК извършени на 16.09.2019 г. в гр. Разград и
срещу подс. Й. Й. – по чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и по чл.144,
ал.3 във вр.с ал.1 от НК извършени на 16.09.2019 г. в гр. Разград.
ДОКЛАДВА и депозираните молби за конституиране като частни
обвинители от пострадалите ДЖ. М. АД. и Д.А. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо съдия, уважаеми съдебни заседатели,
Районна прокуратура-Разград е повдигнала обвинения срещу: П. Н. Т., за
извършени от него две престъпления: по чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от
НК и по чл.197, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК; Н. ПЛ. Н.,
за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК;
АЛК. ЮКС. Х., за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 във вр.с
чл.20, ал.2 от НК; ЕД. КР. ЕН., за извършени от него три престъпления: по
чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК и по
чл.197, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК; СТ. Й. Й., за
извършени от него три престъпления: по чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от
НК, по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК и по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК;
Й. Д. Й., за извършени от него две престъпления: по чл.325, ал.1 във вр.с
чл.20, ал.2 от НК и по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК. Фактическите
обстоятелства, въз основа на които е изградена обвинителната теза са
следните:
3
Вечерта на 16.09.2019г. обвиняемите П. Н. Т., Н. ПЛ. Н., АЛК. ЮКС. Х.,
ЕД. КР. ЕН., СТ. Й. Й. и Й. Д. Й. се срещнали пред дома на обв. Е.Е. в
гр.Разград и взели решение да потърсят св. Дж. Д. с цел да се саморазправят с
него. С тях били и свидетелите КР. М. ЕН. /баща на обв.Е. Е./,Т. Б. Б. и Р. Ш.
Б.. В изпълнение на намисленото те се качили в няколко коли,с които
започнали да го търсят в гр.Разград. Обвиняемите С.Й.,Н. Н.,Й.Й. и св. Р.Б. се
придвижвали с л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.***,управляван от обв.Н. Н..
Около 22.40ч., движейки се в ЖК“Орел“ в гр.Разград, те забелязали
автомобила на св.ДЖ. АБД. Д.-л.а.“Сеат Толедо“ с рег.№***, когото
последвали. Св.Дж.Д. спрял автомобила си пред бл.9 в ЖК“Орел“,където
живеела приятелката му-св. В. И. Н., която се возела на предната дясна
седалка в автомобила му. Обв.Н.Н. спрял управляваният от него автомобил
успоредно на автомобила на св. Дж.Д., а обв. Й.Й. позвънил на останалите,
които също издирвали св.Дж.Д., като ги уведомил, че са го установили и
посочил мястото, където се намира, за да дойдат при тях. От л.а.“Фолксваген
Пасат“ с рег.№*** слезли обвиняемите С.Й., неговият племенник-Й.Й. и Н.Н.
и се отправили към автомобила на св.Дж.Д.. Обвиняемите С.Й. и Й.Й.
крещели, отправяйки към св.Дж.Д. псувни, обиди и заплахи, обв.С.Й. с
думите: “Ще ти еба майката сирийска! Циганин! Педераст!“, “Майка ти да еба
сириец мръсен. Намери ми баща си, доведи го, ще ви изкормя червата!“, “Тъп
сириец! Ще ти ебем майката сирийска!“,“Ей сега ще видиш как се би е!“,а
обв.Й.Й. - с думите: “Ще ти еба майката сирийска!Циганин!Педераст!“,
“Майка ти да еба сириец мръсен. Намери ми баща си,доведи го, ще ви
изкормя червата!“,“Тъп сириец! Ще ти ебем майката сирийска!“. Когато
обвиняемите достигнали автомобила на св.Дж.Д., обв.С.Й. започнал да нанася
множество удари по главата и тялото на св.ДЖ. АБД. Д. с неустановен твърд
предмет и юмруци, през отвора на предната лява врата,чието стъкло било
смъкнато, като се заканил с убийство към св.Д.Д. с думите: "Ще те убием!Ще
ти изкараме червата!Ще убием и баща ти!Ще изкараме и неговите черва!
„.Обв.Й.Й. първоначално хванал св.Дж.Д. и го държал, докато обв.С.Й. му
нанасял удари, но последствие пуснал свидетеля и започнал също да му
нанася множество удари по главата и тялото също с неустановен твърд
предмет и юмруци,като се заканил с убийство към св.Д.Д. с думите: "Ще те
убием!Ще ти изкараме червата!Ще убием и баща ти!Ще изкараме и неговите
черва!„.По това време зад автомобила на св.Д.Д. спрял л.а.“Хюндай Теракан“
с рег.№***, от който слезли обв.П.Т. и св.Т. Б. Б.. Обв.Н. Н. застанал до
обв.С.Й., пред предната лява врата на автомобила на св.Дж.Д. и крещейки,
хванал за горнището на анцуга св.Д.Д., издърпал го през отворения прозорец
на вратата на автомобила, след което му нанесъл множество удари с юмруци
по главата и тялото. Силно притеснен и изплашен от случващото се, св.Дж.Д.
извикал на свидетелката В.Н. да се прибира. Също много уплашена от
действията на обвиняемите, св.В.Н. слязла бързо от автомобила му и тръгнала
в посока към дома си. В това време към автомобила на св.Д.Д. приближавал
обв.П.Т., който отправил закана към св.В.Н. с думите „Махай се оттука, да не
те почнем и тебе!“. Малко след това, в близост до тях, спрели л.а.“Лексус“ с
рег.№** , от който слезли обв.Е.Е. и неговият баща-св.К.Е. и л.а.“Шкода
Супърб“ с английски per. номер, от който слязъл обв.АЛК. ЮКС. Х.. Всички
те се отправили към автомобила на св.Дж.Д.. Обв.Й.Й. отворил задната лява
врата на автомобила на св.Дж.Д. и седнал на задната седалка на автомобила.
От там той продължил да нанася удари с юмруци в областта на главата и
тялото на св.Дж.Д.. Обв.П.Т. влязъл в автомобила на св.Дж.Д. през предната
4
дясна врата и крещейки,отправил псувни, обиди и заплахи към св.Д.Д. с
думите: “Викни баща си сега,да го убием и него!“, като започнал да му нанася
множество удари с юмруци в областта на главата и тялото. През задната дясна
врата в автомобила на св.Дж.Д. влязъл обв.Е.Е., който крещейки, отправил
псувни, обиди и заплахи към ДЖ. АБД. Д. с думите: „Сега ще ти покажем как
се бие!Ще ви счупим главите!“ и нанесъл множество удари с неустановен
твърд предмет и юмруци по главата и тялото му. Докато нанасял ударите той
се заканил с убийство към св.Дж.Д. с думите: "Ще те убием !Ще те
изтрием!Лично аз ще изкарам червата на баща ти!„.След това обв.Е.Е. се
протегнал и взел мобилният телефон на св.Дж.Д. - мобилен телефон, марка
„IPHONE Х“,с поставена в него сим-карта на „Теленор“, който се намирал на
предната дясна седалка в автомобила. Обв.П.Т. излязъл от автомобила и взел
мобилния телефон от обв.Е.Е.. През всичкото време обвиняемите С.Й. и Н.Н.
продължавали да нанасят удари по главата и тялото на св.Д.Д. през отвора на
предната лява врата. В автомобила на св.Дж.Д. влязло и лице,с неустановена
по делото самоличност, което също нанесло удари по тялото му и отправило
към него псувни, обиди и заплахи. По време на извършване на
деянието,обвиняемите П.Т., Н.Н., СТ. Й. Й., ЕД. КР. ЕН. и А.Х. нанесли
множество удари с крак по л.а. „Сеат Толедо“ с per. № ***, собственост на
св.Д.Д.. Действията на обвиняемите били чути и възприети от множество
граждани, живущи в района, който е гъсто населен. Възмутени и притеснени
те започнали да излизат по терасите на апартаментите си, като някои от тях
подали сигнали на ЕЕН 112. На мястото на инцидента пристигнали и
свидетелите ДЖ. М. АД., Д. Й. Й. и ЗВ. Д. Н., приятели на св.Дж.Д.,които
били уведомени по телефона от св. В.Н. за побоя над него. Приближавайки,
те ви дели, че обвиняемите С.Й. и Н.Н. продължават да нанасят удари по
тялото на св.Дж.Д., при което св.Д.А. им извикал: “Какво правите?Спрете!“.
Обвиняемите преустановили побоя над св.Дж.Д., като обв.С.Й. извикал:“Кои
сте вие?“ и тръгнал с бухалка в ръка към св.Д.А., който застанал пред
автомобила на св.Дж.Д.. В това време обв.А.Х. се доближил до предната лява
врата на автомобила на св.Дж. Д. и му нанесъл множество удари с юмрук в
областта на главата. Когато се приближил до св.Д.А., обв.С.Й. се опитал да го
удари с бухалката по главата, но не го улучил. За да се защити, св.Д.А.
нанесъл удар с юмрук в областта на главата на обв. С.Й.. Тогава момче с
неустановена самоличност блъснало странично св.Д.А., в резултат на което
той паднал върху задния капак на автомобил, който бил паркиран пред
автомобила на св.Дж.Д.. В това време обв.Н.Н. се доближил до св.ЗВ. Д. Н. и
му нанесъл три удара с юмрук в областта на главата. Когато св.Д.А. се
изправил и обърнал с лице към обв.С.Й., последният му нанесъл силен удар с
бухалката в областта на лявата скула, в резултат на което св.Д.А. изгубил
съзнание и паднал на земята. Виждайки това обвиняемите се качили бързо в
автомобилите си и избягали. В хода на извършената по случая предварителна
проверка, обв.П. Н. Т. предал на служител от РУМВР-Разград противозаконно
отнетият от пострадалия Дж.Д. мобилен телефон, марка „IPHONE Х“, с
намиращата се в него сим-карта, след което същият е върнат на пострадалия
ДЖ. АБД. Д.. В резултат на нанесеният на 16.09.2019г. побой, на св.Д.Д. били
причинени травматични увреждания, съставляващи лека телесна повреда по
смисъла на чл.130,ал.1 от НК. В резултат на нанесените на 16.09.2019г. удари,
на св. Д.А. били причинени травматични увреждания, съставляващи
съответно средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от
НК и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал. 1 от НК. В резултат на
5
нанесените на 16.09.2019г. удари, на св.З.Н. били причинени травматични
увреждания, съставляващи лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 от
НК. Общата пазарна стойност на отнетите при инцидента на 16.09.2019г.
вещи, е в размер на 1 506 лева,от които 1500лева е стойността на мобилния
телефон и 6 лева е стойността на поставената в него сим-карта. Общата
стойност на нанесените по л.а.“Сеат Толеда“ с рег.№ РР 29 83 ВМ щети, към
16.09.2019г., е 221.80 лева. Изложеното се установява от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства-разпити на свидетели и заключения
по назначените съдебно-медицински експертизи,оценителна авто-техническа
експертиза, съдебно-психологическа експертиза,оценъчна експертиза и
техническа експертиза.
АДВ. В.: Поддържам подробно изложените обстоятелства от
представителят на държавното обвинение.
АДВ. М.: Подзащитните ми се не признават за виновни. Подробни
обяснения ще дадат след разпита на всички свидетели и вещите лица.
АДВ. П.: Подзащитните ми не се признават за виновни. Ще дадат
обяснения след разпита на свидетелите и вещите лица.
АДВ. Й.: Подзащитния ми не се признава за виновен. Телефона не е
насилствено отнет и същия е бил за арабска комуникация и не е можел да се
ползва на български. Ще дадем обяснения след разпита на свидетелите и
вещите лица.
АДВ. Б.: Подзащитния ми не се признава за виновен и заявява, че
описаното в обвинителния акт не отговаря на обективната истина и на
реалната фактическа обстановка.
АДВ. И.: Подзащитния ми не се признава за виновен и ще даде
обяснения след разпита на свидетелите и вещите лица.
ПОДСЪДИМИЯ Й.Й.: Разбирам в какво съм обвинен. Желая да дам
обяснения след разпита на свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Х.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам
обяснения след разпита на свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Т.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам
обяснения след разпита на свидетелите.
ПОДСЪДИЯТ Е.Е.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще давам обяснения
след разпита на свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.Н.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам
обяснения след разпита на свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Й.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам
обяснения след разпита на свидетелите.
СЪДЪТ намира, че няма проц. пречки за разпита на св. Д.А. да се
проведе в днешното съдебно заседание. Заключението на вещото лице е
дадено въз основа на събраните в ДП доказателства и направените в тази
връзка възражения от страна на адв. И. съдът намира за неоснователни и няма
процесуални пречки за разпит на св. Д.А. да се поведе в днешното съдебно
заседание, още повече, че същият като частен обвинител ще присъства и при
разпита на вещите лица, респ.тогава също могат да бъдат задавани въпроси от
страна на вещите лица на всеки един от пострадалите, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ УВАЖАВА направеното искане от адв. И..
ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Д.ал Д..
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Д.: Живея в гр. Разград. Познавам подсъдимите. Н. и
С. ги познавам от полицията след боя в жк. Орел, а другите от миналото дело
6
на моя бал 2018 г. Имаше побой срещу мене, брат ми и двете ми сестри и от
тогава ги познавам. Между нас имаше съд и нямаме никакви отношения.
Нямаме друга вражда. На 16.09.2019 г. бях пред къщи и се бяхме разбрали да
закарам В.И. и Н. и се разбрахме да ги взема от бензиностанция ОМВ,
отидох, вземах ги и тръгнахме към жк. Орел. Това става около 23.00 ч.
Тръгнахме посока жк. Орел с моят автомобил „Сеат толедо“ с номер *** с В.
и Н.. Малко преди Шалеви оставихме Н. и потеглихме за бл. 9, където живее
В.. Като карахме нагоре забелязах зад мене синя шкода, следи ме нагоре и
спрях пред бл.9 и при спирането видях една засилена кола зад мене спира и се
чува „сега ще ти ебем майката сирийска“ и „сега ще ти извадим червата“ и
„ще ти счупим главата“ и от задна страна слиза С. и Й., от лявата е Н..
Тръгват към моята кола и както прозореца е отворен почват да ме обиждат и
да ме заплашват с убийство и да ме налагат по главата. Всички ми викаха
„циганин“, „педераст“, „сириец“. От всички имах обиди и заплахи. Съответно
започнаха да ме налагат по главата Н. и С., а Й. ме държеше. Аз бях на
шофьорската седалка, а те бяха от лявата ми страна на моят прозорец. Вратата
беше затворена, а прозореца почти изцяло беше отворен. Стъклото е
предостатъчно, за да ме удрят. Стъклото е някъде 80 см. С. и Н. започнаха да
ме налагат. Човека със зеленото е С., а този до него е Н. по главата. През
прозореца ме налагаха по главата. С. имаше някакъв предмет в ръката си,
беше болезнено и съответно ми направи дупки в главата, имам белези. По
това време докато ме бият казах на В. да се прибира. Й. първо ме държеше.
Една ръка ме хвана за рамото и ме дърпа през прозореца, а другото дясно е
свободно да ме удрят. Видях, че Й. ме дърпа. Виждах ги и тримата. И казах на
В. да си тръгне. В момента, в който й казах да си тръгне дойде още една кола
и спряха зад мене и слязоха доста души. От първата кола слязоха тримата Н.,
С. и Й.. Още двама слязоха, които не познавам. Те бяха около колата и
крещяха и блъскаха. В залата не са тук и не ги познавам. Те крещяха и
блъскаха по колата и съответно на огледалото виждам как П. слиза с А. от
шкодата и слязоха и други хора, които не ги познавам и казах на В. още
веднъж да си тръгва и като слиза остава дясната врата отворена и дойде П. и
влезе през вратата и почна да ме налага по главата и по тялото и започва да ме
заплашва, че ще ме убият, да позвъня на баща си и казах, че го няма, а той
казва да му звъня да не лъжа и че неговите черва ще извадят също.
Продължаваха да ме налагат. В това време Й. отваря задната моя врата и
почва да ме налага с твърд предмет, мисля, че беше бокс, но не съм сигурен,
защото ръка не беше, защото ръката не може да направи дупка в главата.
През това време В. си замина и те продължаваха да ме налага. През дясната
задна врата влезе Е.. Аз си покрих главата, защото ме болеше много и да се
защитя. Е. като влезе започва да ме заплашва и казва, че това било съобщение
от баща ми да изтеглим жалбите по делото. По гласа разбрах, че е той.
Телефона ми беше на дясна седалка до мене и като се наведох видях една
ръка как се присегна да вземе телефона. Беше на Е. ръката, защото идва от
дясно. Продължават да ме налагат дружите. Е. продължаваше да ме заплашва,
че ще ме убие и ще ми изкара червата. Излезе Е. и след това П. и той излезе и
чувах как П. казва на Е. да му подаде телефона. През това време С. и Н. и Й.
не спираха да ме налагат. Чух, някой пита „какво правите“ и по глава познах,
че е Д.. Като дойдоха С. и Н. и ме оставиха. Й. се махна отзад и А. дойде на
моя прозорец и започна да ме налага по главата. Чувах как „какво правите,
кои сте вие“ викаха на другите. Видях Д. и още двама. Единия го разпознах,
че е Д., а третия не го видях. Фаровете ми не бяха изгасени и затова имах
7
видимост. Малко преди да дойдат Д. както ме налагаха аз изгубих съзнание.
Как разбрах, че изгубих съзнание както ми удряха изведнъж нито чувах, нито
виждах, нито усещах. Колко време не мога да кажа. Като се свестих видях Д.
и другите, понататък видях как С. удря Д. с нещо като бухалка. Д. пада, но не
мога да кажа колко време беше на земята, нямах такава видимост, да видя
изцяло къде лежеше и по какъв начин. Д. се разкрещя „ще звънна на полиция
и сега ще видите“ и ги чух да казват „айде да си тръгваме“. Малко преди да
ударят Д. или след това не помня точно Е. се припозна с друг човек Д. и му
каза „Ти ли си М.“? Той каза, че не е М.. Аз ги чувам, защото десния ми
прозорец също е отворен и после С. удари Д. и тъй като Д. каза „сега ще
видите“ и те казаха „айде да си тръгваме“ и тръгнаха. Беше ми много лошо и
исках да изляза навънка и като излизам не мога да се движа и започнах да се
подпрях на моята кола, ръцете ми бяха напукани, кокалите ми бяха набити,
главата ми цялата кървеше, лицето ми беше в кръв и се подпирах на колата на
калника. Подпрях се на калника на колата и ме питаха дали съм добре и аз
казах, че главата ме боли и много пулсира и казах на някой да звънне на
линейката. Чакахме доста време и докато чакахме им казах, че телефона ми го
няма. Започнахме да търсим. В колата ми го нямаше и около колата го
нямаше. Имах часовник на айфон, който като се отдалечи телефона дава дали
се свързва и има един бутон когато го натисна и телефона започва да свири и
това не се получи. Чакахме 10-15-20 минути линейката и тя като не дойде Д.
ме покани в тях и аз му казах, че ще се прибера и от неговия телефон се
обадих на майката ми и аз казах, че се прибирам и се прибрах и качвайки се
на горе обаче после не помня вече. Помня вече като ме вземат от нас в къщи.
Влязох в къщи, седнах на дивана и после научих от майка ми и брат ми, че
съм изгубил съзнание. Месец преди случая бях се видял с Е. и А. и се
разбрахме малко преди светофара на Терамаркета и се разбрахме каквото
реши съда това да е, да нямаме нищо между нас, не се дракаме и да се
гледаме на криво и си стиснахме ръцете. След това изведнъж месец след това
идват и ме бият всичките. Делото другото още не е приключило. Когато бях
на разпит в полицията ми казаха, че Е. го нямал в Разград тогава и казах, че
няма как да не е бил, защото аз го видях на 100 % и видях как ръката му взема
телефона и познах гласа му. След това като си тръгнаха не ги видях всички,
но някои ги видях. Първата кола, която спря до мене е Фолксваген пасат
комби. Тя е на С.. След това тая, която спря зад мене е шкода супърб, тъмно
синя мисля, че беше. Две коли видях аз. Шкодата е на А., в смисъл виждал го
съм, че я кара. Някои детайли ги забравям, защото след побоя ми се губят
някои работи. В смисъл помня си най-важните неща. Имах главоболие доста
дълго. До сега даже имам. Бях в болницата 3 дни в гр. Разград. След това
ходихме на съдебен лекар в Търговище, защото в Разград нещо беше станало.
След това освен тези 3 дни не съм бил в болница. Миля, че в хирургията бях.
Даваха ми успокоителни хапчета за глава. Имах и абокат на ръката, имах
системи. В спешното след случая ми казаха, че в главата има дупка и е голяма
и искаха да ме шият и казаха, че могат да я залепят, защото не исках да я
шият. Снимаха ми ръцете и главата и така ме приеха. До моята кола спря
една, беше ме запушил така, че да не мога да изляза и да избягам и другата
шкодата зад мене. Други коли не съм видял. Шкодата не беше с български
номер и беше с десен волан. Преди това нищо не съм правил. Нямах
възможност нито да посегна, нито да ударя някого. Не съм удрял никого,
защото гледах да си предпазя главата. Първо ръцете ми не бяха на главата, но
после ги сложих. Ударите бяха много, не бяха 20, най-малко 50 удара
8
получих. Те бяха повече от 10 човека и всички ме удряха. Не съм слизал
никого от автомобила. Не ме удряха наведнъж всички. Влизаха трима, които
знам които са. Отпред беше влязъл П., отзад вдясно беше влязъл Е. и зад мене
Й.. Отпред бяха С. и Н.. А. също ми посягаше след тях. Той дойде на моята
врата. Когато С. и Н. тръгнаха към Д., А. тогава дойде и ме удря. Той ми
нанесе 4-5 удара в главата, мисля, че с ръка, не беше нещо твърдо, с юмрук
беше. С. и Й. имаха нещо твърдо в ръката си. Всички подсъдими ми нанасяха
удари - като се започне от С. и Й. бяха на моя прозорец, отдясно П., отзад Й.,
след това Е. и това става през известно време и след това като се отдръпнаха
А. дойде. С. го помня в дясната си ръка имаше нещо, какво е не мога да
опиша. Той ме удари по средата на главата и отстрани. Там получих най-
много удари от пред които бяха на прозореца. Й. ме удряше от задната част
на главата. П. ме удряше също. В лицето не ме удряха, защото бях наведен
към волана. Това е след първите удари в главата- наведох се към волана и си
скрих лицето с ръцете си. Най-много ме удряха в лявата страна на главата в
окосмената част и отгоре на темето. Бях приведен към волана. Е. влезе
отдясно отзад. Между двете седалки има разстояние и с дясната си ръка ме
удари. Той се пресегна и ме удари в главата. Й. ми удря главата, но не мога да
кажа с коя ръка, защото е точно зад мене. След това посегна и взема
телефона и тогава излязоха. Автомобила вече го продадох - на Т.Г. го
продадох. Предните седалки имаха облегалки допълнителни за главата, но не
са високи. Имах заплахи за убийство от Й., Е., Н., С.. Казваха ми, че ще ми
изкарат червата. Николй, С. , Й., Е. от тях получих закана за убийство. Не
помня точните думи, но закани за убийство бяха. Двете най-важни бяха, че
ще ми изкарат моите черва и на баща ми и ще ме убият. С. му го каза, Е. и Й.
ми го казваха и четиримата едно и също ми казваха. Не е нормално поведение
един човек да го бият толкова много хора. Малко се ограничихме вече аз,
брат ми и сестрите ми да не ходим вече и на дискотека. Заканите не ги
възприех нормално, уплашихме се. Те се отразиха и върху поведението на
моето семейство. Баща ми конфликт не е имал с никого. Аз също не съм имал
конфликт с тях. Викаха ми „сириец“, „педераст“, „мангал“, „циганин“.
Сириец не е обида, но те го казваха като обида. Аз съм с българско
гражданство. Аз не съм сириец. Всичко това го викаха, крещяха, блъскаха. Не
видях дали някой излезе от блока. Не помня дали някой е идвал, не видях
други хора отстрани да гледат. Мисля, че нямаше и не съм чул да е имало
други хора. Не съм чул някой по някакъв начин да е реагирал от съседи.
Блъскаха по колата ми, заден стоп счупиха, двете ми греди изкривиха,
челното ми предно стъкло предното беше пукнато и от ударите те го
довършиха. Блъскаха по вратата, но незнам с какво. Стопа се счупи. Имаше
само осветление от колата ми там. Известно време двигателя на автомобила
работеше, около минута да кажем. След това пуснах съединителя и тя угасна,
просто мислех, че ще приключи доста по-бързо. Не можех да тръгна.
Контейнерите са пред мене и колата му беше ме запушила. Спортувал съм –
ходех на фитнес и ходил съм на бокс. Само с ръце получих удари. Пуснах
жалба на 01.10.в полицията. В жалбата някои неща съм описал, но не всичко
и тогава бях шокиран и някои неща не съм ги описал. Имах болки в главата
повече от месец и половина. Имах и шок и болки. В жалбата посочих, но дали
всички не мога да кажа. Почти всички ги посочих. Видях, че Е. ми отне
телефона. Той беше на дясната седалка отпред. Като слезе В. си сложих
телефона там на седалката. Той беше в ръцете ми. Мислех, че ще успея да се
обадя на тел.112, но не успях. Сложих го просто така, няма някаква
9
определена причина. Когато дойдоха другите В. беше още вътре. Малко след
ударите си сложих ръцете на главата, защото започна да ме боли.
Първоначално ръцете ми не бяха на главата. При първоначалните удари
ръцете ми не бяха на главата. След като от ударите започна да ме боли
главата си ги сложих на главата, а преди това сложих телефона там. На
родителите си казах за телефона. Когато баща ми ходи в полицията казал на
началника кой е взел телефона. П.М. и майка ми ходиха вечерта да ми търсят
телефона. Търсиха го, защото може да са го хвърлили. След боя аз също си
търсих телефона. Сигурен съм и казах, че телефона са ми го откраднали, но
не ми пречи да го търся. Сестрите ми живеят в Германия. Те идват насам
доста често, заради делата от миналия случай. Незнам как приключи
въззивното дело. Н. беше шофьора, С. е от дясно, Й. и той отдясно. Те спряха
до моята кола. Не знам дали отзад или отпред минаха. С. и Й. бяха точно до
мене, но Н. от къде мина не знам. С. и Н. бяха един до друг. Мисля, че С.
беше първия, втория Н.. С. беше непосредствено точно срещу мене, а Н. беше
до него към предната част на автомобила. С. беше по-близо до мене. Първите
удари, които са ми ги нанасяли бяха с твърди предмети и отпред и отзад. От
пред този беше нещо кръгло и беше с пластмасова дръжка отдолу, а
желязната страна към главата ми дето ме удряха. Й. беше с метален предмет,
мисля си, че е бокс. В смисъл желязо беше, не беше много голямо, не мога да
го опиша, аз нямам очи на гърба си. Не мога да кажа на Й. ударите от къде
идваха – отстрани, от ляво, отгоре. Не мога да го опиша това нещо. Просто ги
усещах. С. ме удряше с дясната си ръка. На дясното странично огледало
видях, че спира отзад друга кола. С. държеше нещо дълго, защото когато
замахна беше дълго, но какво беше не мога да кажа- дали пръчка, дали тръба,
дали бухалка. Беше дълго не повече от един метър, между 50-70 см. Дебелина
не мога да кажа, само видях, че е горе – долу толкова дълго. Когато те
почнаха и малко след като започнаха аз още не си бях скрил главата и видях,
че идва автомобила. Виждах всичко на страничното дясно огледало. Д. бяха
пред колата и всичко това се случваше отпред пред колата. Зад мене беше
колата. Контейнерите ми пречеха отпред да мина. Под дракане разбирам да
нямаме взаимоотношения двете страни повече. Ние подавахме сигнал в
полицията, че подават среден пръст. Като ми покажат среден пръст няма как
да не отвърна. Отвръщал съм, но винаги те са почвали първи. Подавали са и
те жалби и аз. 2018 г. след бала ми имаше случаи когато бяха напрегнати
взаимоотношенията и от тяхна страна и от моя страна. Даже съм подавал
жалба, че щяха да ме блъснат на кръговото зад мене. Не са правени опити мои
близки и техни да разговарят за омиротворяване на отношенията. Не помня
дали съм подавал жалба и в полицията, беше преди 3 години, не помня. В
болницата идваха полицаи и ходих в полицията след като излязох от
болницата, за да си получа телефона. Полицаите ми показаха щото аз ги знаех
другите Й., А., Е., П. ги знаех, а те ми показаха С. и Н. на снимка. Аз преди
това ги бях описал. Питаха ме дали ако ги видя ще мога да ги разпозная и аз
казах „да“. Н. е с черното, С. е със зеленото. Като ми покажат среден пръст и
аз също им показвах среден пръст. Ние тях не сме ги заплашвали. Нито баща
ми, нито брат ми са ги заплашвали. Треньора по бокс в Младежкия дом не ми
е роднина. Познавам го, но аз не съм тренирал при него.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че между показанията на свидетелят дадени
на ДП и днес дадените и твърди, че не си спомня за конкретните закани и
уплахи отправени към него, конкретно от кои лица на основание чл.281, ал.1,
т.1 НПК да бъдат прочетени дадените от него пред съдия показания от 08.04.
10
2020 г. , както и на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и 2 НПК да бъдат прочетените
дадените от него показания на ДП от 22.11.2019 г. и 05.12.2019 г. Заяви, че не
си спомня какви конкретно закани и заплахи са му отправяли. В единия
конкретизира за Н. и Й..
АДВ. В.: Считам, че искането е основателно.
АДВ. М.: Не са налице основания за прочитането им.
АДВ. Й.: Считаме, че не са налице основания за прочитане на
показанията.
АДВ. П.: Считам, че пострадалия удивително добре си спомня това
което е в негов плюс и не си спомня което не му е изгодно. Той каза точно
кой какво го е обидил и не следва в тази посока да се четат показанията му.
АДВ. Б.: Считам искането за неоснователно. Има достатъчно подробни
разпита, включително и пред съдия.
АДВ. И.: Също се противопоставям, свидетелят е достатъчно подготвен
и подробно описа фактите и обстоятелствата.
СЪДЪТ намира, че не са налице съществени противоречия между
дадените показания от страна на свидетелят на ДП както пред съдия, така и
пред разследващ орган. Относно обстоятелството, което изложи прокурорът
за отправените закани същият и на ДП и в съдебно заседание заявява едни и
същи факти и обстоятелства в тази насока и не е налице съществено
противоречие, поради което направеното искане следва да бъде оставено без
уважение, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за прочитане на показанията на
свидетелят дадени на ДП на 08.04. 2020 г. и пред разследващ орган на
22.11.2019 г. и 05.12.2019 г.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Д.: Имам профили във фейсбук, инстаграм, снап чат.
Не помня да сме имали с някои от тях в профилите им някакви обиди. Не сме
се следили във профилите им. Аз лично не съм ги следил там. Нито съм
изпращал информация чрез мои приятели. Те също не са правили коментари в
някои от социалните мрежи.
СЪДЪТ дава почивка до 13.00 ч.
СЛЕД дадената почивка заседанието продължава в 13.05 ч. в
присъствието на прокурорът, частните обвинители, техния повереник адв. В.,
подсъдимите и техните защитници и свидетелите Д.Й., З.Н., И.Д., П.М. и
С.И..
СВИДЕТЕЛКАТА С.И.: Моля да бъда разпитана, тъй като имам малко
дете на 3 години.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Й. И З.Н.: Молим също ако е възможно да бъдем
разпитани по-рано, тъй като сме студенти и трябва да пътуваме за гр. Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. В.: Не се противопоставям.
АДВ. М.: Не възразяваме.
АДВ. Й.: Не възразяваме.
АДВ. П.: Не възразяваме.
АДВ. Б.: Не възразяваме.
АДВ. И.: Не възразяваме.
С ОГЛЕД изразеното съгласие от всички страни съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОМЕНЯ реда на съдебното следствие и пристъпва към разпит на
св.С.И., Д.Й. и З.Н..
11
СВИДЕТЕЛКАТА С.И.: Живеех когато се е случила ситуацията в жк.
Орел, бл.9. Дата не мога да кажа, беше вече тъмно. Чух спирачки на коли,
значи е било топло, не мога да кажа дали беше пролетта или лятото, понеже
бях в кухнята и чух спирачки на коли и викове и излязох и видях как излязоха
от две коли хора, не съм видяла на никои лица и почнаха да се бият и първата
ми реакция беше да се обадя на 112. 5-6 човека излязоха от две коли и
започнаха да удрят едно момче. Там беше осветено, има улична лампа, а и
фаровете на колите светеха. Имаше една спряна кола и до нея бяха спрели
още две коли. Марките не помня. Бяха тъмни на цвят автомобилите. Те бяха
застанали съвсем на пътя. Имаме паркинг, улица и контейнери и те бяха
спрени до контейнерите. Мисля, че бяха спрени зад нея, но не мога да съм
точна, защото мина доста време. Двете бяха една до друга, а другата отзад.
Това което видях отпред също имаше кола, т.е. двете коли бяха една до друга,
а отпред също имаше кола, тъй като едно момче беше вдигнато от земята и
беше блъснато в колата. Първо имаше спряна една кола и после спряха две
коли. Аз излязох тогава когато чух спирачките и видях от двете коли като
слязоха хора. От двете коли едновременно слязоха хора. Не съм броила
хората, бяха над 5 човека. Не мога да кажа как изглеждаха хората. Аз живея
на последен етаж и видях, че започнаха да се бият и чух писъци на момиче
„оставете го“. Аз после се обадих на тел.112 и съм разговаряла с тях около 15
минути. Излизах и влизах от време на време да разбера дали е дошла
полицията. Всичко стана за секунди когато излязоха от колата от двете коли и
видях как удрят едно момче. От двете коли излязоха. То беше навънка вече
това момче. И момичето и момчето бяха навънка и момичето крещеше. Беше
станало явно каквото е станало. Аз видях само навънка като бяха и се биеха.
Незнам дали е имало някой в колата. Всички биеха един човек. Тези, които
слязоха от колите биеха едно момче. Не познавам момчето и не бих го
разпознала. Вече знам кой е. Имаше две момчета още, но и тях ги биеха. Те
бяха трима, които биеха, едно беше на земята и пищеше да се обадят на бърза
помощ. Когато излязох след като говорих с полицията всички бяха навънка и
имаше едно момче на земята. Няма как да видя дали в колата има някой.
Битите бяха навън. Един беше паднал на земята и другия го хванаха и го
блъснаха в колата. Обадих се веднага на тел.112 и говорих с тях може би
около 15 минути, а полицията дойде след около половин час вече всичко като
беше свършило, колите си бяха тръгнали и огледа и тръгна. Видях, че удряха
колата – тази, която е по –напред, най-предната. Тя не може да тръгне,
защото нямаше достатъчно място, имаше коли спрени отпред и контейнери.
Двете коли плюс тези, които са на паркинга и контейнерите препречваха и
той нямаше възможност да тръгне. От първата кола не съм видяла да са
слезли хора. Този човек, който биеха беше пред първата кола и той беше
извън колата. Не съм видяла с какво са го удряли. Беше ритан, блъскан в
колата, удрян с ръце. Всички го удряха. Не беше само един със сигурност.
След като се обадих на 112 и излязох и момичето крещеше да се обадят на
бърза помощ, защото момчето лежеше на земята и другото момче също
лежеше на земята. Не съм гледала бройката им. След това момичето си
тръгна, избяга. Малко след това и цялата групичка изчезна. От отсрещния
блок имаше също излязъл човек, но само гледаше сеира и не се обадиха на
112. Полицията като дойде обиколи в рамките на 2 минути и се качиха в
автомобила и си тръгнаха. Полицаите като дойдоха и все още се чуваха
гласове от далеч. Не знам какво стана с тези момчета, които бяха на земята.
Не съм чула какво си говореха, говореше се, но не се чува какво точно.
12
Живеех на 7 етаж и беше доста високо, за да разпозная някого или гласове.
Говореше се накрая когато си тръгваха, а в началото имаше пищене женско,
викове мъжки, но няма как да разпозная какво се викаше. Бих ги възприела и
като викове за караница и като викове за помощ. При първото си излизане
хората слизаха от автомобилите и почнаха да се бият. Те дойдоха отзад,
заобиколиха колата и дойдоха отпред, момчето беше пред първата кола, а
момичето пищеше. Аз не излязох още като чух спирачките. По едно време чух
как се тряска вратата на едната кола, викаше се, караха се. Цялата ситуация
беше пред автомобила. Първо излязоха от ляво странично, след това беше
пред автомобила. Като бяха странично не мога да кажа дали са си нанасяли
удари. Всичко да е било 30-45 минути. Видях само една съседка на терасата
си да гледа. Не съм разбрала някой друг да е гледал и да е възприел нещата. В
мен това, което видях изпитах погнуса, исках да сляза да помогна, но бях с
малко дете. За първи път видях тогава такова нещо и където и да е не мисля,
че е нормално случилото се. Тук в залата разбрах, че става дума за млади
момчета. Мислех даже, че се карат заради момичето тогава. Не се биеха
всички, биеха някои. Не мога да кажа как са тръгнали колите, тъй като не съм
видяла. В началото като излязох, излязох защото чух шума от спирачките.
Като излязох втория път не съм видяла дали някой е останал да лъже. Не съм
стояла да им слушам разговора и бях втрещена от ситуацията. Не си правеха
комплименти със сигурност. Те викаха, но не мога да посоча точните им
думи, определено викаха, със сигурност не си правеха комплименти. Всички
говореха и бяха мъжки гласове и си викаха и не разбрах какво си викаха.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Й.: Познавам пострадалите, подсъдимите не ги
познавам. С пострадалите съм приятел, подсъдимите не са ми никакви. Не
съм имал конфликти с подсъдимите, изобщо не ги познавам. На 16.09. 2019 г.
с Д. и З. се прибирахме към Орел и видяхме Д.ал, който беше с приятелката
си с колата, спряхме, говорихме си и каза, че ще остави В.. До кръчма Шалеви
ги видяхме. Ние бяхме пеша, а те бяха с колата на Д.ал сиат. В. по едно време
ни се обади, че бият Д.ал. Когато стигнахме там видяхме около 10 човека и
бяха заогрА.и на Д. колата и го биеха и ритаха колата. Той беше вътре в
колата. Ние тръгнахме към тях и пред колата имаше човек с бухал. Той тръгна
срещу нас, първия път не ни уцели, но втория път уцели Д. с бухалката. С.
беше с бухалката. После от полицията като ни показваха снимки и от там го
познавам. Беше пред автомобила на Д.ал. Този удари Д. по скулата и той
падна, изгуби съзнание. Свлече се на земята. Свлече се настрани, странично
легнал на земята. Аз също бях ударен, но не помня от кого, защото беше
тъмно. Тръгнаха и към З., но не знам кой. Беше тъмно и нищо не се виждаше
почти. Всички от подсъдимите бяха там. Имаше и още хора, но тях не ги
познавам. Не знам мен кой ме удари. По главата ме удари с юмрук. Д. мисля,
че само с бухалката беше ударен. Просто видях как тръгват и към З. и после
разбрах, че и той е ударен. Един тръгна към него. Другите бяха около колата.
Д.ал през цялото време докато го бият беше в автомобила. В. беше във входа
и се беше скрила. Ние като отидохме тя беше във входа. С крака ритаха
автомобила, с бухалката го удряха, единия стоп беше счупен. Нищо не
казваха, просто биеха и тръгнаха към нас. После някой каза „М.е ти ли си“, но
нямаше край нас М. и си тръгнаха като се качиха в колите си. Докато го биеха
и викаха, но не мога да кажа какво. Чуваха се шумове, викове. От паркинга
още се чуваше, че става нещо. Чуваха се псувни, „тъп сириец“ – нещо такова.
Не помня точно, все пак беше преди 3 години. Д.ал стоеше и го биеха и
нямаше как да излезе от колата. През прозорците, отзад го биеха, откъдето
13
можеха от там го биеха. Питахме ги какво правят, но те нищо не казваха. Те
като си тръгнаха ние отидохме при Д.ал, изкарахме го от колата. Беше му
спукана главата на няколко места, каза, че си е загубил телефона. През това
време аз звъннах на 112, но той не ги дочака, защото те доста време се
забавиха и той тръгна. Ние като отидохме и отворихме вратата и той сам си
излезе. Той не изчака линейката и просто си тръгна с колата си. Имаше доста
кръв, но не помня в коя област на главата беше. Основно виждах главата,
защото той беше облечен. Той тръгна и ние с Д. и З. се прибрахме в Д. и от
прозореца видяхме, че дойде линейка. 2-3 минути Д. не беше контактен и ние
го свестявахме. Явно тогава се притесниха тези, които го биеха и после си
тръгнаха. Когато го удариха той падна на земята настрани, след това като
удариха мен се свлече и ние му бихме 2-3 шамара. Аз и З. отидохме до него и
му бихме 2-3 шамара и той се свести и стана. Преди да му бием шамари като
му викахме не реагира. Не съм видял някой да е бил хвърлян върху капака на
автомобила. Ние се прибрахме в дома на Д. и от там видяхме линейка.
Линейката беше викната за Д.ал. Д. не искаше да ходи в болницата и вече на
другия ден ходи при Д.ал. Не знам някой да е бил в болница. 3 минути може
би да е минало откакто ни се обади В. и отидохме на мястото. Доста хора там
и точно не знам кой му е нанасял удари. Те бяха около колата, при
шофьорската врата и на дясната врата. Един беше се мушнал на предната
седалка. Задната лява врата беше отворена, но не видях дали има някой вътре.
Не мога да кажа кой беше при прозореца на автомобила. Не мога да посоча
кой риташе по автомобила. Не мога да кажа и кой е ударил стопа. Масово
удряха там. Мисля, че Д. викна „какво правите“ и те тръгнаха. Бяхме вече
пред колата на Д.ал когато удариха Д.. Д. като го удариха падна на земята.
Преди удара с бухалка не съм видял някой да е блъскал и удрял Д.. Д.ал каза,
че му го няма телефона и дори от моя телефон го набрахме, но не се чуваше.
Не съм видял хора да са излезли и да наблюдават случая. Не беше приятно
това, което видях, да бият приятеля ти, по принцип това не е нормално. Той
стоеше просто на земята и нямаше реакция, не беше много дълго, няколко
минути. Не мога да кажа дали е бил със затворени или отворени очи, защото
беше тъмно. Извиках му два пъти името, бих му 2-3 леки шамарчета, не
реагираше и след това вече реагира. После просто стана, беше шокиран, не
беше ориентира за времето и мястото и не знаеше какво се случва. Д.ал не ни
е обяснявал тогава нищо. После говорихме с В. и тя каза, че са спрели и са
започнали да го бият. С Д. със приятел от доста от малък, с Д.ал от 4-5
години. Не сме тренирали заедно с тях спорт. Аз ходя само на фитнес. Д.ал не
знаеше къде му е телефона. Той каза, че го няма и ние тръгнахме да го търсим
около колата. С. държеше бухалка, нямаше други с бухалки. Другите удряха с
ръце и с крака. Беше дълга бухалката горе – долу 60-70 см., не съм я виждал
отблизо. Той удряше с нея. Ние като отидохме първо удряше по колата, а
след това удари Д. по скулата. Вратата на Д.ал беше затворена, прозореца
беше отворен. Предната дясна врата беше отворена и задната лява врата също
беше отворена и там също имаше хора, които го удряха. Удряха го с ръце и с
крака ритаха колата. Не мога да кажа кои ритаха колата. Познавам ги, но
тогава беше тъмно и не се виждаше. Нямаше улично осветление. После
впоследствие в полицията ми показа снимка и го разпознах. Все пак преди
това съм го виждал. Другите хора, които бяха около колата не ги видях добре.
Докато се придвижвахме до мястото не сме търсили помощ от никъде,
мислехме да отидем първо да видим какво става. Не успяхме да се опитаме
даже да разтървем, защото те удариха и нас. Не съм видял нищо друго освен
14
бухалката. Като цяло не се виждаше добре, беше тъмно. Не са ни удряли с
бокс или нещо подобно. Обадихме се на 112 и казах адреса и казах, че е
станал бой. Когато се обадих на 112 Д. вече беше в съзнание. Аз звъннах на
112 след като си тръгнаха вече. Д.ал сам си тръгна с автомобила. Ние
предположихме, че ще отиде в болницата и от там вече ще се разбере какво е
станало.
СВИДЕТЕЛЯТ З.Н.: Познавам пострадалите, от преди сме приятели.
Обвиняемите не ги познавам до преди случая, не съм в никакви отношения с
тях. Септември месец беше, малко преди първия учебен ден, 2019 г. Беше
някъде към 23.00 ч. бяхме аз, Д. и Д. и вървяхме към жк. Орел, отивахме на
гости. Стигнахме до Бистро „Приста“ когато Д. или Д. получи обаждане от В..
Тогава той каза, че тя му е казала, че бият Д.ал. Тогава се затичахме където
живее В., защото там са били.
ОТ ЗАЛАТА излезе адв. Й..
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Аз лично до тогава не знаех къде живее В., но те
знаеха. Или тя е казала по телефона къде се намират или този, който е
получил обаждането е разбрал, че е там. Тръгнахме да тичаме и като
пристигнахме видяхме на паркинга колата на Д.ал и зад неговата още 2 или 3
коли и много хора около неговата кола. Чуваха се викове от терасите и от
самата тълпа около колата му. Д.ал беше в колата си, очевидно го биеха. Бяха
се струпали там и се виждаше как му нанасяха удари. Не видях кой му нанася
удари, защото фаровете на колите светеха срещу нас и не се виждаше много
добре. Д.ал беше вътре в колата си, не беше слязъл. Беше на шофьорската
кола. Вратата му май беше затворена. Дясната предна врата беше отворена. За
задната не съм сигурен. Отидохме там и ни нападнаха и нас. Впоследствие
разбрах мен кой ме удари в полицията като ни показаха снимки. Аз тогава го
видях по лице който ме удари. По име го знам – Н. се казва, който ме удари
мен.
АДВ.Й. се връща в залата.
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Някаква бухалка се размяташе в тях, не съм сигурен
кой я държеше. С нея удариха Д. по главата. Малко след това всичко
приключи. Д. като го удариха той падна, озова се на земята, не знам как точно
падна. И мене ме удариха 3 пъти в областта на лицето. Само един човек ме
удряше. Не съм сигурен дали сега ще го разпозная този, който ме удари.
Мисля, че беше човека с черната блуза – посочва подс. Н.Н., който ме удари
мен. Мен лично само той ме удари 3 пъти. Друг не ме е удрял, но имаше там
много хора. Чуваха се удари по главата, Д.ал го биеха със сигурност, бяха
поне 10 човека и той не можеше да излезе, защото му препречваха пътя,
нямаше от къде да мине с колата. В. я нямаше и всички като си разотидоха
излезе от входа. За бухалката видях как замахва и в следващия момент вече
беше на земята. Някой беше залитнал върху колата, но не съм сигурен кой.
Някой от нас беше залитнал върху колата, но не знам точно кой. Аз не съм
падал на земята. Д. беше на земята. Веднага не реагираше Д., но започнаха
малко по малко да си отиват и Д. звънна на тел.112. Д. се свести след 2-3
минути. Аз май повече внимание обърнах на Д.ал. До последно Д.ал не излезе
от колата си и каза да викнем линейка, че го боли много главата. Отидох и
видях, че има много кръв. Повтаряше само как го боли главата. Когато Д. се
освести чакахме линейката и през това време търсихме телефона на Д.ал,
защото го нямаше и така не го намерихме. Тогава се появи и В.. Линейката не
дойде, не знам колко време сме чакали и си тръгнахме. Д.ал се качи в колата и
си тръгна. Ние после отидохме в Д. да си сложи лед там където е ударен.
15
Докато ние бяхме там линейка и полицията не са идвали. Наблизо до мястото
има 2-3 блока и много тераси имаше и имаше хора по терасите и те викаха.
Поне когато съм хвърлил поглед на различни тераси имаше хора, но не съм
чувал какво са викали, не съм обърнал внимание. Тези които го биеха го
обиждаха по някакъв начин, но не помня. Д.ал освен да им викаше да спрат
друго не съм чувал. Ние като се появихме викахме „какво правите, спрете“.
Подсъдимите бяха там, но кой къде е бил с точност не знам. Сигурен съм, че
всички подсъдими бяха там, даже имаше и още хора. Не мога да кажа кой от
тях е удрял Д.. Не си спомням по-скоро. Не знам по каква причина някой
залитна на капака на автомобила. Аз лично не съм отвръщал на ударите, не
съм видял и други. Д.ал не е удрял никого. Не знам къде са били ръцете му,
той през цялото време беше в колата си. Със сигурност някой му нанасяше
удари през отворения прозорец. Отвора беше достатъчно голям, за да му
нанасят удари. Видях само предната дясна врата отворена. Не видях отзад в
колата дали има хора. Исках да ги спра, но не знаех как да спра толкова много
хора. Със сигурност това не е нормално. Случвало се и друг път да има побой.
Ами не е приятно да се види такова нещо. Коментирали сме след това, но на
мен лично не ми стана ясно причината заради това. За телефона на Д.ал не
знам нищо. Предния прозорец беше сцепен, стоповете бяха счупени на
автомобила. Като стигнахме на место не помня дали работеха двигателите на
автомобилите. Като пристигнахме докато си тръгнат да са минали 2-3
минути. Не съм видял кой удари Д. с бухалката. Не съм сигурен кой е човека,
който държеше бухалката. Помня, че търсихме телефона. Д.ал имаше
предположения, че му е взет телефона, но не помня дали е казвал от кого. Н.
ме удари за няколко секунди и трите удара бяха в лявата част на главата ми.
Първо в лицето – скулата, след това в окосмената част в ляво над ухото и
третия удар попадна около ухото, по-скоро отзад, защото аз се завъртях, за да
се предпазя. Беше на няколко секунди. Аз тренирам бокс. Тогава към него
момент съм тренирал бокс. Година – две съм тренирал, но не редовно. Не съм
сигурен как е паднал Д.. Когато го видях на земята той лежеше по гръб.
Докато Н. ме удряше нищо не е казвал. Аз също нищо не съм му казвал. Не
съм му отвръщал на ударите и той се отдръпна. Ние бяхме срещу фаровете на
колите и това ми пречеше да разпознавам лица, не че нищо не се е виждало.
По един по двама се качваха в колите, те бяха 2-3 коли, не съм обърнал
внимание колко коли бяха, дали 2 или 3 в тази ситуация. След като
коментирахме ситуацията веднага след това като видях щетите по Д.ал
предположихме, той даже почти беше сигурен, че с бокс са го ударили.
Помня, че беше целия в кръв, имаше по ръцете следи дето се е защитавал. Не
съм сигурен къде беше спукана главата му, но течеше кръв. Аз видях
единствено бухалката. С Д. и Д. отидохме в Д.. Д. не е искал да му се оказва
мед. помощ, той си сложи лед. Ние стояхме известно време да чакаме
линейката и тя не дойде и след това отидохме в Д.. Чакахме линейката и за Д.
и за Д.ал, защото все пак и Д. лежеше в безсъзнание. Аз останах малко в Д. и
после се прибрах. Не съм видял линейка докато се прибирахме. В Д. не мога
да кажа колко време съм стоял, стоях малко, обсъдихме нещата, сложи си лед
на лицето и си тръгнах. Коментирахме ситуацията, не помня точно какво.
Попадал съм в такива ситуации, но не и със същите хора. С Д. и Д.ал не съм
имал такива ситуации.
СЪДЪТ дава почивка до 14.50 ч.
СЛЕД дадената почивка заседанието продължава с участието на
прокурорът, частните обвинители, повереника им, подсъдимите и техните
16
защитници.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.А.: Не се познавам с подсъдимите от преди случая,
нямам никакви отношения с тях. С Д.ал и с Д. и З. сме приятели. С Д. сме от
доста години приятели и сме доста близки. С Д.ал се познавам от 4-5 години.
Със З. също отдавна се познаваме. Знам кои са от случая нататък
подсъдимите, но преди това не ги познавах. Месец септември 2019 г. не
помня точната дата прибирахме се аз, Д. и З. от центъра към жк. Орел. З.
щеше да ходи на гости на друг приятел. Д. получи обаждане от В., че Д.ал го
бият. Намирахме се някъде до баскетболното игрище до 12 бл. в жк. Орел.
Ние идвахме от посока Шалеви. Получихме обаждане, че бият Д.ал. Ние
преди това се бяхме срещнали около заведението Шалев, поздравихме се,ь
бързи приказки бяха. Те бяха с колата на Д.ал. Бяха той и В.. Ние на бърз ход,
на бегом тръгнахме към В., защото знаехме, че ще я оставя в бл.9. В. там
живее. Когато отидохме там видяхме много хора струпани около колата на
Д.ал. Бл.9 се пада срещу бензиностанция „Марешки“. Чухме викове, крясъци
мъжки, чух заплаха „сега ще видиш ти“ и се притесних за приятеля си,
защото разбрах преди това, че го бият и за В., защото не знаех дали е още там.
Отидохме към тях, минахме под тунелчето, което е от едната страна на блока
и извиках „какво правите“. Видях от страната на шофьорското място към Д.ал
С. и Н.. Беше отворена дясната предна врата, отзад също имаше хора, но
светлина имаше само от фаровете и тя беше точно срещу нас и не пречеше да
се вижда, но не беше и улеснение. Спомням си, че С. и Н. , аз след случая
разбирам кои са, но запомних ги, защото са едри мъже. С. не ми даде
отговор на въпроса ми какво правят, може да ми е казал нещо, но не помня и
той посяга към мен С. тогава с ръка, аз се дръпнах, посягах му, но незнам
дали имах контакт с него и ми посегнаха и паднах върху капака на друга
кола. Не мога да кажа кой ме блъсна. Имаше много хора около нас. В. не съм
я виждал там. Впоследствие тя ми каза, че се е скрила във входа, защото се е
уплашила. П. я заплашвал да не подкарат и нея. След бутането аз се залепих
така да го кажа на задния капак или на предния на някаква кола и просто си
сложих ръцете под главата и при обръщане видях някакъв предмет дълъг и
буквално за секунда ме удари в лявата скула. Беше леко пръсната и имаше
остъргано, личеше си, че е от предмет, не е от ръка. Съответно губя съзнание.
С. ме удари с този предмет. Пак беше едър мъж и го оприличих на него. След
това паднах. Губих съзнание. Не толкова, че усетих, но имах много
адреналин, изпитах страх и видях преблясване от лявата ми страна и след
това нищо до събуждането ми не помня. Когато се събудих бях легнал по
гръб на земята, беше точно зад чуждата кола, имаше разстояние от колата на
Д.ал, да е имало 1 метър. Бях паднал на камъчките и помня Д., защото ми е
близък приятел първо като се свестих. Той ми казваше името и дали съм
добре. Аз се съвзех, но ме болеше главата. Малко бях замаян, не ориентиран,
въртеше ми се леко свят. Като се осъзнах отидох да видя Д.ал, той беше още в
колата. Другите вече бяха почнали да си разотиват, имам предвид
нападателите. Бяха с две коли нападателите. Техните коли бяха спрени точно
по такъв начин, че той да не може да излезе. Той нямаше как да излезе,
защото имаше и контейнери от другата страна- Д.ал беше целия в кръв и каза,
че го боли много главата. Каза, че му е взет телефона. Той помнел, че го
оставил на пасажерското място. Спомням си го това, че го каза. След това
поиска пак да го потърсим телефона, защото може да са го хвърлили, но не го
намерихме. Продължаваше да казва, че го боли много главата и на мене ми
беше зле. Някой извика линейка. В. се появи по едно време, но си разменихме
17
по 2-3 думи само. Д.ал каза, че много го боли главата и се прибира и звънна
на майка си и запали колата и си тръгна. След това аз, Д. и З. се прибрахме в
къщи. Сложих си лед на лицето, изпих едно хапче за глава, поговорихме за
ситуацията и всички се прибраха. На следващия или по следващия ден ходих
на съдебния лекар, но беше болничен и ни насочиха към Търговище и
ходихме там. Чуваха се врякания, заплахи – сега ще видиш ти го помня.
Другите думи не ги различавах. Чуваха се удари по колата. После като
останахме потърпевшите видяхме, че стопа на колата е счупен. Питах ги
какво правят, ама не получих отговор, направо тръгнаха към нас. Имаше
обиди. В. пищенето й не съм чул. Имаше обиди и заплахи, но самия тон беше
агресивен. Не помня другите обиди. Бяха много хора, предполагам между 10-
15 човека. За Н. и С. мога да кажа, че бяха от лявата страна, от дясната страна
на колата беше П., защото е висок и го оприличих на него. Имаше много хора
навсякъде около колата. Всички подсъдими бяха там. По физиономии и име
ги знам от преди случилото се, но съм нямал никакви взаимоотношения с тях.
Н. и С. бяха от страната на Д.ал на прозореца. Преди да викна те още го
удряха. Докато отидохме и загубих съзнание стана много бързо. Аз посегнах
към С., но дали съм го ударил не мога да кажа. Беше изцяло в самозащита,
защото бях притеснен. Като видях толкова много хора не знам в какво
състояние е и е сам и посегнах. Там където паднах върху колата не мога да
кажа кой ме е блъснал. По време на инцидента бях ученик, тъкмо започвахме
учебната година. Бях в 11 клас. Беше ми пръсната самата скула и имах рана и
ме питаха съучениците ми какво е станало и бях разпитван в първия учебен
ден. Като видях първия път Д.ал не беше притеснен, даже беше радостен, че
се видяхме. Знаем за случая за Сохо на бала му от приказка на приказка ни е
разказвал, дето е станал някакъв проблем с брат му и сестрите му. Знам, че
там е бил Й., А. и Е., но не знам подробности. Не съм виждал и не съм чувал
за някакви техни конфликти. С. посегна да ме удари и аз тогава посегнах да
се защитя. Други удари не съм нанасял на никого. След това ме блъснаха и
паднах на колата, облегнах се и след това ме удариха и загубих съзнание. С.
беше близо до мене като ме удариха с бухалка, само него разпознах. На
излизане от тунела, защото все пак се оглеждахме и видях, че има човек на
терасата, но не мога да кажа колко човека са били, предполагам са гледали
инцидента. Не мога да кажа дали някой от приятелите ми е удрял някого.
Имах болки в главата няколко дена, скулата ме болеше. Като се събудих след
удара се чувствах замаян, друго нямаше. Нея вечер не съм ходил в болница.
После ходих при съдебния лекар. На Д.ал му течеше кръв от главата, имаше и
следи по ръцете дето се е пазил. Имаше рани по ръцете си, той просто ни
показа ръцете си. Каза, че са го удряли с нещо много твърдо и го е боляло
много. Мисля, че беше казал пак С., че го е удрял. Д.ал изпитваше много
болка, притеснение, може да се каже, че беше и уплашен, притесни се за В.,
но като я видя се поуспокои малко. Поведението му не беше много адекватно.
Говореше забързано, както говореше от време на време и казваше, че много
го боли главата. Не знам колко време е имал проблеми с главоболието. Бях и
аз притеснен нещо да не ми отвърнат предполагам, общо взето да кажа страх
не съм изпитвах, но не познавам хората и не знам на какво са способни. Не
знам какви са им отношенията с Д.ал. Той не ми е споделял. Тренирам фитнес
и бокс. Не професионално може би година- две, отивам да се раздвижа. След
инцидента като се видяхме разговарях с В.. Обади се на нас, защото сме
приятели от малки. С нея сме били в съседни класове и с Д. излизаме заедно
от много време. Няма как да чуя в него момент някой дали се е обаждал на
18
тел.112. Някой май се обади, но май беше Д., но беше накрая. Когато ни се
обадиха ние тръгнахме към тях да ги защитим, защото се притеснихме за тях.
Те казаха, че ги бият. Не знаехме колко хора са там и първо човек като чуе
такова нещо се притеснява и отидохме да помогнем на приятелите си.
Предпочетохме, че е по-добре да отидем да помогнем отколкото да се обадим
на полицията веднага. Като се свестих другите вече бяха тръгнали да си
отиват, качваха се по колите си. Може някой да си е тръгнал индивидуално.
Аз като отидох при Д.ал вече не го биеха, а бяха по колите си. Преди тази
ситуация не е имало друга такава да се отзоваваме на помощ. Не съм имал
друг път такава ситуация да се бия. Не знам и за Д.ал. Отсъствах няколко дни
от училище, защото единия ден ходих на преглед в Търговище. Личния лекар
не ми е издавал мед. бележка. Главоболието ми продължи няколко седмици.
Може да съм се измарял повече, но не съм сигурен, не помня. След няколко
седмици се оправих. Не съм посещавал личния си лекар. Само съдебния лекар
ме е преглеждал. Каза ми да си почивам, да внимавам, хапчета не ми е
предписвал и ако имам гадене да отида при лекар, но не забелязах да ми е
било толкова лошо, само имах главоболие.
СВИДЕТЕЛКАТА И.Д.: Майка съм на Д.ал. Имам 5 деца. Не познавам
подсъдимите. Не познавам подсъдимите, чувала съм за тях, понеже имаме
още едно дело с тях и от там им знам имената на някои. Преди 1 година
преди този случай в дискотеката сина ми като имаше бал също биха него и
сестрите му и другия му брат. Аз дори съм била свидетел със сина ми. Той ми
е казвал, че като е бил с кола са му препречвали пътя. Виждала съм ги в
училището Автотранспорта въпреки, дори имаха забрана да не са на 100 м. от
нашите деца. Виждала съм през прозореца, че те ни виждат, че гледаме и ни
показват среден пръст. Един път като минавахме покрай бензиностанцията
„Марешки“ с Д.ал единия работеше там и му показаха пак среден пръст. Аз
бях седнала отпред и видях. Скоро не ми е споделял за нещо такова. Каза, че
Е. го бил извикал и са говори за това дело, да спре делото и да не се
занимават с такива простотия, но сина ми му казал, че ще продължи делото.
На 16.09. 2019 г. съпруга ми беше в Сирия, защото от време на време си ходи
и аз бях с майка ми и другия ми син и малката дъщеря в къщи, тя спеше и към
23.30 ч. ми звънна телефона, беше непознат номер и вдигнах и беше Д.ал и ме
пита дали съм в къщи и каза, че се прибира. Не помислих нищо, тъй като и
друг път ми е звънял от различни номера. Когато му се изключи телефона.
Като си дойде още в коридора викна „мамо, мамо“ и усетих, че има нещо и
като влезе в хола където бяхме с майка ми и видях, че е разкървавен, ръцете
му имаха кръв, трепереше и се разплака. Аз също се разплаках и той каза, че
Е. и неговите хора са го били. Аз казах, че ще се обадя на 112. Той каза на
никого да не се обаждам, той се обаждал и те не дошли и си тръгнал. Беше
седнал на дивана и спря да говори и си затвори очите и се уплаших,
разтърсих го малко и известно време беше неадекватен, не ме чуваше. Майка
взе да го пръска с вода и аз по това време звъннах на тел. 112. Той не искаше
да звъня, защото не иска да имаме разправии с полиция и се притесняваше от
това баща му да не научи, защото му е казвал да не излиза като го няма.
Патили сме си от тях. Ние имаме страх от предния път. Постоянно го засичат
някъде, средни пръсти. Не знам за какво става това. Може да има расизъм,
защото много пъти го обиждаха „сириец“ и такива работи, незнам на
възпитание ли, на агресия ли се дължи. Обадихме се на 112 и те дори казаха,
че са ходили на адреса в Орел и нямало никой и им казах, че са закъснели и
той не се е чувствал добре и се е прибрал с колата. Видяхме, че е по-добре и
19
слязохме долу и ако се забавят аз ще го закарам с колата и слязохме пред
блока с брат му. Брат му започна да търси телефона, защото той каза, че му го
откраднали и брат му започна да го търси, но го нямаше. След това дойде
линейката, качихме се и отидохме в болницата. Докато чакахме да го
преглеждат той ми обясни, че тръгнал да изпраща В. понеже и аз съм ходила
да я изпращам някой път понеже са приятели и каза, че по същия начин ходил
да я изпрати и тогава две коли спрели зад него и ми обясни как започнали да
го бият и да му казват да се обади на баща си, псували го, различни обидни
думи - ще ти изкараме червата, ще видиш българин как бие. Като си дойде и
погледнах главата му имаше 3 рани, дори имаше сплъстена кръв на главата
му. Не бяха съвсем една до друга раните. Ръцете му бяха кървави, оплакваше
се, че го болят гърдите. Казах на полицаите по волана и по дръжката да
снимат на колата, по часовника имаше кръв. Доктора каза, че трябва да се
зашие едната рана, защото беше доста голяма, но той отказа да не му остане
белег. Доктора от спешното дори каза, когато излязохме и полицията беше
отпред и той подигравателно каза, че са го били като полицай, защото
повечето удари били в главата, за да няма следи. Това беше негов коментар.
Казах на полицаите, че са му откраднали и телефона и те ме питаха дали сме
го търсили в колата и ние казахме, че го няма. Приеха го в хирургията.
Прибрах се и със сина пак слязохме да търсим телефона, звъня брат му, за да
сме сигурни, че го няма, но го нямаше. В болницата ми звънна Г-н П.М.
понеже сме семейни познати и разбрал от мъжа ми за случилото се и ме пита
дали имам нужда от нещо и му казах, че нямам засега и на сутринта се
разбрахме да отидем да търсим на местото телефона. Преди да отиде на
работа отидохме да търсим телефона дойде и майка ми и другия му син,
звъняхме на номера му, но нямаше телефон по земята. След това П.М. си
отиде. Имах уговорка към 11.00 ч. да се срещнем с адв. Гигов и като слизах
по стъпалата във входа видях двама човека като си говореха и търсеха ап. 6 и
питах кого търсят и те казаха Д.ал и казах, че аз съм майка му и ме питаха
дали мога да подпиша обясненията му и ми казаха, че трябва да отида до
полицията да уточним нещо по обясненията и след срещата с адвоката
отидохме двамата. Бях взела кутията на телефона му и исках да я предам на
полицията, за да могат да го търсят. Чакахме на пейката и полицая ми даде
номера си и му звъннах и той слезе до една решетъчна врата и като видя, че
не съм сама се върна горе и го чух да казва, че съм с адвокат, на някой
споделяше изглежда. След около 10 минути слезе друг полицай и дойде и ни
пита и каза, че нямало смисъл да чакаме и той бил поел случая. Г-н К. беше и
каза, че ще отиде в болницата при Д.. Питах го за телефона и казах, че нося
кутията, а той каза, че това не било важно. Пита дали още го няма телефона и
той дори пред мен звънна на номера на Д.ал и каза, че работи телефона. Питах
да го изключа ли да не му навъртят сметка и той каза ако искам да го
изключа. Това беше с К.. После звъннах на полицая, който ми даде номера и
питах колко да чакаме и той каза, че имали хора и нямали време, няма нищо,
не се представи и тогава адвоката се ядоса и вика как може да ме разкарват,
дори не се е представил и поиска номера на делото, за да разберем какво
става. Той се качи и адвоката ми каза, че П. се казвал. Говорихме с тогава с
директора мисля, че Й. беше и каза това всичкото да го напиша за телефона и
го предадохме и каза, че ще се заеме лично със случая да провери дали е
било така. Знам, че за първия инцидент бащата на Е. са говорили пред
болницата с мъжа ми да се откажат и да се разберат като хората и мъжа ми
казал, че няма да остави така работите и ще се съдят. Не знам да са се карали.
20
Мисля, че след това не са се срещали. Д.ал известно време се оплакваше от
главата. Може би месец – два след инцидента. Още като си дойде викаше, че
главата му ще се пръсне и каза, че били големи мъже и с предмети го удряли.
Каза, че единия като застанал на прозореца и закрил целия прозорец
представи си за какви мъже говори. Може би месец – два се оплакваше от
глава, много спеше, започна да забравя много. Някой път пак се оплаква от
глава, но не така както след побоя. Преди инцидента не се е оплаквал от
главоболие. Ние ограничаваме децата сега да не излизат много. Дори
момичетата не искат да ходят на дискотека след бала. Баща му винаги му
казва да не ходи там където има много хора и там където е тъмно и да не е
сам. Ето втори път става. Искам да се обърна към тези хора. Как може тези
хора да отиват да бият едно малко момче. Дори на единия майка му беше
класна на сина ми и тя срещнала децата и им се извинила и казала, че така не
си е възпитавала детето. Просто им се чудя какви мъже са, ако са мъже няма
да отидат и да бият едно дете. Другия е приятел на бащата на моя колежка.
Когато биете някого вървете и попитайте кого биете. Все пак малък град сме
и се познаваме. Д.ал ми каза, че Е. му откраднал телефона и ми казваше, че не
иска полиция и болница, само да му върнат телефона. Дори от моя телефон
писа на единия поне да му върнат телефона. Мисля, че още го има на
телефона ми и ако се наложи ще го предоставя. Търсихме го на местото, за
да съм сигурна, че го няма. В полицията след 3 дни ни казаха, че телефона
бил намерен, още сутринта бил върнат. Незнам от кого. Точно за това писах
до директора, но нямам екземпляр от жалбата. Имам чернова за това. Имах
среща с Г-н Й. – директора и той ми каза да го напиша и да го донесем и той
ще направи пълна проверка. Аз така мисля, че имат някаква забрана
подсъдимите да не доближават до 100 м. Не знам кой я е наложил, аз просто
мисля, че има такова нещо. Беше пандемията и имаше патрулки и те бяха
пред училището и те точно тогава ни показаха среден пръст и ние слязохме да
кажем на полицията. Писмено нищо такова не съм виждала. Когато
подсъдимите са отишли при Д.ал са му казали да се обади на баща си –
казвали му, че ще му извадят червата, сирийци мръсни. Аз си мисля, защото
те много често минават покрай нашия блок и са видели, че я няма колата от
дълго време и за това са решили да използват удобния момент и да го хванат
и да го тормозят и да го бият. Те знаят къде живеем. Свидетелката Р.М. е моя
майка и в момента е с ТЕЛК и има два инсулта и е 100 % инвалидност и не
може да се движи и да говори. Ще донеса медицинските документи. Ако
имам документи за Д.ал ще ги донеса.
СВИДЕТЕЛЯТ П.М.: Работя в ОД на МВР Разград от 95 г. Със
семейството на пострадалите се познавам повече от 10 години и познавам
децата им лично. Преди около 3 години месец септември късно вечерта около
23.30 ч.ми се обади баща им по уатсапа и ме помоли да звънна на съпругата
му, тъй като техния син е бил бит и в момента се намира в болницата в
Разград. Звъннах й и я попитах дали има нужда, с която да мога да й помогна.
Тогава тя ми отговори, че няма нужда от нищо засега и момчето им е било
сложено на системи и да отида там нищо не мога да помогна. По-късно през
нощта ми звънна отново баща им и ме помоли да отида на другата сутрин
рано заедно с И. на мястото където е бил бит сина им и да проверим дали
телефона не е паднал там. На сутринта около 07.30 -07.40 ч. с моята кола
отидох пред блока на И., като с мен дойдоха И., майка й и малкия им син Диб.
Те ми казаха да отидем до бл.9 в жк. Орел и спряхме до два броя контейнери.
И. набира телефона на сина си Д.ал с цел ако е паднал някъде там да го
21
намерим. Звъня няколко пъти, обиколихме площадката пред блока, не чухме
да се звъни, след което ги докарах до тях. След около 10 дни баща им се
върна от Сирия и дойде при мен като ми разказа и други подробности във
връзка с този случай. Искаше да влезе при директора на ОД на МВР Разград и
да се срещне с него. Казах му кога е приемния ден и час на директора, ходи
срещна се, но тъй като не говори чист български език с лек акцент директора
го е помолил да отиде заедно със съпругата си и да изложат целия случай в
писмен вид. Те това са го направили на следващата седмица в приемния му
ден. Отговор дали има не мога да кажа, не съм се интересувал. С баща им
комуникирахме по ват сап. Знам, че предната година на бала на Д.ал знам, че
имаше пак побой в Сохо и той беше потърпевш Д.ал и двете момичета и
момчетата. Имаха телесни увреждания и дело, но незнам развоя на делото. От
бащата знам, че срещу него имало някаква писмена жалба, която била във
връзка с това, че купувал някакви оръжия. До директора е била жалбата, но
незнам кой е бил подал. Никой не познавам от тукашните и не знам. За
липсата на телефона ми се обади късно вечерта баща им и ме помоли на
другата сутрин да отидем с майката да го потърсим. Той каза, че по време на
побоя му изчезнал телефона и казаха, че проверявали в колата и го нямало и
ходихме на мястото да видим дали не е паднал там. От бащата знам, че след
няколко дена телефона е върнат от служител на полицията. Здравословното
състояние на Д.ал седмица след инцидента бяха заедно с баща си и ги видях,
че по ръцете и лицето си имаше синини. От майка му като ходихме да търсим
телефона тя каза, че има удари по лицето и главата и го боляла и заради това
бил на системи. Инцидента оказва влияние на живота на семейството- имат
психически стрес и майката и бащата и децата.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 16.17 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22