№ 3561
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100503798 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В.,
ищци в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител –
адв. Д. Б. срещу решение № 20102473/09.09.2023 г. на СРС, 170 състав,
постановено по гр.д. 62 581/19 г., в частта, в която са отхвърлени заявените
претенции по сметки за сумата от по 8 161 лв. за всеки един от тримата,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ
ап. 27 с идентификатор 68134.4091.157.1.91 по КККР на гр. София за периода
16.03.2018 г. – 16.03.2023 г., на основание чл. 31 ал.2 от ЗС. В жалбата са
наведени твърдения, че неправилно СРС е тълкувал и приложил разпоредбата
на чл. 47 ал.1 от ГПК, относно редовността на връчване на отправената от
жалбоподателите нотариална покана като е счел за релевантна редакцията на
нормата към 2017 г. и без да отчете обстоятелството, че същата е била връчена
през 2010 г., когато е била приложима редакцията й към 2009 г. Заявени са и
възражения за допуснато процесуално нарушение, изразяващи се в
анализиране на удостовереното връчване без да е заявено надлежно оспорване
1
от страна на ответника, с което е нарушен принципа на равноправно
третиране на страните. Иска се отмяна на решението в неговата обжалвана
част като бъде постановено ново, с което заявените претенции да бъдат
уважени.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство А. К. Ч., чрез назначения й
особен представител адв. И. П., в който са наведени съображения относно
правилността на решението в обжалваната му част.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Претенциите са предявени в производство по чл. 34 от ЗС във фаза на
извършване на делбата от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално
допустимо.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Нормата на чл. 31 ал.2 от ЗС установява, че когато общата вещ се
ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Тази разпоредба е приложима на общо основание и по отношение на вещните
права върху недвижимите имоти, освен ако законът не постановява друго по
арг. на чл. 111 ал.1 от ЗС.
Писменото поискване, по смисъла на разпоредбата, съставлява условие
за възникване на правото на обезщетение и има действие за в бъдеще, считано
от датата на получаване на същото. Писмената форма на покана е такава за
нейната действителност като е достатъчно еднократното й оправяне, за да се
приеме, че е възникнало право на обезщетение.
Съдържанието на понятието „лично ползване“ по смисъла на чл. 31
ал.2 от ЗС е разяснено с оглед задължителните указания, дадени с ТР
7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС и това е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици за ползват
общата вещ, съобразно правата им. Без правно значение е начинът, по който то
2
може да се осъществи - чрез непосредствени действия на ползващия
съсобственик, чрез действия, осъществени от член на семейството му или чрез
трето лице, на което е предоставено безвъзмездното ползване. Законът
придава правно значение единствено на обстоятелството, че с действията си се
засягат правата на останалите съсобственици и им пречи да ги упражнят.
Поради което правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ,
съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва. Това е така, защото разпоредбата на чл. 31 ал.2 от ЗС е частна
хипотеза на общото правило, уредено в чл. 59 от ЗЗД, установяваща забрана за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.
С оглед очертаната правна рамка и ангажираните по делото
доказателства е видно, че не е част от предмета на спора, че страните по
делото са съсобственици на процесния недвижим имот през процесния
период. Това се установява и от влязлото в сила решение в настоящото
делбено производство, във фазата на нейното допускане.
Видно от данните по делото, нарочна писмена покана за заплащане на
обезщетение за лишаване от право на ползване за процесния имот е отправена
до ответницата в производството, която е връчена от нотариус по заместване
при нотариус Веселина Връблянска, съобразно удостоверяването върху
същата с рег. № 4064/2010, том 2, № 139 /стр.10 в делото на СРС/. По делото е
представено и удостоверение от Нотариус Връблянска, съобразно което
нотариална покана общ регистър 4064/2010 г. от 21.05.2010 г., том 2, №
139/2010 г., от което е видно, че на 27.05.2010 г. е залепено уведомление на
основание чл. 47 ал.1 и ал.2 от ГПК на адрес – гр. София, ж.к. „Младост 2“,
бл. **** като срокът от 14 дни е изтекъл на 11.06.2010 г. и поканата не е
получена в кантората.
Съобразно разпоредбата на чл. 47 ал.1 от ГПК в релевантната й
редакция към датата на връчване на поканата, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата
3
или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната
врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия,
връчителят пуска уведомление и в нея. Нормата на ал. 2 от същата разпоредба
на свой ред установява, че в уведомлението се посочва, че книжата са
оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на
съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато
връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени
там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Последицата, при
изтичане на предоставения от ГПК срок, е посочена в чл. 47 ал.5 от ГПК и
същата се изразява в това, че съобщението се смята за връчено с изтичането на
срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Видно от
удостоверителното отбелязване на нотариуса, извършил връчването на
нотариалната покана, уведомлението по чл. 47 ал.1 от ГПК е било залепено на
27.05.2010 г. Предоставеният двуседмичен срок е изтекъл на 10.06.2010 г.,
съобразно правилата за броене на срокове, поради което са настъпили
визираните в чл. 47 ал.5 от ГПК правни последици – същата е редовно
връчена. Последващата редакция на сочените разпоредби, анализирани в
рамките на първоинстанционното решение са ирелеванти с оглед датата на
връчване на процесната нотариална покана и в този смисъл заявеното
възражение във въззивната жалба е основателно.
Възражението на въззивника, че СРС е изследвал валидното връчване
на поканата при липса на заявено оспорване от насрещната страна се
възприема като неоснователно от съда в решаващия му състав. Съобразно
нормата на чл. 154 от ГПК всяка от страните следва да проведе пълно и главно
доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. Липсата на
изрично оспорване не освобождава ищецът от провеждане на това пълно и
главно доказване.
Обстоятелството, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам
по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на
обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от
възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия
съсобственик. Не съществува задължение за неползващия вещта съсобственик
да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира
обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените
4
сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях
ползуване на цялата съсобствена вещ. За да се освободи от отговорност,
ползващият съсобственик следва да предложи на останалите съсобственици
да ползват вещта, съобразно правата му в съсобствеността, както и да му
осигури възможност за реалното упражняване това право. На следващо място
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че когато обективно е
невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си,
тогава преченето да се ползва вещта от част от съсобствениците включва
както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността той да се
ползва от други съсобственици. Критериите за осъществяване на тази
преценка са посочени с оглед задължителните указания, дадени с ТР
67/25.11.1969 г. на ОСГК на ВС и те се изразяват във фактическото положение
на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка доколко
жилището може да се ползува и от другите съсобственици, съобразно правата
им на съсобственост. В случая поради площта, броя и вида на помещенията на
процесния недвижим имот, обективен факт е, че същият не може да се
разпредели за ползване между четиримата съсобственици с оглед
изискванията на чл. 40 от ЗУТ.
В съдебно заседание от 09.06.2023 г. са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Х. Х., който заявява, че имотът се ползва от
ответницата, в който тя живее със семейството си. Тези показания следва да се
ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК предвид обстоятелството, че е
съпруг на ищцата Х.. Преценени в съвкупност с останалите ангажирани
доказателства, настоящият съдебен състав намира показанията за обективни и
последователни. Същите се подкрепят и от самата ответница, предвид
депозираното й заявление от 29.11.2024 г. пред ЧСИ – Ц. /находящо се в
кориците на ч.гр.д 3176/24 г. на САС/, с което тя е заявила, че не оспорва
настоящата претенция по основание и размер, което изявление по естеството
си съставлява извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт и като
такова е годно доказателствено средство.
Установени са всички предпоставките на фактическия състав на чл. 31
ал.2 от ЗС, поради което претенциите като основателни и доказани следва да
бъдат уважени.
Съобразно изслушаната пред СРС, съдебно техническа експертиза е
5
установено, че средния пазарен наем за процесния апартамент за процесния
период възлиза на сума в глобален размер от 48 970, 34 лв. Припадащата се
част на всеки един от въззивниците, съобразно квотата им в съсобствеността
/по 1/6 идеална част за всеки един/ възлиза на 8 161, 72 лв. Претенциите са
заявени за сума от по 8 161 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало
в процеса следва да се присъдят исканите суми.
Предвид несъвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав
с тези на СРС, първоинстанционното решение в обжалваната му част
включително частта за разноските, касателно тази част следва да бъде
отменено като бъде постановено ново, с което заявените претенции по сметки
с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС
сумата от 489, 66 лв. – ДТ за настоящото производство, както и сумата от 979,
32 лв. – разноски за ДТ по сметка на СРС.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20102473/09.09.2023 г. на СРС, 170 състав,
постановено по гр.д. 62 581/19 г., в частта, в която са отхвърлени заявените
претенции по сметки Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. срещу А. К. Ч. за сумата от
по 8 161 лв. за всеки един от тримата, представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот, представляващ ап. 27 с идентификатор
68134.4091.157.1.91 по КККР на гр. София за периода 16.03.2018 г. –
16.03.2023 г., на основание чл. 31 ал.2 от ЗС, както и в частта на разноските за
сумата от по 326, 44 лв. – ДТ върху претенциите по сметки за всеки един от
тримата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост
– 2“, бл. **** да заплати на Н. С. В., ЕГН **********, С. П. Х., ЕГН
********** и М. П. В., ЕГН **********, и тримата на съдебен адрес: г.
София, бул. **** – адв. Д. Б. сумата от по 8 161 /осем хиляди сто шестдесет и
един лева/ лв. за всеки един от тримата – обезщетение за ползване на
6
недвижим имот, представляващ ап. 27 с идентификатор 68134.4091.157.1.91
по КККР на гр. София за периода 16.03.2018 г. – 16.03.2023 г., на основание чл.
31 ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.03.2023
г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост
– 2“, бл. **** да заплати по сметка на СГС сумата от 489, 66 лв. – ДТ за
настоящото производство, както и по сметка на СРС сумата от 979, 32 лв. – ДТ
за първоинстанционното производство.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от същото до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7