№ 1660
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110200308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-4332-008623/18.05.2023 г. на
началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, на А. Ц. Г., с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни
точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР, както и глоба в размер на
10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1
ЗДвП.
Жалбоподателят Г. в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление, тъй като ул. „Хайдут Сидер“ свършва на
площад „Преображение“ и няма допирна точка с бул. „Вардар”, както е
посочено в НП, респ. не става ясно къде точно е установено нарушението.
Липсва пълно наименоваие на Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
Нарушението е и недоказано, тъй като жалбоподателят си е разкопчал
предпазния колан при спирането и се е обърнал да си вземе документите от
задната седалка на автомобила. Редовно призован се явява в съда и поддържа
жалбата. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
юрисконсулт Христов за постъпили подробни писмени бележи, в които се
излагат доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди
1
НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 12.04.2023 г. в 18:11 часа, в гр. София по бул. "Вардар" с посока
на движение от ул. "Хайдут Сидер" към бул. "Тодор А.андров", като
непосредствено след кръстовището с ул. "Хайдут Сидер", жалбоподателят
управлявал л.а. „Киа Просиид” с рег. ХХХ собственост на ОТП ЛИЗИНГ
ЕООД без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомобилът. Водачът е сам в автомобила и не представя контролен талон
към СУМПС.
Свидетелят АМК, заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР
му съставил и връчил надлежно АУАН № GA975352/12.04.2023 г.
Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.44
ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят
съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Налице са доказателства за компетентността и правомощията както на
актосъставителя, така и на наказващия орган.
Съдът констатира, че АУАН е бил издаден от АМК заемащ длъжността
2
мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, видно от Заповед №513з-1224/10.02.2021
г.. Т.е., в конкретния случай, АУАН е издаден от оправомощено длъжностно
лице.
Видно от Заповед №8121К-13312/23.10.2019 г. ДД е надлежно
оправомощена от министъра на вътрешните в качеството й на началник
сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР
И в АУАН и НП е посочено място на извършване на нарушението,
както и посочен регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, както в АУАН, така и в
НП са посочени законовите норми, които са нарушени. Налице е правно
единство между цифровата и текстова квалификация на нарушението,
посочени в акта, съставен на жалбоподателя и отразени в НП. Неоснователни
са възраженията в жалбата, че ул. „Хайдут Сидер“ свършва на пл.
„Преображение“ и няма допирна точка с бул. „Вардар”, както е посочено в
НП, респ. не става ясно къде точно е установено нарушението. Видно от
АУАН и НП, ясно и коректно е посочено, че жалбоподателят се е движил по
бул. "Вардар" и това е напълно достатъчно, за да бъдат изпълнени
изискванията да посочване на място на извършване на нарушението.
Неснователни са и възраженията на жалбоподателя, че непълното изписване
на Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР по начина: Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, би могло по някакъв начин да се
отрази на правото на защита на жалбоподателя.
Недоказани останаха и твърденията на жалбоподателя, че той е
разкопчал предпазния колан при спирането и се е обърнал да си вземе
документите от задната седалка на автомобила. Свидетелят АМК е
категоричен, че именно фактът, че водачът е бил видим отдалече, облечен с
бяла блуза и непоставен обезопасителен колан е провокирало спирането му.
Установи се също, че Г. е направил опит да повлияе на контролните органи,
като демонстрира заемана от него длъжност в Народното събрание чрез
представяне на служебна карта.
3
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
писмени доказателства: АУАН, заповеди за компетентност, справка картон на
водач, както и от гласните такива – показания на свидетеля-очевидец АМК.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По т.1 от НП /нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП/:
Управлението на МПС без използването на обезопасителния колан, с
който е оборудван автомобила е нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП и е
наказуемо по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.
В настоящото производство се събраха гласни доказателства –
показания на свидетеля-очевидец АМК, който в с.з. от 01.04.2024 г. е
категоричен, че лично е възприел нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП –
жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира
изцяло показанията на Каленски, като съдът няма основание да поставя под
съмнение достоверността им.
Предпазният колан или обезопасителен колан, съгласно Закона за
движение по пътищата е средство за пасивна защита, предназначено за
удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на
внезапно спиране при авария или внезапно спиране.
Разпоредбата на чл. 137А ал. 1 ЗДвП създава задължение за водачите и
такова за пътниците в МПС от категории M1, M2, M3, N1, N2, N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано.
По делото жалбоподателят не доказа наличие на хипотезата на чл. 137А
ал. 2 /т.2 и т.3/ ЗДП, която въвежда изключение от общото правило, посочено
в ал. 1, поради което правилно и законосъбразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.137а ал.1
ЗДвП.
С разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП е предвидена санкция за
водач на МПС, който не изпълнява задължението си за използване на
предпазен колан във фиксиран размер от 50 лв.
4
На жалбоподателя правилно са отнети и 10 контролни точки на
основание чл.6 ал.1 т.18 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя
нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което
наказателното постановление по т.1 като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено изцяло.
По т.2 от НП /нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП/:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 100
ал. 1 т. 1 ЗДП. Сочената разпоредба към датата на съставяне на АУАН
вменява задължение на водачите на моторни превозни средства да носят
контролен талон към СУМПС. В тази част след извършване на нарушението е
настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67/2023 г.
в чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП е отпаднало задължението на водачите да носят
контролен талон към СУМПС, респ. това поведение не представлява вече
административно нарушение. Поради това съдът намира, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 3 ал. 2 ЗАНН и наказатеното постановление в
тази му част - по т.2 да бъде отменено.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 80 лв., като съдът отчете представените по делото
писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна,
както и липсата на сложност по съответния казус.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА т.1 от наказателно постановление №23-4332-
008623/18.05.2023 г. на началника сектор в СДВР отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на А. Ц. Г., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50
лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1
ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г.
5
на МВР.
ОТМЕНЯ т.2 от наказателно постановление №23-4332-
008623/18.05.2023 г. на началника сектор в СДВР отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на А. Ц. Г., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 10
лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1
ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Ц. Г., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сума в
размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6