№ 74
гр. София , 15.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002522 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 72930/21.07.2020 г., подадена от „Сиус“ ООД чрез
адвокат М. Н. от САК срещу решение № 849/17.06.2020 г., постановено по търг. дело № 266/2018
г. по описа на Софийски градски съд, с което са обявени за нищожни на основание чл. 124, ал. 1
ГПК решенията отразени, както следва: I. В протокол от заседание на общото събрание на
„СИУС“ ООД от 07.02.2018 г., които са заявени за вписване в ТР със заявление А4, вх. №
20180207165807: 1. Изключва Х. К. П. в качеството му на съдружник в дружеството „Сиус“ ООД,
притежаващ 200 дяла от капитала на дружеството, всеки от които на стойност 80 лева, с обща
стойност 16 000 лева или 10 % от капитала на дружеството; 2. Дяловете от капитала на изключения
от дружеството съдружник Х. К. П., с обща стойност 16 000 лева, представляващи 200 дяла от
капитала на дружеството, всеки от които на стойност 80 лева или 10 % от капитала на
дружеството, се поемат от оставащия в дружеството съдружник Г. Х.. Дружеството се променя от
ООД в ЕООД. Съдружникът Г. Х., роден на ******** г. в Република Китай, Янгсу, паспорт №
*********, издаден на 10.01.2011 г. от Министерство на националната сигурност на Китайска
народна република, става едноличен собственик на капитала на „Сиус“ ООД, с капитал от 160 000
лв., разпределени в 2 000 дяла по 80 лв. или 100 % от капитала на дружеството. 3. Приема нов
дружествен договор, а именно учредителен акт на „Сиус“ ООД, като са посочени нови предмет на
дейност, едноличен собственик на капитала и седалище и адрес на управление на дружеството. 4.
Променя седалището и адресът на управление на „Сиус“ ООД от гр. София, район Средец, ул.
„Хан Аспарух“ № 53, ет. 1 на гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 22. 5. Едноличният собственик
на капитала възлага на управителя Г. Х. или на упълномощено от него лице да извърши всички
действия по отразяване на промените и обявяване на актове в търговския регистър при Агенция по
вписванията по партидата на дружеството и II. В протокол-решение на едноличния собственик на
капитала на „Сиус“ ООД от 07.02.2018 г., в който Г. Х. взел решение да се учреди еднолично
1
дружество с ограничена отговорност с фирма „Сиус“ ООД, като е определил: седалище и адрес на
управление на дружеството, предмет на дейност, капитал, посочил е себе си като едноличен
собственик на капитала, избрал се е като управител, който да представлява дружеството и в това
си качество си е възложил да направи постъпки за „регистриране“ на дружеството в ТР; по
предявен от Х. К. П., роден на ******** в ***, Германия, л.к. ********* от Община ***, Германия,
валидна до 14.05.2019г, чрез адв. И. П. Д., ЕГН:********** от АК-Пловдив, с личен номер като
адвокат - **********, със служебен адрес: гр. Пловдив 4000, ул. „Хъшовска“ № 5, ет. 3, срещу
„СИУС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н Средец,
ул. „Хан Аспарух“ № 53, ет. 1.
Жалбоподателят счита решението за недопустимо, тъй като било постановено по непредявен
или ненадлежно предявен иск, а по същество било неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поради това, моли
въззивния съд да го обезсили и да върне делото за произнасяне по предявения иск, а в случай, че го
приеме за допустимо – изцяло да го отмени и постанови друго решение, с което да отхвърли
всички искове срещу „Сиус“ ООД като неоснователни и недоказани.
По възражението си за недопустимост на решението, жалбоподателят твърди, че искът по чл.
124, ал. 1 ГПК, по който първоинстанционния съд се произнесъл с краен съдебен акт, бил
недопустим и постановеното по него решение следвало да бъде обезсилено, а делото върнато на
градския съд за произнасяне по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ. Била налице легална дефиниция
за нищожност на решения на ОСС в чл. 75 ТЗ, като с TP № 1 от 2002г. по тълк. д. № 1/2002 г. на
ОСГК на ВКС, било дадено задължително тълкуване по въпроса за допустимост на обективното
съединяване на тези искове и в какво съотношение за съединяват. До колкото законът изрично
предвиждал кои решения на ОСС са нищожни и предвиждал специален иск за нейното
прогласяване - чл. 75, ал. 2, изр. 2-ро ТЗ, този иск бил специален спрямо иска по чл. 124, ал. 1 ГПК
и изключвал приложението на последния. В конкретния случай обаче хипотезата на чл. 75, ал. 2,
изр. 2-ро ТЗ била неприложима, доколкото не били налице решения, взети в противоречие с влязло
в сила решение на съда и твърдения за нищожност били неоснователни. Съгласно т. 1 и т. 2 от
посоченото тълкувателно решение, институтът на нищожността по смисъла на ЗЗД бил
неприложим към решенията на ОСС като особен вид сделки и тяхната нищожност се релевирала
чрез иск по чл. 75 ТЗ, а не с общия иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването или
несъществуването на едно право или правно отношение. Отделно от това, доколкото ищецът
твърдял, а съдът възприел тезата за несъществуващи/невзети решения на процесното ОСС от
07.02.2018 г., редът за защита не бил по чл. 74, чл. 75 или чл. 124, ал. 1 ГПК, а по специалните
искове, предвидени в ЗТРРЮЛНЦ. Също така посочва, че дори и да бил допустим искът по чл.
124, ал. 1 ГПК, в т. ч. да се кумулирал с иска по чл. 74 ТЗ, процесуално недопустимо било това да
се случи в края на съдебното дирене. Избор на ищеца било дали да предяви и двата иска, или само
единия, макар и да навеждал фактически твърдения, които можели да бъдат правно основание за
втория иск (по чл. 124, ал. 1 ГПК). С дадените от съда указания за отстраняване нередовност на
исковата молба, бил нарушен принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК и бил приет за
разглеждане ненадлежно предявен иск, респ. постановено решение по същество по него.
По възражението си за неправилност на решението, жалбоподателят твърди, че били
допуснати съществени процесуални нарушения. Чрез дадените от съда указания за отстраняване
2
нередовност на исковата молба се стигнало до изменение на иска, но в нарушение и заобикаляйки
правилото на чл. 214, ал. 1 ГПК, като се добавил за разглеждане изцяло нов иск наред с вече
предявения. Другото нарушение се изразявало в това, че законът не допускал изменение
едновременно на основание и петитум, както било сторено в случая. Наред с това, съдът не
предоставил възможност за защита на ответника по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и не изпълнил
задълженията си да допълни доклада по чл. 146 ГПК като даде правна квалификация на
новодобавения иск, отдели спорното от безспорното, обяви кои факти не се нуждаят от доказване
и разпредели доказателствената тежест. Тези процесуални нарушения били от категорията на
съществените и не можело да бъдат поправени във въззивната инстанция, поради което
обжалваното решение следвало да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав. Освен това, съдът не се съобразил с това, че дали Г. Х. имал
качеството съдружник към датата на вземане на процесните решения - 07.02.2018 г., бил
преюдициален въпрос, за разрешаването на който било образувано търг. дело № 262/2018 г. по
описа на СГС, въз основа на което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът следвало да спре
производството по делото. Според жалбоподателя били налице нарушения и на материалния
закон. Решенията, взети от Х. К. П. на 05.02.2018 г., чрез неговия пълномощник адв. И. Д., в т. ч. за
изключване на Г. Х. от дружеството, били нищожни тъй като не била спазена изискуемата от
закона форма, а именно не била съставена писмена форма с нотариална заверка на подписите и
съдържанието извършени едновременно. Обжалваното решение било и необосновано, доколкото
съдът приел неправилна фактическа обстановка, което довело и до погрешни правни изводи, въз
основа на които съдът се произнесъл неправилно по съществото на спора. Съдът неправилно
приложил правилата на чл. 589 и чл. 590, ал. 4 ГПК, като приел, че така бил саниран порока на
липсващата форма за действителност на протокол за взети решения на ОСС от 05.02.2018 г. Не бил
обсъден в пълнота целия доказателствен материал по делото; не били анализирани писмените
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. По-конкретно, в съдебното решение
само се цитирало, че ответникът навел твърдения за висящо дело по чл. 74 ТЗ срещу решенията от
05.02.2018 г., но не бил зачетен представения заверен от съда препис на исковата молба; не било
обсъдено нейното правно значение за спора, особено предвид преюдициалното й значение за
последния; не били обсъдени доказателствата, представляващи отговори от нотариуси М. К. и Е.
С., както и защо съдът не ги кредитирал.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца по делото Х.
К. П. чрез адвокат И. Д. от САК, с който се изразява становище за нейната недопустимост поради
това, че била изготвена и депозирана от лице, което нямало правомощия да представлява
жалбоподателя „Сиус“ ООД, поради което се иска да бъде оставена без разглеждане. Излагат се
съображения и за неоснователност на жалбата, поради което се иска да бъде оставена без уважение
и се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане
на разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което и следва да бъде разгледана по същество в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, каквото е насрочено за 15.02.2020 от 14.00 ч.
3
Относно становището в отговора, че въззивната жалба била депозирана от лице, което
нямало правомощия да представлява жалбоподателя „Сиус“ ООД следва да се отбележи, че
същото е неоснователно. Адвокат М. Н. от САК, подала въззивната жалба от името на „Сиус“
ООД е надлежно упълномощена за това, видно от приложените по делото пълномощно (л. 33 на
СГС), с упълномощител дружеството чрез неговия вписан в търговския регистър управител Г. Х. и
последващите пълномощни за преупълномощаване (л. 34 и л. 234 на СГС), в каквато връзка следва
да се отбележи, че съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството се представлява от управителя, а по
силата на чл. 140, ал. 4 ТЗ вписването на промяната на управителя на търговско дружество има
конститутивно действие, с оглед на което до извършване на вписване на промяна в
обстоятелствата, касаещи управлението и представителството на дружеството, приетото решение
обвързва само съдружниците, но не и третите лица - включително държавни органи и съдилищата
(в този смисъл са определения № 289/05.07.2019 г. по ч. т. д. № 987/2019 г., I-во т. о. на ВКС; №
603/25.09.2013 г. по ч. т. д. № 2988/2013 г., I т. о. на ВКС и др.).
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. № 72930/21.07.2020 г., подадена от „Сиус“ ООД
чрез адвокат М. Н. от САК срещу решение № 849/17.06.2020 г., постановено по търг. дело №
266/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Докладва делото по смисъла по-горе.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4