Решение по дело №729/2016 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2017 г. (в сила от 8 юни 2017 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20163330200729
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

                                           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   56                                        06.03.2017 година                                 град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На седми февруари                                    две хиляди  и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                         729                                         по описа за  2016 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от С.А.П. ***, против Наказателно постановление № 16 -0296-000082 от 04.08.2016 г.  на  Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград, с  което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4  от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 100 лв  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.  Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.  

           В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

            За наказващия орган не се явява представител.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима.  Разгледана по същество същата е неоснователна.

                                       С обжалваното Наказателно постановление № 16 -0296-000082 от 04.08.2016 г.  на  Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград на жалбоподателя С.П. за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4  от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 100 лв  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.  Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №Т582068/13.07.2016г. съставен от мл. автоконтрольор към РУП гр. Лозница. В акта и НП се сочи, че на 13.07.2016г.  около 01,40  ч. в с. Сейдол  на селски площад,  жалбоподателят управлявал лек автомобил «Фиат Панда» с рег. №***,  собственост на Г. Г., като не спира при ясно подадена  STOP - палка по образец. Вследствие на това завил по ул. Г.С. Раковски по посока път II-49, завил в дясно по черна улица и спрял. Водачът отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство «Алкотест 7510». В НП е посочено, че с първото нарушение – отказът да се подчини на сигнала за спиране  водачът е нарушил чл.103  от ЗДвП, тъй като не спрял плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал от контролен орган. Прието е, че е нарушен и чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като водачът отказал да му бъде извършена проверка с тех. средство за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество и не изпълнил предписанията за медицинско изследване /второ нарушение/. 

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Н. Н., който в показанията си потвърждава обстоятелствата, отразени в акта. Сочи, че бил повикан за да  изпробва водача за употреба на алкохол в сградата на РУМВР –гр. Лозница. Водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. От докладна записка /л.21 от делото/ на полицейския служител Д. Т. се установява и факта, че жалбоподателят не е спрял при подадения му сигнал със стоп-палка, бил последван от полицейския автомобил и едва след това спрял. С него пътувала и С. Р., която е дала писмени обяснения /л.22 от делото/, сочейки, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, но когато били спрени от полицейските служители, опитали да се разменят. Всъщност полицейските служители видели още от самото начало, че автомобилът се управлява от жалбоподателя /докладната записка на л.21/. Това сочи и св. Н. Н., препредавайки обясненото от колегите му. Съдът отчита и нормативноустановената  доказателствена сила на съставения акт и с оглед изложените данни приема, че обстоятелствата отразени в акта и НП са доказани по несъмнен начин. Очевидно жалбоподателят е управлявал автомобила в момента на подадения от полицейските служители сигнал за спиране и вместо да спре на мястото, което му е посочено, спрял на съвсем друго място, вече след като бил последван от полицейския автомобил. Впоследствие жалбоподателят отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.

                 Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Съдът намира, че  АУАН и НП покриват нормативните изисквания и не страдат от пороци, които да са от естество, че да се приемат за съществени и да налагат отмяна на НП. Макар и от фактическа страна нарушенията на жалбоподателя да не са описани по възможно най-прецизния начин, то все пак са очертани по начин, че да е ясно какви деяния му се вменяват  в НП и не е допусната неяснота. Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че правата на жалбоподателя били нарушени поради това, че му бил връчен нечетлив екземпляр от акта. Приложеният по делото екземпляр и копие от същия са четливи и няма основание да се мисли, че на жалбоподателя бил връчен екземпляр, неотговарящ на тези условия. Жалбоподателят е изписал възражения в акта, което сочи на това, че е бил наясно със съдържанието му. Колкото до възраженията, че не били посочени всички индивидуализиращи данни  за свидетелите по акта, то съдът намира, че последното не се явява нарушение от съществен характер, което да налага отмяна на НП. Така или иначе свидетелите по акта са посочени, а за  единия от свителите в акта е посочено, че е очевидец. Възразява се и по повод на това, че жалбоподателят бил подал възражения, но наказващият орган не се произнесъл по тях. Всъщност наказващият орган се е произнесъл със самото наказателно постановление, което означава че не е приел направените възражения за основателни. В този смисъл също не е налице съществено процесуално нарушение. Вменените на жалбоподателя нарушения се доказват. Жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС  и в това си качество е отказал да спре на посоченото от полицейските служители място – не се е подчинил, спрял е едва впоследствие и  на съвсем различно място /по свое усмотрение/ и така не е изпълнил отправеното му от контролните органи разпореждане, нарушавайки изискването на чл. на чл.103 от ЗДвП и  правилно е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Наложените му наказания за това нарушение са справедливи – наложената глоба е под средния размер, а лишаването от права е в средния размер и с оглед обстоятелствата на нарушението съдът намира, че наказанията  съответстват на тежестта му и не следва да се намаляват.  Това нарушение е извършено от жалбоподателя умишлено – очевидно е, че същият е искал да избегне проверка. На следващо място жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и сам по себе си този отказ е съставомерен. Водачът на МПС  не може да откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване с техническо средство или за медицинско изследване. Това означава, че сам по себе си отказът за изпробване с уред е съставомерен. При това жалбоподателят е извършил и  това нарушение умишлено. Наложените му наказания за това нарушение са в рамките на абсолютно определения законов размер от 2000 лв глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, поради което не могат да се намаляват. С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

                                Воден от изложеното Съдът

                                                    Р     Е     Ш     И :

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 16 -0296-000082 от 04.08.2016 г.  на  Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград, с  което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4  от ЗДвП на жалбоподателя С.А.П. *** са му наложени наказания глоба в размер на 100 лв  и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст са му наложени наказания глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. 

                        Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: