№ 22008
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от Н. Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110101626 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Некст Лоджистикс ЕООД
против Мебел Груп Корпорейшън ЕООД с искане ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 2151,41 лева – претърпени вреди във връзка с неточно
изпълнение на договор. Ищецът твърди, че на основание заявка, между
страните възникнали договорни отношения, по силата на които той се бил
задължил да осъществи възложен му от ответника международен превоз на
стоки – ПДЧ плоскости и кантове – по маршрут от България до Турция. За
извършване на възложената работа, ищецът възложил извършването на
превоза на трето лице – *******, чрез заявка № *****. На 06.03.2023 г.
товарът бил натоварен и на 07.03.2023 г. превозвачът пристигнал на българо-
турската граница, където ответникът следвало да подготви документите за
преминаване. Те били подготвени, превозвачът преминал българската граница
и на 08.03.2023 г. пристигнал на турската граница, където се установило, че
документите били неизправни. Ищецът незабавно поискал съдействие от
ответника, но не получил такова. При първите телефонни обаждания
ответникът обещал да провери какво се е случило, а след това, считано от
09.03.2023 г., прекратил кореспонденцията между страните. Превозвачът бил
задържан на турската граница 12 дни, поради което товарът бил предаден без
забележки на получателя на 21.03.2023 г., като бил отчетен престоят на
митницата. Поради забавянето си ******* издало на ищеца фактура за сумата
от 2151,41 лева, наречени неустойка за престой на превозвача в продължение
на 11 дни. Ищецът заплатил тази сума и издал на ответника две фактури: една
на стойност 1075,71 лева – възнаграждение за превоза и една на стойност
2151,41 лева – претърпени вреди поради неточното оформяне на документите.
Ответникът изплатил задължението си само по първата фактура. За
обезпечение на настоящия иск било образувано гр. д. № 7912 от 2023 г. по
1
описа на РС – Пловдив, в което молбата била уважена. Ищецът счита, че
сумата по втората фактура също му се дължи и моли съда да осъди ответника
да му я заплати. Претендира разноските в настоящото и в обезпечителното
производство. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на
облигационно отношение между страните. Оспорва становището на ищеца, че
забавянето на товара за период от 11 дни на турската граница е по негова вина.
Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си. След направено искане от ищеца, като трето лице-помагач на
негова страна е привлечено *******.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорен между страните
фактът, че между тях е бил сключен договор за превоз от 06.03.2023 г. по
заявка, както и изплащането от страна на ответника на възнаграждението по
тази заявка. От ищеца е представен препис на верига от имейл съобщения,
отправяни от него до ответника (л. 14 – л. 16 от гр. д. № 9791 от 2023 г. по
описа на РС – Пловдив), от която се установява, че ответникът не е отговарял
на запитванията на ищеца за статуса на камиона. Представени са фактура №
******* от 20.03.2023 г. издадена от третото лице-помагач, както и платежно
нареждане, с което сумата от 2151,41 лева е заплатена от страна на ищеца (л.
18 и л. 20 от гр. д. № 9791 от 2023 г. по описа на РС – Пловдив).
Като свидетел по делото по делегация беше разпитан Г. П. К. – водачът
извършил реалния превоз. Заявява, че си спомня за същия. В самата заявка
нямало упоменат срок за доставяне на стоката. В този случай се считало, че
стоката трябва да се достави по възможно най-бързия начин, т.е. не повече от
един или два дни, като се има предвид преминаването на границата. На самата
граница нямало забавяне. Забавянето настъпило на вътрешна митница в
Турция. На шести март свидетелят натоварил стоката, на седми март направил
митница в България и на осми март се явил на гара „Капъкуле”, митница,
Турция. Предал всички документи за товара на турска спедиция, която била
упомената в заявката. Тази турска спедиция оформяла митническия внос на
товара. Стоката била освободена от митницата на 21.03.2023г. Забавянето не
било по вина на *******, затова това дружество имало претенции за
единадесетдневен извънреден престой на камиона, който бил изплатен от
ищеца. Свидетелят не знаел къде бил проблемът. Било му обяснено от
турската спедиция, че трябва да се направи лабораторен анализ на част от
стоката в Турция. Този анализ трябвало да бъде направен в България, но това
било пропуснато. На 08.03.2023г. свидетелят се явил на гара „Капъкуле”,
Митница Турция и на 21.03.2023 г. камионът бил освободен от митнически
контрол. По време на престоя ответникът се свързал със свидетеля и му
казали, че правят всичко възможно, за да бъде освободена стоката. Казали му
също, че са запознати от ищеца и от получателя на стоката с всички
подробности по случая.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Безспорно е между страните, че отношенията по процесното дело са
възникнали от сключен между тях договор за спедиция, по силата на който
ищецът, в качеството на спедитор, се е задължил сключи от свое име за сметка
2
на ответника в качеството на доверител договор за превоз на товар. Такъв
договор е сключен между ищеца и третото лице-помагач *******, което е
извършило реалния превоз на процесните товари. Съгласно чл. 361, ал. 2 във
връзка с чл. 356, ал. 1 ТЗ доверителят е длъжен да заплати на спедитора
направените разноски за изпълнение на договора за спедиция и уговореното
възнаграждение. Заплащането на възнаграждението не се спори между
страните. В същото време, обаче по отношение на сключения между ищеца и
третото лице-помагач договор за превоз, съгласно чл. 370, ал. 2 ТЗ
товародателят – в случая ищеца – предава на превозвача заедно с товара и
документите, необходими за да достигне товарът до получателя. От
показанията на свидетеля К. беше установено, че причина за забавата на
товара са били липсата на документи удостоверяващи провеждането на
лабораторен анализ на част от стоката. Поради това забавяне и на основание
чл. 370, ал. 2 ТЗ ******* е издало на ищеца фактура № ******* от 20.03.2023
г. сумата от 2151,41 лева – неустойка. Тази сума представлява сторени от
ищеца в качеството му на спедитор разноски за изпълнение на договора за
спедиция и на основание чл. 361, ал. 2 във връзка с чл. 356, ал. 1 ТЗ следва да
бъде заплатена от ответника. Доколкото от него е дадено началото на тази
процесна верига от договори, следвало е той да осигури провеждането на
лабораторния тест, станал причина за забавянето на доставката и за налагане
на неустойката. Като не е сторил това, ответникът не е положил грижата на
добрия търговец и неправомерно е ощетил първо третото лице-помагач, а след
заплащането на процесната сума – и ищеца. Искът е основателен и следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са заплатени 86,06 лева – държавна такса в настоящото производство, 936
лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, 100 лева –
депозит за разпит на свидетел, 40 лева – държавна такса за обезпечение на
бъдещ иск, 840 лева – адвокатско възнаграждение в производството по
обезпечение на бъдещ иск и 480 лева – адвокатско възнаграждение за отговор
на частна жалба в производството по обезпечение на бъдещ иск. Разноските са
доказани и следва да се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Мебел Груп Корпорейшън ЕООД, ЕИК: ********* със
съдебен адрес гр. София, кв. Симеоново, ул. 82, № 2, ж.к. Света Мария
Магдалена, къща № 22 да заплати на Некст Лоджистикс ЕООД, ЕИК
********* със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. Висла № 4, ет. 3 и ет. 4 на
основание чл. 361, ал. 2 вр. чл. 356, ал. 1 ТЗ и поради сключен договор за
спедиция № ***** от 06.03.2023 г. сумата от 2151,41 лева – неустойка,
заплатена от ищеца на *******, ЕИК: *********, със седалище гр. *, ул. * №
13 по силата на сключен между ищеца и ******* договор за превоз ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Мебел Груп Корпорейшън ЕООД, ЕИК: ********* да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Некст Лоджистикс ЕООД, ЕИК *********
разноските в производството, както следва: 86,06 лева – държавна такса в
3
настоящото производство, 936 лева – адвокатско възнаграждение по
настоящото производство, 100 лева – депозит за разпит на свидетел, 40 лева –
държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 840 лева – адвокатско
възнаграждение в производството по обезпечение на бъдещ иск и 480 лева –
адвокатско възнаграждение за отговор на частна жалба в производството по
обезпечение на бъдещ иск.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач -
*******, ЕИК: ********* на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4